Етнографският музей в Бургас ще отбележи Еньовден с ритуал и беседа на 24 юни
Бургас. Еньовден - денят на рождението на Свети Йоан Кръстител, ще бъде маркиран на 24 юни т.г. в Етнографската експозиция на Регионалния исторически музей в Бургас, съобщи кореспондент на Радио " Фокус " - Бургас .
" Еньовден, Яньовден, Св. Иван Бильобер или Летни Иван е един от най-големите летни празници обвързван с разцвета на природата. Слънцето от този миг стартира да умира (денят намалява) и годината клони към зимата. В визиите на нашите предшественици Еньовден е преломен миг, който към този момент насочва към края на лятото. Хората споделят: „ Кукувицата кука до Еньовден и след това онемява. Свети Яньо към този момент намята ямурлука и отива с белия си кон в планината да забере зимата ”. Този ден е обвързван с лятното слънцестоение и се извършват разнообразни обредни, вълшебен практики, отражение на култа към слънцето. В някои села хората се къпят в реките преди изгрев слънце. Този ритуал е със наложителен темперамент за момите и ергените. В други села майките къпят децата с запарка от събраните билки ", напомнят от музея.
Поверието гласи, че билките, набрани рано сутринта на Еньовден, усилват своята целебна мощ. Според националните показа съществуват 77 и половина заболявания. За седемдесет и седем от тях се смята, че могат да се лекуват с билки, само че за половинката няма билка.
" Но нашите предшественици и на това са намерили колая – откакто се съберат 77 билки зажумяват и откъсват някоя трева, която разполовяват дружно с цвета и ето половинката билка за половинката болест. Берат се наложително яньовче (равнец), жълт кантарион, черен бъз, босилек… От тези билки се прави янева китка, която служи за лек през цялата година. Много е значимо, когато отиват да берат билки, билкарите, врачките и магьосниците да не бъдат видени от никого. Затова излизат още по първи петли и вървят по най-затънтените места. Хората имат вяра и в магическата мощ на еньовденската роса. Тази религия намира своя израз в присъщото за празника грабене, мамене на плода от ниви и добитък. Лицето, което прави магическите дейности е жена, която назовават бродница, житомамница. Произнасяйки заклинания, тя влачи престилка из непозната равнища и обира росата, с цел да я изцеди в своята равнища. И както всички знаем, че на всяко деяние има равно нему противопоставяне, по този начин и стопанинът на равнищата самичък я ожънва против празника, в средата или четирите ъгъла, с цел да я откри житомамницата към този момент „ обрана ”. Сутринта всички следят изгрева на слънцето. Вярват, че тогава то играе, върти се, трепти и отива да докара сняг. Символа на слънцето ще открием в дребните и огромни венци, през които се провираме за здраве; в подписаното хоро към Еньовата буля... ", допълват от музея.
Всеки, който желае да мине през Еньовския венец за здраве и да чуе за обичая Еньова буля, може да го направи на 24 юни в Етнографския музей на ул. „ Княз Александър Батенберг “ 12-14. Работното време е от 10.00 до 19.00 часа, от понеделник до неделя.
" Еньовден, Яньовден, Св. Иван Бильобер или Летни Иван е един от най-големите летни празници обвързван с разцвета на природата. Слънцето от този миг стартира да умира (денят намалява) и годината клони към зимата. В визиите на нашите предшественици Еньовден е преломен миг, който към този момент насочва към края на лятото. Хората споделят: „ Кукувицата кука до Еньовден и след това онемява. Свети Яньо към този момент намята ямурлука и отива с белия си кон в планината да забере зимата ”. Този ден е обвързван с лятното слънцестоение и се извършват разнообразни обредни, вълшебен практики, отражение на култа към слънцето. В някои села хората се къпят в реките преди изгрев слънце. Този ритуал е със наложителен темперамент за момите и ергените. В други села майките къпят децата с запарка от събраните билки ", напомнят от музея.
Поверието гласи, че билките, набрани рано сутринта на Еньовден, усилват своята целебна мощ. Според националните показа съществуват 77 и половина заболявания. За седемдесет и седем от тях се смята, че могат да се лекуват с билки, само че за половинката няма билка.
" Но нашите предшественици и на това са намерили колая – откакто се съберат 77 билки зажумяват и откъсват някоя трева, която разполовяват дружно с цвета и ето половинката билка за половинката болест. Берат се наложително яньовче (равнец), жълт кантарион, черен бъз, босилек… От тези билки се прави янева китка, която служи за лек през цялата година. Много е значимо, когато отиват да берат билки, билкарите, врачките и магьосниците да не бъдат видени от никого. Затова излизат още по първи петли и вървят по най-затънтените места. Хората имат вяра и в магическата мощ на еньовденската роса. Тази религия намира своя израз в присъщото за празника грабене, мамене на плода от ниви и добитък. Лицето, което прави магическите дейности е жена, която назовават бродница, житомамница. Произнасяйки заклинания, тя влачи престилка из непозната равнища и обира росата, с цел да я изцеди в своята равнища. И както всички знаем, че на всяко деяние има равно нему противопоставяне, по този начин и стопанинът на равнищата самичък я ожънва против празника, в средата или четирите ъгъла, с цел да я откри житомамницата към този момент „ обрана ”. Сутринта всички следят изгрева на слънцето. Вярват, че тогава то играе, върти се, трепти и отива да докара сняг. Символа на слънцето ще открием в дребните и огромни венци, през които се провираме за здраве; в подписаното хоро към Еньовата буля... ", допълват от музея.
Всеки, който желае да мине през Еньовския венец за здраве и да чуе за обичая Еньова буля, може да го направи на 24 юни в Етнографския музей на ул. „ Княз Александър Батенберг “ 12-14. Работното време е от 10.00 до 19.00 часа, от понеделник до неделя.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ