В пустинята Атакама: На чаша вино, или не
Буквално дни преди пандемията от ковид да хлопне границите, на 29 февруари 2020 година, Краси и Стела вземат решение да тръгнат за Чили. Съчетавайки работата с удоволствието, двамата посещават столицата на най-богатата южноамериканска страна - Сантяго, отиват на запад до Виня дел Мар на брега на Тихия океан и прилежащото градче Валпарайсо, известно с шарените си къщи и красивите улични картини, с цел да си запазят за най-после най-голямото премеждие - пустинята Атакама. Как живеят хората в Чили и какво съставлява столицата, чието население е съвсем колкото това на цяла България, кое е най-хубавото кафе във Валпарайсо и по какъв начин се стига до гейзерите и Долината на гибелта в пустинята? Краси и Стела описват за своето пътуване в уеб страницата чиито създатели Силвия и Евлоги дават всяка седмица думата на запалени приключенци, които споделят своите истории от близки и далечни страни.
Сантяго
Краси отива в Сантяго по работа - по покана на университета " Андре Бейо " той организира там лекции по своята компетентност. Билетите са купени от дълго време, визитата е по стратегия за културен продан за 2 седмици. Взема и Стела със себе си, с която след работната част се отдават на обиколки из екзотичната страна в Южна Америка.
До столицата ѝ те стигат с полет през Рим. В двете направления пътуването лишава най-малко 12-13 часа, тъй че двамата предлагат нощните полети, които се устоят по-лесно. " Като кацнете на летището, можете да си вземе такси, преди да излезете. Има две компании, само че би трябвало да знаете името на водача, което е много мъчно, имайки поради, че там британският не е на респект. Затова се подгответе душевен - не би трябвало да показвате, че не знаете къде сте, не бива да се шляете бавно, а да отидете на бюро и да си поискате такси. Иначе извън незабавно ще ви атакуван други таксита ", споделя Стела. По думите ѝ е комфортно още на летището да си купите локална мобилна карта за телефон - на туристите обезателно им би трябвало локален номер, с цел да ползват гугъл мапс и гугъл транслейт. Карти продават и в центъра на Сантяго, само че откъдето и да я вземете, с цел да я заредите със сума, трябва да отидете в аптека. " Да, в аптека - там би трябвало да кажеш мобилния си номер, както и колко пари искаш да заредиш. След това и да намериш някой, който да ти задейства този ваучер ", обяснява тя.
И още един съвет, преди да се отправите към центъра - като минете граничния надзор, ще ви издадат бележка с персоналните данни. Тя удостоверява за какъв брой време сте там, по каква работа и така нататък и е много важно да я носите постоянно със себе си. Не я ли визиите при поискване на полицията, може да се стигне даже до затвор, предизвестяват пътешествениците. За Чили визи не са нужни, единствено червен паспорт, както и оригинал на бележката, издадена от граничните управляващи. Мислете му, в случай че я загубите - в Сантяго няма българско посолство, най-близкото е чак в Буенос Айрес в Аржентина.
Още час им лишило напредването от летището до квартирата, намираща се на към 20 км. Използвали метрото, което се води най-модерното и дълго в Южна Америка - със 146 станции. Двамата пристигнали в Чили в миг, в който свършва лятото и стартира работата на градини, учебни заведения, университети. За добро или зло обаче, улучили размирна обстановка в столицата, в която всяка седмица се организирали митинги, а много от забележителностите били обградени с огради, военни и полиция против нападения на протестиращи. " През октомври 2019 година държавното управление подвига цената на билетчето с 4% - от 800 на 850 песос. Това е било второ нарастване в границите на година, по тази причина хората се подвигат на протест. Постепенно той прераства в митинги срещу социалното неравноправие и с искане за смяна на конституцията, останала още от времето на Пиночет ", споделя Краси. По думите му контрастът сред небогати и богати в Чили е голям и цените са толкоз високи, че на някои хора им излиза по-евтино да заловен аероплан до Аржентина и да си купят медикаменти от там, в сравнение с да ги вземат от локална аптека. " Размириците са траяли от октомври 2019 до края на март 2020 година Армията е употребила водни оръдия, даже сачми. Пандемията обаче прибира хората по домовете ", споделя още той.
Все пак двамата съумели да посетят не една и две забележителности. В центъра на Сантяго да вземем за пример се покачили на третата най-висока точка в града - хълма Сейнт Сан Кристобал - част от градския парк " Метрополитано ", откъдето се открива невероятна панорама. Там е и известната статуя на Дева Мария, издигната от тиня и пластмаса, която с пиедестала доближава 21 метра. Разходили се по Плаца де Италия - насочна точка на митингите и осеяна с много монументи, които, за жал, били изрисувани от протестиращите, до площад " Бакедано ", затворен в много дни от седмицата отново поради митингите, и други Разгледали най-високия небостъргач в Латинска Америка - Костанера, Музея за предколумбова история, разказващ за различните племена преди инките и показващ мумии, украшения, надгробни плочки, и така нататък
До Тихия океан
От Сантяго двамата стигат до Тихия океан с рейс - за 1 час и 20 минути, любувайки се на десетките алоета по пътя. Там избрали да посетят единствено Виня дел Мар и Валпарайсо, макар, че много туристи вървят до Сан Антонио - пристанището на Чили, и от там отиват на обиколка до Великденските острови. Виня дел Мар двамата оприличават на нашия Китен. Казват, че там не видели нещо кой знае какъв брой забавно с изключение на часовника от цветя на площадчето и статуетката с форма на земно кълбо. Пристанищният град Валпарайсо обаче, до който може да се стигне с метро, ги впечатлил с красивите си рисунки по фасадите на постройките. " Почти на всяка улица и къща имаше нещо нарисувано - страхотни картини, само че за жалост, не видяхме някой да рисува, с цел да го попитаме от кое място идва тази традиция ", споделя Стела. Неслучайно вторият по величина град в Чили се превежда като " Райска котловина " - поради чудно красиво изрисуваните цветни къщи, фасади, порти. Някои съпоставят Валпарайсо с изложба навън, други отиват там поради инстаграм фотосите, които ще запечатат. " Знаете ли кое е най-хубавото кафе, което пих в Чили? Ето това ", майтапи се Краси, показвайки картина на кафе, изрисувана върху тамошна постройка, на чийто декор се е снимал. Двамата се изненадали и от съжителството на небогати и богати в града - бедните къщи били горе на хълма, откъдето се разкрива красива гледка, а богатите - долу. За да се качат до горе, хората употребяват фуникуляри, преминавайки около къщи с разнообразни цветове и изградени от най-различни материали. И хората били много любезни, гостоприемни и помагащи.
Атакама
Най-интересната част от пътуването на Стела и Краси останала за най-сетне. Двамата отпътуват със аероплан до Калама - промишлен град, изкуствено основан поради добива на мед (там е най-голямата открита медна мина в държавата), от който се отива към пустинята Атакама, в която, както споделят двамата - " все едно попадате на друга планета ". Самият полет бил много комфортен, малко над два часа. " Вътрешните полети в Чили са все едно с автобус: пуснаха ни с 2 литра кола, можехме да носим всичко. Самолетният превоз там е главният, така като нямат доста пътища. Хората вървят даже до близкия град на работа със аероплан ", споделя Краси. След Калама, намираща се на 2300 метра надморска височина, където било препоръчително да се преспи за конфигурация на вестибуларния уред (пустинята е на 4000 метра), двамата пътешественици се насочат за Сан Педро де Атакама - насочна точка за всички екскурзии.
От селцето Тиу Тиу за няколко часа път с кола стигнали до гейзерите в Татио Маллку - първата забележителност, за която още си спомнят мощно. За задачата станали много рано, преди изгрев слънце, когато те са и най-активни поради температурната разлика. На входа им записали с изключение на имената и страната, от която идват, и номера на автомобила - с цел безопасност. " Гейзерите са над 80 и са ситуирани на към 30 кв. км. Това е най-големият общ брой от гейзери с изключение на Йелоустоун и съветския комплекс. Най-горещият е 85 градуса ", разказват Краси и Стела. Някои гейзери били оградени с червени камъни - знак, че не трябва да се минава оттатък тях поради високата температура. Тъй като и земята била топла, много хора лягали на нея, с цел да се постоплят. " Някои гейзери единствено пушеха, други непрекъснато си бълбукаха, други изстрелваха вода на 10 метра височина. Много ефектно беше да се види това на изгрев. Самото усещане да вървиш по земята, под която се усеща, че има нещо - все едно пропадаш, беше неописуемо ", споделят двамата. По думите им при излизането на водата парата от време на време била толкоз мощна, че не се виждало даже на 2 метра напред. На мястото няма задоволително О2, по тази причина е значимо да не се тича или бърза, поучава Стела, която неслучайно се задъхала, откакто се изправила внезапно. Друго наложително за планината е носенето на шалче за устата - поради вятъра и пясъците, които той подухва непрекъснато. " Предния ден бяхме на 40 градуса, сутринта в Калама беше 10 градуса, на гейзерите - минус 5, а след това денем стана до 20 градуса. Атмосферата просто не може да се пресъздаде ", удивляват се двамата.
На слизане от гейзерите боли глава - изключително сред носа и очите, предизвестяват те. Затова поучават да си носите по някой нурофен. По пътя надолу има малко зеленина, оазиси, а и може да се натъкнете на някои от дивите жители на пустинята - гуанако, алпака, цели стада викуня, вискача - наподобяваща на нашите зайци и стояща минути, без да мърда, фламинго, както и на големи кактуси, достигащи няколко метра височина, и на неповторимо езеро по едно и също време със сладка и солена вода. Двамата си направили задължителната фотография на табелата, указваща, че се намират в пустинята Атакама - само че откакто изчакали да мине пушилката от една от дребното минали по автомагистралата коли. Видели и ветрогенераторите и слънчевите панели, инсталирани посред самата пустиня. Накрая отдъхнали в дребното селце Мапочо, състоящо се от 26 къщи. Там похапнали месо от лама с разнородни подправки, което обаче им се сторило много жилаво. По-късно пили и пиво, наречено писко - с лимонен сок и бира, от чаша, чието гърло предварително било потопено в сол - опитът се оказал много горещ за изсъхналите им устни.
Следващата спирка също си заслужавала - Лунната котловина, но двамата стигнали единствено до началото ѝ, защото по-навътре не било позволено да се влиза. На входа, купувайки си билети, щателно ги записали, в това число и номера на колата им и часа, в който възнамеряват да излязат. Около час лишил преходът им през най-сухото място на планетата, оповестено за естествено светилище, в което са заснети сцени от " Междузвездни войни ". На мястото липсва каквато и да е мокрота, т.е. няма нито животни, нито растения. Вместо това там господстват минералите под форма на неповторими фигури от сол и глина. Сред най-интересните формирания е Трите Марии, формирани от три скални обединения. Особено красиви са и изсъхналите езера на Лунната котловина, върху които солта е образувала бяла завивка, както и скатовете, сияещи в най-различни нюанси, вулканичните върхове и т.н.
" Много е солено, наложително трябва да си носите вода, шапка, шал за устата поради мощните въздушни течения, които безусловно могат да те бутнат ", казват Краси и Стела. Те описват по какъв начин няколко пъти са им правили забележки да вървят единствено по пътечките, с цел да не се нарушава пейзажът, за Голямата дюна, покрита със сол, по която също било забранено да се стъпва, само че не и да се следи и да се запечатат неповторими гледки, за звуците, които издава пустинята... " Докато се движиш из пустинята, се чуват звуци - пустинята пука, при едната мина скалата изпука мощно, помислихме даже, че има земетресение ", спомня си Стела.
Следва и връхната точка в пътуването - Долината на гибелта, с нейните сюрреалистични пейзажи, напомнящи за повърхността на Марс. Стела и Краси вървели 20-30 минути с кола във вътрешността, след което около час пешком, изкачвайки дюните по туристическата им част и стигайки до върха - най-подходящата точка за гледане на залеза, откъдето можете да се наслаждавате на невероятните цветове по хълмовете, формирани от лъчите на залязващото слънце. " Някои туристически компании оферират даже вечеря на залеза - носят маса, сиренца и вино за искащите. Залезът обаче бързо се скрива, вятърът е голям, по тази причина ние пропуснахме тази част ", смеят се двамата приключенци.
Сантяго
Краси отива в Сантяго по работа - по покана на университета " Андре Бейо " той организира там лекции по своята компетентност. Билетите са купени от дълго време, визитата е по стратегия за културен продан за 2 седмици. Взема и Стела със себе си, с която след работната част се отдават на обиколки из екзотичната страна в Южна Америка.
До столицата ѝ те стигат с полет през Рим. В двете направления пътуването лишава най-малко 12-13 часа, тъй че двамата предлагат нощните полети, които се устоят по-лесно. " Като кацнете на летището, можете да си вземе такси, преди да излезете. Има две компании, само че би трябвало да знаете името на водача, което е много мъчно, имайки поради, че там британският не е на респект. Затова се подгответе душевен - не би трябвало да показвате, че не знаете къде сте, не бива да се шляете бавно, а да отидете на бюро и да си поискате такси. Иначе извън незабавно ще ви атакуван други таксита ", споделя Стела. По думите ѝ е комфортно още на летището да си купите локална мобилна карта за телефон - на туристите обезателно им би трябвало локален номер, с цел да ползват гугъл мапс и гугъл транслейт. Карти продават и в центъра на Сантяго, само че откъдето и да я вземете, с цел да я заредите със сума, трябва да отидете в аптека. " Да, в аптека - там би трябвало да кажеш мобилния си номер, както и колко пари искаш да заредиш. След това и да намериш някой, който да ти задейства този ваучер ", обяснява тя.
И още един съвет, преди да се отправите към центъра - като минете граничния надзор, ще ви издадат бележка с персоналните данни. Тя удостоверява за какъв брой време сте там, по каква работа и така нататък и е много важно да я носите постоянно със себе си. Не я ли визиите при поискване на полицията, може да се стигне даже до затвор, предизвестяват пътешествениците. За Чили визи не са нужни, единствено червен паспорт, както и оригинал на бележката, издадена от граничните управляващи. Мислете му, в случай че я загубите - в Сантяго няма българско посолство, най-близкото е чак в Буенос Айрес в Аржентина.
Още час им лишило напредването от летището до квартирата, намираща се на към 20 км. Използвали метрото, което се води най-модерното и дълго в Южна Америка - със 146 станции. Двамата пристигнали в Чили в миг, в който свършва лятото и стартира работата на градини, учебни заведения, университети. За добро или зло обаче, улучили размирна обстановка в столицата, в която всяка седмица се организирали митинги, а много от забележителностите били обградени с огради, военни и полиция против нападения на протестиращи. " През октомври 2019 година държавното управление подвига цената на билетчето с 4% - от 800 на 850 песос. Това е било второ нарастване в границите на година, по тази причина хората се подвигат на протест. Постепенно той прераства в митинги срещу социалното неравноправие и с искане за смяна на конституцията, останала още от времето на Пиночет ", споделя Краси. По думите му контрастът сред небогати и богати в Чили е голям и цените са толкоз високи, че на някои хора им излиза по-евтино да заловен аероплан до Аржентина и да си купят медикаменти от там, в сравнение с да ги вземат от локална аптека. " Размириците са траяли от октомври 2019 до края на март 2020 година Армията е употребила водни оръдия, даже сачми. Пандемията обаче прибира хората по домовете ", споделя още той.
Все пак двамата съумели да посетят не една и две забележителности. В центъра на Сантяго да вземем за пример се покачили на третата най-висока точка в града - хълма Сейнт Сан Кристобал - част от градския парк " Метрополитано ", откъдето се открива невероятна панорама. Там е и известната статуя на Дева Мария, издигната от тиня и пластмаса, която с пиедестала доближава 21 метра. Разходили се по Плаца де Италия - насочна точка на митингите и осеяна с много монументи, които, за жал, били изрисувани от протестиращите, до площад " Бакедано ", затворен в много дни от седмицата отново поради митингите, и други Разгледали най-високия небостъргач в Латинска Америка - Костанера, Музея за предколумбова история, разказващ за различните племена преди инките и показващ мумии, украшения, надгробни плочки, и така нататък
До Тихия океан
От Сантяго двамата стигат до Тихия океан с рейс - за 1 час и 20 минути, любувайки се на десетките алоета по пътя. Там избрали да посетят единствено Виня дел Мар и Валпарайсо, макар, че много туристи вървят до Сан Антонио - пристанището на Чили, и от там отиват на обиколка до Великденските острови. Виня дел Мар двамата оприличават на нашия Китен. Казват, че там не видели нещо кой знае какъв брой забавно с изключение на часовника от цветя на площадчето и статуетката с форма на земно кълбо. Пристанищният град Валпарайсо обаче, до който може да се стигне с метро, ги впечатлил с красивите си рисунки по фасадите на постройките. " Почти на всяка улица и къща имаше нещо нарисувано - страхотни картини, само че за жалост, не видяхме някой да рисува, с цел да го попитаме от кое място идва тази традиция ", споделя Стела. Неслучайно вторият по величина град в Чили се превежда като " Райска котловина " - поради чудно красиво изрисуваните цветни къщи, фасади, порти. Някои съпоставят Валпарайсо с изложба навън, други отиват там поради инстаграм фотосите, които ще запечатат. " Знаете ли кое е най-хубавото кафе, което пих в Чили? Ето това ", майтапи се Краси, показвайки картина на кафе, изрисувана върху тамошна постройка, на чийто декор се е снимал. Двамата се изненадали и от съжителството на небогати и богати в града - бедните къщи били горе на хълма, откъдето се разкрива красива гледка, а богатите - долу. За да се качат до горе, хората употребяват фуникуляри, преминавайки около къщи с разнообразни цветове и изградени от най-различни материали. И хората били много любезни, гостоприемни и помагащи.
Атакама
Най-интересната част от пътуването на Стела и Краси останала за най-сетне. Двамата отпътуват със аероплан до Калама - промишлен град, изкуствено основан поради добива на мед (там е най-голямата открита медна мина в държавата), от който се отива към пустинята Атакама, в която, както споделят двамата - " все едно попадате на друга планета ". Самият полет бил много комфортен, малко над два часа. " Вътрешните полети в Чили са все едно с автобус: пуснаха ни с 2 литра кола, можехме да носим всичко. Самолетният превоз там е главният, така като нямат доста пътища. Хората вървят даже до близкия град на работа със аероплан ", споделя Краси. След Калама, намираща се на 2300 метра надморска височина, където било препоръчително да се преспи за конфигурация на вестибуларния уред (пустинята е на 4000 метра), двамата пътешественици се насочат за Сан Педро де Атакама - насочна точка за всички екскурзии.
От селцето Тиу Тиу за няколко часа път с кола стигнали до гейзерите в Татио Маллку - първата забележителност, за която още си спомнят мощно. За задачата станали много рано, преди изгрев слънце, когато те са и най-активни поради температурната разлика. На входа им записали с изключение на имената и страната, от която идват, и номера на автомобила - с цел безопасност. " Гейзерите са над 80 и са ситуирани на към 30 кв. км. Това е най-големият общ брой от гейзери с изключение на Йелоустоун и съветския комплекс. Най-горещият е 85 градуса ", разказват Краси и Стела. Някои гейзери били оградени с червени камъни - знак, че не трябва да се минава оттатък тях поради високата температура. Тъй като и земята била топла, много хора лягали на нея, с цел да се постоплят. " Някои гейзери единствено пушеха, други непрекъснато си бълбукаха, други изстрелваха вода на 10 метра височина. Много ефектно беше да се види това на изгрев. Самото усещане да вървиш по земята, под която се усеща, че има нещо - все едно пропадаш, беше неописуемо ", споделят двамата. По думите им при излизането на водата парата от време на време била толкоз мощна, че не се виждало даже на 2 метра напред. На мястото няма задоволително О2, по тази причина е значимо да не се тича или бърза, поучава Стела, която неслучайно се задъхала, откакто се изправила внезапно. Друго наложително за планината е носенето на шалче за устата - поради вятъра и пясъците, които той подухва непрекъснато. " Предния ден бяхме на 40 градуса, сутринта в Калама беше 10 градуса, на гейзерите - минус 5, а след това денем стана до 20 градуса. Атмосферата просто не може да се пресъздаде ", удивляват се двамата.
На слизане от гейзерите боли глава - изключително сред носа и очите, предизвестяват те. Затова поучават да си носите по някой нурофен. По пътя надолу има малко зеленина, оазиси, а и може да се натъкнете на някои от дивите жители на пустинята - гуанако, алпака, цели стада викуня, вискача - наподобяваща на нашите зайци и стояща минути, без да мърда, фламинго, както и на големи кактуси, достигащи няколко метра височина, и на неповторимо езеро по едно и също време със сладка и солена вода. Двамата си направили задължителната фотография на табелата, указваща, че се намират в пустинята Атакама - само че откакто изчакали да мине пушилката от една от дребното минали по автомагистралата коли. Видели и ветрогенераторите и слънчевите панели, инсталирани посред самата пустиня. Накрая отдъхнали в дребното селце Мапочо, състоящо се от 26 къщи. Там похапнали месо от лама с разнородни подправки, което обаче им се сторило много жилаво. По-късно пили и пиво, наречено писко - с лимонен сок и бира, от чаша, чието гърло предварително било потопено в сол - опитът се оказал много горещ за изсъхналите им устни.
Следващата спирка също си заслужавала - Лунната котловина, но двамата стигнали единствено до началото ѝ, защото по-навътре не било позволено да се влиза. На входа, купувайки си билети, щателно ги записали, в това число и номера на колата им и часа, в който възнамеряват да излязат. Около час лишил преходът им през най-сухото място на планетата, оповестено за естествено светилище, в което са заснети сцени от " Междузвездни войни ". На мястото липсва каквато и да е мокрота, т.е. няма нито животни, нито растения. Вместо това там господстват минералите под форма на неповторими фигури от сол и глина. Сред най-интересните формирания е Трите Марии, формирани от три скални обединения. Особено красиви са и изсъхналите езера на Лунната котловина, върху които солта е образувала бяла завивка, както и скатовете, сияещи в най-различни нюанси, вулканичните върхове и т.н.
" Много е солено, наложително трябва да си носите вода, шапка, шал за устата поради мощните въздушни течения, които безусловно могат да те бутнат ", казват Краси и Стела. Те описват по какъв начин няколко пъти са им правили забележки да вървят единствено по пътечките, с цел да не се нарушава пейзажът, за Голямата дюна, покрита със сол, по която също било забранено да се стъпва, само че не и да се следи и да се запечатат неповторими гледки, за звуците, които издава пустинята... " Докато се движиш из пустинята, се чуват звуци - пустинята пука, при едната мина скалата изпука мощно, помислихме даже, че има земетресение ", спомня си Стела.
Следва и връхната точка в пътуването - Долината на гибелта, с нейните сюрреалистични пейзажи, напомнящи за повърхността на Марс. Стела и Краси вървели 20-30 минути с кола във вътрешността, след което около час пешком, изкачвайки дюните по туристическата им част и стигайки до върха - най-подходящата точка за гледане на залеза, откъдето можете да се наслаждавате на невероятните цветове по хълмовете, формирани от лъчите на залязващото слънце. " Някои туристически компании оферират даже вечеря на залеза - носят маса, сиренца и вино за искащите. Залезът обаче бързо се скрива, вятърът е голям, по тази причина ние пропуснахме тази част ", смеят се двамата приключенци.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ