Новите узбекски терористи: жертви на неуспешната интеграция
Буберджан живее в Киргизия от 27 години, само че е с узбекски корени. Сега изтърпява наказване от 6 години затвор. Беше задържан предходната година и призна присъединяване си в сирийската война, където се е сражавал на страната на въоръжени групировки. Преминал е и шестмесечно образование в лагер на Даеш преди да се завърне в страната си, където е направил поредност от терористични набези. Буберджан признал пред публицисти, че е бил рекрутиран в Москва, където бил отишъл да си търси работа. Мястото на вербовката била една от джамиите, намиращи се под въздействието на радикали, които му посочили видеоматериали за джихада и „ отбраната на исляма “.
Даеш съумя да откри свое въздействие в редица елементи на Средна Азия и на първо място в самата Русия – в Дагестан, Ингушетия и Кабардино-Балкария. В тези съветски републики се появиха радикални обединения, които поставиха клетва на честност към вожда на Даеш Абу Бакр ал-Багдади на арабски и британски. В публикувания запис се споделя безусловно: „ Това е клетва за вярност…с божията благословия разгласяваме подчинението си на халифа Ибрахим бен Аууад бен Ибрахим ал-Курейши ал-Хюсейни “ (истинското име на Ал-Багдади).
Четвъртото нахлуване, осъществено от узбекски терорист демонстрира какъв брой податливи са емигрантите от тази страна на пропагандните внушения на радикалите. Извършителят на това действие Сейфулла Саибов, който извърши нахлуване в Манхатън, дошъл в Съединени американски щати със зелена карта. Преди него още трима узбеки направиха атентати в Европа: Абдул Кадир Машарипов, който атакува нощен клуб в Истанбул на връх Нова година, Рахман Акилов, който смачка с камиона си минувачи в Стокхолм и Акбар Джан Джалилов, който е узбек с съветско поданство, взривил бомба в метрото в Санкт Петербург. Според специалиста в ОССЕ Ян Матусевич, множеството емигранти произлизат от нерелигиозни среди, само че след това се радикализират в страните, в които са се открили. Друга експертка – Деидре Тинан от Международната група по кризите/ International Crisis Group, твърди че въпреки причинителите на тези атентати да са от Централна Азия, те принадлежат към по-широко екстремистко придвижване.
Ислямистки емигранти от Узбекистан
Джихадистите от Централна Азия сформират най-голяма част от задграничните бойци, сражавали се в редиците на Даеш.
Според центъра „ Сауфан “, техният брой е 8717 души. Професор Марлин Ларюел от университета „ Джордж Вашингтон “, която е специалист по Русия, твърди, че след оповестяването на самостоятелност през 1991 година Узбекистан е провеждал най-последователна политика на премахване на религията. Оттогава десетки хиляди ислямисти били задържани и изтезавани поради убежденията си. Онези узбеки, които са приключили образованието си в други страни, след завръщането си в родината мъчно намирали работа. Според нея, разумно е да се допуска, че сходни гонения са довели до ответно усилване на религиозното принуждение от ислямистите в страната. Освен това, в устрема си да защитят съществуванието си, ислямистките придвижвания в Узбекистан и на първо място „ Ислямското придвижване на Узбекистан “ са пренесли активността си в чужбина. Според проф. Ларюел, стотици узбекски ислямисти са се включили към придвижването на талибаните и към „ Ислямска страна “ в Афганистан, след което са се изтеглили в Пакистан. След появяването на Даеш в района, узбекските ислямисти са се разделили на две групи – едната се е насочила към прогонване на чужденците от Афганистан, а другата е отишла в Близкия изток.
След като Узбекистан стана самостоятелен мнозина чакаха страната да тръгне по пътя на демокрацията и правата на индивида. Скоро обаче стана ясно, че новата власт мощно лимитира религиозните свободи, като главен обект на гоненията са последователите на определяне на ислямска република в страната. През 1998 година бе признато законодателство, по силата на което органите за сигурност получиха нови пълномощия за битка с противозаконните религиозни организации. В отговор новопоявили се ислямистки структури започнаха да уголемяват въздействието си в частност измежду безработните и небогати младежи. Най-известната от тях е „ Ислямското придвижване на Узбекистан “, което бе учредено през 1996 година по едно и също време в самия Узбекистан и в Киргизия. Впоследствие това придвижване проникна и в други страни от Средна Азия, като получи поддръжка даже от ислямистки групи в Южна Азия.
Сред поредицата въоръжени набези, осъществени от придвижването против узбекски и американски обекти, държавното управление на Узбекистан го упрекна в планове да извърши нападение над президента Ислам Керимов. След атентатите от 11 септември 2001 година придвижването бе включено в листата на терористичните организации, свързани с Ал-Каида. Според разследващи отчети, то разширило активността си посредством присъединяване във войните в Сирия и Ирак, където негови бойци влезнали в състава на Даеш и на „ Джебха ал-нусра “. Според съветската РИА „ Новости “, водачът на придвижването Осман Гази провъзгласил принадлежността си към Даеш и включването на узбеки в редиците на „ Ислямска страна “ в Сирия и Ирак. През 2014 година в Сирия били убити 17 узбекски джихадисти.
Смесен състав
Ислямисткото придвижване на Узбекистан е формирано от джихадисти с друг етнически генезис: араби, чеченци, пакистанци, руснаци, украинци, киргизи, узбеки и таджики. То се бори на страната на талибаните в Афганистан. Двама са изтъкнатите джихадисти, взели участие в основаването на това придвижване. Единият от тях – Тахер Юлдашев, считан за идеолог и политически водач, е погубен на 27 август 2009 година с ракетно попадение в региона на южен Уазиристан, т.е. на границата с Афганистан. Другият е военният водач, прочут под името Джумаа Намгани, чието същинско име е Джамбауи Ходжиев. Той пък умрял още през 2001 година при американска бомбардировка против талибаните в северен Афганистан.
Впоследствие придвижването се разцепва на съперничещи си отряди. Част от него остава в Афганистан и Пакистан, до момента в който другата част се причислява към „ Джебха ал-нусра “. Според изследователския център на Агенцията за интернационално развиване на Съединени американски щати, броят на джихадисти от Узбекистан попълнили редиците на Даеш в интервала 2014-2015 година, достигнал 200 души. Според обява на „ Форин афеърс “, някои емигрирали на Запад узбеки са се радикализирали и вземат участие в терористични офанзиви.
Според специалисти, присъединението на джихадисти от Кавказ към близкоизточните фронтове на джихада през 2012 година е било стимулирано с нуждата да се отхвърлен руснаците в Сирия, а всъщност съставлява бягство от гоненията против тях в личните им страни. Според Вашингтонския институт за Близкия изток, увеличението на военното наличие на Русия в Сирия до известна степен е повлияло за назначението от Даеш на Абу Мохамед ал-Кадри за „ валия на Кавказ “. На собствен ред този ход е бил общопризнат от Русия като непосредствена опасност за съветските национални ползи в Средна Азия и Кавказ.
Джихадистите от Кавказ са считани за едни от най-жестоките всред задграничните рекрути на Даеш в Сирия. Според представителя на сирийския „ Ислямска фронт “ Хюсейн Насър: „ те са тези, които внушават максимален смут в Сирия; подготвени са да избиват даже деца, в случай че им бъде подредено от техния емир “. Кавказки джихадисти заемат командни длъжности във военните и административните структури на Даеш в Сирия и Ирак. Според осведомени, „ Ислямско емирство Кавказ “ е гръбнакът на задграничните бойци в „ Ислямска страна “.
Броят на узбекските имигранти в Русия варира сред два и три милиона души. Някои от тях са били радикализирани посредством интернет и обществените мрежи. Имигранти от Узбекистан има и в други страни – в Турция те са десетки хиляди, а в Съединени американски щати и Западна Европа – 300 хиляди. Известен брой узбекски имигранти бяха задържани в обвинявания в екстремизъм и подготовка за терористични набези в Германия и Съединени американски щати. Повечето от тях се оказаха членове в „ Ислямското придвижване в Узбекистан “. Както акцентира проф. Ларюел, „ узбекският тероризъм в Европа и Съединени американски щати не е директно разследване от узбекските политики, а от несполучливата интеграция на имигрантите в страните, в които са се открили “. Според казахстанския академик Александър Князев, тези терористи принадлежат към маргинализираната юноша, която е била принудена да емигрира в търсене на по-добро бъдеще; това са човеци, които нямат твърди религиозни убеждения, нито могат да се интегрират в обществото на Запад.
Даеш съумя да откри свое въздействие в редица елементи на Средна Азия и на първо място в самата Русия – в Дагестан, Ингушетия и Кабардино-Балкария. В тези съветски републики се появиха радикални обединения, които поставиха клетва на честност към вожда на Даеш Абу Бакр ал-Багдади на арабски и британски. В публикувания запис се споделя безусловно: „ Това е клетва за вярност…с божията благословия разгласяваме подчинението си на халифа Ибрахим бен Аууад бен Ибрахим ал-Курейши ал-Хюсейни “ (истинското име на Ал-Багдади).
Четвъртото нахлуване, осъществено от узбекски терорист демонстрира какъв брой податливи са емигрантите от тази страна на пропагандните внушения на радикалите. Извършителят на това действие Сейфулла Саибов, който извърши нахлуване в Манхатън, дошъл в Съединени американски щати със зелена карта. Преди него още трима узбеки направиха атентати в Европа: Абдул Кадир Машарипов, който атакува нощен клуб в Истанбул на връх Нова година, Рахман Акилов, който смачка с камиона си минувачи в Стокхолм и Акбар Джан Джалилов, който е узбек с съветско поданство, взривил бомба в метрото в Санкт Петербург. Според специалиста в ОССЕ Ян Матусевич, множеството емигранти произлизат от нерелигиозни среди, само че след това се радикализират в страните, в които са се открили. Друга експертка – Деидре Тинан от Международната група по кризите/ International Crisis Group, твърди че въпреки причинителите на тези атентати да са от Централна Азия, те принадлежат към по-широко екстремистко придвижване.
Ислямистки емигранти от Узбекистан
Джихадистите от Централна Азия сформират най-голяма част от задграничните бойци, сражавали се в редиците на Даеш.
Според центъра „ Сауфан “, техният брой е 8717 души. Професор Марлин Ларюел от университета „ Джордж Вашингтон “, която е специалист по Русия, твърди, че след оповестяването на самостоятелност през 1991 година Узбекистан е провеждал най-последователна политика на премахване на религията. Оттогава десетки хиляди ислямисти били задържани и изтезавани поради убежденията си. Онези узбеки, които са приключили образованието си в други страни, след завръщането си в родината мъчно намирали работа. Според нея, разумно е да се допуска, че сходни гонения са довели до ответно усилване на религиозното принуждение от ислямистите в страната. Освен това, в устрема си да защитят съществуванието си, ислямистките придвижвания в Узбекистан и на първо място „ Ислямското придвижване на Узбекистан “ са пренесли активността си в чужбина. Според проф. Ларюел, стотици узбекски ислямисти са се включили към придвижването на талибаните и към „ Ислямска страна “ в Афганистан, след което са се изтеглили в Пакистан. След появяването на Даеш в района, узбекските ислямисти са се разделили на две групи – едната се е насочила към прогонване на чужденците от Афганистан, а другата е отишла в Близкия изток.
След като Узбекистан стана самостоятелен мнозина чакаха страната да тръгне по пътя на демокрацията и правата на индивида. Скоро обаче стана ясно, че новата власт мощно лимитира религиозните свободи, като главен обект на гоненията са последователите на определяне на ислямска република в страната. През 1998 година бе признато законодателство, по силата на което органите за сигурност получиха нови пълномощия за битка с противозаконните религиозни организации. В отговор новопоявили се ислямистки структури започнаха да уголемяват въздействието си в частност измежду безработните и небогати младежи. Най-известната от тях е „ Ислямското придвижване на Узбекистан “, което бе учредено през 1996 година по едно и също време в самия Узбекистан и в Киргизия. Впоследствие това придвижване проникна и в други страни от Средна Азия, като получи поддръжка даже от ислямистки групи в Южна Азия.
Сред поредицата въоръжени набези, осъществени от придвижването против узбекски и американски обекти, държавното управление на Узбекистан го упрекна в планове да извърши нападение над президента Ислам Керимов. След атентатите от 11 септември 2001 година придвижването бе включено в листата на терористичните организации, свързани с Ал-Каида. Според разследващи отчети, то разширило активността си посредством присъединяване във войните в Сирия и Ирак, където негови бойци влезнали в състава на Даеш и на „ Джебха ал-нусра “. Според съветската РИА „ Новости “, водачът на придвижването Осман Гази провъзгласил принадлежността си към Даеш и включването на узбеки в редиците на „ Ислямска страна “ в Сирия и Ирак. През 2014 година в Сирия били убити 17 узбекски джихадисти.
Смесен състав
Ислямисткото придвижване на Узбекистан е формирано от джихадисти с друг етнически генезис: араби, чеченци, пакистанци, руснаци, украинци, киргизи, узбеки и таджики. То се бори на страната на талибаните в Афганистан. Двама са изтъкнатите джихадисти, взели участие в основаването на това придвижване. Единият от тях – Тахер Юлдашев, считан за идеолог и политически водач, е погубен на 27 август 2009 година с ракетно попадение в региона на южен Уазиристан, т.е. на границата с Афганистан. Другият е военният водач, прочут под името Джумаа Намгани, чието същинско име е Джамбауи Ходжиев. Той пък умрял още през 2001 година при американска бомбардировка против талибаните в северен Афганистан.
Впоследствие придвижването се разцепва на съперничещи си отряди. Част от него остава в Афганистан и Пакистан, до момента в който другата част се причислява към „ Джебха ал-нусра “. Според изследователския център на Агенцията за интернационално развиване на Съединени американски щати, броят на джихадисти от Узбекистан попълнили редиците на Даеш в интервала 2014-2015 година, достигнал 200 души. Според обява на „ Форин афеърс “, някои емигрирали на Запад узбеки са се радикализирали и вземат участие в терористични офанзиви.
Според специалисти, присъединението на джихадисти от Кавказ към близкоизточните фронтове на джихада през 2012 година е било стимулирано с нуждата да се отхвърлен руснаците в Сирия, а всъщност съставлява бягство от гоненията против тях в личните им страни. Според Вашингтонския институт за Близкия изток, увеличението на военното наличие на Русия в Сирия до известна степен е повлияло за назначението от Даеш на Абу Мохамед ал-Кадри за „ валия на Кавказ “. На собствен ред този ход е бил общопризнат от Русия като непосредствена опасност за съветските национални ползи в Средна Азия и Кавказ.
Джихадистите от Кавказ са считани за едни от най-жестоките всред задграничните рекрути на Даеш в Сирия. Според представителя на сирийския „ Ислямска фронт “ Хюсейн Насър: „ те са тези, които внушават максимален смут в Сирия; подготвени са да избиват даже деца, в случай че им бъде подредено от техния емир “. Кавказки джихадисти заемат командни длъжности във военните и административните структури на Даеш в Сирия и Ирак. Според осведомени, „ Ислямско емирство Кавказ “ е гръбнакът на задграничните бойци в „ Ислямска страна “.
Броят на узбекските имигранти в Русия варира сред два и три милиона души. Някои от тях са били радикализирани посредством интернет и обществените мрежи. Имигранти от Узбекистан има и в други страни – в Турция те са десетки хиляди, а в Съединени американски щати и Западна Европа – 300 хиляди. Известен брой узбекски имигранти бяха задържани в обвинявания в екстремизъм и подготовка за терористични набези в Германия и Съединени американски щати. Повечето от тях се оказаха членове в „ Ислямското придвижване в Узбекистан “. Както акцентира проф. Ларюел, „ узбекският тероризъм в Европа и Съединени американски щати не е директно разследване от узбекските политики, а от несполучливата интеграция на имигрантите в страните, в които са се открили “. Според казахстанския академик Александър Князев, тези терористи принадлежат към маргинализираната юноша, която е била принудена да емигрира в търсене на по-добро бъдеще; това са човеци, които нямат твърди религиозни убеждения, нито могат да се интегрират в обществото на Запад.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ