Андерс Фог Расмусен в статия за Politico: Западът все още не е готов да спре руската намеса в изборите
Брюксел. От в този момент до идните президентски избори в Съединени американски щати през 2020 година, Западните гласоподаватели ще могат да отидат до урните допълнително от 20 случая. Разглеждайки скорошните случаи на интервенция в изборите и в Съединени американски щати, и в Европа и анемичния отговор от демократическите институции, има всички аргументи да се мисли, че тези вотове съставляват 20 нови цели за Русия и други да се месят, написа някогашният общоприет секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен в ко-авторство с американския юрист и някогашен министър на вътрешната сигурност на Съединени американски щати Майкъл Чертоф в публикация за електронното издание Politico , показана без редакторска интервенция.
Чуждестранната интервенция е релативно евтина що се отнася до финансовите и човешките запаси, които изисква. Но тя дава съвсем обезпечено преимущество в подкопаването на доверието в нашите законни институции, нещо, което не-демократичните режими, като да вземем за пример Русия, се радват да създадат. Обезпокояващото е, че Западните държавни управления не престават да водят все същата остаряла война: Те са затънали в грубата лексика за " подправени вести " от 2016 година, до момента в който настоящите трендове демонстрират, че Русия и сходни съперници изострят своите принадлежности.
Първо, ние виждаме преход от „ подправените вести “ към хипер-партизански разкази. Тези истории нормално съдържат зрънце истина, само че с изопачени обстоятелства, тъй че да се получи поляризираща обществена история. Видяхме, че по време на изборите в Италия,където обществените медии и ботове, свързани с Русия огласяваха истории за опасността от незаконната имиграция. Това, взето дружно с изтощението на италианските гласоподаватели от политическия хайлайф на страната, стана решителен фактор, който даде на двете популистки и анти-имигрантски партии най-големия дял от гласовете. Проблемът с хипер-партизанското наличие е, че то е по-малко откриваемо от искрено подправените вести. Борбата с него изисква доста по-всеобхватно изпитание от всички демократични институции, държавни управления, медии, НПО-та и самите гласоподаватели, което през днешния ден не е налице.
Междувременно, ние виждаме интернационализация на наръчника за интервенция. Независимо от това, че президентските избори през 2016-а година привлякоха най-вече вниманието на медиите, Съединени американски щати надалеч не са единствената цел. Русия интензивно изнася платформата си за интервенция в други страни. На референдума в Каталуния видяхме невиждано равнища на тролване в обществените медии и използването на изкривени обстоятелства, с генезис Венецуела. Сега погледите се насочват към това да забележим по какъв начин ще бъде употребена Венецуела на идните избори в Мексико. Други не-демократични страни като Иран и Китай, а също и Турция, гледат от близко. Само преди няколко седмици, „ Туитър “ сметките на няколко европейски политици, в това число на един от ко-авторите, бяха хакнати, допуска се, че от турски оперативни служащи, разпространяващи подправени вести за несполучливия опит за прелом през 2016-а година.
Видът интервенция зависи от изборите, на които се прави. В Съединени американски щати, на Русия й се наложи да използваха аморални средства – хакваха имейл сървъри и оперативни служащи, основани в страната, с цел да въздействат на политическата сцена. В Италия или Германия, Русия може да разчита на околните до Москва партии и на икономическото си въздействие, с цел да популяризира поляризиращи послания. Украйна e кота нула за московската акция за интервенция, където всички средства – от политически убийства до корумпиране, от тролване до хакерски атаки – всичко се употребява до дъно.
Колективният отговор измежду Атлантическия алианс беше слаб и безсистемен. Няколко НПО-та, тинк-танкове, национални Народното събрание и държавни управления работят за идентифицирането и битката с подривните дейности на Русия. Тези планове преглеждат въпроса по какъв начин да се оправим с обособени принадлежности от арсенала на съветската интервенция: отбраната на онлайн пространствата, нашите изборни урни, нашите медии и усилване на нашата киберзащита. Но доста постоянно те го вършат предвид на намесата в предходни избори, без да се подхващат ограничения за самодейна подготовка За идващите. Те рядко се координират между тях или имат повсеместен метод за отбрана против целия набор от зловредни дейности. В Съединени американски щати дебатът също е толкоз поляризиран, че единствено една двупартийна мярка мина през Конгреса.
Именно заради тази причина сътворяваме Трансатлантическата комисия за избирателен интегритет. Да събираме на едно място политици, индустриалци, медии, хора от софтуерния бранш и специалисти от гражданското общество от двете страни на Атлантика, нашата цел е да разтеглим работата, която е извършена до в този момент и да запълним пропуските в нашия групов отговор. За да се оправим в действителност с незаконните дейности на Русия и другите играчи, е императив да преодолеем две разделения: това, минаващо през Атлантическия океан и другото – по партийните линии.
В необятния набор на членовете на комисията са политици като някогашния вицепрезидент на Съединени американски щати Джо Байдън, някогашния вицепремиер на Англия Ник Клег, както и някогашният основен редактор на най-четения вестник в Европа – Bild. Тук е и някогашният шеф на интернет сигурността на английския министър председател Тереза Мей. Нашата цел е да влезем в контакт с парламентите от двете страни на Океана и да разгледаме тяхното законодателство, да проучваме това, което към този момент е свършено и желая да помогнем и разтеглим самодейностите и организациите, които към този момент работят по този въпрос. На технологията сега се гледа като на част от казуса, само че ние също имаме желание да намерим метод тя да се трансформира в част от решението, употребявайки опциите на машините да се учат и изкуствения разсъдък, с цел да идентифицираме и отвръщаме подправените разкази.
Идентифицирането на целия боеприпас на разследващите тактики на Русия и другите задгранични сили е единственият метод за насърчаване на цялостна тактика за опълчване против това. Ако се провалим в опитите да го създадем, други страни, които желаят да подкопаят сигурността ни ще възприемат сходни разрушителни тактики.
От двете страни на Атлантическия океан ние към този момент показахме, че работейки дружно, можем да преодолеем провокациите, които стоят пред нас. Днес ние сме изправени пред огромното предизвикателство да осъвременим нашата народна власт. Ако работим в изолираност, с цел да се преборим с тази взаимна опасност, ние ще се провалим. Именно по тази причина трансатлантическото съдействие е нужно и е нужно незабавно, с цел да сме сигурни, че ще защитим интегритета освен на 20-те избори през идващите две години, само че и интегритета на институциите като такива.
Андерс Фог Расмусен някогашен министър-председател на Дания и общоприет секретар на НАТО. Майкъл Чероф е някогашен Министър на вътрешната сигурност. Те ще съпредседателстват Трансатлантическата комисия за избирателен интегритет.
Превод и редакция: Иван Христов
Чуждестранната интервенция е релативно евтина що се отнася до финансовите и човешките запаси, които изисква. Но тя дава съвсем обезпечено преимущество в подкопаването на доверието в нашите законни институции, нещо, което не-демократичните режими, като да вземем за пример Русия, се радват да създадат. Обезпокояващото е, че Западните държавни управления не престават да водят все същата остаряла война: Те са затънали в грубата лексика за " подправени вести " от 2016 година, до момента в който настоящите трендове демонстрират, че Русия и сходни съперници изострят своите принадлежности.
Първо, ние виждаме преход от „ подправените вести “ към хипер-партизански разкази. Тези истории нормално съдържат зрънце истина, само че с изопачени обстоятелства, тъй че да се получи поляризираща обществена история. Видяхме, че по време на изборите в Италия,където обществените медии и ботове, свързани с Русия огласяваха истории за опасността от незаконната имиграция. Това, взето дружно с изтощението на италианските гласоподаватели от политическия хайлайф на страната, стана решителен фактор, който даде на двете популистки и анти-имигрантски партии най-големия дял от гласовете. Проблемът с хипер-партизанското наличие е, че то е по-малко откриваемо от искрено подправените вести. Борбата с него изисква доста по-всеобхватно изпитание от всички демократични институции, държавни управления, медии, НПО-та и самите гласоподаватели, което през днешния ден не е налице.
Междувременно, ние виждаме интернационализация на наръчника за интервенция. Независимо от това, че президентските избори през 2016-а година привлякоха най-вече вниманието на медиите, Съединени американски щати надалеч не са единствената цел. Русия интензивно изнася платформата си за интервенция в други страни. На референдума в Каталуния видяхме невиждано равнища на тролване в обществените медии и използването на изкривени обстоятелства, с генезис Венецуела. Сега погледите се насочват към това да забележим по какъв начин ще бъде употребена Венецуела на идните избори в Мексико. Други не-демократични страни като Иран и Китай, а също и Турция, гледат от близко. Само преди няколко седмици, „ Туитър “ сметките на няколко европейски политици, в това число на един от ко-авторите, бяха хакнати, допуска се, че от турски оперативни служащи, разпространяващи подправени вести за несполучливия опит за прелом през 2016-а година.
Видът интервенция зависи от изборите, на които се прави. В Съединени американски щати, на Русия й се наложи да използваха аморални средства – хакваха имейл сървъри и оперативни служащи, основани в страната, с цел да въздействат на политическата сцена. В Италия или Германия, Русия може да разчита на околните до Москва партии и на икономическото си въздействие, с цел да популяризира поляризиращи послания. Украйна e кота нула за московската акция за интервенция, където всички средства – от политически убийства до корумпиране, от тролване до хакерски атаки – всичко се употребява до дъно.
Колективният отговор измежду Атлантическия алианс беше слаб и безсистемен. Няколко НПО-та, тинк-танкове, национални Народното събрание и държавни управления работят за идентифицирането и битката с подривните дейности на Русия. Тези планове преглеждат въпроса по какъв начин да се оправим с обособени принадлежности от арсенала на съветската интервенция: отбраната на онлайн пространствата, нашите изборни урни, нашите медии и усилване на нашата киберзащита. Но доста постоянно те го вършат предвид на намесата в предходни избори, без да се подхващат ограничения за самодейна подготовка За идващите. Те рядко се координират между тях или имат повсеместен метод за отбрана против целия набор от зловредни дейности. В Съединени американски щати дебатът също е толкоз поляризиран, че единствено една двупартийна мярка мина през Конгреса.
Именно заради тази причина сътворяваме Трансатлантическата комисия за избирателен интегритет. Да събираме на едно място политици, индустриалци, медии, хора от софтуерния бранш и специалисти от гражданското общество от двете страни на Атлантика, нашата цел е да разтеглим работата, която е извършена до в този момент и да запълним пропуските в нашия групов отговор. За да се оправим в действителност с незаконните дейности на Русия и другите играчи, е императив да преодолеем две разделения: това, минаващо през Атлантическия океан и другото – по партийните линии.
В необятния набор на членовете на комисията са политици като някогашния вицепрезидент на Съединени американски щати Джо Байдън, някогашния вицепремиер на Англия Ник Клег, както и някогашният основен редактор на най-четения вестник в Европа – Bild. Тук е и някогашният шеф на интернет сигурността на английския министър председател Тереза Мей. Нашата цел е да влезем в контакт с парламентите от двете страни на Океана и да разгледаме тяхното законодателство, да проучваме това, което към този момент е свършено и желая да помогнем и разтеглим самодейностите и организациите, които към този момент работят по този въпрос. На технологията сега се гледа като на част от казуса, само че ние също имаме желание да намерим метод тя да се трансформира в част от решението, употребявайки опциите на машините да се учат и изкуствения разсъдък, с цел да идентифицираме и отвръщаме подправените разкази.
Идентифицирането на целия боеприпас на разследващите тактики на Русия и другите задгранични сили е единственият метод за насърчаване на цялостна тактика за опълчване против това. Ако се провалим в опитите да го създадем, други страни, които желаят да подкопаят сигурността ни ще възприемат сходни разрушителни тактики.
От двете страни на Атлантическия океан ние към този момент показахме, че работейки дружно, можем да преодолеем провокациите, които стоят пред нас. Днес ние сме изправени пред огромното предизвикателство да осъвременим нашата народна власт. Ако работим в изолираност, с цел да се преборим с тази взаимна опасност, ние ще се провалим. Именно по тази причина трансатлантическото съдействие е нужно и е нужно незабавно, с цел да сме сигурни, че ще защитим интегритета освен на 20-те избори през идващите две години, само че и интегритета на институциите като такива.
Андерс Фог Расмусен някогашен министър-председател на Дания и общоприет секретар на НАТО. Майкъл Чероф е някогашен Министър на вътрешната сигурност. Те ще съпредседателстват Трансатлантическата комисия за избирателен интегритет.
Превод и редакция: Иван Христов
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ