Daily Mail: Тереза Мей спечели битката за Сирия, но загуби войната за сърцето на британците
Британският министър председател Тереза Мей завоюва борба, само че загуби войната за Сирия. Британските въоръжени сили действаха с планувана смелост и професионализъм, и съгласно предварителната оценка на вредите, те унищожиха конвейерът на гибелта с химическо оръжие, употребен срещу дамите, децата и мъжете в Дума. Това написа за Daily Mail журналистът Ден Ходжес в обявата си „ The PM`s won in Syria - but has she lost at home? May `must take the fight to her enemies` to win the support of the British people ”.
Не по-малко значима и жестока е обаче борбата, задачата на която е да убеди британците в нуждата от ефикасен отговор на „ гангстеризма” на Башар Асад и Владимир Путин, която не върви напълно по проект. „ В действителността при сражението за сърцето и мозъка на британците, тя е на крачка от поражението” – установи Ходжес.
Ходжес смята, че за жалост нейното решение „ варварството на Асад” да не остане без последици, станало нейна първа неточност. „ Страната в този миг е изтощена от режима на икономии, помни печалното завещание от Ирак, изплашена е от вероятността за директно стълкновение на свръхдържавите, а тя не показа своето мнение” – написа журналистът.
Според допитването на YouGov, едвам 22% от британците подкрепяха ракетния удар по сирийската войска, до момента в който 43% се изричат срещу. Освен това допитването на Mail on Sunday сподели, че популацията в съответствие 2:1 не утвърждава нейното решение да заобиколи Народното събрание при вземането на решението за удара.
Мей даде обосновката за удара на държавното управление. „ Тя обаче подцени контакта с най-важния си сътрудник – английския народ” – отбелязва Ходжес. Там, където трябваше да има доказателства, тактика и логическо мотивиране на намесата, се оказа празно.
Създаде се невероятната обстановка, когато „ две враждебни държави” (РФ и Сирия) и формалната съпротива на Нейно Величество де факто взаимно работят срещу английското държавно управление. По думите на министрите, в този момент, когато към този момент няма потребност да извършват условията на оперативната дегизировка, те могат доста по-лесно да отстояват „ агресивния” вид на отговора за „ зверствата на Асад”.
„ Те обаче също по този начин признават, че би трябвало по-активно да работят срещу сирийско-руската пропагандна машина или, още по-точно, срещу сирийско-руската-лейбъристка пропагандна машина” – отбелязва Ходжес.
„ Време е Мей да нанесе ответен удар.Битката би трябвало да се води не в небесата над Сирия, а в Палатата на общините. Тя би трябвало да излезе в Парламента с тирада за решението си да бъде нанесен удар по Асад. Тя, нейните министри и партията би трябвало да престанат да се церемонят и да преминат в нахлуване срещу своите опоненти” – акцентира създателят.
На първо място те би трябвало да разобличат „ страхливостта” на Джереми Корбин (лидер на лейбъристите), защото всяко предложение, излизащо от устата му, служи на единствената цел да отбрани Асад и неговия „ свиреп режим”.
Британският министър председател и неговите сътрудници би трябвало да се избавят от „ фантазията” под названието „ решение на рецесията в границите на ООН”. Следва тъкмо да се изясни, че съветското несъгласие прави заплетен разновидността за решение на рецесията посредством Организация на обединените нации.
„ Миналата седмица министър председателят постъпи вярно, заповядвайки на английските сили да трансформират границите на разрешеното при производството, потреблението и разпространяването на химическото оръжие. Тя обаче не съумя да увлече след себе си английския народ. Утре би трябвало да го направи” - обобщава Ден Ходжес.
Превод и редакция: БЛИЦ
Не по-малко значима и жестока е обаче борбата, задачата на която е да убеди британците в нуждата от ефикасен отговор на „ гангстеризма” на Башар Асад и Владимир Путин, която не върви напълно по проект. „ В действителността при сражението за сърцето и мозъка на британците, тя е на крачка от поражението” – установи Ходжес.
Ходжес смята, че за жалост нейното решение „ варварството на Асад” да не остане без последици, станало нейна първа неточност. „ Страната в този миг е изтощена от режима на икономии, помни печалното завещание от Ирак, изплашена е от вероятността за директно стълкновение на свръхдържавите, а тя не показа своето мнение” – написа журналистът.
Според допитването на YouGov, едвам 22% от британците подкрепяха ракетния удар по сирийската войска, до момента в който 43% се изричат срещу. Освен това допитването на Mail on Sunday сподели, че популацията в съответствие 2:1 не утвърждава нейното решение да заобиколи Народното събрание при вземането на решението за удара.
Мей даде обосновката за удара на държавното управление. „ Тя обаче подцени контакта с най-важния си сътрудник – английския народ” – отбелязва Ходжес. Там, където трябваше да има доказателства, тактика и логическо мотивиране на намесата, се оказа празно.
Създаде се невероятната обстановка, когато „ две враждебни държави” (РФ и Сирия) и формалната съпротива на Нейно Величество де факто взаимно работят срещу английското държавно управление. По думите на министрите, в този момент, когато към този момент няма потребност да извършват условията на оперативната дегизировка, те могат доста по-лесно да отстояват „ агресивния” вид на отговора за „ зверствата на Асад”.
„ Те обаче също по този начин признават, че би трябвало по-активно да работят срещу сирийско-руската пропагандна машина или, още по-точно, срещу сирийско-руската-лейбъристка пропагандна машина” – отбелязва Ходжес.
„ Време е Мей да нанесе ответен удар.Битката би трябвало да се води не в небесата над Сирия, а в Палатата на общините. Тя би трябвало да излезе в Парламента с тирада за решението си да бъде нанесен удар по Асад. Тя, нейните министри и партията би трябвало да престанат да се церемонят и да преминат в нахлуване срещу своите опоненти” – акцентира създателят.
На първо място те би трябвало да разобличат „ страхливостта” на Джереми Корбин (лидер на лейбъристите), защото всяко предложение, излизащо от устата му, служи на единствената цел да отбрани Асад и неговия „ свиреп режим”.
Британският министър председател и неговите сътрудници би трябвало да се избавят от „ фантазията” под названието „ решение на рецесията в границите на ООН”. Следва тъкмо да се изясни, че съветското несъгласие прави заплетен разновидността за решение на рецесията посредством Организация на обединените нации.
„ Миналата седмица министър председателят постъпи вярно, заповядвайки на английските сили да трансформират границите на разрешеното при производството, потреблението и разпространяването на химическото оръжие. Тя обаче не съумя да увлече след себе си английския народ. Утре би трябвало да го направи” - обобщава Ден Ходжес.
Превод и редакция: БЛИЦ
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ