Разбиха митовете за изтезанията през Средновековието
Британски учени разрушиха на пух и прахуляк легенди за средновековните изтезания. Едно от тях касае въпроса за съда. Доскоро се смяташе, че през междинните епохи хората са били пращани в пандиза, без да са минали през съд.
Съд е имало, и правосъдният състав е представлявал един арбитър и двама-трима правосъдни заседатели. Разпитът протичал в границите на няколко минути и нормално съдията взимал еднолично решение.
Малките селца през Средновековието били отвън закона. Не е правилно, въпреки да не се е стигало до съд. Всеки, който се чувствал афектиран, ограбен или опетнен от собствен комшия, вдигал накрак всички останали, с цел да го преследват и санкционират. Който не взимал присъединяване в гонитбата, рискувал да бъде линчуван.
Църквата била безпощадна към еретиците. Не е тъкмо по този начин. Има свидетелства за голям брой случаи, в които даже еретиците са били оставяни да избягат, без да се пускат преследвачи след тях. Някои от висшите църковни управници считали, че нарушителите ще се пречистят, и нямали нищо срещу те да избягат.
За наново закононарушение провинилите се били убивани. Що се касае до закононарушения от вида на кражба, засегнатост или сборичкване, първичното наказване било три удара с бич. При наново закононарушение провинилият се бивал изпъден от града вечно.
Екзекуциите постоянно били всеобщо представление. Не, единствено в изключителни случаи, когато ставало въпрос за потвърдено ликвидиране или държавна измяна. Тогава нарушителите били убивани посредством обесване. В останалите случаи те си отивали от живота в наличието единствено на палача и няколко очевидци.
Вещиците били изгаряни на клада. Да, само че единствено по времето на Реформацията. След това изгарянето на клада се практикувало рядко, в множеството случаи дамите, считани за вещици, били обесвани.
За всяко нарушение се отрязвала главата. Не, това се случвало при по-сериозни закононарушения. В по-леките случаи законите предвиждали отрязването на ръка или на ухо, изключително в случай че става въпрос за кражба в региона на влиятелен град.
Машината за разпъване е изобретена през Средновековието. Точно откакто завършва ерата на междинните епохи, на „ мода ” измежду църковните изтезания, целящи изтръгвне на самопризнания от еретици, идва машината за разпъване. Тя представлявала нещо като дървено легло. Ръцете и краката на нещастника се връзвали и благодарение на система от лостове крайниците му започвали да се разтеглят в разнообразни направления, до момента в който вътрешните му органи се разкъсвали.
