Призракът на Грийнъм Комън
Британската военна база " Грийнъм Комън " беше един от знаците на придвижването за мир в Европа през 80-те години на XX век, зародило като реакция на разполагането на американските балистични ракети с дребен и междинен обхват на деяние " Круз " и " Пършинг " в редица страни от западната част на Стария свят. В България даже бе съчинена ария със същото име, която бе изпълнена на един от фестивалите на политическата ария " Ален Мак ".
Сега, изключително в обществените мрежи, се счита надали не за добър звук подигравката и с битката за мир, и с разните политически прояви в Източния блок имащи отношение към нея, и с женското придвижване за мир във Англия, чийто участнички разпънаха през 1983 година палатков лагер край " Грийнъм Комън ". Според преобладаващото в мейнстрийм медиите мнение, тези хора, най-вече в Западна Европа, са в най-хубавия случай " потребни идиоти " на Съюз на съветските социалистически републики, а в най-лошия - негови сътрудници. Възможността огромното придвижване за мир в Западна Европа да е било подбудено от желанието на хората просто да останат живи, някак си, в случай че въобще я има, е избутана зад кулисите на журналистическото и форумно-фейсбучното схващане.
Но по този начин стоят нещата в този момент, в края на първото десетилетие на XXI век. Тогава обаче, нещата са стоели по напълно друг метод. Ето едно удостоверение от писателя-фантаст Саймън Мордън, оповестено на уеб страницата на издателство " Колибри ": Аз пораснах, съвсем безусловно, в сянката на нуклеарния холокост. Домът ми се намираше сред Олдърмастън, където се строяха атомни бомби, и завода за нуклеарно оръжие в Бъргфийлд, където ги зареждаха. " Грийнъм Комън " се намираше малко по-нататък по пътя. Ако беше избухнала война, моите атоми щяха да са измежду първите, разпръснати в атмосферата. " Страхът е бил същински.
На 2 февруари т.г. Съединените щати ще стартират процедурата по излизането си от Договора за ракетите със междинен и дребен обхват на деяние (ДРСМД), подписан през 1987 година сред тях и Съюз на съветските социалистически републики. С този контракт, наименуван " началото на края на Студената война ", бяха унищожени цялостен клас балистични ракети с обхват на деяние от 500 до 5500 км. ДРСМД постоянно е именуван " крайъгълен камък на европейската сигурност ". Сега, сподирени от хленченето на западните европейци и мълчанието на Източна Европа, американците измъкват този камък от мястото му. Разбира се, те упрекват Русия, че е нарушила контракта с създаването на нов тип крилата ракета и заради това нямали избор с изключение на да изоставен. Ние няма по какъв начин обективно да проверим това. Едни ще имат вяра на думите им, други не. Хронологията на събитията обаче накланя везните в интерес на тезата, че сме очевидци на перфидно коварство.
Ако в края на 70-те години Съюз на съветските социалистически републики е направил първата крачка към ескалацията с разполагането на ракетите РСД-10 " Пионер ", ориентирани против Западна Европа, в този момент следим противоположната картина. Съединени американски щати първо излязоха от Договора за противоракетната защита през 2002 година под предлог, че водят война с тероризма. Едното нямаше нищо общо с другото, само че поради контузията от 11 септември това им беше простено. След това започнаха да разполагат такива ракети в Полша и Румъния с наглото изказване, че те били ориентирани против Иран и Северна Корея, по-късно се оказа, че въпреки всичко са против Русия, а през ноември м.г. Изследователският институт на американските Военноморски сили призна, че установките за изстрелване на ракети за ПРО в Европа могат елементарно да бъдат преоборудвани в нуклеарни ракети със междинен и дребен обхват. Т.е. бяха доказани всички причини на съветската страна, която тя изрича от години насам, а точно, че Съединени американски щати години наред са създавали инфраструктура в непосредствена непосредственост до съветската граница, която да може да се употребява за нанасянето на първи нуклеарен удар по нейната територия. И на фона на това Съединени американски щати оповестиха, че излизат от ДРСМД. Русия е пришита тук като универсално опрощение, откакто първо беше сатанизирана като универсално зло. При това американците се канят, най-малко на думи, да излязат и от други контракти - за съкращаването на нуклеарните оръжия, за разполагането на нуклеарно оръжие в космоса, т.е. готви се разпродажба на цялата законодателна база, която удържаше, въпреки и на ръба, човечество да не изгори в атомен огън по време на Студената война.
Сега обаче никой не се плаши от апокалипсиса. В Западна Европа са недоволни, мрънкат, дежурно упрекват за всичко Москва, само че преглъщат дейностите на Съединени американски щати. Причината не е просто в неявяване на самозапазване. В Западна Европа знаят, че в случай че американските нуклеарни ракети се завърнат в Стария свят, то те ще бъдат ситуирани в източната му част, най-близко до съветската граница, с минимум полетно време. Прибалтийци, поляци, румънци са по този начин погълнати от антируския си комплекс, че очевидно са решили, че са безсмъртни, разполагането на американски ракети на тяхна територия ще ги направи неуязвими и ще ги освободи от комплексите им. Нищо сходно. Сегашното съветско управление е надалеч от маразматичното Политбюро на Съюз на съветските социалистически републики и освен това е уверено, че страната му е обект на експанзия.
У нас сервилността пред американците не дава мотив за оптимизъм. Още повече, че някогашния зам.-държавен секретар Виктория Нуланд към този момент ни подреди измежду фронтовите страни. Ние нямаме антируските комплекси на други източноевропейци, нито би трябвало да ставаме заложници на техните страсти. България би трябвало уверено да отклони всевъзможни подмятания даже, че би трябвало да взе участие в американската ракетно-ядрена случка. Това няма да ни докара до нищо положително, нито ще спре бягството на популацията, нито ще в профил клептократията. Нещо повече. Някои хора може да решат, че ще векуват на власт, в случай че дадат на Съединени американски щати всичко, което те изискат, а в подмяна получат индулгенция за безобразията си.
Призракът на " Грийман Комън " се завръща и стартира да се напълва със наличие. При това не някъде... във Англия, Холандия, Германия, а тук при нас. Румънската база " Девесулу " в която теоретично могат да бъдат ситуирани на нуклеарни ракети, е единствено на 50 км. от нашите граници.
Време е да се изплашим.
георги Георгиев, news.bg
Сега, изключително в обществените мрежи, се счита надали не за добър звук подигравката и с битката за мир, и с разните политически прояви в Източния блок имащи отношение към нея, и с женското придвижване за мир във Англия, чийто участнички разпънаха през 1983 година палатков лагер край " Грийнъм Комън ". Според преобладаващото в мейнстрийм медиите мнение, тези хора, най-вече в Западна Европа, са в най-хубавия случай " потребни идиоти " на Съюз на съветските социалистически републики, а в най-лошия - негови сътрудници. Възможността огромното придвижване за мир в Западна Европа да е било подбудено от желанието на хората просто да останат живи, някак си, в случай че въобще я има, е избутана зад кулисите на журналистическото и форумно-фейсбучното схващане.
Но по този начин стоят нещата в този момент, в края на първото десетилетие на XXI век. Тогава обаче, нещата са стоели по напълно друг метод. Ето едно удостоверение от писателя-фантаст Саймън Мордън, оповестено на уеб страницата на издателство " Колибри ": Аз пораснах, съвсем безусловно, в сянката на нуклеарния холокост. Домът ми се намираше сред Олдърмастън, където се строяха атомни бомби, и завода за нуклеарно оръжие в Бъргфийлд, където ги зареждаха. " Грийнъм Комън " се намираше малко по-нататък по пътя. Ако беше избухнала война, моите атоми щяха да са измежду първите, разпръснати в атмосферата. " Страхът е бил същински.
На 2 февруари т.г. Съединените щати ще стартират процедурата по излизането си от Договора за ракетите със междинен и дребен обхват на деяние (ДРСМД), подписан през 1987 година сред тях и Съюз на съветските социалистически републики. С този контракт, наименуван " началото на края на Студената война ", бяха унищожени цялостен клас балистични ракети с обхват на деяние от 500 до 5500 км. ДРСМД постоянно е именуван " крайъгълен камък на европейската сигурност ". Сега, сподирени от хленченето на западните европейци и мълчанието на Източна Европа, американците измъкват този камък от мястото му. Разбира се, те упрекват Русия, че е нарушила контракта с създаването на нов тип крилата ракета и заради това нямали избор с изключение на да изоставен. Ние няма по какъв начин обективно да проверим това. Едни ще имат вяра на думите им, други не. Хронологията на събитията обаче накланя везните в интерес на тезата, че сме очевидци на перфидно коварство.
Ако в края на 70-те години Съюз на съветските социалистически републики е направил първата крачка към ескалацията с разполагането на ракетите РСД-10 " Пионер ", ориентирани против Западна Европа, в този момент следим противоположната картина. Съединени американски щати първо излязоха от Договора за противоракетната защита през 2002 година под предлог, че водят война с тероризма. Едното нямаше нищо общо с другото, само че поради контузията от 11 септември това им беше простено. След това започнаха да разполагат такива ракети в Полша и Румъния с наглото изказване, че те били ориентирани против Иран и Северна Корея, по-късно се оказа, че въпреки всичко са против Русия, а през ноември м.г. Изследователският институт на американските Военноморски сили призна, че установките за изстрелване на ракети за ПРО в Европа могат елементарно да бъдат преоборудвани в нуклеарни ракети със междинен и дребен обхват. Т.е. бяха доказани всички причини на съветската страна, която тя изрича от години насам, а точно, че Съединени американски щати години наред са създавали инфраструктура в непосредствена непосредственост до съветската граница, която да може да се употребява за нанасянето на първи нуклеарен удар по нейната територия. И на фона на това Съединени американски щати оповестиха, че излизат от ДРСМД. Русия е пришита тук като универсално опрощение, откакто първо беше сатанизирана като универсално зло. При това американците се канят, най-малко на думи, да излязат и от други контракти - за съкращаването на нуклеарните оръжия, за разполагането на нуклеарно оръжие в космоса, т.е. готви се разпродажба на цялата законодателна база, която удържаше, въпреки и на ръба, човечество да не изгори в атомен огън по време на Студената война.
Сега обаче никой не се плаши от апокалипсиса. В Западна Европа са недоволни, мрънкат, дежурно упрекват за всичко Москва, само че преглъщат дейностите на Съединени американски щати. Причината не е просто в неявяване на самозапазване. В Западна Европа знаят, че в случай че американските нуклеарни ракети се завърнат в Стария свят, то те ще бъдат ситуирани в източната му част, най-близко до съветската граница, с минимум полетно време. Прибалтийци, поляци, румънци са по този начин погълнати от антируския си комплекс, че очевидно са решили, че са безсмъртни, разполагането на американски ракети на тяхна територия ще ги направи неуязвими и ще ги освободи от комплексите им. Нищо сходно. Сегашното съветско управление е надалеч от маразматичното Политбюро на Съюз на съветските социалистически републики и освен това е уверено, че страната му е обект на експанзия.
У нас сервилността пред американците не дава мотив за оптимизъм. Още повече, че някогашния зам.-държавен секретар Виктория Нуланд към този момент ни подреди измежду фронтовите страни. Ние нямаме антируските комплекси на други източноевропейци, нито би трябвало да ставаме заложници на техните страсти. България би трябвало уверено да отклони всевъзможни подмятания даже, че би трябвало да взе участие в американската ракетно-ядрена случка. Това няма да ни докара до нищо положително, нито ще спре бягството на популацията, нито ще в профил клептократията. Нещо повече. Някои хора може да решат, че ще векуват на власт, в случай че дадат на Съединени американски щати всичко, което те изискат, а в подмяна получат индулгенция за безобразията си.
Призракът на " Грийман Комън " се завръща и стартира да се напълва със наличие. При това не някъде... във Англия, Холандия, Германия, а тук при нас. Румънската база " Девесулу " в която теоретично могат да бъдат ситуирани на нуклеарни ракети, е единствено на 50 км. от нашите граници.
Време е да се изплашим.
георги Георгиев, news.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ