Бреза /Betula/ е род, който включва листопадни дървета. Листата им

Бреза /Betula/ е жанр, който включва листопадни дървета. Листата им са с прилистници, които опадват рано. Листоразположението е спирално. От жанр Бреза (общо към 60 вида) в България е публикуван единствено 1 тип бреза.

Бялата бреза /Betula pendula/, която се среща у нас съставлява широколистно листопадно дърво с добре развита коренова система. Характерно в кореновата система на бялата бреза е, че по-развити са страничните корени, които водят началото си съвсем от основата на растението.

За разлика от тях основният корен е относително дребен и пай. Почвите, върху които бялата бреза се развива най-добре, са сиви горски и кафяви горски почви. Стъблото на бялата бреза е относително фино и е покрито с бяла кора, която от време на време пада на тънки люспи. Характерния за кората бял цвят се дължи на наличието на веществото бетулин в нейния състав. Това е единственото бяло багрило, съществуващо в природата.

На височина бялата бреза доближава до към 30 метра. Характерна е и формата на листната петура. Тя е близка до тази на делтоид. Ръбът на листата е леко нащърбен. Листата са свързани с дълги листни дръжки към клоните на дървото.

Мъжките съцветия на бялата бреза съставляват дълги висящи реси. Всяка реса е построена от доста на брой дребни цветове. Всеки цвят на брезата е построен от четириделен околоцветник и от 2 до 3 тичинки. Женските цветове също са събрани в реси, само че за разлика от мъжките реси, женските са с яйцевидна или кълбовидна форма. Всеки женски цвят разполага с плодник с двуделно близалце. Цъфтежът на бялата бреза продължава към месец и половина. Оптималната възраст на бялата бреза е към 150 години.

Състав на бреза

Листата на бреза съдържат към 0.05% етерично масло, сапонини, дъбилни субстанции до 10%, витамин С, никотинова киселина и флавоноидните съединения хиперозид, апигенин, кемпферол и други В листните пъпки съдържат до 8% етерично масло с приятна миризма и смолисти субстанции. Корените съдържат тритерпеновия алкохол бетуленол, гаултерин, до 15% дъбилни субстанции, етерично масло и други

Отглеждане на бреза

Брезата е красиво и внимателно парково дърво, което постоянно се употребява за озеленяване на дворове, градини в частни къщи и вили, за озеленяването на паркове и публични здания и за разнообразни аранжировки в актуалния ландшафтен и култивиран дизайн.

Брезата е подобаваща за засаждане в независими и в смесени групи с иглолистните типове, а също по този начин и единично в тревната повърхност, и като алейно дърво около пътеките. Брезата избира по-влажния климат, най-вече в планинските пояси.

Тя е мощно светлолюбиво и влаголюбиво дърво. Вирее и на извънредно неплодородни почви, стига да има задоволително влага. Освен това брезата се оказва и извънредно студоустойчиво растение.

Събиране и предпазване на бреза

Брезата и някои нейни елементи като пъпките, разнообразни типове листа (млади и зрели листа) и кората, се употребяват за лечебни цели. Пъпките на това растение се събират рано на пролет, през месеците април–май, преди да е настъпило тяхното разпукване.

Пъпките се отрязват дружно с клончетата и се оставят да се сушат на проветриво място, това може да стане и в специфични сушилни, като в тях температурата на сушене би трябвало да е до 30 градуса. След като се завърши с изсушаването пъпките се отронват от клонките, те са с приятна миризма, само че имат горчив и тръпчив усет.

Съхраняват се в хартиени опаковки, с цел да могат да останат сухи. Листата на брезата се събират, когато настъпи цялостното разлистване на растението, а това става през месеците април – юни. Процедурата по тяхното сушене не се разграничава от тази на пъпките.

Вече изсушените листа от горе имат мрачно оцветяване, а от долната страна са светлозелени, нямат миризма и са с леко горчив усет. Корите на брезата се събират още веднъж на пролет, откакто е почнало развиването на растението, сушенето е същото, като в случай че се прави в сушилня температурата може да доближи до 45 градуса. Всички изсушени елементи на растението би трябвало да се съхраняват на сухи и проветриви места. Това е една изнасяна билка.

Ползи от бреза

Брезата има пикочогонно, диуретично и общоукрепващо деяние. Има данни, че листата оказват противовирусно и едва противораково деяние. Горещ чай от брезови листа провокира мощно изпотяване и се предлага при простудни болести. Извлеци със алкохол при външно приложение подкрепят бързото укрепване на рани.

Брезовите пъпки имат удобен резултат при кожни екземи. Отвара от брезови листа и пъпки работи чудесно при инфектиране на стомашната лигавица, язва на стомаха и дванадесетопръстника и други При пясък в бъбреците, пикочния и жлъчния мехур, при подагра, отоци, ревматизъм, атеросклероза, язвена болест брезата се явява уместно лекарство.

Акнето и екземата се повлияват доста добре от брезата, тъй като тя прочиства порите и понижава възпалението с помощта на метиловия силицилат и на флавоноидите /антиоксиданти/. При проблематична кожа можете умерено да се доверите на брезов сок, отвара от брезови листа и от кората.

Брезата попречва мускулната тресчица. Ароматното масло на брезата е богато на метилов силицилат. То се използва външно за стопляне на мускулите след физическо изпитание и по този начин отстранява болките, присъщи за мускулната тресчица. В ароматерапията се употребява не бялата, а жълтата бреза, чието масло се ползва под формата на еликсир или смесено с масло от жожоба.

Нашата национална медицина предлага пресния сок от растението като общоукрепващо средство при анемия, за лекуване на циреи, мъчно заздравяващи рани и други Брезовият катран се употребява при лекуването на редица кожни заболявания.

Освен това брезата подтиква и черния дроб. В гемотерапията брезовите пъпки се използват поради съдържащия се в тях глицеринов мацерат, който усъвършенства интензивността на имунната система и има прочистващо деяние върху черния дроб. Доказано е, че това вещество му оказва помощ да изхвърля токсините.

Сок от бреза

През пролетта се следи приключване на брезов сок. Изтеклият от дървото сок се слави с скъпи лечебни свойства. Той е богат и на значимите за организма захари, органични киселини, ферменти, както и соли на някои детайли (калций, магнезий и желязо). Учени го предлагат при лекуване на авитаминоза, заболявания на кръвта, ставите, кожата, ангина, бронхит и пневмония.

Брезовият сироп е подготвен от извлечения от сока на брезата (мъзга). В приключено положение той съдържа 67% захар. Прави се мъчно, тъй като трябват 80 до 110 литра мъзга за производството на 1 литър брезов сироп. Сиропът има доста характерен усет - гъст, сходен на карамел, с леко пикантен привкус. Произвежда се в Аляска, Канада и Русия. От брезовия сок се създава също по този начин вино и бира.

Народна медицина с бреза

Горещата отвара от брезови листа провокира изпотяване и се предлага при простудни болести. Сгряващата напитка се ползва при бъбречни, стомашно-чревни, сърдечно-съдови болести, при ревматизъм, кожни заболявания, отоци и други Листата и пъпките от бреза влизат в състава на доста диуретични чайове.

Запарка от 4 чаени лъжички сухи стрити листа и 1/2 л вряща вода, се приема в границите на 1 ден. Може да се подготви и запарка.

В българската националната медицина смес и запарка от брезови пъпки се ползват при гастрит, язва, ревматизъм, подагра и др.