Брекзитът и свързаните с него фантасмагории за някаква суверенна Великобритания,

Брекзитът и обвързваните с него фантасмагории за някаква суверенна Англия, която щяла да върви по личен път, изправиха страната пред голям срив. Провалът на Лиз Тръс е още едно доказателство за това.

Никога до момента английска министър-председателка не е успявала толкоз бързо да вкара страната в такава рецесия, каквато сътвори единствено за четири седмици. При това възобновяване от рецесията няма по какъв начин да стане бързо, даже Тръс неотложно да напусне политическата сцена..

Пореден неуспех

Така след Тереза Мей и Борис Джонсън тя ще стане към този момент третата консервативна държавна ръководителка, неуспяла да извърши обещанията, дадени по отношение на Брекзит. След Мей и Джонсън най-твърдите поддръжници на Брекзита в средите на торите заложиха на крайните либертариански схващания.
Редакцията предлага
Големи данъчни облекчения за най-богатите в композиция с дерегулация щели да основат невиждан стопански напредък, който като плодороден дъжд щял след това да се изсипе и върху най-бедните в обществото. Тръс по този начин и не сподели по какъв начин счита да финансира това – пазарът щял самичък да се погрижи.

Внезапно събуждане в действителността

Стана обаче нещо напълно друго. Паундът се срина, лихвите стигнаха непознати висоти, пенсионните фондове бяха изправени пред колапс. Провалът на Тръс и на нейната политико-икономическа идея е изключително зрелищен най-много заради това, че точно пазарите, на които се разпореждаха огромни очаквания, провокираха нейния залез, удряйки спешната спирачка.

Накрая действителността бе тази, която по жесток метод приземи все по-фантастичните хрумвания на торите. Когато Английската централна банка разгласи, че повече няма да се меси, с цел да стабилизира паунда или да предотвратява нов колапс на пенсионните фондове, играта за Тръс и за нейния финансов министър Куартенг завърши.

Няколко обрата не са задоволителни

Новият финансов министър Джереми Хънт, който в това време анулира целия икономико-политически пакет на държавното управление на Тръс, ще може обаче да поправи единствено дребна част от нанесените вреди. Тъй като казусът е доста по-дълбок. Когато един ден историците стартират да гадаят по какъв начин е могло да се стигне до настоящия парадокс в английската политика, ще би трябвало да стартират от 2016 година. На първо място, тъй като, че спомагателната неустановеност на пазарите води до доста по-големи турбуленции от преди.

На второ място – и това е най-важното – тъй като излизането от Европейски Съюз и обвързваните с него фантастични хрумвания за суверенна Англия, която щяла да върви по личен път в глобализирания свят на 21-ия век, в действителност зачертаха рационалното мислене на Острова. Вместо да бъдат посочени сериозните стопански проблеми, произлизащи от Брекзита, те в продължение на години бяха отричани и табуизирани, вследствие на което всяко градивно решение отпадаше.

В този смисъл икономико-политическите планове на Тръс да обезпечи баснословен стопански напредък посредством планини от нови задължения бяха просто последната радикална версия на това мислене, подхранвано от вярата, че може да се дава обещание всичко, даже и звездите от небето - и това да е задоволително, с цел да се върви напред. При Джонсън тази тактичност въпреки всичко функционираше сполучливо в продължение на цели две години.

Драматичният неуспех на Тръс би могъл да докара в този момент до завършек на този тип мислене и да преобърне нещата във Англия. В подтекста на приземяването към този момент са факт първите признаци, че и най-верните поддръжници на Брекзита осъзнават, че по този начин не може да продължава.

Изяжда ли революцията децата си?

Щом даже Джереми Уорнър, един от издателите на „ Дейли Телеграф “ - изданието, което от много време фанатично защитаваше напускането на Европейски Съюз, стига до извода, че съперниците на Брекзита може и да са имали право и огорчено признава, че „ революцията, обещана от последователите на преди шест години, наподобява стига до точката, с която всички революции приключват в някакъв миг –  с това, че изяждат децата си “. Изглежда Англия последователно се завръща към характерността, за която светът постоянно я е уважавал: прагматично-реалистична страна, в която определящ е разсъдъкът.

Но този път обратно ще бъде нескончаем и мъчителен развой. Брекзитът и упоритите закани на държавното управление на Джонсън, че ще наруши интернационалните контракти в спора за Северна Ирландия, трайно повредиха доверието към английската политика в международен мащаб. Пазарите също няма да не помнят скоро срутва на английската рационалност и самодисциплина във връзка с личната финансова политика. На британците им предстоят тежки години.

*****

Вижте и това видео на Дъждовни води:
Когато ги няма българите и румънците