Цанко Серафимов: Мъчителят на българите Нушич се изучава в учебниците по литература
Бранислав Нушич прекатурва българите в Македония в „ прави сърби “, а неговата “Автобиография ” през днешния ден се учи в български учебник по литература.
“Автобиография ” от сръбския публицист Бранислав Нушич е книга, която е включена в образователната стратегия по литература за VI клас. А за какво създателите на тази образователна стратегия са се спрели точно на този сръбски създател? Може би има някаква договореност със сръбското просветително министерство за реципрочно включване на творба от български създател за проучване в сръбското учебно заведение? А може би не са намерили друго произведение в международната литература, което да се впише в “тематичния принцип ”, употребен при съставянето на програмата?
При разглеждането на “Автобиография ” от Бранислав Нушич учениците се срещат и с биографията на писателя. За него в учебника по литература за VI клас на издателство “Булвест ” е написано:
“Бранислав Нушич е сръбски публицист, прочут с пиесите си, които не престават да се играят на доста театрални подиуми по света.
Гимназиалното си обучение получава в Белград, а по-късно следва право в Австрия. Дипломира се като правист в Белградския университет. Работи като служител в сръбските консулства в Битоля, Солун, Скопие и Прищина – градове, които тогава са в рамките на Османската империя.
Нушич взе участие в Сръбско-българската война. Написва стихотворение, в което остро подлага на критика политиката на крал Милан, и по тази причина е наказан на две години затвор. През Първата международна война умира единственият му наследник. Тази фамилна покруса е причина да напусне родината си и няколко години живее като бежанец в Италия, Франция и Швейцария.
Името на Бранислав Нушич се свързва на първо място с театъра. Работил е като драматург на Народния спектакъл в Белград, като шеф ”.
Необходимо е, обаче, българският четец да знае още някои значими моменти от биографията на Бранислав Нушич, с цел да може самичък да реши подходящо ли е включването на този създател в образователните стратегии на българското учебно заведение.
Бранислав Нушич е роден в 1864 година в Белград във влашко семейство от битолското село Магарево с името Алкивиад ал Нуша. На 18-годишна възраст сменя публично името си на Бранислав Нушич.
През 1889 година е назначен на работа в сръбското консулство в Битоля; скоро по-късно става вицеконсул.
Каква е ролята на сръбските консулства в Скопие, Солун и Битоля?
През 1887 година Сърбия и Османската империя подписват спогодба, с която се позволява основаването на консулства в трите огромни града, чиято задача е да пазят ползите на сръбската страна и сръбските жители в тази област. Всъщност Сърбия получава опция да осъществя своята шовинистична теория, ориентирана към колонизиране на Македония, обитаема основно с българи.
Консулствата се трансформират в оперативни щабове на сръбската агитация в Македония за смяна на националното схващане на македонските българи.
Две са главните посоки, посредством които се преследва тази цел:
1. Културно-религиозна агитация.
2. Военна агитация.
Ето и триумфите, които реализира в Битолско сръбската агитация с присъединяване на консулския екип, отпред с Димитрие Боди, учителя Атанасие Юнгич и юриста-писател и хуманист Бранислав Нушич:
Създадена е “Сръбско-македонска църковно-училищна община ”, която единствено след една година образува “Поречката църковно-православна община ”, обхващаща 36 села, като за седалище е определен Поречкия манастир.
През 1891 година са основани сръбски общини в Прилеп и Кичево, а в 1892 година – в Охрид, Галичник, Крушево, Дебър.
Председателите на общините и членовете на управата са на сръбска държавна прехрана. Както написа историкът Уилям Милър, „ обилни суми пари се харчат за превръщането на българите в сърби по националност… “
Въоръжената агитация има два командни центъра – в Битоля и във Враня. За войводи са назначени сръбски кадрови офицери и подофицери с високи заплати, като на генерали, и доста привилегии. На територията на Македония те влизат в стотици кръвопролитни конфликти с българските чети, които бранят популацията и от сърби, и от гърци, и от турци.
Цели 10 години юристът писател-хуманист Бранислав Нушич се занимава се с тази “деликатна ” активност – преобръщането на българите в Македония в “прави сърби ”.
И след напускането на дипломатическата активност Б. Нушич продължава да “работи ” по тематиката “Македония ” – през 1908 година се среща с Яне Сандански в Солун, като по-късно разгласява обстойно изявление в белградския в. “Политика ”.
И това би трябвало да знаят създателите на образователните стратегии, учителите и учениците за този сръбски публицист. /БГНЕС
————
Цанко Серафимов, стихотворец и журналист.
“Автобиография ” от сръбския публицист Бранислав Нушич е книга, която е включена в образователната стратегия по литература за VI клас. А за какво създателите на тази образователна стратегия са се спрели точно на този сръбски създател? Може би има някаква договореност със сръбското просветително министерство за реципрочно включване на творба от български създател за проучване в сръбското учебно заведение? А може би не са намерили друго произведение в международната литература, което да се впише в “тематичния принцип ”, употребен при съставянето на програмата?
При разглеждането на “Автобиография ” от Бранислав Нушич учениците се срещат и с биографията на писателя. За него в учебника по литература за VI клас на издателство “Булвест ” е написано:
“Бранислав Нушич е сръбски публицист, прочут с пиесите си, които не престават да се играят на доста театрални подиуми по света.
Гимназиалното си обучение получава в Белград, а по-късно следва право в Австрия. Дипломира се като правист в Белградския университет. Работи като служител в сръбските консулства в Битоля, Солун, Скопие и Прищина – градове, които тогава са в рамките на Османската империя.
Нушич взе участие в Сръбско-българската война. Написва стихотворение, в което остро подлага на критика политиката на крал Милан, и по тази причина е наказан на две години затвор. През Първата международна война умира единственият му наследник. Тази фамилна покруса е причина да напусне родината си и няколко години живее като бежанец в Италия, Франция и Швейцария.
Името на Бранислав Нушич се свързва на първо място с театъра. Работил е като драматург на Народния спектакъл в Белград, като шеф ”.
Необходимо е, обаче, българският четец да знае още някои значими моменти от биографията на Бранислав Нушич, с цел да може самичък да реши подходящо ли е включването на този създател в образователните стратегии на българското учебно заведение.
Бранислав Нушич е роден в 1864 година в Белград във влашко семейство от битолското село Магарево с името Алкивиад ал Нуша. На 18-годишна възраст сменя публично името си на Бранислав Нушич.
През 1889 година е назначен на работа в сръбското консулство в Битоля; скоро по-късно става вицеконсул.
Каква е ролята на сръбските консулства в Скопие, Солун и Битоля?
През 1887 година Сърбия и Османската империя подписват спогодба, с която се позволява основаването на консулства в трите огромни града, чиято задача е да пазят ползите на сръбската страна и сръбските жители в тази област. Всъщност Сърбия получава опция да осъществя своята шовинистична теория, ориентирана към колонизиране на Македония, обитаема основно с българи.
Консулствата се трансформират в оперативни щабове на сръбската агитация в Македония за смяна на националното схващане на македонските българи.
Две са главните посоки, посредством които се преследва тази цел:
1. Културно-религиозна агитация.
2. Военна агитация.
Ето и триумфите, които реализира в Битолско сръбската агитация с присъединяване на консулския екип, отпред с Димитрие Боди, учителя Атанасие Юнгич и юриста-писател и хуманист Бранислав Нушич:
Създадена е “Сръбско-македонска църковно-училищна община ”, която единствено след една година образува “Поречката църковно-православна община ”, обхващаща 36 села, като за седалище е определен Поречкия манастир.
През 1891 година са основани сръбски общини в Прилеп и Кичево, а в 1892 година – в Охрид, Галичник, Крушево, Дебър.
Председателите на общините и членовете на управата са на сръбска държавна прехрана. Както написа историкът Уилям Милър, „ обилни суми пари се харчат за превръщането на българите в сърби по националност… “
Въоръжената агитация има два командни центъра – в Битоля и във Враня. За войводи са назначени сръбски кадрови офицери и подофицери с високи заплати, като на генерали, и доста привилегии. На територията на Македония те влизат в стотици кръвопролитни конфликти с българските чети, които бранят популацията и от сърби, и от гърци, и от турци.
Цели 10 години юристът писател-хуманист Бранислав Нушич се занимава се с тази “деликатна ” активност – преобръщането на българите в Македония в “прави сърби ”.
И след напускането на дипломатическата активност Б. Нушич продължава да “работи ” по тематиката “Македония ” – през 1908 година се среща с Яне Сандански в Солун, като по-късно разгласява обстойно изявление в белградския в. “Политика ”.
И това би трябвало да знаят създателите на образователните стратегии, учителите и учениците за този сръбски публицист. /БГНЕС
————
Цанко Серафимов, стихотворец и журналист.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ