Гените ни говорят
Боряна Герасимова се подреди измежду 12-те финалисти в националния конкурс за млади бизнес водачи на " Капитал " и " Кариери " Next Generation 2017
© Надежда Чипева [Капитал] Профил
Боряна Герасимова приключва информатика и по-късно магистратура по електронен бизнес и електронно ръководство в Софийския университет. Има 8 години опит в IT бранша в български и задгранични компании, в това число в областта на биоинформатиката и големите масиви от данни. През февруари 2014 година става съосновател и изпълнителен шеф на компанията за генетични проучвания NutriGen. Услугата, която предлага, оказва помощ на хората да взимат осведомени решения за здравето си, а на експертите, работещи с тях – за основаването на персонализирани режими за хранене, спорт и лекуване на редица болести. По-рано тази година Герасимова се подреди измежду 12-те финалисти в националния конкурс за млади бизнес водачи на " Капитал " и " Кариери " Next Generation, в който се включиха рекордните над 70 участници.Компанията
NutriGen предлага самостоятелни решения в областта на нутригеномиката и нутригенетиката, създадени въз основата на неповторимия ДНК профил на всеки човек. Компанията употребява набор от генетични проби, съобразени с най-актуалните трендове в подтекста на персонализираната медицина, които оказват помощ на хората да вършат осведомен избор за метода си на живот. Целта е ранна предварителна защита на болести, лекуване и възстановяване на качеството на живот. Компанията предлага и безвъзмездни образования за експерти, искащи да вкарат проучванията в работата си. Включена е в първия отчет на Глобалния предприемачески мониторинг (GEM) за България за 2015-2016 година и е пълновръстен член на Българската асоциация по персонализирана медицина.
Още по тематиката
Melissa, включи климатика
Любомир Янчев, изпълнителен шеф на компанията MClimate, пред " Капитал "
8 сеп 2017
Тайната на здравословното хранене
Надя Русенова, съосновател и изпълнителен шеф на " Топ Форма ", пред " Капитал "
11 авг 2017
Да уловиш комфортния вятър
Продуктовият шеф в Progress Христо Борисов пред " Капитал "
4 авг 2017
По чорапите посрещат
Христо Петков, съосновател на Stinky Socks, пред " Капитал "
28 юли 2017
В началото бе betahaus
Александър Михайлов, съосновател и шеф на betahaus София пред " Капитал "
7 юли 2017
Next generation 2017: Финалистите
Управителят на betahaus Александър Михайлов е огромният победител в състезанието за млади бизнес водачи на " Капитал " и " Кариери "
23 юни 2017 По специалност сте софтуерен инженер. Как преминахте от IT сферата към генетиката?
Наистина наподобява като малко чудноват, абсурден скок. Но това, което се случи тогава, е, че към този момент имах зад себе си 4 години кариера в IT бранша, бях на 26 години и ми откриха лимфом на Ходжкин. Подобна диагноза на толкоз ранна възраст беше извънредно шокираща за мен, тъй като внезапно бъдещето ти изчезва. Всякакви проекти, очаквания, упования рухват. Рак в България се свързва съвсем автоматизирано със гибел. Аз самата в границите на лекуването ми нееднократно съм си мислила, че е настъпил краят. За благополучие обаче лимфомът на Ходжкин се оказва едно от трите най-лечими онкологични болести сега. В рамките на една година имах цялостна ремисия и от 7 години към този момент съм изцяло здрава.
След рака си задавах въпроси, свързани с неналичието на смисъл в живота ми. Всеки миг чаках заболяването да се върне, опасявах се и IT секторът към този момент се обезсмисли за мен. Имах чувството, че давам време от живота си, с което не разполагам. Новият смисъл за мен беше тъкмо превантивната медицина. По този метод прекатурнах напълно вероятността на случилото се. Няколко месеца по-късно напуснах работата си, хвърлих се в това премеждие и, общо взето, не скърбя.
Как тъкмо стигнахте до концепцията да започнете бизнес с генетични проучвания?
Това, което тогава започнах да съзнавам от ден на ден и след това се разпростра в моя сегашен бизнес, беше, че методът на живот извънредно доста дефинира здравето ни. Започнах да се запитвам за какво на такава ранна възраст имах рак, какво се е случило, с цел да се развие, какво да направя, с цел да се изцелявам по-бързо, и какви ограничения да взема, с цел да не се повтаря. Като човек в IT бранша, който работи с огромни размери информация, започнах да чета доста по тематиката, с цел да мога да се ориентирам къде се намирам аз.
Целта ми беше да начертая режим на живот, който да ме поддържа здрава. Видях, че тъкмо това липсва в нашето опазване на здравето - всеки от нас да има проект, който да го поддържа в положително здраве. Казвах си, постоянно планираме какво да вършим със фамилията си, почивките си, кариерата си, само че за какво не планираме интензивно здравето си? В рамките на целия този развой се натъкнах на проучванията, свързани с нутригеномиката и нутригенетиката - сфери, които са доста по-нова част от генетиката и се занимават с взаимоотношението на гените ни с метода ни на живот и факторите на средата, в която живеем.
Първата ми мисъл беше, че желая да си направя тези проучвания, а втората - че, в случай че ги бях направила, преди да се разболея, може би нямаше да мина през всичко, което ми се случи. Което е хлъзгава мисъл, тъй като няма директна връзка, само че тогава бях запалена от тази концепция и започнах да я презентирам пред разнообразни публики. На една от тези презентации се срещнах с индивида, който по-късно стана вложител в компанията - Младен Неделчев. Така се роди NutriGen.
Какви компликации срещнахте първоначално?
Голямо предизвикателство беше, че започвах да сътворявам иновация на българския пазар в бранш, който не познавам. Нямах предходен опит в основаването на нововъведения, нито сериозен мениджърски, HR и стратегически опит. Просто скочих в дълбокото.
Друга компликация беше да намеря работеща тактика за пазара, тъй като към оня миг нямаше еквивалент. Пазарът на здравни услуги в България е малко извърнат. На Запад да вземем за пример ти имаш здравословен проблем, отиваш при доктор, той ти споделя какви проучвания да направиш и какво да предприемеш. Тук сме наопаки - желаеме да се самолекуваме, предписваме си лекувания, лечения, хранителни режими и прочие Нямаме културата на предварителната защита. Да, прави се някаква профилактика, само че хората нямат самоосъзнаване за нуждата от предварителна защита.
Самите експерти пък не влагат задоволително старания в тази тенденция и не подтикват хората. Замислете се, за какво човек би трябвало да се грижи за здравето си, когато е здрав? Отговорът е елементарен - тъй като тогава може да направи най-вече, с цел да остане здрав. Това е и нашето обръщение - здравето би трябвало да се възнамерява в точния момент, оптимално рано.
Кога е оптимално рано?
За мен 26 години очевидно беше прекомерно късно. Тоест чисто самостоятелно е. Живеем почти в сходни фактори, сходна среда и метод на живот. Някои хора са здрави до доста късна възраст и могат да злоупотребяват със здравето си, а други даже и да живеят здравословно, стартират да се разболяват. Това значи, че всеки реагира на средата по друг метод. Именно тази самостоятелна реакция изследваме посредством генетичните проби, които вършим. Въз основа на тази информация хората могат да вземат рационално решение за смяна на метода си на живот. А експертите могат да основат доста ефикасни протоколи за лекуване, хранене, спорт и предварителна защита.
Доколко са достоверни тези проби? Какви гаранции дават?
Тези проучвания не дават гаранции, че пациентът няма да развие заболяването. Около 70% от онкологичните болести са свързани със средата и метода на живот. Останалите са поради други генетични или наследствени фактори. Опитваме се да забележим тази връзка - кои са факторите на живот, които въздействат за развиването на избрани заболявания. Например, в случай че човек има нараснало равнище на инфектиране в организма, ние го засичаме. И, знаейки, че тези метаболитни процеси не работят добре, даваме ограничения по какъв начин те да се подобрят - дали с хранене или с нараснала спортна интензивност, дали с добавки и така нататък Така че няма по какъв начин да дадем гаранция. Самото проучване не е изцяло изчерпаемо - приказваме за 23 хиляди човешки гени, като ние изследваме единствено тези, на които можем да се доверим все още. Непрекъснато прибавяме нови гени към тестванията - науката напредва последователно, а дружно с нея и проучванията.
А по какъв начин одобряват лекарите вашите проучвания? Наблюдавате ли устойчивост от тяхна страна?
Някои експерти демонстрират много огромно подозрение към генетиката, тъй като я виждат като опасност, като нещо, което ще им вземе работата. Това обаче е доста неправилно разбиране. Всяко генетично проучване е инструмент в тяхната работа, то не може да размени експерта и неговите насоки. Генетичното проучване дава информация, а не решения. Специалистът дава решенията.
От друга страна, има и експерти, които доста въодушевено възприемат генетичните проучвания, които вършим. Ние много рано се ориентирахме в тази картина. Около година мина, до момента в който разберем какво би трябвало да променим в първичната си бизнес тактика. Към всяко проучване прибавихме консултация с доктор генетик, с цел да може той да поеме сложността от интерпретацията на резултата и тя да не пада върху крайния доктор. А и с цел да може самият пациент да разбере какво съставлява резултатът за него, какви отговори дава за проблемите, които има, и каква предразположеност демонстрира отсега нататък.
Като втора стъпка разработихме наши вътрешни образования, ориентирани към експерти, които имат интерес за работа с генетични проучвания. Тези образования са безвъзмездни, могат да бъдат посещавани от всеки, без значение дали желае да работи с нас или не.
Колко коства сходен тест?
Цените на тестванията варират сред 600 лева и 900 лева На българския пазар те се водят измежду по-достъпните проучвания. В цената влиза цялата логистика с лабораторията, както и спомагателни съвещания със експерт. Да, не са евтини, почти са колкото една междинна заплата. Но тук би трябвало да си зададем въпроса: " Скъпи по отношение на какво? ". Когато аз се разболях от рак, трябваше да дам 10 хиляди лева от горната страна за спомагателни проучвания и лекарства, макар че страната сякаш беше поела цялата грижа. Така че предварителната защита на едно заболяване постоянно излиза доста по-евтино. А и имайте поради, че тези проучвания са еднократни и важат за цялостен живот.
Кои са съперниците ви на пазара и каква е тактиката ви по отношение на тях?
Влизайки на пазара, ние нямахме конкуренция откъм вида услуга, който предлагаме, само че самият пазар не го знаеше. Тоест бъркаха ни с проби за хранителна нетърпимост и диети, хората не можеха да схванат какво е генетично проучване и защо се употребява. Така че ние още тогава имахме нещо като конкуренция. Аз към този момент знам за два вида оферти за метаболитни проучвания, които са влезнали на пазара, само че нашето преимущество е, че имаме извънредно ноу-хау за приложението на тези проучвания. Разполагаме с голям брой подготвени експерти и мрежи от клиники, които знаят по какъв начин да работят с нашите проучвания. Това ни оказва помощ да намираме самостоятелни решения за пациентите. Изобщо търсим способи, по които да създадем услугата ни още по-ефективна. Да, генетични проучвания има бол, само че методът, по който са навързани консултациите със експерти и фармацевти, самичък по себе си е иновация. Хващаш разнообразни детайли, комбинираш ги по нов метод и получаваш нещо, което е доста по-ефективно от обособените детайли.
Как се финансирате?
Започнахме с bootstrapping, т.е. инвестирахме сами първоначално. За благополучие с релативно дребна инвестиция успяхме да генерираме доходи и сега компанията се движи сносно, относително постоянни сме финансово. Ще търсим инвестиция за новите инициативи, които започваме - основаване на нови генетични панели, разгръщане на компанията и излизане на прилежащи пазари. Говорили сме с избрани фондове, имаме контакти. Но това не ме тормози, тъй като, когато имаш смислена концепция, пари се намират отвред. Парите са най-малкият проблем. Идеята и екипът са сериозното за бизнеса.
Фотограф: Надежда Чипева [Капитал] Q&A
Кое е най-трудното решение, което е трябвало да вземете в кариерата си до момента?
Наистина мъчно решение беше да оставя IT бранша и да стартира да върша компанията. Притеснявах се за здравето си и се опасявах какво ще стане, в случай че се разболея още веднъж. Беше огромен боязън и продължава да е фактор. Сега съм изправена пред въпроса в каква посока да развъртвам компанията. Решенията не са лесни и ми е мъчно да кажа кое е най-трудното. Трудно беше даже да реша да стана програмист.
Как успявате да балансирате сред персонално и професионално време?
Все още не съм намерила баланс, това е едно от персоналните ми провокации. Едно от нещата, които умея най-добре, е да се концентрирам върху един проблем и да намеря решение. Когато насоча фокуса си към една сфера на живота си, тя стартира да процъфтява, само че всички останали страдат. След рака се концентрирах върху себе си, което ми оказа помощ да оздравея - възвърнах се в пъти по-добре, в сравнение с се очакваше след лекуването. След това насочих напъните си към стартъпа и той стартира да процъфтява, само че за сметка на грижата за себе си, приятелите ми, фамилията ми. И тук е огромното предизвикателство за мен - разделянето на фокуса на две. Така че не мога да кажа, че повеждам уравновесен живот, и това доста ме тормози.
Какво е заниманието ви?
Имам много занимания, само че най-голямото е да върша дребни фигурки от полимерна глина, бижута. Малките елементи са ми пристрастеност. Другото е да вървя по планини.
Как се грижите за здравето си?
Гледам да съм много осведомена какво ме поддържа здрава. Пия избрани хранителни добавки, които са съобразени с моята обстановка. Опитвам се да имам достъп до хубава качествена храна. Обожавам да сготвям, доста рядко се случва да хапвам на открито. Опитвам се да се движа и тежестта ми да е постоянно в норма. Полагам грижи за психическата си хигиена. Имам направена методология по какъв начин да понижа отрицателните страсти, тъй като другояче доста елементарно загарям. Не си разрешавам будувания през нощта, тъй като организмът се възвръща доста мъчно по-късно.
Кой е повлиял най-вече на кариерното ви развиване?
На първата част от кариерното ми развиване повлия доста татко ми, тъй като е програмист. На втората част от кариерата ми доста повлиях аз и това, което претърпях. А книгата, която ми е въздействала в този интервал, е на Виктор Франкъл - " Човекът в търсене на смисъл ".
Интервюто взе Димитър Пижев
© Надежда Чипева [Капитал] Профил
Боряна Герасимова приключва информатика и по-късно магистратура по електронен бизнес и електронно ръководство в Софийския университет. Има 8 години опит в IT бранша в български и задгранични компании, в това число в областта на биоинформатиката и големите масиви от данни. През февруари 2014 година става съосновател и изпълнителен шеф на компанията за генетични проучвания NutriGen. Услугата, която предлага, оказва помощ на хората да взимат осведомени решения за здравето си, а на експертите, работещи с тях – за основаването на персонализирани режими за хранене, спорт и лекуване на редица болести. По-рано тази година Герасимова се подреди измежду 12-те финалисти в националния конкурс за млади бизнес водачи на " Капитал " и " Кариери " Next Generation, в който се включиха рекордните над 70 участници.Компанията
NutriGen предлага самостоятелни решения в областта на нутригеномиката и нутригенетиката, създадени въз основата на неповторимия ДНК профил на всеки човек. Компанията употребява набор от генетични проби, съобразени с най-актуалните трендове в подтекста на персонализираната медицина, които оказват помощ на хората да вършат осведомен избор за метода си на живот. Целта е ранна предварителна защита на болести, лекуване и възстановяване на качеството на живот. Компанията предлага и безвъзмездни образования за експерти, искащи да вкарат проучванията в работата си. Включена е в първия отчет на Глобалния предприемачески мониторинг (GEM) за България за 2015-2016 година и е пълновръстен член на Българската асоциация по персонализирана медицина.
Още по тематиката
Melissa, включи климатика
Любомир Янчев, изпълнителен шеф на компанията MClimate, пред " Капитал "
8 сеп 2017
Тайната на здравословното хранене
Надя Русенова, съосновател и изпълнителен шеф на " Топ Форма ", пред " Капитал "
11 авг 2017
Да уловиш комфортния вятър
Продуктовият шеф в Progress Христо Борисов пред " Капитал "
4 авг 2017
По чорапите посрещат
Христо Петков, съосновател на Stinky Socks, пред " Капитал "
28 юли 2017
В началото бе betahaus
Александър Михайлов, съосновател и шеф на betahaus София пред " Капитал "
7 юли 2017
Next generation 2017: Финалистите
Управителят на betahaus Александър Михайлов е огромният победител в състезанието за млади бизнес водачи на " Капитал " и " Кариери "
23 юни 2017 По специалност сте софтуерен инженер. Как преминахте от IT сферата към генетиката?
Наистина наподобява като малко чудноват, абсурден скок. Но това, което се случи тогава, е, че към този момент имах зад себе си 4 години кариера в IT бранша, бях на 26 години и ми откриха лимфом на Ходжкин. Подобна диагноза на толкоз ранна възраст беше извънредно шокираща за мен, тъй като внезапно бъдещето ти изчезва. Всякакви проекти, очаквания, упования рухват. Рак в България се свързва съвсем автоматизирано със гибел. Аз самата в границите на лекуването ми нееднократно съм си мислила, че е настъпил краят. За благополучие обаче лимфомът на Ходжкин се оказва едно от трите най-лечими онкологични болести сега. В рамките на една година имах цялостна ремисия и от 7 години към този момент съм изцяло здрава.
След рака си задавах въпроси, свързани с неналичието на смисъл в живота ми. Всеки миг чаках заболяването да се върне, опасявах се и IT секторът към този момент се обезсмисли за мен. Имах чувството, че давам време от живота си, с което не разполагам. Новият смисъл за мен беше тъкмо превантивната медицина. По този метод прекатурнах напълно вероятността на случилото се. Няколко месеца по-късно напуснах работата си, хвърлих се в това премеждие и, общо взето, не скърбя.
Как тъкмо стигнахте до концепцията да започнете бизнес с генетични проучвания?
Това, което тогава започнах да съзнавам от ден на ден и след това се разпростра в моя сегашен бизнес, беше, че методът на живот извънредно доста дефинира здравето ни. Започнах да се запитвам за какво на такава ранна възраст имах рак, какво се е случило, с цел да се развие, какво да направя, с цел да се изцелявам по-бързо, и какви ограничения да взема, с цел да не се повтаря. Като човек в IT бранша, който работи с огромни размери информация, започнах да чета доста по тематиката, с цел да мога да се ориентирам къде се намирам аз.
Целта ми беше да начертая режим на живот, който да ме поддържа здрава. Видях, че тъкмо това липсва в нашето опазване на здравето - всеки от нас да има проект, който да го поддържа в положително здраве. Казвах си, постоянно планираме какво да вършим със фамилията си, почивките си, кариерата си, само че за какво не планираме интензивно здравето си? В рамките на целия този развой се натъкнах на проучванията, свързани с нутригеномиката и нутригенетиката - сфери, които са доста по-нова част от генетиката и се занимават с взаимоотношението на гените ни с метода ни на живот и факторите на средата, в която живеем.
Първата ми мисъл беше, че желая да си направя тези проучвания, а втората - че, в случай че ги бях направила, преди да се разболея, може би нямаше да мина през всичко, което ми се случи. Което е хлъзгава мисъл, тъй като няма директна връзка, само че тогава бях запалена от тази концепция и започнах да я презентирам пред разнообразни публики. На една от тези презентации се срещнах с индивида, който по-късно стана вложител в компанията - Младен Неделчев. Така се роди NutriGen.
Какви компликации срещнахте първоначално?
Голямо предизвикателство беше, че започвах да сътворявам иновация на българския пазар в бранш, който не познавам. Нямах предходен опит в основаването на нововъведения, нито сериозен мениджърски, HR и стратегически опит. Просто скочих в дълбокото.
Друга компликация беше да намеря работеща тактика за пазара, тъй като към оня миг нямаше еквивалент. Пазарът на здравни услуги в България е малко извърнат. На Запад да вземем за пример ти имаш здравословен проблем, отиваш при доктор, той ти споделя какви проучвания да направиш и какво да предприемеш. Тук сме наопаки - желаеме да се самолекуваме, предписваме си лекувания, лечения, хранителни режими и прочие Нямаме културата на предварителната защита. Да, прави се някаква профилактика, само че хората нямат самоосъзнаване за нуждата от предварителна защита.
Самите експерти пък не влагат задоволително старания в тази тенденция и не подтикват хората. Замислете се, за какво човек би трябвало да се грижи за здравето си, когато е здрав? Отговорът е елементарен - тъй като тогава може да направи най-вече, с цел да остане здрав. Това е и нашето обръщение - здравето би трябвало да се възнамерява в точния момент, оптимално рано.
Кога е оптимално рано?
За мен 26 години очевидно беше прекомерно късно. Тоест чисто самостоятелно е. Живеем почти в сходни фактори, сходна среда и метод на живот. Някои хора са здрави до доста късна възраст и могат да злоупотребяват със здравето си, а други даже и да живеят здравословно, стартират да се разболяват. Това значи, че всеки реагира на средата по друг метод. Именно тази самостоятелна реакция изследваме посредством генетичните проби, които вършим. Въз основа на тази информация хората могат да вземат рационално решение за смяна на метода си на живот. А експертите могат да основат доста ефикасни протоколи за лекуване, хранене, спорт и предварителна защита.
Доколко са достоверни тези проби? Какви гаранции дават?
Тези проучвания не дават гаранции, че пациентът няма да развие заболяването. Около 70% от онкологичните болести са свързани със средата и метода на живот. Останалите са поради други генетични или наследствени фактори. Опитваме се да забележим тази връзка - кои са факторите на живот, които въздействат за развиването на избрани заболявания. Например, в случай че човек има нараснало равнище на инфектиране в организма, ние го засичаме. И, знаейки, че тези метаболитни процеси не работят добре, даваме ограничения по какъв начин те да се подобрят - дали с хранене или с нараснала спортна интензивност, дали с добавки и така нататък Така че няма по какъв начин да дадем гаранция. Самото проучване не е изцяло изчерпаемо - приказваме за 23 хиляди човешки гени, като ние изследваме единствено тези, на които можем да се доверим все още. Непрекъснато прибавяме нови гени към тестванията - науката напредва последователно, а дружно с нея и проучванията.
А по какъв начин одобряват лекарите вашите проучвания? Наблюдавате ли устойчивост от тяхна страна?
Някои експерти демонстрират много огромно подозрение към генетиката, тъй като я виждат като опасност, като нещо, което ще им вземе работата. Това обаче е доста неправилно разбиране. Всяко генетично проучване е инструмент в тяхната работа, то не може да размени експерта и неговите насоки. Генетичното проучване дава информация, а не решения. Специалистът дава решенията.
От друга страна, има и експерти, които доста въодушевено възприемат генетичните проучвания, които вършим. Ние много рано се ориентирахме в тази картина. Около година мина, до момента в който разберем какво би трябвало да променим в първичната си бизнес тактика. Към всяко проучване прибавихме консултация с доктор генетик, с цел да може той да поеме сложността от интерпретацията на резултата и тя да не пада върху крайния доктор. А и с цел да може самият пациент да разбере какво съставлява резултатът за него, какви отговори дава за проблемите, които има, и каква предразположеност демонстрира отсега нататък.
Като втора стъпка разработихме наши вътрешни образования, ориентирани към експерти, които имат интерес за работа с генетични проучвания. Тези образования са безвъзмездни, могат да бъдат посещавани от всеки, без значение дали желае да работи с нас или не.
Колко коства сходен тест?
Цените на тестванията варират сред 600 лева и 900 лева На българския пазар те се водят измежду по-достъпните проучвания. В цената влиза цялата логистика с лабораторията, както и спомагателни съвещания със експерт. Да, не са евтини, почти са колкото една междинна заплата. Но тук би трябвало да си зададем въпроса: " Скъпи по отношение на какво? ". Когато аз се разболях от рак, трябваше да дам 10 хиляди лева от горната страна за спомагателни проучвания и лекарства, макар че страната сякаш беше поела цялата грижа. Така че предварителната защита на едно заболяване постоянно излиза доста по-евтино. А и имайте поради, че тези проучвания са еднократни и важат за цялостен живот.
Кои са съперниците ви на пазара и каква е тактиката ви по отношение на тях?
Влизайки на пазара, ние нямахме конкуренция откъм вида услуга, който предлагаме, само че самият пазар не го знаеше. Тоест бъркаха ни с проби за хранителна нетърпимост и диети, хората не можеха да схванат какво е генетично проучване и защо се употребява. Така че ние още тогава имахме нещо като конкуренция. Аз към този момент знам за два вида оферти за метаболитни проучвания, които са влезнали на пазара, само че нашето преимущество е, че имаме извънредно ноу-хау за приложението на тези проучвания. Разполагаме с голям брой подготвени експерти и мрежи от клиники, които знаят по какъв начин да работят с нашите проучвания. Това ни оказва помощ да намираме самостоятелни решения за пациентите. Изобщо търсим способи, по които да създадем услугата ни още по-ефективна. Да, генетични проучвания има бол, само че методът, по който са навързани консултациите със експерти и фармацевти, самичък по себе си е иновация. Хващаш разнообразни детайли, комбинираш ги по нов метод и получаваш нещо, което е доста по-ефективно от обособените детайли.
Как се финансирате?
Започнахме с bootstrapping, т.е. инвестирахме сами първоначално. За благополучие с релативно дребна инвестиция успяхме да генерираме доходи и сега компанията се движи сносно, относително постоянни сме финансово. Ще търсим инвестиция за новите инициативи, които започваме - основаване на нови генетични панели, разгръщане на компанията и излизане на прилежащи пазари. Говорили сме с избрани фондове, имаме контакти. Но това не ме тормози, тъй като, когато имаш смислена концепция, пари се намират отвред. Парите са най-малкият проблем. Идеята и екипът са сериозното за бизнеса.
Фотограф: Надежда Чипева [Капитал] Q&A
Кое е най-трудното решение, което е трябвало да вземете в кариерата си до момента?
Наистина мъчно решение беше да оставя IT бранша и да стартира да върша компанията. Притеснявах се за здравето си и се опасявах какво ще стане, в случай че се разболея още веднъж. Беше огромен боязън и продължава да е фактор. Сега съм изправена пред въпроса в каква посока да развъртвам компанията. Решенията не са лесни и ми е мъчно да кажа кое е най-трудното. Трудно беше даже да реша да стана програмист.
Как успявате да балансирате сред персонално и професионално време?
Все още не съм намерила баланс, това е едно от персоналните ми провокации. Едно от нещата, които умея най-добре, е да се концентрирам върху един проблем и да намеря решение. Когато насоча фокуса си към една сфера на живота си, тя стартира да процъфтява, само че всички останали страдат. След рака се концентрирах върху себе си, което ми оказа помощ да оздравея - възвърнах се в пъти по-добре, в сравнение с се очакваше след лекуването. След това насочих напъните си към стартъпа и той стартира да процъфтява, само че за сметка на грижата за себе си, приятелите ми, фамилията ми. И тук е огромното предизвикателство за мен - разделянето на фокуса на две. Така че не мога да кажа, че повеждам уравновесен живот, и това доста ме тормози.
Какво е заниманието ви?
Имам много занимания, само че най-голямото е да върша дребни фигурки от полимерна глина, бижута. Малките елементи са ми пристрастеност. Другото е да вървя по планини.
Как се грижите за здравето си?
Гледам да съм много осведомена какво ме поддържа здрава. Пия избрани хранителни добавки, които са съобразени с моята обстановка. Опитвам се да имам достъп до хубава качествена храна. Обожавам да сготвям, доста рядко се случва да хапвам на открито. Опитвам се да се движа и тежестта ми да е постоянно в норма. Полагам грижи за психическата си хигиена. Имам направена методология по какъв начин да понижа отрицателните страсти, тъй като другояче доста елементарно загарям. Не си разрешавам будувания през нощта, тъй като организмът се възвръща доста мъчно по-късно.
Кой е повлиял най-вече на кариерното ви развиване?
На първата част от кариерното ми развиване повлия доста татко ми, тъй като е програмист. На втората част от кариерата ми доста повлиях аз и това, което претърпях. А книгата, която ми е въздействала в този интервал, е на Виктор Франкъл - " Човекът в търсене на смисъл ".
Интервюто взе Димитър Пижев
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ