[БОРИКА] Мирослав Вичев е главен изпълнителен директор на платежния и

...
[БОРИКА] Мирослав Вичев е главен изпълнителен директор на платежния и
Коментари Харесай

Мирослав Вичев: Достигаме до много по-дълбоко разбиране за електронните услуги

[БОРИКА] Мирослав Вичев е основен изпълнителен шеф на платежния и картов оператор БОРИКА. Има над 28 години опит в областта на осведомителните технологии за банковия бранш. Преди да се причисли към сдружението, заема редица управителни позиции: началник " Приложни системи " в Българска пощенска банка, старши управител " Управленско консултиране и IT " в Deloitte&Touche, началник на " Консултантски отдел " в " Майкрософт България ", шеф " Информационни технологии " в ТБ " Биохим ", изпълнителен шеф на Банка ДСК и основен шеф " Информационни технологии " в унгарската OTP Group. От 2007 до 2015 година е ръководител на Управителния съвет на сдружението с нестопанска цел " Клуб на мениджърите на осведомителни технологии в България ", понастоящем почетен член на клуба. Носител е на влиятелното отличие за " Цялостен принос за издигане на престижа на IT експертите в българските организации ". Завършил е британска езиковa гимназия и Техническия университет в София.

Какви ограничения подхващат банките в настоящата спешна обстановка във връзка с картовите разплащания и по какъв начин БОРИКА подкрепя бранша в този развой?

Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики - В актуалната обстановка във връзка с картовите разплащания най-важни са стабилността на инфраструктурата и взаимната работа на всички участници. В тази връзка най-вече старания поставяме за това да поддържаме системите си постоянни. Съвсем естествено в миг като този нарастват поръчките онлайн и електронните разплащания се усилват - хората заобикалят заплащанията в брой, когато е допустимо. Безконтактните транзакции, като едни от най-сигурните, също порастват. Това съответствува с новите стандарти за сигурност при интернет разплащанията - 3D Secure кодовете и условията за SCA (Strong Customer Authentication), които всъщност са още едно средство за сигурност. Те ще станат наложителни от есента, а имплементирането им наред с нарасналото количество интернет транзакции и плановете ни за смяна на технологията с по-надеждна са едно съществено предизвикателство. Отскоро в действие са и новите предели за безконтактни заплащания, които доближиха 100 лв., при тях също са нужни спомагателни средства за сигурност. Тоест либерализацията и повдигането на размерите е значимо да се посрещнат с подобаващите средства за сигурност.

Какво се случва с Националната картова и платежна скица, откакто разшири активността си с ръководство на артикули и услуги за незабавни заплащания?

- В момента схемата приготвя разпоредбите за работа с незабавни заплащания. Този план е по-дългосрочен - разчитаме, че в края на тази или началото на идната година към този момент ще бъдат осъществени пилотните транзакции. После ще преминем към стадий на миграция на сегашната система за разплащания към незабавни такива и последователно тя ще доближи до търговците и крайните клиенти. Всъщност ролята на Националната картова и платежна скица е да предефинира разпоредбите и метода на работа на всички играчи на пазара - от функционалностите на мобилните приложения за разплащане, през активността на търговците до метода, по който QR кодовете и POS терминалите оперират. Идеята е схемата да обхване цялото трасе сред банките и доставчиците на платежни услуги и клиентите дружно с търговците. Тези процеси се съгласуват с всички банки. Разчитаме, че това е един от най-перспективните планове, които започваме, и чакаме той да докара до много по-бърза и евтина инфраструктура за разплащания в страната. Това е и европейският план, върху който работят доста страни на континента.

БОРИКА има редица електронни услуги като е-подпис и е-фактура, които сега се оказват извънредно скъпи за отдалеченото взаимоотношение сред жители, компании и държавната администрация. Повиши ли се търсенето им в актуалната обстановка? На фона на това електронната идентификация в страната е необятно дискутирана тематика през последните години, към момента обаче без разполагаем резултат. Какво е належащо да се случи, с цел да стане тя факт?

- В актуалната обстановка стигаме до едно доста по-дълбоко схващане за използването на квалифицирани електронни подписи (КЕП) от страна на потребителите. Новият метод на отдалечена работа принуждава бизнесите да преминат към съвсем напълно цифров документооборот. Това естествено води до нови правила, нужда от техническо време за акомодация към новата действителност, както и до в допълнение схващане за това по какъв начин тъкмо работят електронните подписи. Всичко това допуска тотална гражданска война в доста бизнеси. Все повече институции се ангажират да купуват подписи и стартират да работят електронно. Наблюдава се самобитен взрив в използването на услугата, като за него способства и фактът, че наближават крайните периоди за подаване на данъчни заявления и заплащане на налози.

Очакванията ми са след края на рецесията тези електронни услуги да се трансфорат от нишов в всеобщ артикул - удобството, което те дават, е доста заразително. Съществена специфичност на електронния автограф е фактът, че той не е просто някаква идентификация, с която да се удостоверява заплащане да вземем за пример, а е квалифицирана услуга, която има цялата юридическа стойност на саморъчно положения автограф. Сега се вижда изгодата от имплементацията на сходна технология и мисля, че точно това ще я трансформира в известен артикул.

Едно от нещата, което по принцип липсва у нас, с цел да има по-широко потребление на електронни услуги, е точно единната електронна идентификация. В момента, в който банките и държавните институции признаят единно електронно средство за идентификация, нещата ще се трансформират фрапантно. Възможността да стигнем бързо до приложимост на КЕП за електронна идентификация, без значение от това дали те са физически или облачни, е доста основна причина за това въобще да се види развиване при електронните услуги в страната. И освен в страната - съществуването на такава идентификация разрешава банки, телекоми, ютилити и други компании да употребяват обща идентификационна скица. Технологията е налична, следва само тя да се популяризира до от ден на ден институции.

Исторически, банките са били фокусирани върху това да основават свои лични услуги за идентификация - токени, мобилни приложения и така нататък, с които се достъпват и авторизират банкови транзакции. Добрият модел в Европа обаче постоянно е обвързван с някакво единно средство за идентификация, без значение дали става въпрос за приложение или за интеграция на електронния автограф в банковото решение. Има сходни образци в Европа, а всъщност директивата PSD2 допуска точно сходна единна идентификация. Банките към момента са много ревностни и целят тъкмо тяхното мобилно решение да е неповторимо, като в същия миг целят да задържат до колкото могат проникването на други банки и други снабдители на услуги към тяхната информация. Това би трябвало да се изживее. В момента, в който това стане, тогава и електронният автограф и общото достъпване до информацията на банките ще бъде скица на работа, както е и в Европа сега.

Наскоро БОРИКА разгласи, че пуска гратис и безкрайно сключване с заоблачен електронен автограф. Какво на процедура съставлява услугата и какви са преимуществата й? Има ли капацитет тя да измести класическите квалифицирани електронни подписи?

- Има конкурентен миг заради обстоятелството, че някои от доставчиците на удостоверителни услуги не развиват облачната услуга. В момента единствено две компании в България я предлагаме, а доставчиците са общо 5-6. И ние, и другата компания направихме услугата безвъзмездна за интервала на изключителното състояние, като гледаме на това като на опция хората да схванат по какъв начин тъкмо работи тя и да повярват в нея. От своя страна, физическият електронен автограф не е задоволително перспективен. Той ще има своята роля известно време, само че всеобщата приложимост и същински интерактивното прилагане на този вид услуга ще се случва през телефона. Вярваме в това и действахме интензивно в посока да има сходно работещо решение на пазара. В момента напъните на екипа ни са фокусирани върху отдалечената идентификация, тъй че да може регистрацията да се случва през интернет, без нужда от посещаване на физически офис. Целим да имаме решение, което да е напълно цифрово, като най-вероятно то ще бъде действителност при започване на второто полугодие. Тенденцията е удостоверителните услуги и електронното сключване да влязат напълно в телефона - като нов стадий на нещо остаряло. Всъщност устройството е просто средство, посредством което човек доближава до подписа, който ние съхраняваме - това е форма на аутсорсинг. Заедно с услугата за сключване ние предлагаме и такава за облачно предпазване на документи, като работим в партньорство с разнообразни институции, банки, застрахователи и пенсионни фондове за това.

Чуваме доста за финтех революцията, която превзема консервативния финансов бранш. Има доста започващи компании, чиято концепция е да разрушат настоящите модели. БОРИКА е един от водачите по повод дигитализацията на банковия и финансовия бранш в България. Как компанията дава отговор на тази нова действителност?

- Ние предоставяме централната инфраструктура, от която и обичайните банки, и финтех фирмите се нуждаят. В този смисъл общата среда за разплащания и единната идентификация би трябвало да бъдат резултат от съдействието на всички играчи на пазара - било то огромни или дребни. Старата картова инфраструктура е някаква опция, само че е много тромава за сходно взаимоотношение. Затова имаме незабавни заплащания (instant payments) и съвременни модерни способи за колаборация на всички играчи на финансовия пазар. Това е причина за развиването на финтех революцията. Нашата роля не е на съперник нито на банките, нито на финтех фирмите - решенията, които предлагаме, са общодостъпни за всички играчи. Ролята ни е сплотяваща и целяща ползотворно взаимоотношение, без значение дали става въпрос за обезпечаване на разплащателна среда или някакъв тип идентификация.

Къде се нарежда България във връзка с потреблението на цифрови разплащания от потребителите по отношение на другите страни в Европа? Доколко е развъртян пазарът ни в това отношение?

- Пазарът ни сигурно е обратно по отношение на Западна Европа в това отношение. Статистиките нормално са много по-консервативни за България, само че аз считам, че нещата на процедура са по-добре. Разплащанията порастват с близо 20% на година. Преди години потребителите в Западна Европа вършиха близо 10 пъти повече транзакции на POS терминал. Сега, поради двуцифрения напредък у нас и съвсем статичния подобен на Запад, нещата са по-различни. Услугите тук се одобряват относително бързо. Желанието на клиентите да заплащат електронно е огромно и това е основното за развиването на пазара.
Източник: capital.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР