Болка и слава на Алмодовар на Киномания
Болка и популярност: думи, от които боли и цветове, които носят искра. Това е обичайното влияние на филмите на Педро Алмодовар, който и този път ни сервира нещо не толкоз елементарно за преглъщане.
Зад видимо лекия сюжет се крият дълбоки връзки – както с житейски, по този начин и с проблеми от света на изкуството. Животът на един режисьор, връзките с майка му, с мъжете, персоналният му акт на творене: това са част от линиите във кино лентата. Разбира се, не би трябвало да забравяме и съблазнителното наличие на Антонио Бандерас в облика на прегрешилия артист, както и мощната роля на Пенелопе Круз като майката на основния воин.
Дали този филм е персонален и дали той е по-автобиографичен от предходните филми на Алмодовар? Със сигурност е един от най-личните.
Майката декларира, че не харесва автофикция и назад на това синът й – режисьорът Салвадор – се обръща към личния си живот в името на едно почтено, автобиографично произведение. Всъщност освен едно. В същото време Салвадор е тип алтер его на Алмодовар. И това се оказва допустимо най-славната и мъчителна драма, която киноманите са виждали.
„ Опитах се да отгатна каква част от историята във кино лентата е основана на живота на режисьора. Предположих, че хероинът е част от художествената небивалица и че в реалност замества друга взаимозависимост от действителния живот на режисьора. При всички положения налучкването се оказа неблагодарна работа. Човек би трябвало просто да се отпусне и да се наслаждения на кино лентата “, споделя Майкъл Керигън, IMDB консуматор.
„ Има заемки от действителността, само че освен от моята действителност. Не използвах единствено моите мемоари, само че и тези на сестрите ми, на брат ми, на мои другари. Филмът не е огледална действителност, само че несъмнено моят животът е основният източник на историята “, споделя Алмодовар в изявление за Inews.co.uk.
Пенелопе Круз споделя в същото издание откритието си, че Алмодовар същински почита и уважава дамите, точно поради опита му с тях в лицето на майка си, сестрите и съседките си. „ Той постоянно ги загатва, споделя по какъв начин са го оформили. Видях майка му – тя е неповторима персона “, споделя звездата.
А ето какво декларира Антонио Бандерас по въпроса пред Variety: „ Не всичко, което се случва във кино лентата, се е случило на Педро. Знам, че има неща, които доста му се е желало да каже, само че по този начин и не ги е казвал; неща, които би желал да направи, само че в никакъв случай не е правил. Филмът е автофикция. Знам това, тъй като сме другари от 1980-та, а това са съвсем 40 години. ”
Няколко тематики за размисъл слага филмът „ Болка и популярност “:
• Плътското – може ли да бъде идея? Вероятно е допустимо мигрената да провокира основаването на навика да взимаме хероин, само че възможно ли е това? Впрочем филмът не слага въпроса за морала. Той просто нашепва – с вакханалия от цветове – какъв брой примамливо е да се оставим в ръцете на плътските наслаждения. И по какъв начин някои други болки – като неприемането, раздялата и тъгата – могат да ни тласнат към тях.
• В последна сметка изкуството е средство за битка с отвращението – като чувство в живота. Невероятно е по какъв начин нещо толкоз субективно като отвращението може да се трансформира в витална, а оттова и в креативна идея. Също както отчаянието, създателят би трябвало да заобикаля отвращението и мракът да замъгляват сетивата му. Най-малкото тъй като той носи отговорност.
• Изкуството като изповед – до каква степен можем да се крием зад личния си лиризъм? Има ли право актьорът да оголва душата си на листа е въпрос, по който публиката е непрестанно раздвоена. Задоволяване на болно его или най-честно и истинно допиране до смисъла е обръщането към себе си и личните усещания?
• И не на последно място: изкуството е страст, в пъти по-велика и по-истинска от суетата. Трябва да преживеем тази страст изцяло „ чисти “. От дрога, скрупули и предубеждения.
Филмът „ Болка и популярност “, за който Бандерас получи премията за най-хубава мъжка роля от тазгодишния фестивал в Кан, ще можем да гледаме в границите на Киномания тази есен.
Зад видимо лекия сюжет се крият дълбоки връзки – както с житейски, по този начин и с проблеми от света на изкуството. Животът на един режисьор, връзките с майка му, с мъжете, персоналният му акт на творене: това са част от линиите във кино лентата. Разбира се, не би трябвало да забравяме и съблазнителното наличие на Антонио Бандерас в облика на прегрешилия артист, както и мощната роля на Пенелопе Круз като майката на основния воин.
Дали този филм е персонален и дали той е по-автобиографичен от предходните филми на Алмодовар? Със сигурност е един от най-личните.
Майката декларира, че не харесва автофикция и назад на това синът й – режисьорът Салвадор – се обръща към личния си живот в името на едно почтено, автобиографично произведение. Всъщност освен едно. В същото време Салвадор е тип алтер его на Алмодовар. И това се оказва допустимо най-славната и мъчителна драма, която киноманите са виждали.
„ Опитах се да отгатна каква част от историята във кино лентата е основана на живота на режисьора. Предположих, че хероинът е част от художествената небивалица и че в реалност замества друга взаимозависимост от действителния живот на режисьора. При всички положения налучкването се оказа неблагодарна работа. Човек би трябвало просто да се отпусне и да се наслаждения на кино лентата “, споделя Майкъл Керигън, IMDB консуматор.
„ Има заемки от действителността, само че освен от моята действителност. Не използвах единствено моите мемоари, само че и тези на сестрите ми, на брат ми, на мои другари. Филмът не е огледална действителност, само че несъмнено моят животът е основният източник на историята “, споделя Алмодовар в изявление за Inews.co.uk.
Пенелопе Круз споделя в същото издание откритието си, че Алмодовар същински почита и уважава дамите, точно поради опита му с тях в лицето на майка си, сестрите и съседките си. „ Той постоянно ги загатва, споделя по какъв начин са го оформили. Видях майка му – тя е неповторима персона “, споделя звездата.
А ето какво декларира Антонио Бандерас по въпроса пред Variety: „ Не всичко, което се случва във кино лентата, се е случило на Педро. Знам, че има неща, които доста му се е желало да каже, само че по този начин и не ги е казвал; неща, които би желал да направи, само че в никакъв случай не е правил. Филмът е автофикция. Знам това, тъй като сме другари от 1980-та, а това са съвсем 40 години. ”
Няколко тематики за размисъл слага филмът „ Болка и популярност “:
• Плътското – може ли да бъде идея? Вероятно е допустимо мигрената да провокира основаването на навика да взимаме хероин, само че възможно ли е това? Впрочем филмът не слага въпроса за морала. Той просто нашепва – с вакханалия от цветове – какъв брой примамливо е да се оставим в ръцете на плътските наслаждения. И по какъв начин някои други болки – като неприемането, раздялата и тъгата – могат да ни тласнат към тях.
• В последна сметка изкуството е средство за битка с отвращението – като чувство в живота. Невероятно е по какъв начин нещо толкоз субективно като отвращението може да се трансформира в витална, а оттова и в креативна идея. Също както отчаянието, създателят би трябвало да заобикаля отвращението и мракът да замъгляват сетивата му. Най-малкото тъй като той носи отговорност.
• Изкуството като изповед – до каква степен можем да се крием зад личния си лиризъм? Има ли право актьорът да оголва душата си на листа е въпрос, по който публиката е непрестанно раздвоена. Задоволяване на болно его или най-честно и истинно допиране до смисъла е обръщането към себе си и личните усещания?
• И не на последно място: изкуството е страст, в пъти по-велика и по-истинска от суетата. Трябва да преживеем тази страст изцяло „ чисти “. От дрога, скрупули и предубеждения.
Филмът „ Болка и популярност “, за който Бандерас получи премията за най-хубава мъжка роля от тазгодишния фестивал в Кан, ще можем да гледаме в границите на Киномания тази есен.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ