Радев и договорът с „Боташ“: Истини, лъжи и енергиен капан за милиарди
Въпросът за контракта с турската компания „ Боташ “ се трансформира в една от най-неудобните тематики за президента Румен Радев, предизвиквайки вълна от сериозни мнения и обвинявания в откровени лъжи. В скорошно изявление президентът направи серия от изказвания, които влизат в директен прорез с обстоятелствата към газовата рецесия и последвалите съглашения.
Румен Радев излъга. Без съмнение. По един от най-неудобните за него въпроси – договорът с Боташ.
Един от главните причини на президента бе, че България е прекратила едностранно контракта с „ Газпром “, което автоматизирано наложило търсенето на други възможности посредством Турция. Фактите обаче демонстрират друго: „ Газпром “ едностранно спря доставките за България, а не противоположното. По това време азерският газ към този момент покриваше една трета от потребностите на страната, а държавното управление беше договорило танкери с полутечен газ, които дойдоха директно след рухването на постоянния кабинет. Към момента на сключване на контракта с „ Боташ “, енергийният риск към този момент беше овладян, а цените започваха да се възстановяват.
Критици акцентират, че служебните кабинети имат за съществена цел организирането на избори, а не вземането на дълготрайни стратегически решения. Договорът с „ Боташ “ е подписан за период от 13 години и ангажира страната с големи финансови тежести. Според специалисти, съглашението няма клаузи за преустановяване или предоговаряне, което слага страната в „ капан “. България е задължена да заплаща по към 1 млн. лв. дневно, без значение дали употребява потенциала или не.
Новите разкрития от ноември 2025 година демонстрират, че общата стойност на този ангажимент може да надвиши 4.2 милиарда лв., а при отчитане на инфлацията – даже 6 милиарда лв.. Въпреки че Радев отбрани договорката като основна за енергийната сигурност и уточни, че през 2024 година са пренесени 3,5 млн. мегаватчаса газ, Народното събрание към този момент препрати отчет до прокуратурата за следствие на неизгодната договорка. Междувременно политическото напрежение пораства и мнозина считат, че няма условия за съдействие с Радев заради неговите позиции.
По време на обществените си изяви президентът избегна да назове съответни фигури от олигархията и прояви забележима експанзия при въпроси за своя консултант Николай Копринков. Служебният кабинет не съумя да осъществя и обещаните изгоди от препродажба на газ към Унгария, за които Радев постоянно приказва. Липсата на явен отговор за това кой е агресорът в Украйна и фокусът върху модели на ръководство, близки до тези в Унгария и Русия, в допълнение нагнетяват напрежението към президентската институция.
