Точно в уречения час на екрана се появява млада жена.

Точно в уречения час на екрана се появява млада жена. Настъпва оня къс, само че несъмнено несръчен миг на взаимна преценка. Но след него идва забавно признание:

„ Не съм спала цяла нощ. За пръв път ми е. “

Под „ за пръв път “ Ивелина Маринова засяга изявлението. В последвалия едночасов диалог обаче мъчно се вижда някакво терзание. Дори в противен случай – тя приказва с изключително инфекциозен дух за своята настолна игра. Проектът се споделя „ Град на лъжите “ и съчетава любопитна доза логика на психиката, блъф и несъмнено – неистини.

Цялостната концепция и визия загатва голям професионализъм и някак естествено човек чака зад играта да стои гейм дизайнер или актьор. Но Ивелина не е нито едно от двете и точно в това се крие неустоимият сексапил на историята ѝ.

„ Завърших строителен колеж в Стара Загора, само че от дванайсет години работя като data engineer “, споделя тя.

В промеждутъка от двете инициативи пътят ѝ е изключително цветен и разнороден. Първо идва осъзнаването, че транспортното строителство не е най-комфортният избор за една жена. „ Не че не беше забавно, просто вероятността зима и лете да съм на открито и да карам стотици километри, не ми се видя съвършена “, признава Ивелина.

Вместо това тя залага на интуицията си и на „ тихия “ си интерес към технологиите. На 19 се занимава с компютърно начертаване, което ѝ дава по този начин жадуваната от всеки юноша финансова автономия. Но светът на възрастните (тоест на финансите) е окончателно привързан с всякакви неразбираеми стопански процеси и в един миг в Стара Загора настава безработица. Ивелина се мести в София и заема разнообразни офис позиции. До преломния миг – записва се на стратегия към Бюрото по труда за придобиване на трета подготовка.

Може би „ повратен “ е ненапълно неопределено определение, а „ миг “ – още повече, тъй като в действителност в продължение на две години никой от програмата не се свързва с Ивелина. „ Когато в последна сметка ми се обадиха, бях не запомнила изцяло защо става въпрос “, смее се тя.

Както и да е, образованието по редовно програмиране стартира и след два месеца тя си намира работа като админ бази данни. Но най-съществената „ изгода “ от програмата е смяната в метода ѝ на мислене: „ Помня точния миг – като че ли мисленето ми се счупи и мирогледът ми се отвори. “

Този нов, изчерпателен взор към света се оказва основен освен в кариерата ѝ, само че и в най-смелото ѝ начинание досега. Като самопровъзгласил се „ nerd по сърце “ и разпален обожател на настолните игри, Ивелина с години колекционира разнообразни заглавия. Но в даден миг си задава въпросът, който се върти в главата на съвсем всеки възрастен, ходещ на работа – кой, за Бога, има време за това?

А и не по-малко значимият – по какъв начин се чака да събера огромна компания за вечер с настолни игри, когато имам всичко на всичко двама положителни другари? (Това последното може и да важи единствено за мен!)

„ Почти невероятно ми е да събера 6 индивида да вземем за пример и в работен ден да прекараме два-три часа в игри. “

И по този начин от нужда, както сама се показва, Ивелина основава „ Град на лъжите “.

Самата игра е като че ли покана за епична психическа война, разиграваща се обаче в дребен формат. Това е значима специфичност, защото широкоизвестни заглавия като Catan да вземем за пример изискват подготовка, време и може би даже старания. (Смирено апелирам всички отдадени почитатели на комплицирани стратегически игри да ми простят).

„ Обичам да споделям, че в тази ситуация не се играе толкоз с картите, колкото с хората “, изяснява Ивелина за механиката на „ Град на лъжите “. „ Всичко опира до това да прецениш съперника: дали му стиска да направи ходовете, които обстановката изисква, с цел да завоюва, или в последния миг ще се разколебае. “

Всички тези характерности разграничават „ Град на лъжите “ от другите заглавия, като по думите на нейната създателка сходна игра не е издавана. Но с изключение на със своята уникалност, планът на Ивелина се откроява и с принадлежността си към една все по-популярна ниша. През последните години международният пазар като че ли усети, че част от хората нямат време за тричасови игрови сесии. Така се раждат жанровете micro-games или filler games.

Примери като международния шлагер Love Letter (където с едвам 16 карти се реализира невероятна интрига) или Coup потвърждават, че за положително развлечение не са нужни 500 съставния елемент, объркващо напътствие, наподобяващо повече на закон, и доста хора.

Разбира се, изтъкването на тъкмо тези особености като плюсове има известна доза противообществен привкус, само че има и избран сексапил. Игрите от въпросните жанрове някак ценят рестриктивните мерки на персоналното време. Модерният човек не разполага с обилие от него и заглавия като „ Град на лъжите “ дават практично решение.

Това надалеч не значи по-малко развлечение.

За Ивелина е било значимо играта да бъде модулна. „ Направих я по този начин, че да не е скучна. Има три режима на игра – общоприет, бърз и муден. “ Това е инженерното решение на казуса със свободното време: в случай че имаш 20 минути преди вечеря, избираш бързия режим. Ако искаш по-дълбок психически профил на съперника си, вкарваш така наречен „ архетипи “ – карти със суперсили, които трансформират салдото и изискват още повече ловкост.

За да избегне клопката на монотонността, Ивелина подхожда към дизайна съвсем математически. Прави я гъвкава, което разрешава на играчите сами да дефинират темпото и сложността съгласно наличния им запас от време. Можеш да изиграеш бърза сесия до 5 точки или по-задълбочен вид до 10, да включваш или изключваш разнообразни детайли, до момента в който намериш идеалния баланс.
@gradnalajite ✨ #ГрадНаЛъжите е новата българска настолна игра за съюзи, блъф и изменничества сред другари!