Дори и сега, в новия си дом в Естония, където

Дори и в този момент, в новия си дом в Естония, където е в сигурност, Ина Внукова споделя, че не може да изтрие ужасяващия спомен от живота под съветска окупация в Източна Украйна при започване на войната и мъчителното бягство на фамилията ѝ.

Дни наред те се крият във влажно мазе в селото си Кудряшивка след пълномащабната съветска инвазия през февруари 2022 година По улиците бойци тормозят локалните, издигат контролно-пропускателни пунктове и ограбват домове. Обстрелът е непрекъснат.

„ Всички бяха доста уплашени и се опасяваха да излязат на открито “, споделя Внукова пред Associated Press. Вражеските войски търсят симпатизанти на Украйна и държавни чиновници като нея и брачна половинка ѝ Олексий Внуков.

В средата на март тя взема решение, че ще избяга от селото дружно с 16-годишния си наследник Женя и фамилията на брат си, въпреки това да значи краткотрайно да остави брачна половинка си. Предприемат рисковано пътешестване до близкия Старобилск, като размахват бял чаршаф от колата, до момента в който към тях падат минометни снаряди.

„ Вече се бяхме сбогували с живота, проклинайки този съветски свят “, отбелязва 42-годишната жена. „ Опитвам се да не помни този призрачен сън от четири години, само че не мога. “

Много украинци като Внукова бягат от настъпващите сили. Онези, които вземат решение да останат, са изложени на риск от задържане, откакто съветските войски окупират близо 20% от страната, установявайки надзор над население от 3 до 5 милиона души.

Нов, съветски живот в окупираните райони

След четири години война животът в разрушени градове като Мариупол и в села като Кудряшивка остава сложен, а жителите се сблъскват с проблеми с жилищата, водата, електрозахранването, отоплението и опазването на здравето. Дори президентът Владимир Путин призна, че те имат „ доста в действителност належащи, незабавни проблеми “.

В нелегално анексираните райони Донецк, Луганск, Херсон и Запорожие съветското поданство, език и просвета се постановат принудително върху жителите, в това число посредством учебните уроци и учебниците. До пролетта на 2025 година към 3,5 милиона души в четирите района са получили съветски паспорти – условие, с цел да имат достъп до жизненоважни услуги като опазване на здравето.

Някои хора в тези райони споделят, че живеят в боязън да не бъдат упрекнати, че симпатизират на Украйна. Според правозащитни организации мнозина са били арестувани, подлагани на побой или убити.

Олексий Внуков, правосъден охранител, остава в селото съвсем две седмици. На два пъти съветски бойци го заплашват, че ще го убият. Той обаче оцелява и скоро също съумява да избяга.

Семейството пътува през Русия, преди да стигне до Естония, където Ина работи в печатница, а 43-годишният Олексий е електротехник.

„ Целият живот си потегля от окупираните територии “, показва Внуков. „ Хората там не живеят – те просто оцеляват. “

Михайло Савва от Центъра за цивилен свободи в Украйна споделя, че практиката на съветската войска да упражнява „ систематичен и цялостен надзор “ в тези райони продължава и през днешния ден.

„ Въпреки че забележителен брой обществено дейни хора към този момент са били арестувани, съветските специфични служби не престават да разпознават нелоялни украинци, да изтръгват самопризнания и да задържат хора “, отбелязва Савва. „ Жителите се сблъскват всекидневно с практики като инспекции на документи, всеобщи обиски и доноси. “

Правозащитни организации настояват, че съветските управляващи са употребявали „ филтрационни лагери “ за идентифициране на нелоялни жители. Под прицел са били държавни чиновници, помагачи на украинската войска и техните родственици, както и публицисти, учители, учени и политици.

Станислав Шкута, 25-годишен, който е живял в окупираната Нова Каховка в Херсонска област, споделя, че няколко пъти на косъм избегнал арест, преди да стигне до следена от Украйна територия през 2023 година Спомня си по какъв начин е бил в рейс, спрян от съветски бойци.

„ Беше ужасяващо. Мъжете и дамите бяха карани да се събличат до кръста, с цел да се види дали имат украински татуировки “, спомня си Шкута, който в този момент живее в Естония. „ Побелях от боязън, чудейки се дали съм изчистил всичко от телефона си. “

Според приятелите му, които са останали в Нова Каховка, животът се е влошил – обвинени симпатизанти на Украйна били спирани на улицата или при неочаквани инспекции по домовете.

„ Днес приятелите ми се оплакват, че животът там е станал неосъществим “, добавя Шкута.

Русия е основала „ голяма мрежа от секрети и публични центрове за задържане, където десетки хиляди украински цивилни “ са държани за неопределен срок без обвиняване, твърди Олександра Матвийчук, ръководителка на отличения с Нобелова премия за мир Център за цивилен свободи.
Getty Images | Бойна задача против съветски позиции в Серебрянската гора, Луганска област.
„ Всички знаят, че в случай че попаднеш в мазето, животът ти не коства нищо. “

Руски публични представители отхвърлят да разясняват предходни обвинявания на представители на Организация на обединените нации по правата на индивида, че Русия изтезава цивилни и военнопленници.

Около 16 000 цивилни са били нелегално арестувани, само че броят може да е доста по-висок, тъй като доста хора са държани без връзка с външния свят, изяснява украинският омбудсман по правата на индивида Дмитро Лубинец.

Доклад на Организация на обединените нации, оповестен предишното лято, показва, че сред юли 2024 година и юни 2025 година са били интервюирани 57 цивилни, арестувани в окупираните райони, и 52 от тях са разказали за тежки побои, електрошокове, полово принуждение, унижения и закани с принуждение.

Особено прочут случай е този на 27-годишната украинска журналистка Виктория Рощина, която изчезва през 2023 година, до момента в който отразява събитията покрай Запорожката атомна електроцентрала. Жената умира в съветски арест. Когато тялото ѝ е предадено на Украйна през 2025 година, по него имало следи от изтезания, а някои от органите ѝ липсвали, съгласно прокурор.

„ Русия употребява гнет в окупираните територии, с цел да отстрани физически дейни хора, работещи в избрани сфери: учители, детски писатели, музиканти, кметове, публицисти, еколози. Тя също по този начин сплашва пасивното болшинство “, споделя Матвийчук.

Разрушенията в Мариупол

В началото на войната съветските сили обсаждат Мариупол, преди пристанищният град да падне през май 2022 година Руската бомбардировка на Донецкия научен регионален трагичен спектакъл на 16 март същата година убива близо 600 души в и към постройката, открива следствие на AP. Това е най-смъртоносната известна офанзива против цивилни във войната.

Повечето от популацията на града – към половин милион души – бяга, само че мнозина се крият в изби, споделя някогашен артист, който месеци наред се укрива с родителите си и е на косъм от гибелта при съветските въздушни удари.

Бившият артист, който в този момент живее в Естония, приказва при изискване за анонимност, с цел да не изложи на заплаха 76-годишните си родители, които към момента са в Мариупол. Те били принудени да одобряват съветско поданство, с цел да получат медицински грижи. Получили са еднократно заплащане, равняващо се на 1300 $ на човек, като отплата за опустошения им дом.

Както и в други окупирани градове, в Мариупол протича русификация: сменят се имена на улици, в учебните заведения се преподават утвърдени от Москва образователни стратегии, употребяват се съветски телефонни и телевизионни мрежи и градът е трансфериран към часовата зона на Москва.
Getty Images | Разрушени здания в Мариупол
„ Но даже и през днешния ден опасността от гибел не е изчезнала. Само тези с съветски паспорти могат да оцелеят “, твърди някогашният артист и прибавя, че родителите му са го помолили да не изпраща пощенски картички на украински, тъй като „ може да е рисково “.

Путин „ намерено декларира, че няма украински език, няма украинска просвета, няма украинска нация. И в окупираните територии тези думи се трансформират в ужасна процедура “, споделя Матвийчук.

Но не всички се опълчват на съветския надзор в Мариупол. Според някогашния артист половината от членовете на остарялата му натрупа в този момент поддържат Кремъл и имат вяра, че Киев „ е предизвикал войната “.

Жилищният проблем е изключително мъчителен в Мариупол, където популацията е към половината от това преди 2022 година Нови жилищни блокове изникват от руините, само че вместо да отидат при хората, изгубили домовете си, те се продават на съветски новодошли.

Някои, останали без дом, записват видеообръщения към Путин. „ Казахте, че не изоставяте своите. Ние не сме ли ваши? “ възмущава се един гражданин на всеобщ протест.

През първата половина на 2025 година най-малко 12 191 жилището в Мариупол са добавени към лист с хипотетично „ безстопанствени “ и изоставени жилища, които да бъдат отчуждени. Хиляди други жилища се изземват и на други места.

Москва предизвиква съветски жители да се преселват в окупираните райони, предлагайки разнообразни тласъци. На учители, лекари и културни служащи се дават обещание спомагателни хонорари, в случай че се ангажират да живеят там пет години.

Рушаща се инфраструктура и дефицит на лекари

Години война и пренебрегване са оставили доста окупирани градове в Източна Украйна със съществени проблеми при доставките на топлота, електричество и вода.

Североизточният град Северодонецк претърпява обилни опустошения, преди да падне под съветски надзор през юни 2022 година Някога дом на 140 000 души, през днешния ден там са останали единствено 45 000, най-вече възрастни или хора с увреждания.

Само един екип на кола за спешна помощ обслужва целия град, а лекари и други здравни служащи се сменят на ротационен принцип и идват от съветски райони като Перм, с цел да работят в болничното заведение, отбелязва 67-годишна някогашна инженерка. Но тя към момента поддържа „ великата работа, която Путин прави “, тъй като е родена и израснала в някогашния Съветски съюз.

В Алчевск, град в Луганска област, над половината домове са били без отопление в продължение на два извънредно студени месеца. Били са разкрити пет пункта за стопляне, а комуналните компании признават, че над 60% от общинските отоплителни мрежи са в неприятно положение и няма средства за поправки.

Дори проруски политик Олег Царьов упреква управляващите, че са замразили „ цялостен един град “. Когато отоплителната система се провалила през 2006 година, той отбелязал в обществените мрежи, че украинските управляващи „ и цялата страна се притекоха на помощ и изцяло замениха дефектното съоръжение “.

В Донецка област водоноски пълнят бидони пред жилищни блокове – само че те замръзват през зимата, споделя жителка.

„ Постоянно се карат за водата “, разяснява тя и добавя, че опашките за този скъп запас са „ безумни “, а хората, които са на работа, постоянно изпускат идването на водоноските. Жители на Донецк са написали зов към Путин да се намеси в това, което се е трансформирало в „ филантропична и екологична злополука “.

Миналата година съветският президент призна тежкото състояние в четирите района.

„ Знам какъв брой мъчно е в този момент за жителите на освободените градове и обитаеми места. Има доста в действителност належащи, незабавни проблеми “, уточни той във връзка третата годишнина от включването на тези територии в Русия. Той акцентира потребността от надеждни водоснабдителни системи и достъп до опазване на здравето, наред с други въпроси, и сподели, че е почнала „ огромна социално-икономическа стратегия за развиване “ на районите.

Междувременно Ина Внукова гради нов живот в Естония, където тя и Олексий към този момент отглеждат едногодишната си щерка Алиса. В селото, където в миналото са живели 800 души, през днешния ден са останали едвам 150 – измежду тях и родителите на двойката. Внукова споделя, че някой ден доста би желала да покаже на щерка си своя роден Лугански край.

„ От четири години мечтаем да се върнем, само че все по-често се питаме – какво ще забележим там? “