За един мъж в наши дни няма никакъв смисъл да създава деца ~ Мишел УЕЛБЕК
„ Болезнен и настойчив, богат и провокационен, романът на Уелбек ни удивлява освен с концепциите си, само че и с портрета на едно общество – на едно човечество, което е изгубило всякаква дарба за връзка. “ ~ Индипендънт
Романът „ Елементарните частици “ на френския публицист Мишел Уелбек провокира величествен скандал. Почти колкото „ Цветя на злото “ на Бодлер, единствено че повече от 140 години по-късно.
Романът е дисекция на западното общество след Втората международна война до наши дни. Ужасно безсрамен, отчаян от обществото мечтател, жесток и пошъл в огромна част от времето, само че без подозрение пъклен образован, Уелбек крепко се вкопчва във вкоренените ни показа за човешките взаимоотношения и изкарва на ярко всичко грозно, гротесково и обратно, което съществува в човешката душа.
Романът се продава в 500 000 тираж единствено във Франция и е номиниран за премията „ Гонкур “. Книгата е преведена в целия свят и филмирана от немския режисьор Оскар Рьолер през 2006 година
Без всякакво подозрение дамите бяха по-добри от мъжете. Бяха по-ласкави, по-любящи, по-състрадателни и по-нежни; по-малко склонни към принуждение, към нарцисизъм, към самоутвърждаване и към свирепост. Освен това бяха по-благоразумни, по-интелигентни и по-трудолюбиви.
За какво служат мъжете? Възможно е в минали времена, когато мечките са били повече, мъжествеността да е играла особена и незаменима роля; от няколко века насам обаче от мъжете явно нямаше никаква изгода. Те от време на време пропъждаха скуката, играейки тенис, само че това към момента не беше беда; имаше моменти, когато решаваха, че би било потребно да тласнат историята напред, което правеха на първо място, като провокират революции и войни.
Освен че нанасяха неизмерими премеждия, революциите и войните разрушаваха най-хубавото, останало от предишното, което принуждаваше човечеството всякога да стартира всичко изначало. Когато не се вписва в естествения ход на развиването, човешката еволюция придобива безреден, несиметричен, лишен от конструкция и белязан от принуждение образ.
За всичко това бяха отговорни на първо място мъжете с тяхното въодушевление по риска и хазарта, с нелепото си тщестлавие, безнаказаност и податливост към принуждение. Един свят, формиран единствено от дами, би бил във всяко отношение безпределно по-добър; би се развивал по-бавно, само че отмерено, без връщане обратно и без гибелни преоценки, към положение на всеобщо благополучие.
Между седем- и дванайсетгодишна възраст детето е отлично създание, благо, рационално и намерено. Животът му е изпълнен с естетика и наслада. Самото то прелива от обич и е предостатъчно от любовта, с която го подаряват другите. После всичко се скапва. Невъзвратимо се скапва.
Човек мъчно може да си показа по-глупаво и нападателно, по-непоносимо и злобно създание от момче при започване на пубертета изключително в случай че е заобиколено от деца на неговата възраст. През пубертета детето се трансформира в страшилище и по едно и също време в простак, конформизмът му е просто невероятен; то като че ли е артикул на някаква неочаквана, нездравословна /и непредвидена, като се има поради какво е било преди това/ кристализация на всичко най-лошо у индивида.
При това състояние по какъв начин бихме могли да се съмняваме, че сексуалността е напълно зло? И по какъв начин хората съумяват да живеят под един покрив с дете в пубертета? Според мен те въпреки всичко съумяват да го вършат единствено тъй като техният личен живот е безусловно празен.
Във всеки случай всички лъжат, освен това докарват лъжата си до гротеска. Развеждат се, само че си остават положителни другари. Вземат сина си два пъти месечно за събота и неделя; ами че това е гнусота. Пълна, съвършена гнусота. В реалност мъжете въобще не се интересуват от своите деца, въобще не изпитват обич към тях, а и изобщо мъжете са неспособни да изпитват обич, това възприятие им е изцяло непознато.
Мъжът познава само желанието, половото предпочитание в чист скотски тип и съперничеството сред самците; едвам по-късно, доста по-късно, в границите на брачния живот може вероятно да изпита благодарност към брачната половинка си за това, че му е родила деца, че се грижи за семейството, че е добра готвачка и любовница; тогава просто му е прелестно да спи в едно легло с нея.
Твърде допустимо е това да не е възприятието, на което разчита дамата, допустимо е да е налице неразбирателство, само че въпреки всичко сходно възприятие може да бъде доста мощно, и въпреки понякога да изпитва възбуденост /впрочем отслабваща/, когато кръшка, мъжът не може да живее без жена си и в случай че за злощастие я изгуби, не може да я прежали, пропива се доста бързо, нерядко в разстояние единствено на няколко месеца, на собствен ред умира.
Що се отнася до децата, преди време те са наследявали положението, публичните правила и фамилните обичаи. Това естествено се е отнасяло за знатните семейства, само че също по този начин за търговците, селяните, занаятчиите, в действителност за всички обществени пластове.
Днес от всичко това няма и помен: аз пребивавам от заплата, чартърен и нямам какво да завещая на сина си. Не мога да го науча на поминък и даже нямам визия какво ще работи един ден; по този начин или другояче, разпоредбите, които аз последвам, за него няма да имат никаква стойност, той ще населява напълно различен свят.
Да приемеш идеологията на непрекъснатата смяна, значи да приемеш, че човешкия живот се свежда до рамките на самостоятелното съществуване, че предишните и бъдещите генерации нямат никакво значение за него.
Именно по този начин живеем ние и за един мъж в наши дни няма никакъв смисъл да основава деца. При дамите е друго, тъй като те не престават да изпитват потребността от създание, което да обичат, което не се отнася и в никакъв случай не се е отнасяло за мъжете.
Заблуда би било да се твърди, че мъжете изпитват нужда да глезят деца, да играят с тях, да ги ласкаят. Открай време се твърди противоположното, само че то, по този начин или другояче, не е правилно. След развода, след разкъсването на фамилния кръг връзките с децата губят всевъзможен смисъл. Детето е захлопващ се капан, зложелател, който си задължен да издържаш и който един ден ще те надживее.
Обект на половото увлечение са на първо място младите тела. Това не пречи обаче дамите, които бяха към шейсет и осма на двайсет години, да се озоват, един път чукнали четирийсетака, в извънредно неприятно състояние. Повечето разведени, те не можеха към този момент да разчитат на съпружеската реципрочност – сърдечна или отвратителна, - за чието унищожаване самите те бяха положили толкоз старания. Като част от поколението, което за пръв път толкоз уверено бе провъзгласило превъзходството на младостта над зрялата възраст, те не би трябвало да се удивляват на презрението от страна на пристигналото на промяна потомство. Най-сетне култът към тялото, за чието одобряване с такова озлобление се бяха борили, неизбежно ги караше да изпитват все по-силно омерзение към личната си повяхваща плът, омерзение, което можеха да прочетат и в очите на близките.
В общи линии мъжете на тяхната възраст бяха в същото състояние, само че общата орис ни минимум не пораждаше съпричастност сред едните и другите; даже трансферирали четирийсетте, мъжете продължаваха да се увъртат към младите дами, даже от време на време с прочут триумф, изключително за тези от тях, които бяха изиграли добре картите си върху масата на обществото и бяха придобили известни позиции в интелектуално, финансово или медийно отношение; за болшинството дами обаче годините на зряла възраст означаваха неуспех, мастурбация и позор.
В един свят, който се прекланя само пред младостта, човешките същества последователно биват разкъсвани.
Телата са разграничени между тях от пространство. Словото прекосява гъвкаво пространството сред телата. Когато не получат отклик, думите увисват във въздуха, стартират да гният и да вонят, това е несъмнено. Словото е в положение да разделя даже когато е предопределено да откри връзка.
Сексуалната независимост бива представяна като някаква общностна фантазия, до момента в който в реалност тя не е нищо друго с изключение на ново, по-високо ходило на историческия напредък на индивидуализма. Както сочи положителната остаряла дума „ домакинство “, съпружеската двойка и фамилията съставляват последното оживяло островче на първобитния комунизъм в океана на демократичното общество. Именно половата независимост докара до разпада на тези преходни общности, които бяха последната бариера сред индивида и пазара. Този развой на разпад продължава и в наши дни.
Сред повсеместното естествено безчовечие от време на време (твърде рядко) човешките същества съумяват да си оградят кътчета, стоплени от светлината на любовта. Кътчета, отделени от останалия свят, където царят съкровеност и обич.
Историята фактически познава такива хора. Човешки същества, които прекарват живота си в труд, в тежък труд, водени само и единствено от лоялност и обич, които безусловно отдават живота си за другите в името на предаността и любовта, без освен това ни минимум да си дават сметка за своята саможертва; даже не биха могли да си показват различен метод на живот с изключение на себеотдаването в името на предаността и любовта. На процедура съвсем всички тези човешки същества са дами.
Източник: Мишел Уелбек: „ Елементарните частици “, изд. „ Факел експрес “
Снимки: The Independent, Los Angeles Times, Newsweek
