Болестта на Паркинсон: Бавната смърт на мозъка
Болестта на Паркинсон е второто най-разпространено невродегенеративно заболяване след Алцхаймер. Само в Германия сред 250 и 300 хиляди души страдат от него. В резултат от заболяването в мозъка умират нервни кафези. Те се намират в онази негова част, която дава отговор за контрола над огромна част от придвижванията на човешкото тяло.
Ранните признаци могат да се появят 10 и даже двайсет години преди да бъде сложена диагнозата. Такива признаци могат да бъдат нарушавания в обонянието, тремор, вдървеност в мускулите и депресивни положения. Повечето хора, у които се диагностицира заболяването на Паркинсон, са към 60-годишни. Но даже и заболяването да бъде открита на по-ранна възраст, тя си остава нелечима.
Терапии се търсят от дълги години
До момента не съществува лекарство, което да предотвратява болестта. Десетки проучвания се организират по целия свят за да се открият лечения, които биха могли да предотвратят отмирането на клетките – по опция още преди да се появят известните признаци. Пациентите с Паркинсон, които страдат от двигателни разстройва, не създават задоволително количество допамин. При тях са наранени невроните в една част на мозъка, наречена „ Субстанция нигра “ („ черно вещество “). Точно те дават отговор за производството на допамин. Ако са наранени над 60 % от „ Субстанция нигра “, се стига до добре познатите признаци на паркинсонизма.
В огромно изследване на Лондонския академични лицей учените потвърждават, че доста признаци на болестта се появяват години преди диагнозата. В допълнение към забележимите нарушавания на опорно-двигателния уред, болните от време на време страдат и от невропсихични разстройства. Пет години преди слагането диагнозата нормално се вижда тремор - 14 пъти по-често, в сравнение с у хората, които не са застрашени от заболяването на Паркинсон. Други признаци, които приказват за започващо заболяване, могат да са ниското кръвно налягане, проблеми с пазенето на равновесие, както и съществуване на световъртеж. Освен това въпросните пациенти относително рано стартират да страдат от меланхолия, хронична отмалялост и тревожни разстройства. Преди 200 години лондонският доктор Джеймс Паркинсон първи разказва заболяването, която след това е наречена на негово име. Въпреки това, лекуване към момента не е намерено. На пациентите нормално се предписват медикаменти, които компенсират неналичието на допамин в мозъка, което може да облекчи признаците.
Нови способи облекчават признаците
Хирургичните интервенции също могат да оказват помощ, да вземем за пример методът, наименуван “дълбока мозъчна стимулация”. В мозъка се слагат стимулиращи електроди, а под кожата на ключицата - генератор. Генераторът изпраща електрически импулси към съответните области в мозъка и по този метод въздейства на разнообразни процеси. След тази терапия пациентите би трябвало да продължат да одобряват медикаменти, само че към този момент в по-малки количества. Макар заболяването на Паркинсон да не се лекува, знае се, че спортът и физическите извършения са извънредно значими. Клиничните изследвания да вземем за пример демонстрират, че танците могат доста да понижат деянията на някои от типичните признаци на заболяването и да подобрят стойката, походката и равновесието.
Автор: Гудрун Хайзе
Ранните признаци могат да се появят 10 и даже двайсет години преди да бъде сложена диагнозата. Такива признаци могат да бъдат нарушавания в обонянието, тремор, вдървеност в мускулите и депресивни положения. Повечето хора, у които се диагностицира заболяването на Паркинсон, са към 60-годишни. Но даже и заболяването да бъде открита на по-ранна възраст, тя си остава нелечима.
Терапии се търсят от дълги години
До момента не съществува лекарство, което да предотвратява болестта. Десетки проучвания се организират по целия свят за да се открият лечения, които биха могли да предотвратят отмирането на клетките – по опция още преди да се появят известните признаци. Пациентите с Паркинсон, които страдат от двигателни разстройва, не създават задоволително количество допамин. При тях са наранени невроните в една част на мозъка, наречена „ Субстанция нигра “ („ черно вещество “). Точно те дават отговор за производството на допамин. Ако са наранени над 60 % от „ Субстанция нигра “, се стига до добре познатите признаци на паркинсонизма.
В огромно изследване на Лондонския академични лицей учените потвърждават, че доста признаци на болестта се появяват години преди диагнозата. В допълнение към забележимите нарушавания на опорно-двигателния уред, болните от време на време страдат и от невропсихични разстройства. Пет години преди слагането диагнозата нормално се вижда тремор - 14 пъти по-често, в сравнение с у хората, които не са застрашени от заболяването на Паркинсон. Други признаци, които приказват за започващо заболяване, могат да са ниското кръвно налягане, проблеми с пазенето на равновесие, както и съществуване на световъртеж. Освен това въпросните пациенти относително рано стартират да страдат от меланхолия, хронична отмалялост и тревожни разстройства. Преди 200 години лондонският доктор Джеймс Паркинсон първи разказва заболяването, която след това е наречена на негово име. Въпреки това, лекуване към момента не е намерено. На пациентите нормално се предписват медикаменти, които компенсират неналичието на допамин в мозъка, което може да облекчи признаците.
Нови способи облекчават признаците
Хирургичните интервенции също могат да оказват помощ, да вземем за пример методът, наименуван “дълбока мозъчна стимулация”. В мозъка се слагат стимулиращи електроди, а под кожата на ключицата - генератор. Генераторът изпраща електрически импулси към съответните области в мозъка и по този метод въздейства на разнообразни процеси. След тази терапия пациентите би трябвало да продължат да одобряват медикаменти, само че към този момент в по-малки количества. Макар заболяването на Паркинсон да не се лекува, знае се, че спортът и физическите извършения са извънредно значими. Клиничните изследвания да вземем за пример демонстрират, че танците могат доста да понижат деянията на някои от типичните признаци на заболяването и да подобрят стойката, походката и равновесието.
Автор: Гудрун Хайзе
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ