Джордж Фридман: Завръщане в бъдещето – Китай и САЩ
Болестта COVID-19, която наподобява ще остане дълго време с нас, даде принос за хода на историята. Но не е спряла историята. Въпреки че към момента нямаме познания за заболяването, ние знаем, че всички страни са били наранени от нея. Смъртността е забележителна, само че не заплашва да унищожи популацията, както други заболявания. Тя обаче нанесе вреди на стопанските системи, за чието възобновяване ще са нужни години. Или науката ще я победи, или светът ще се приспособи да живее с нея.
Откакто съществуват нациите, съществува и недоверието сред тях, като в доста случаи то се ускорява. Докато нещата се развиват, връзките сред нациите ще се върнат към обичайна си роля. Тъй като към този момент за вируса може да се кажат малко неща, които към този момент не са казани, би трябвало да се върнем към геополитиката, която сходно на заболяванията може да докара до огромни жертви. Ако това беше бубонна чума, трябваше да се върнем към връзките сред Рим и Флоренция. Днес ще се върнем към връзките сред Съединени американски щати и Китай.
Когато за финален път обсъждахме тези две страни, Съединени американски щати бяха наложили мита за някои китайски артикули, изнасяни за Съединени американски щати, с което ядосаха Китай и не му дадоха опция за потребен ход. Китайците построиха стопанската система си по същия метод, както Съединените щати сред 1890 и 1929 г – изнасяйки евтини промишлени артикули и селскостопански артикули. Международната система се нуждае от евтини артикули, а експортьорът би трябвало да изнася, с цел да увеличи вътрешното богатство и да сътвори самоподдържащо се общество. Предимството на експортьора е, че прави пари. Недостатъкът е, че зависи от желанието и способността на клиентите му да купуват. Така да вземем за пример, когато след Първата международна война депресиите превзеха Европа, способността на Европа да купува американски артикули стана съществена причина за появяването на Голямата меланхолия.
Китай претърпя удар през 2008 година, когато международната криза в резултат на рецесията с заемите, понижи трагично износа на Китай. Наскоро наложените от Съединени американски щати мита заплашиха да основат сериозен дисбаланс в китайската стопанска система. Китайската индустрия доста превъзхожда вътрешното търсене, като създава повече, в сравнение с китайските консуматори могат да купят. Ходът на Съединени американски щати е предопределен да дестабилизира Китай, който се обрисуваше като съществена, само че доста уязвима мощ. И Съединени американски щати се възползваха от това.
Приблизително по същото време, когато в Хонконг избухнаха демонстрации и вълнения, стана известно, че китайците са разрешили действието на концлагери за уйгури – тюркско мюсюлманско население в далечната западна провинция Синцзян. Можете да си визиите, какъв брой мъчно ѝ беше на отличната агитация на Китай да убеди света, че изпреварва Съединени американски щати като велика мощ. Брутният вътрешен артикул на Китай беше към 14 трилиона $, а този на Съединените щати – малко под 22 трилиона $. А популацията на Китай е доста по-многобройно. Американските военни могат да работят в международен мащаб. Китайците се пробват да намерят лост за въздействие в Южнокитайско море. Като оставим настрани пропагандата, за Съединени американски щати Китай беше това, което бяха Съединени американски щати за Англия през 1900 година Погледнато от тази позиция, Съединени американски щати можеше да са амбициозни, само че трябваше да бъдат внимателни. Докато Англия може да рискува да бъде надменна.
Китай по никакъв метод не е еднакъв на Съединени американски щати нито стопански, нито военно. Пропагандата не е тривиална, само че не може да бъде определяща. Или по-точно, тя към момента не може да бъде решаваща. Англия през 1900 година чества своята същинска популярност. До 20-те години на ХХ век тя се провали с големия си дълг към Съединени американски щати, в разгара на икономическата мъка, борейки се да задържи позицията си в Европа и опасявайки се основателно, че империята й е застрашена.
Разбира се, има доста разлики сред трите страни, само че главната динамичност имаше прилики. Едно от тези сходства е, че английските вложения в Съединените щати бяха в основата на икономическите тактики на двете страни. Британската столица беше сериозна за индустриализацията на Съединени американски щати и за фермите на Запад. По сходен метод американските вложения в Китай бяха от решаващо значение за индустриалното развиване на Китай, както и вносът на китайски артикули. Съединените щати и Китай бяха свързани стопански, както бяха Съединени американски щати и Англия. И би трябвало да помним, че когато Англия по време на Втората международна война се бори да избави империята си, точно Съединени американски щати принудиха британците да следват военна тактика, която направи загубата на империята неизбежна. Уинстън Чърчил упрекна Франклин Рузвелт в опит да унищожи Британската империя. Рузвелт беше шокиран и афектиран от обвиняването.
Китай изостава от Съединени американски щати по всички критерии, само че се опълчи сега, в който Съединени американски щати отхвърлиха да одобряват военните упоритости на Китай и да финансират китайската стопанска система. Китай мъчно може да възобнови икономическите връзки със Съединените щати, като в същото време накара Съединени американски щати да одобри нуждата да господства първо в Южен и Източен Китай, а по-късно и в Тихия океан, като в същото време проектира икономическата, а по-късно и военната мощ в международен мащаб. Съединени американски щати са преобладаващи в Северна Америка. По време на Втората международна война те се борят за надзор над Тихия и Атлантическия океан. От позиция на Китай, географията на Западния Тихи океан и способността на Съединени американски щати да блокират Китай е екзистенциална опасност.
Китай не е надъхан да поема опасности. Започването на война носи със себе си шанса за загуба. Китай също не може да се довери на Съединени американски щати, което слага основите за опция или за нападателно решение от страна на Съединените щати. Изправени пред исторически врагове като Япония и Южна Корея, а неотдавна Тайван и Индонезия, китайците нямат смислена конструкция на съюза. Северна Корея е потребен, само че рисков инструмент, който да бъде ориентиран против Съединени американски щати. Освен това, Пекин има тактика за осъществяване на случайни вложения по целия свят, с цел да показва възходящата си мощност. Като агитация работи. Използването на вложения да вземем за пример в Сърбия е по-неясно от стратегическа позиция.
Ето за какво Китай има три съществени стратегически казуса. Опонирането на Съединени американски щати за владичество на морето е рискова игра. Докато страни като Русия може да се опасяват от Съединени американски щати толкоз, колкото Китай, географията пречи на съдействието, тъй че на Китай липсва значима конструкция за съюз. И най-после, главният съперник на Китай Съединени американски щати също е незаместим за китайската стопанска система.
Китай има две благоприятни условия да реши тази алтернатива. Първата е да се надява Съединени американски щати да се включат във война, както го направи Англия по време на Първата международна война. Втората е да се изправи против Съединени американски щати в друга област – космоса. Успехът там на последния може да сътвори опция за първия вид. По този метод космосът и ракетите обезпечават на Китай вид за военни дейности, само че не вземат решение икономическия проблем.
Съединени американски щати явно са наясно с военното предизвикателство. Те оповестиха всеобщо евакуиране на сили от Близкия Изток, с цел да се отдели повече време и внимание на Русия и Китай. Ракетите “Патриот ” са извадени от Саудитска Арабия, а базите в Ирак са затворени. В същото време Съединени американски щати изтеглиха B-52 от Гуам, което демонстрира, че се концентрират върху галактическия ракетен вид против Китай. Но в последна сметка и двете страни са в режим на въздържане. Нито една от тях не може да си разреши да загуби война против другата.
Основното американско оръжие против Китай е икономическото. Вирусът отваря благоприятни условия. Съединени американски щати са подвластни от Китай при вноса на голямо количество артикули и верига за доставки, което даде на Съединени американски щати изгодата от на ниска цена произвеждане, а на китайците – индустриална база. Китайският ход е изключване и блокиране на американските вериги за доставки, само че Пекин не може да го направи и да поддържа в това време обществена непоклатимост. А Съединени американски щати имат варианти да заменят китайската верига за доставки.
Решението от двете страни е да си нанасят обиди. Американците загатват, че китайците са виновни за ковид. Китайците поставят световни старания да покажат, че вирусът е осакатил Съединените щати за непрекъснато и че Китай в този момент е водеща мощ. Пропагандните войни може да са занимателни за гледане и нанасянето на обиди може би би трябвало да е олимпийски спорт, само че властта не е въпрос на усещане, най-малко не когато бомбите стартират да пада и да се усилват банкрутите. Съединени американски щати ще продължат да нанасят обиди, до момента в който подкопават китайците, като изместват веригата на доставки. Китай ще продължи да търси военно преимущество.
Китай и Съединени американски щати са били удряни от вируси. Надеждите, императивите и рестриктивните мерки на двете страни във връзка с една към друга са леко изменени, само че не са нарушени от епидемията. Както беше преди, по този начин ще бъде и в бъдеще. /БГНЕС
———
Джордж Фридман, „ Геополитикал фючърс ”.
Откакто съществуват нациите, съществува и недоверието сред тях, като в доста случаи то се ускорява. Докато нещата се развиват, връзките сред нациите ще се върнат към обичайна си роля. Тъй като към този момент за вируса може да се кажат малко неща, които към този момент не са казани, би трябвало да се върнем към геополитиката, която сходно на заболяванията може да докара до огромни жертви. Ако това беше бубонна чума, трябваше да се върнем към връзките сред Рим и Флоренция. Днес ще се върнем към връзките сред Съединени американски щати и Китай.
Когато за финален път обсъждахме тези две страни, Съединени американски щати бяха наложили мита за някои китайски артикули, изнасяни за Съединени американски щати, с което ядосаха Китай и не му дадоха опция за потребен ход. Китайците построиха стопанската система си по същия метод, както Съединените щати сред 1890 и 1929 г – изнасяйки евтини промишлени артикули и селскостопански артикули. Международната система се нуждае от евтини артикули, а експортьорът би трябвало да изнася, с цел да увеличи вътрешното богатство и да сътвори самоподдържащо се общество. Предимството на експортьора е, че прави пари. Недостатъкът е, че зависи от желанието и способността на клиентите му да купуват. Така да вземем за пример, когато след Първата международна война депресиите превзеха Европа, способността на Европа да купува американски артикули стана съществена причина за появяването на Голямата меланхолия.
Китай претърпя удар през 2008 година, когато международната криза в резултат на рецесията с заемите, понижи трагично износа на Китай. Наскоро наложените от Съединени американски щати мита заплашиха да основат сериозен дисбаланс в китайската стопанска система. Китайската индустрия доста превъзхожда вътрешното търсене, като създава повече, в сравнение с китайските консуматори могат да купят. Ходът на Съединени американски щати е предопределен да дестабилизира Китай, който се обрисуваше като съществена, само че доста уязвима мощ. И Съединени американски щати се възползваха от това.
Приблизително по същото време, когато в Хонконг избухнаха демонстрации и вълнения, стана известно, че китайците са разрешили действието на концлагери за уйгури – тюркско мюсюлманско население в далечната западна провинция Синцзян. Можете да си визиите, какъв брой мъчно ѝ беше на отличната агитация на Китай да убеди света, че изпреварва Съединени американски щати като велика мощ. Брутният вътрешен артикул на Китай беше към 14 трилиона $, а този на Съединените щати – малко под 22 трилиона $. А популацията на Китай е доста по-многобройно. Американските военни могат да работят в международен мащаб. Китайците се пробват да намерят лост за въздействие в Южнокитайско море. Като оставим настрани пропагандата, за Съединени американски щати Китай беше това, което бяха Съединени американски щати за Англия през 1900 година Погледнато от тази позиция, Съединени американски щати можеше да са амбициозни, само че трябваше да бъдат внимателни. Докато Англия може да рискува да бъде надменна.
Китай по никакъв метод не е еднакъв на Съединени американски щати нито стопански, нито военно. Пропагандата не е тривиална, само че не може да бъде определяща. Или по-точно, тя към момента не може да бъде решаваща. Англия през 1900 година чества своята същинска популярност. До 20-те години на ХХ век тя се провали с големия си дълг към Съединени американски щати, в разгара на икономическата мъка, борейки се да задържи позицията си в Европа и опасявайки се основателно, че империята й е застрашена.
Разбира се, има доста разлики сред трите страни, само че главната динамичност имаше прилики. Едно от тези сходства е, че английските вложения в Съединените щати бяха в основата на икономическите тактики на двете страни. Британската столица беше сериозна за индустриализацията на Съединени американски щати и за фермите на Запад. По сходен метод американските вложения в Китай бяха от решаващо значение за индустриалното развиване на Китай, както и вносът на китайски артикули. Съединените щати и Китай бяха свързани стопански, както бяха Съединени американски щати и Англия. И би трябвало да помним, че когато Англия по време на Втората международна война се бори да избави империята си, точно Съединени американски щати принудиха британците да следват военна тактика, която направи загубата на империята неизбежна. Уинстън Чърчил упрекна Франклин Рузвелт в опит да унищожи Британската империя. Рузвелт беше шокиран и афектиран от обвиняването.
Китай изостава от Съединени американски щати по всички критерии, само че се опълчи сега, в който Съединени американски щати отхвърлиха да одобряват военните упоритости на Китай и да финансират китайската стопанска система. Китай мъчно може да възобнови икономическите връзки със Съединените щати, като в същото време накара Съединени американски щати да одобри нуждата да господства първо в Южен и Източен Китай, а по-късно и в Тихия океан, като в същото време проектира икономическата, а по-късно и военната мощ в международен мащаб. Съединени американски щати са преобладаващи в Северна Америка. По време на Втората международна война те се борят за надзор над Тихия и Атлантическия океан. От позиция на Китай, географията на Западния Тихи океан и способността на Съединени американски щати да блокират Китай е екзистенциална опасност.
Китай не е надъхан да поема опасности. Започването на война носи със себе си шанса за загуба. Китай също не може да се довери на Съединени американски щати, което слага основите за опция или за нападателно решение от страна на Съединените щати. Изправени пред исторически врагове като Япония и Южна Корея, а неотдавна Тайван и Индонезия, китайците нямат смислена конструкция на съюза. Северна Корея е потребен, само че рисков инструмент, който да бъде ориентиран против Съединени американски щати. Освен това, Пекин има тактика за осъществяване на случайни вложения по целия свят, с цел да показва възходящата си мощност. Като агитация работи. Използването на вложения да вземем за пример в Сърбия е по-неясно от стратегическа позиция.
Ето за какво Китай има три съществени стратегически казуса. Опонирането на Съединени американски щати за владичество на морето е рискова игра. Докато страни като Русия може да се опасяват от Съединени американски щати толкоз, колкото Китай, географията пречи на съдействието, тъй че на Китай липсва значима конструкция за съюз. И най-после, главният съперник на Китай Съединени американски щати също е незаместим за китайската стопанска система.
Китай има две благоприятни условия да реши тази алтернатива. Първата е да се надява Съединени американски щати да се включат във война, както го направи Англия по време на Първата международна война. Втората е да се изправи против Съединени американски щати в друга област – космоса. Успехът там на последния може да сътвори опция за първия вид. По този метод космосът и ракетите обезпечават на Китай вид за военни дейности, само че не вземат решение икономическия проблем.
Съединени американски щати явно са наясно с военното предизвикателство. Те оповестиха всеобщо евакуиране на сили от Близкия Изток, с цел да се отдели повече време и внимание на Русия и Китай. Ракетите “Патриот ” са извадени от Саудитска Арабия, а базите в Ирак са затворени. В същото време Съединени американски щати изтеглиха B-52 от Гуам, което демонстрира, че се концентрират върху галактическия ракетен вид против Китай. Но в последна сметка и двете страни са в режим на въздържане. Нито една от тях не може да си разреши да загуби война против другата.
Основното американско оръжие против Китай е икономическото. Вирусът отваря благоприятни условия. Съединени американски щати са подвластни от Китай при вноса на голямо количество артикули и верига за доставки, което даде на Съединени американски щати изгодата от на ниска цена произвеждане, а на китайците – индустриална база. Китайският ход е изключване и блокиране на американските вериги за доставки, само че Пекин не може да го направи и да поддържа в това време обществена непоклатимост. А Съединени американски щати имат варианти да заменят китайската верига за доставки.
Решението от двете страни е да си нанасят обиди. Американците загатват, че китайците са виновни за ковид. Китайците поставят световни старания да покажат, че вирусът е осакатил Съединените щати за непрекъснато и че Китай в този момент е водеща мощ. Пропагандните войни може да са занимателни за гледане и нанасянето на обиди може би би трябвало да е олимпийски спорт, само че властта не е въпрос на усещане, най-малко не когато бомбите стартират да пада и да се усилват банкрутите. Съединени американски щати ще продължат да нанасят обиди, до момента в който подкопават китайците, като изместват веригата на доставки. Китай ще продължи да търси военно преимущество.
Китай и Съединени американски щати са били удряни от вируси. Надеждите, императивите и рестриктивните мерки на двете страни във връзка с една към друга са леко изменени, само че не са нарушени от епидемията. Както беше преди, по този начин ще бъде и в бъдеще. /БГНЕС
———
Джордж Фридман, „ Геополитикал фючърс ”.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ