Теория за антибиблиотеката! Или защо имаш повече книги, отколкото четеш
Богатството на един дом и неговите жители се мери не с материалните полезности и скъпите предмети вкъщи - то се мери с книгите в библиотеката.
И в случай че до неотдавна се смяташе за значимо освен да имаш богата библиотека, само че и да си я прочел, в този момент учените са на мнение, че доста по-важно е библиотеката да е цялостна с книги, които към момента не сте прочели или няма да съумеете да прочетете до този миг.
Не са малко хората, които си купуват книги с доста предпочитание, по-късно обаче в никакъв случай не намират време за тях и те си стоят непрочетени. Според статистика Насим Сиколат Талеб даже непрочетените книги обогатяват живота ни, тъй като те ни припомнят непрестанно за всичко, което не знаем.
В Япония практиката да си купуваш прекалено много книги, се назовава циндоку и е на особена респект измежду локалното население.
Насим Сикоат Талеб, който е създател на теорията за антибиблиотеката, споделя, че ароматът на чисто нова книга е безусловно опияняващ. Той споделя с всички, че когато отиде до книжарницата даже инцидентно или просто да ревизира цена на книга, той в никакъв случай не си потегля оттова с празни ръце.
Книги се купуват освен от книжарниците, само че и от кашоните на антикварите, от разпродажби. Така последователно се сбират повече книги, в сравнение с човек има опция да прочете през живота си.
И тогава някои хора се замислят за похабените за закупуването на книгите финансови запаси, за виновността, която изпитват при типа на тези книги, на целия размер от информация, който просто стои там на една ръка разстояние и не се употребява.
И тук на помощ идва теорията за антибиблиотеката, дефинирана от статистика Талеб. Той счита, че непрочетеният размер информация, недокоснатите книги, които стоят на рафтовете ни, не са просто знак за интелектуален неуспех - тъкмо противоположното.
Според Талеб колкото по-голяма е нашата антибиблиотека, толкоз по-интелигентни сме. Теорията за антибиблиотеката е развита м книгата Черният лебед, като в самото ѝ начало за образец е даден Умберто Еко.
В антибиблиотеката на световноизвестния създател, академик, енциклопедист е имало над 30 000 тома книги. Библиотеката му е била толкоз голяма, не тъй като ученият е прочел всички тези книги. Напротив - била е толкоз голяма, тъй като той е желал, имал е желанието да прочете толкоз доста.
Самият Умберто Еко ясно е осъзнавал, че в никакъв случай няма да прочете всички тези книги. Той е открил, че даже да чете всеки ден от живота си по една книга от десетата си годишнина до навършването на 80 години, човек би могъл да прочете не повече от 25 00 книги.
Затова и непрочетените книги са надалеч по-ценни, от тези, които към този момент сте прочели. Библиотеката ви би трябвало да съдържа по доста от това, което си давате сметка, че не знаете, несъмнено, съобразено с финансовите ви благоприятни условия.
С придвижване на възрастта ще имате опцията да натрупате познания и опит, а дружно с това ще нарастват и непрочетените книги по рафтовете.
И в това няма неприятно. Защото книгите, които стоят на рафтовете и ви припомнят за всички неща, които към момента не сте разбрали, по един или различен метод ви провокират да увеличите знанията си, да запълните празнотите.
Книгите, които не сме прочели, провокират у нас желанието да продължим да четем и да учим. Това е така наречен интелектуално примирение, което реализират единствено хората, които постоянно са жадни за познания.
Но при тези, при които тази жадност липсва, липсва и смирението - при тях има едни чудесни библиотеки, изчетени от край до край, които в никакъв случай не усилват размера си. Техните притежатели гледат на книгите като на трофей, като придатък на егото.
