БНБ загатна, че от есента може още да покачи задължителните минимални резерви на 15%
БНБ разгласява симулация на резултатите от покачването на ЗМР, в която се залага още едно повдигане до 15% през есента Според плановете на централната банка това би довело до евакуиране на 6.8 милиарда лева ликвидност и закъснение на растежа на кредитирането с към 4 процентни пункта Това ще има резултат и върху цялата стопанска система, като обаче въздействието върху ограничението на инфлацията ще е малко Българска народна банка разгласява симулация на резултатите от покачването на ЗМР, в която се залага още едно повдигане до 15% през есента Според плановете на централната банка това би довело до евакуиране на 6.8 милиарда лева ликвидност и закъснение на растежа на кредитирането с към 4 процентни пункта Това ще има резултат и върху цялата стопанска система, като обаче въздействието върху ограничението на инфлацията ще е малко
Анонсираното преди месец от Българска народна банка евентуално няма да е еднократно и още в края на годината изискваното от банките равнище може да доближи 15%. Това се чете сред редовете на специфичното тематично проучване, отдадено на трансмисята на паричната политика на ЕЦБ и резултатите от покачването на ЗМР, оповестено от регулатора в новото издание на постоянния му.
В материала не се споделя експлицитно какъв брой ще бъде ставката, само че са дадени резултатите от симулация на резултатите от затягащите ограничения в три стъпки. Първите две са тези, които Българска народна банка към този момент разгласи - равнене на % на ЗМР по привлечените средства от нерезиденти (текущо 5%) с този по привлечените средства от резиденти (10%) от 1 юни и покачване на общата ставка до 12% от 1 юли.
Реклама
" Последната стъпка включва в допълнение нарастване на ефикасната ставка до 14.6% през четвъртото тримесечие на 2023 година, което симулира повишаване на общата ставка до 15%. След симулираните три поредни нараствания ставката на ЗМР се резервира на 15% до края на симулационния небосвод (2025 г.) ", се декларира в материала на Българска народна банка.
Той дава и първи планове какъв тъкмо резултат като изтеглена ликвидност вследствие на покачването може да се чака, както и по какъв начин това би могло да се отрази освен на банките и техните клиенти, а и на стопанската система като цяло.
Затягането в цифри
В изискванията на валутен ръб Българска народна банка не може да дефинира своя рента, нито да дава ликвидност на банковата система и по тази причина равнището на наложителните запаси се трансформира в най-силния ѝ инструмент да въздейства на паричното предложение. Като повишава % тя принуждава банките да държат повече средства при нея (при това на 0% лихва) и по този начин изтегля ликвидност, а в случай че го намали - освобождава запас, който може да бъде ориентиран към вложения или заеми и по този начин да подтиква интензивността. Все отново Българска народна банка е ненапълно лимитирана в потреблението на този механизъм - главната роля на ЗМР е да работят като ликвиден буфер, тъй като самата тя не може да действа като заемодател от последна инстанция, тъй че понижаването може да усили риска за стабилността на системата.
В момента обаче Българска народна банка несъмнено е изправена пред противоположния проблем - банките разполагат със свръхликвидност и по тази причина стягането на паричната политика от ЕЦБ посредством покачването на лихвените равнища съвсем не се придвижва в България. Това е и главният мотив тя да се опита да попие част от тази изобилна ликвидност.
Реклама
Според Българска народна банка първата стъпка - покачването от 1 юни на ЗМР по привлечените средства от задгранични лица (предимно банките-майки) от 5 на 10% ще докара до евакуиране на 485 млн. лева, а с покачването от 1 юли на общата ставка от 10 на 12% сумата ще нарасне на 3 милиарда лева повече ЗМР. Ефектът след възможното ново покачване през есента би достигнал 6.8 милиарда лева, което към този момент е забележителна сума. Дори и тя обаче сякаш бледнее на фона на изобилната ликвидност в банковата система. По оценки на Българска народна банка свръхрезервите на банките при нея среднодневно през март са били 2.6 милиарда лева, само че в добавка те разполагат с 15.9 милиарда лева ликвидни задгранични активи и 1.9 милиарда лева касови наличия.
Същевременно обаче тази свръхликвидност не е отмерено разпределена, тъй че не е изключено и някои банки да се окажат принудени да влязат в ценова конкуренция за привличане на депозити. Тази догадка е маркирана от Българска народна банка, само че не е заложена в симулацията.
Изтеглянето на 6.8 милиарда лева и насилственото им паркиране при 0% в Българска народна банка сигурно ще има въздействие върху облагата на самите банки - сега те могат да ръководят тази ликвидност и да извличат от нея над 3% годишна рентабилност, като я пласират на междубанковия пазар, в ЕЦБ (през централите си) или в краткосрочни ДЦК. Така че с спомагателното повишаване на ЗМР резултатът върху финансовия резултат на системата би бил с към 200 млн. лева по-ниска облага.
Удар по кредитирането, само че не и по инфлацията
Според данните в приложения от централната банка модел резултатът върху кредитирането ще бъде закъснение с над 4 процентни пункта. В главния сюжет на макроикономическата си прогноза Българска народна банка планува напредък на заема за частния бранш 5.6% в края на 2023 година, до момента в който при плануваното повишение на ЗМР се чака той да се свие до едвам 1.4%. " Размерът на заема за семействата и на заема за нефинансовите предприятия се намалява със надлежно 4.6% и с 4.1% в края на 2023 година по отношение на равнището от базисния сюжет ", разясняват от регулатора.
Анонсираното преди месец от Българска народна банка евентуално няма да е еднократно и още в края на годината изискваното от банките равнище може да доближи 15%. Това се чете сред редовете на специфичното тематично проучване, отдадено на трансмисята на паричната политика на ЕЦБ и резултатите от покачването на ЗМР, оповестено от регулатора в новото издание на постоянния му.
В материала не се споделя експлицитно какъв брой ще бъде ставката, само че са дадени резултатите от симулация на резултатите от затягащите ограничения в три стъпки. Първите две са тези, които Българска народна банка към този момент разгласи - равнене на % на ЗМР по привлечените средства от нерезиденти (текущо 5%) с този по привлечените средства от резиденти (10%) от 1 юни и покачване на общата ставка до 12% от 1 юли.
Реклама
" Последната стъпка включва в допълнение нарастване на ефикасната ставка до 14.6% през четвъртото тримесечие на 2023 година, което симулира повишаване на общата ставка до 15%. След симулираните три поредни нараствания ставката на ЗМР се резервира на 15% до края на симулационния небосвод (2025 г.) ", се декларира в материала на Българска народна банка.
Той дава и първи планове какъв тъкмо резултат като изтеглена ликвидност вследствие на покачването може да се чака, както и по какъв начин това би могло да се отрази освен на банките и техните клиенти, а и на стопанската система като цяло.
Затягането в цифри
В изискванията на валутен ръб Българска народна банка не може да дефинира своя рента, нито да дава ликвидност на банковата система и по тази причина равнището на наложителните запаси се трансформира в най-силния ѝ инструмент да въздейства на паричното предложение. Като повишава % тя принуждава банките да държат повече средства при нея (при това на 0% лихва) и по този начин изтегля ликвидност, а в случай че го намали - освобождава запас, който може да бъде ориентиран към вложения или заеми и по този начин да подтиква интензивността. Все отново Българска народна банка е ненапълно лимитирана в потреблението на този механизъм - главната роля на ЗМР е да работят като ликвиден буфер, тъй като самата тя не може да действа като заемодател от последна инстанция, тъй че понижаването може да усили риска за стабилността на системата.
В момента обаче Българска народна банка несъмнено е изправена пред противоположния проблем - банките разполагат със свръхликвидност и по тази причина стягането на паричната политика от ЕЦБ посредством покачването на лихвените равнища съвсем не се придвижва в България. Това е и главният мотив тя да се опита да попие част от тази изобилна ликвидност.
Реклама
Според Българска народна банка първата стъпка - покачването от 1 юни на ЗМР по привлечените средства от задгранични лица (предимно банките-майки) от 5 на 10% ще докара до евакуиране на 485 млн. лева, а с покачването от 1 юли на общата ставка от 10 на 12% сумата ще нарасне на 3 милиарда лева повече ЗМР. Ефектът след възможното ново покачване през есента би достигнал 6.8 милиарда лева, което към този момент е забележителна сума. Дори и тя обаче сякаш бледнее на фона на изобилната ликвидност в банковата система. По оценки на Българска народна банка свръхрезервите на банките при нея среднодневно през март са били 2.6 милиарда лева, само че в добавка те разполагат с 15.9 милиарда лева ликвидни задгранични активи и 1.9 милиарда лева касови наличия.
Същевременно обаче тази свръхликвидност не е отмерено разпределена, тъй че не е изключено и някои банки да се окажат принудени да влязат в ценова конкуренция за привличане на депозити. Тази догадка е маркирана от Българска народна банка, само че не е заложена в симулацията.
Изтеглянето на 6.8 милиарда лева и насилственото им паркиране при 0% в Българска народна банка сигурно ще има въздействие върху облагата на самите банки - сега те могат да ръководят тази ликвидност и да извличат от нея над 3% годишна рентабилност, като я пласират на междубанковия пазар, в ЕЦБ (през централите си) или в краткосрочни ДЦК. Така че с спомагателното повишаване на ЗМР резултатът върху финансовия резултат на системата би бил с към 200 млн. лева по-ниска облага.
Удар по кредитирането, само че не и по инфлацията
Според данните в приложения от централната банка модел резултатът върху кредитирането ще бъде закъснение с над 4 процентни пункта. В главния сюжет на макроикономическата си прогноза Българска народна банка планува напредък на заема за частния бранш 5.6% в края на 2023 година, до момента в който при плануваното повишение на ЗМР се чака той да се свие до едвам 1.4%. " Размерът на заема за семействата и на заема за нефинансовите предприятия се намалява със надлежно 4.6% и с 4.1% в края на 2023 година по отношение на равнището от базисния сюжет ", разясняват от регулатора.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ