Езикът и транспортната инфраструктура препъват българо-румънската търговия
Близостта сред България и Румъния прави връзките доста лесни.
Два моста трансферират река Дунав (при Русе и Видин), няколко фериботни компании също транспортират артикули и хора, българи и румънци пътуват сред граничните градове по работа или за туризъм.
През последните години България е желана дестинация за отмора от жителите на северната ни съседка. И сега те пълнят плажовете на "Албена ". А и числата от Национален статистически институт сочат, че най-вече визити в България през юни тази година са създали жителите от Румъния - 252 000 от тах са били у нас. Туризмът е един от главните фактори, който сближава румънци и българи, като осъществя огромни доходи в България. През последните три години по над един милион туристи почиват всяко лято на българското Черноморие, а през зимата -- в нашите планински курорти. Радостен е и фактът, че в България към този момент целогодишно почиват и навътре в страната доста румънски жители.
Очаква се до края на тази година да е подготвен реверсивния интерконектор, през който и България ще може да получава природен газ от Румъния, което е по-логично. Северната ни съседка е измежду страните с огромни ресурси, съоответно и експорт на синьо гориво в Европа, и е по-естествено да имаме опция за доставки от Румъния към България, в сравнение с назад. Все отново осигуряваме потребностите си единствено с импорт на съветска суровина. Румъния се преглежда като евентуален източник за доставка на природен газ в България, заяви през април по време на чуване в Народното събрание и министърът на енергетиката Теменужка Петкова. Припомняме, че в края на тази година изтича срокът на контракта за доставки на синьо гориво от Русия, а няма данни за договаряния за удължаването му. А нашите румънски съседи разполагат с локален рандеман, който е в съществени количества и дава опция на този стадий да покрият на 100% своето вътрешно ползване. По изгражданият сега газопровод БРУА България, Унгария и Австрия ще се доставят с румънски газ.
Продължават изследвания и консултациите за създаване на трети мост над река Дунав. Тъй като България избра къде да е второто такова оборудване, то в този момент пък е ред на Румъния да уточни мястото. Съседите са предложили лист от седем крайречни града, само че сякаш везните се наклоняват към Зимнич и към българския му комшия Свищов.
Всички тези вести вършат наклонността в двустранните търговско-икономически връзки повече от оптимистична, а и числата го удостоверяват. Присъединяването на България и Румъния към Европейския съюз от януари 2007 година ги слага в нова среда и внесе нова динамичност в развиването на двустранните връзки в търговско-икономическата област. От 2006 година, когато стокообменът прескочи границата от един милиард евро, цената му лети нагоре през нови рекордни цифри. През предходната година компаниите от двете страни са изтъргували артикули за 4.607 милиарда евро, като търговията се усилва с 6.8% по отношение на 2017-а. Износът и вносът са съвсем равни, като и при двата индикатора също има растеж - при експорта е с 3.4%, а при импорта - с 10.2 на 100. Добрата вест е, че комерсиалното салдо за четвърта година е позитивно за България. Статистиката регистрира, че Румъния е третият по величина търговски сътрудник на България измежду страните от Европейски Съюз, преди нея са Германия и Италия.
Зад тези числа се крият планове на доста български компании, които участват и развиват сполучлива активност на румънския пазар - непосредствено, или посредством смесени сдружения или посредством свои представителства. Инвестициите им са в разнообразни браншове - индустрия, преправка, железни структури, предприятия в секторите електроника и електротехника и други. Не липсват и румънски компании, които оферират артикули на българския пазар или имат произвеждане тук. В граничните крайречни райони, доста локални компании развиват търговията сред двете страни.
Румъния е значим стопански сътрудник на България. Пазарите на двете страни имат сходни характерности, запазвайки някои лични особености, релативно предвидима икономическа среда, намаляло в последните години вътрешно ползване, дължащо се на икономическата рецесия, която засегна и двете страни.
Основни позиции в износа на България са пръти от желязо или от нелегирани стомани, нефтени масла и масла от битуминозни минерали, семена от репица или рапида, даже натрошени, семена от слънчоглед, даже натрошени, пшеница и примес от пшеница и ръж, трактори, машини и устройства за събиране на реколтата или вършитба на аграрни култури, торове, лекарства, царевица.
При вноса на България доминират нефтени масла и масла от битуминозни минерали, нефтен газ и други газообразни въглеводороди, семена от слънчоглед, даже натрошени, пневматични гуми от каучук, нови, боклуци и парчета от мед, плосковалцувани артикули от желязо или от нелегирани стомани, боклуци и парчета от чугун, желязо или стомана, кюспета, лекарства, пътнически коли и други автомобилни транспортни средства, инсектициди, фунгициди, хербициди, инхибитори на кълнене и регулатори на растежа на растенията, дезинфекционни средства и други сходни.
Над 200 млн. евро е сумата на румънските вложения у нас. Някои от по-големите национални компании основават лични дъщерни сдружения във всяка от страните. Първите компании от Румъния, които навлязоха у нас са: Mobexpert (мебели), Arabesque (под марката Budmax), Petrom и Romsdal. От българска страна на румънския пазар сполучливо навлязоха: "Белла България ", "Монбат " (за дълъг интервал от време в Румъния беше най-голямата българска инвестиция отвън българската територия) и "Датакс ".
Последните данни демонстрират, че Румъния е записала над 2400 сдружения с български капитал. А у нас активност имат над 2200 компании с румънски притежатели. Любопитен подробност е, че множеството от тези компании са регистрирани в граничните региони и в столиците на двете страни.
Създават се сдружения за подкрепяне на дребните предприятия и развиване на комерсиалните връзки и партньорства в двете страни. В началото на юли държавното управление ни утвърди Меморандум за съгласие в региона на дребните и междинните предприятия сред Министерството на стопанската система на България и Министерството за бизнес среда, търговия и предприемачество на Румъния. Двете страни ще разработят ограничения за разширение на бизнес контактите. Ще се обменя бизнес информация, обвързвана с търговията, с опциите за вложение, с политиката и ограниченията, подхванати от всяко от двете държавни управления за поощряване на интернационализацията на дребните и междинните предприятия.
Не всичко обаче е розово в двустранните връзки. Основните спънки за развиването на комерсиалните връзки са свързани с езика - друг и сложен за научаване и от двете страни. Проблем и транспортната инфраструктура - по продължение на 600 км от границата по река Дунав има единствено две пресечни точки (мостове).
Два моста трансферират река Дунав (при Русе и Видин), няколко фериботни компании също транспортират артикули и хора, българи и румънци пътуват сред граничните градове по работа или за туризъм.
През последните години България е желана дестинация за отмора от жителите на северната ни съседка. И сега те пълнят плажовете на "Албена ". А и числата от Национален статистически институт сочат, че най-вече визити в България през юни тази година са създали жителите от Румъния - 252 000 от тах са били у нас. Туризмът е един от главните фактори, който сближава румънци и българи, като осъществя огромни доходи в България. През последните три години по над един милион туристи почиват всяко лято на българското Черноморие, а през зимата -- в нашите планински курорти. Радостен е и фактът, че в България към този момент целогодишно почиват и навътре в страната доста румънски жители.
Очаква се до края на тази година да е подготвен реверсивния интерконектор, през който и България ще може да получава природен газ от Румъния, което е по-логично. Северната ни съседка е измежду страните с огромни ресурси, съоответно и експорт на синьо гориво в Европа, и е по-естествено да имаме опция за доставки от Румъния към България, в сравнение с назад. Все отново осигуряваме потребностите си единствено с импорт на съветска суровина. Румъния се преглежда като евентуален източник за доставка на природен газ в България, заяви през април по време на чуване в Народното събрание и министърът на енергетиката Теменужка Петкова. Припомняме, че в края на тази година изтича срокът на контракта за доставки на синьо гориво от Русия, а няма данни за договаряния за удължаването му. А нашите румънски съседи разполагат с локален рандеман, който е в съществени количества и дава опция на този стадий да покрият на 100% своето вътрешно ползване. По изгражданият сега газопровод БРУА България, Унгария и Австрия ще се доставят с румънски газ.
Продължават изследвания и консултациите за създаване на трети мост над река Дунав. Тъй като България избра къде да е второто такова оборудване, то в този момент пък е ред на Румъния да уточни мястото. Съседите са предложили лист от седем крайречни града, само че сякаш везните се наклоняват към Зимнич и към българския му комшия Свищов.
Всички тези вести вършат наклонността в двустранните търговско-икономически връзки повече от оптимистична, а и числата го удостоверяват. Присъединяването на България и Румъния към Европейския съюз от януари 2007 година ги слага в нова среда и внесе нова динамичност в развиването на двустранните връзки в търговско-икономическата област. От 2006 година, когато стокообменът прескочи границата от един милиард евро, цената му лети нагоре през нови рекордни цифри. През предходната година компаниите от двете страни са изтъргували артикули за 4.607 милиарда евро, като търговията се усилва с 6.8% по отношение на 2017-а. Износът и вносът са съвсем равни, като и при двата индикатора също има растеж - при експорта е с 3.4%, а при импорта - с 10.2 на 100. Добрата вест е, че комерсиалното салдо за четвърта година е позитивно за България. Статистиката регистрира, че Румъния е третият по величина търговски сътрудник на България измежду страните от Европейски Съюз, преди нея са Германия и Италия.
Зад тези числа се крият планове на доста български компании, които участват и развиват сполучлива активност на румънския пазар - непосредствено, или посредством смесени сдружения или посредством свои представителства. Инвестициите им са в разнообразни браншове - индустрия, преправка, железни структури, предприятия в секторите електроника и електротехника и други. Не липсват и румънски компании, които оферират артикули на българския пазар или имат произвеждане тук. В граничните крайречни райони, доста локални компании развиват търговията сред двете страни.
Румъния е значим стопански сътрудник на България. Пазарите на двете страни имат сходни характерности, запазвайки някои лични особености, релативно предвидима икономическа среда, намаляло в последните години вътрешно ползване, дължащо се на икономическата рецесия, която засегна и двете страни.
Основни позиции в износа на България са пръти от желязо или от нелегирани стомани, нефтени масла и масла от битуминозни минерали, семена от репица или рапида, даже натрошени, семена от слънчоглед, даже натрошени, пшеница и примес от пшеница и ръж, трактори, машини и устройства за събиране на реколтата или вършитба на аграрни култури, торове, лекарства, царевица.
При вноса на България доминират нефтени масла и масла от битуминозни минерали, нефтен газ и други газообразни въглеводороди, семена от слънчоглед, даже натрошени, пневматични гуми от каучук, нови, боклуци и парчета от мед, плосковалцувани артикули от желязо или от нелегирани стомани, боклуци и парчета от чугун, желязо или стомана, кюспета, лекарства, пътнически коли и други автомобилни транспортни средства, инсектициди, фунгициди, хербициди, инхибитори на кълнене и регулатори на растежа на растенията, дезинфекционни средства и други сходни.
Над 200 млн. евро е сумата на румънските вложения у нас. Някои от по-големите национални компании основават лични дъщерни сдружения във всяка от страните. Първите компании от Румъния, които навлязоха у нас са: Mobexpert (мебели), Arabesque (под марката Budmax), Petrom и Romsdal. От българска страна на румънския пазар сполучливо навлязоха: "Белла България ", "Монбат " (за дълъг интервал от време в Румъния беше най-голямата българска инвестиция отвън българската територия) и "Датакс ".
Последните данни демонстрират, че Румъния е записала над 2400 сдружения с български капитал. А у нас активност имат над 2200 компании с румънски притежатели. Любопитен подробност е, че множеството от тези компании са регистрирани в граничните региони и в столиците на двете страни.
Създават се сдружения за подкрепяне на дребните предприятия и развиване на комерсиалните връзки и партньорства в двете страни. В началото на юли държавното управление ни утвърди Меморандум за съгласие в региона на дребните и междинните предприятия сред Министерството на стопанската система на България и Министерството за бизнес среда, търговия и предприемачество на Румъния. Двете страни ще разработят ограничения за разширение на бизнес контактите. Ще се обменя бизнес информация, обвързвана с търговията, с опциите за вложение, с политиката и ограниченията, подхванати от всяко от двете държавни управления за поощряване на интернационализацията на дребните и междинните предприятия.
Не всичко обаче е розово в двустранните връзки. Основните спънки за развиването на комерсиалните връзки са свързани с езика - друг и сложен за научаване и от двете страни. Проблем и транспортната инфраструктура - по продължение на 600 км от границата по река Дунав има единствено две пресечни точки (мостове).
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ