Експлоатира ли “Нутела” детски труд в Турция?
Близо три четвърти от международните лешници идват от Турция, а най-големият покупател е „ Фереро ”, производител на „ Нутела ”, шоколади и лешников крем. Но ядките се берат главно от мигранти, в това число деца, които работят дълги часове за доста ниско възнаграждение. Какво прави „ Фереро ”, с цел да подсигурява, че продуктите му не зависят от детския труд?
“Когато споделям „ лешник ”, в моето схващане това значи злощастие: сложна работа, да бъдеш черноработник ”, споделя Мехмет Келекчи, до момента в който дърпа на гърба си 35 кг чувал с прясно набрани ядки.
Около него, високо измежду турската планина, семейство кюрдски мигранти се движат постепенно измежду лешниковите дървета. Бащата употребява дървен прът, с цел да разклати клоните над главата си; брачната половинка и децата му се сгъват на две или клякат, до момента в който стигнат надолу, с цел да наберат скупчването на ядки в бледозелените им люспи, които падат на земята.
А двама от берачите, Мустафа и Мохамед, работят незаконно. Те са на възраст единствено 12 и 10 години, доста под минималната работна възраст в Турция.
Това е типична сцена през август, когато реколтата се събира по черноморския бряг на Турция, откъдето произлизат 70% от международните лешникови доставки.
Официалният размер на заплатата, избран от локалните управляващи, е 95 лири (£ 13; Щатски долар 16; 15 EUR) дневно. Работено на час, това е по-малко от формалната турска минимална чиста заплата от 2020 лири месечно за 40 или 45-часова седмица.
Но това семейство ще получава още по-малко – най-много 65 лири дневно, а евентуално и 50, откакто заплащат 10% комисионна на работодателя, за път и за разноски за живот.
Казим Яман, съсобственик на овощната градина, споделя, че е срещу детския труд. „ Те карат децата си да работят като машини. Те мислят:„ Колкото деца, толкоз облага? “
Яман твърди, че множеството други фермери го одобряват – и че той няма различен избор, с изключение на да заплаща на децата, тъй като родителите им упорстват да работят.
“Опитвам се да не ги карам да работят, само че майката и бащата желаят те да работят – и да им се заплаща. ”
Той добави: “Тази верига би трябвало да бъде прекратена. ”
Но по какъв начин? Турция има към 400 000 фамилни лешникови овощни градини. Повечето, като тези на Казим, са мънички, единствено няколко декара. Много производители, като него, не знаят до къде доближават ядките им.
В края на постоянно комплицираната верига за доставки са известни турски и интернационалните сладкарски марки, в това число „ Фереро ” – италианската фамилна компания, която създава шоколади „ Нутела ”, Ferrero Rocher и Kinder. „ Фереро ” купува към една трета от цялата годишна продукция на Турция. Количеството „ Нутела ”, което се прави всяка година, тежи колкото Empire State Building, към 365 000 тона.
На своя уеб страница „ Фереро ”, който не отглежда и не продава единствено ядки, споделя: „ Проследяването е от значително значение за гарантиране на стандартите за качество на производството и продуктите “.
Компанията има за цел да направи 100% следене на лешниците си до 2020 година В момента, макар че съгласно последния му отчет, който ще бъде оповестен скоро, е постигнала едвам 39% проследимост.
Enginay Akcay със седалище в Орду, черноморски град, подвластен от производството на лешници, е един от хилядите дребни самостоятелни търговци на ядки. Земеделските производители доставят продукцията си в чували и той ги заплаща съгласно качеството – най-важно е тегловното съответствие на черупките към ядките – преди да се продаде на крекинг заводи или непосредствено на експортьори, в това число „ Фереро ”.
“Това няма нищо общо с нас, детски труд. Контролът и мониторингът принадлежат на страната и силите за сигурност. ”
Следваща верига са брокери като Осман Чакмак. Той купува от търговци и продава на „ Фереро ” и други експортьори и производители.
Той също по този начин споделя, че „ Фереро ” не го питат кои обособени фермери са отглеждали ядките, които продават.
“Купувам, продавам. В този миг е невероятно да се следят тоновете лешници ”, споделя той.
Що се отнася до „ Фереро ”, той прибавя: “Ако нямат свои лични планове за оценка в земеделието, не е допустимо да се знае от кой производител произлизат. ”
Водещата стратегия за фермерски полезности на „ Фереро ”, стартирана в Турция през 2012 година, предлага гратис образование на производителите на лешници в по-ефективни техники за развъждане, с цел да им помогне да усилят приходите си – въпреки че остават свободни да продават своите ядки на който пожелаят.
В една от моделните ферми, създадени от „ Фереро ”, фирменият агроном Гохан Арикоглу демонстрира по какъв начин – с по-добра резитба, напояване и битка с вредителите – лешниковото дърво може да създаде доста повече ядки.
Работейки частично с Неправителствени организации и други организации, „ Фереро ” също образова производители, служащи във ферми, трудови медиатори, търговци, брокери и други в общността, като да вземем за пример селски водачи, с цел да бъде наясно по какъв начин секторът може да стане по-устойчив. Това включва образование за правата на служащите, по-специално за отбягване на детския труд. Компанията поставя старания да включва дами, в това число дами фермери, в своите стратегии за образование.
От „ Фереро ” настояват, че програмата до момента е достигнала до над 42 000 фермери.
И по този начин, какъв брой сигурна може да бъде компанията, че лешниците й не се берат от деца?
В рядко изявление един от ръководителите на компанията, Бамси Акин, общоприет управител на Ferrero Hazelnut Company в Турция, споделя: „ Ако идентифицираме артикул, който е създаден с неетични практики, няма да го докоснем. Ние изпълняваме своята роля за усъвършенстване на обществените практики с образования … Но дали системата е изцяло чиста? Мисля, че никой не може да каже това в този миг. “
На пътя към овощната си градина с аспект към Черно море фермерът Казим Яман следи по какъв начин 12-годишният Мустафа изпразва следващия тежък чувал с ядки.
Той споделя със страдание: „ Онзи ден видях, че бащата постави чувал, доста тежък чувал, върху раменете на детето. Казах:„ Какво правиш? “ И той сподели: „ Нека свикне “.
Яман споделя, че „ Фереро ” са го поканили да взе участие в програмата му за полезности в земеделието, само че той отказал. Подобно на доста други производители, той принадлежи към по-старо потомство – той е над 60-те си години – това е съмнение към измененията.
Той споделя: “Веригата не може да бъде прекратена с напъните на един или двама души, само че след време може би ще се спре. ”
Междувременно друго семейство на кюрдски берачи се реалокира в дребната дървена колиба без ток, която ще бъде дом на шестима души – майка, пораснал наследник, две пораснали дъщери и две по-малки деца – за идващия месец.
Питам майката, Айсе, какъв брой постоянно яде шоколад с лешници.
“Аз персонално не го одобрявам. ”, дава отговор тя през смях. “Страданието и мизерията, която претърпявам около този артикул ме кара да не желая да го виждам. ” /БГНЕС
—————————————————
Тим Уоуъл, BBC News
“Когато споделям „ лешник ”, в моето схващане това значи злощастие: сложна работа, да бъдеш черноработник ”, споделя Мехмет Келекчи, до момента в който дърпа на гърба си 35 кг чувал с прясно набрани ядки.
Около него, високо измежду турската планина, семейство кюрдски мигранти се движат постепенно измежду лешниковите дървета. Бащата употребява дървен прът, с цел да разклати клоните над главата си; брачната половинка и децата му се сгъват на две или клякат, до момента в който стигнат надолу, с цел да наберат скупчването на ядки в бледозелените им люспи, които падат на земята.
А двама от берачите, Мустафа и Мохамед, работят незаконно. Те са на възраст единствено 12 и 10 години, доста под минималната работна възраст в Турция.
Това е типична сцена през август, когато реколтата се събира по черноморския бряг на Турция, откъдето произлизат 70% от международните лешникови доставки.
Официалният размер на заплатата, избран от локалните управляващи, е 95 лири (£ 13; Щатски долар 16; 15 EUR) дневно. Работено на час, това е по-малко от формалната турска минимална чиста заплата от 2020 лири месечно за 40 или 45-часова седмица.
Но това семейство ще получава още по-малко – най-много 65 лири дневно, а евентуално и 50, откакто заплащат 10% комисионна на работодателя, за път и за разноски за живот.
Казим Яман, съсобственик на овощната градина, споделя, че е срещу детския труд. „ Те карат децата си да работят като машини. Те мислят:„ Колкото деца, толкоз облага? “
Яман твърди, че множеството други фермери го одобряват – и че той няма различен избор, с изключение на да заплаща на децата, тъй като родителите им упорстват да работят.
“Опитвам се да не ги карам да работят, само че майката и бащата желаят те да работят – и да им се заплаща. ”
Той добави: “Тази верига би трябвало да бъде прекратена. ”
Но по какъв начин? Турция има към 400 000 фамилни лешникови овощни градини. Повечето, като тези на Казим, са мънички, единствено няколко декара. Много производители, като него, не знаят до къде доближават ядките им.
В края на постоянно комплицираната верига за доставки са известни турски и интернационалните сладкарски марки, в това число „ Фереро ” – италианската фамилна компания, която създава шоколади „ Нутела ”, Ferrero Rocher и Kinder. „ Фереро ” купува към една трета от цялата годишна продукция на Турция. Количеството „ Нутела ”, което се прави всяка година, тежи колкото Empire State Building, към 365 000 тона.
На своя уеб страница „ Фереро ”, който не отглежда и не продава единствено ядки, споделя: „ Проследяването е от значително значение за гарантиране на стандартите за качество на производството и продуктите “.
Компанията има за цел да направи 100% следене на лешниците си до 2020 година В момента, макар че съгласно последния му отчет, който ще бъде оповестен скоро, е постигнала едвам 39% проследимост.
Enginay Akcay със седалище в Орду, черноморски град, подвластен от производството на лешници, е един от хилядите дребни самостоятелни търговци на ядки. Земеделските производители доставят продукцията си в чували и той ги заплаща съгласно качеството – най-важно е тегловното съответствие на черупките към ядките – преди да се продаде на крекинг заводи или непосредствено на експортьори, в това число „ Фереро ”.
“Това няма нищо общо с нас, детски труд. Контролът и мониторингът принадлежат на страната и силите за сигурност. ”
Следваща верига са брокери като Осман Чакмак. Той купува от търговци и продава на „ Фереро ” и други експортьори и производители.
Той също по този начин споделя, че „ Фереро ” не го питат кои обособени фермери са отглеждали ядките, които продават.
“Купувам, продавам. В този миг е невероятно да се следят тоновете лешници ”, споделя той.
Що се отнася до „ Фереро ”, той прибавя: “Ако нямат свои лични планове за оценка в земеделието, не е допустимо да се знае от кой производител произлизат. ”
Водещата стратегия за фермерски полезности на „ Фереро ”, стартирана в Турция през 2012 година, предлага гратис образование на производителите на лешници в по-ефективни техники за развъждане, с цел да им помогне да усилят приходите си – въпреки че остават свободни да продават своите ядки на който пожелаят.
В една от моделните ферми, създадени от „ Фереро ”, фирменият агроном Гохан Арикоглу демонстрира по какъв начин – с по-добра резитба, напояване и битка с вредителите – лешниковото дърво може да създаде доста повече ядки.
Работейки частично с Неправителствени организации и други организации, „ Фереро ” също образова производители, служащи във ферми, трудови медиатори, търговци, брокери и други в общността, като да вземем за пример селски водачи, с цел да бъде наясно по какъв начин секторът може да стане по-устойчив. Това включва образование за правата на служащите, по-специално за отбягване на детския труд. Компанията поставя старания да включва дами, в това число дами фермери, в своите стратегии за образование.
От „ Фереро ” настояват, че програмата до момента е достигнала до над 42 000 фермери.
И по този начин, какъв брой сигурна може да бъде компанията, че лешниците й не се берат от деца?
В рядко изявление един от ръководителите на компанията, Бамси Акин, общоприет управител на Ferrero Hazelnut Company в Турция, споделя: „ Ако идентифицираме артикул, който е създаден с неетични практики, няма да го докоснем. Ние изпълняваме своята роля за усъвършенстване на обществените практики с образования … Но дали системата е изцяло чиста? Мисля, че никой не може да каже това в този миг. “
На пътя към овощната си градина с аспект към Черно море фермерът Казим Яман следи по какъв начин 12-годишният Мустафа изпразва следващия тежък чувал с ядки.
Той споделя със страдание: „ Онзи ден видях, че бащата постави чувал, доста тежък чувал, върху раменете на детето. Казах:„ Какво правиш? “ И той сподели: „ Нека свикне “.
Яман споделя, че „ Фереро ” са го поканили да взе участие в програмата му за полезности в земеделието, само че той отказал. Подобно на доста други производители, той принадлежи към по-старо потомство – той е над 60-те си години – това е съмнение към измененията.
Той споделя: “Веригата не може да бъде прекратена с напъните на един или двама души, само че след време може би ще се спре. ”
Междувременно друго семейство на кюрдски берачи се реалокира в дребната дървена колиба без ток, която ще бъде дом на шестима души – майка, пораснал наследник, две пораснали дъщери и две по-малки деца – за идващия месец.
Питам майката, Айсе, какъв брой постоянно яде шоколад с лешници.
“Аз персонално не го одобрявам. ”, дава отговор тя през смях. “Страданието и мизерията, която претърпявам около този артикул ме кара да не желая да го виждам. ” /БГНЕС
—————————————————
Тим Уоуъл, BBC News
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ