Кристалната зала и златото на глупците
Благородните метали са били мерило за власт и благосъстояние при траките, всявали почит измежду поданиците и враговете. Те били ненадминати майстори на обработката.
Какво тъкмо да се направи от благородния метал и по какъв начин да се украси изделието, решавали аристократите. Майсторите наемали 11-13-годишни момчета - чираци, с които работели в закрити пространства покрай водоизточник или гори - поради дървените въглища. Раздухвали огъня в пещта с кожено духало. В купола постоянно имало самобитен температурен сензор, изработен от легенче с фино дъно. Поставено над огъня, то показвало градусите посредством топенето на другите метали вътре. Използвали чукове, пили и валяци за приемане на тъничък лист. Траките са употребявали даже нещо като актуалния струг от дърво и кожени ремъци за отмерено и симетрично прегъване на метала. Сребърните съдове получавали жълт искра след нанасяне на пласт от златен прахуляк и живак, който изчезвал при нагряване.
Как получавали среброто? Твърди се, че траките владеели технологията да го извличат от рудата галенит. Минералът, който е емблема на днешния Мадан, тъй като на никое място по света няма по-добър.
Местните хора описват, че в наши дни поради него в Мадан е пристигал французин, един от най-опитните в сектора на европейско равнище, притежател на голяма компания. В интернет той видял фотосите на кристала и незабавно стегнал куфарите за България. Обиколил къщите и се смаял на сбирките на елементарните хора. Разкрил им, че кварцът, който видял в домашните им витрини, е по-скъп от аметиста. Учудил се, че българите не ценят камъните си. Тръгнал си от града с голямо количество галенит.
Освен галенит под Мадан лежат и тонове от " златото на простаците ". Това е пирит, който е бил прочут още на първобитните ни предшественици. През вековете той станал прочут най-много с обстоятелството, че съумял да заблуди доста златотърсачи, че са забогатели. Това обаче е една красива руда с кондензиран железен цвят, от която се извлича оловото. Различава се от златото по формата на образуванията и не е толкоз бляскав.
Най-ценните екземпляри от Мадан са събрани в Кристалната зала " Родопски кристал " - най-голямата атракция в града. Посещава се от десетки хиляди туристи всяка година. Там е най-голямата сбирка от разнообразни по форма и конструкция кристали, добити от земята на България, за разлика от музея " Земята и хората " в София, където има екземпляри от целия свят.
Над 600 експоната, извадени при рандеман на оловноцинкови руди, впечатляват с неповторимите си форми и отражения в Кристалната зала. Изваждани са през вековете.
Рудодобивът в Мадан води началото си от дълбока античност, а градът с право е именуван " емблема на минния туризъм " в България. От недрата на земята епохи преди нас са добивали олово траки, римляни, византийци. Близо до града има пещера, където посетителите могат да видят шахта, направена от траките, които се занимавали с рандеман на руда още ІV-VІ в. прочие н.е.
Кристалите са изложени по този начин, както са открити, без да бъдат обработени. Изчистени са единствено от земната маса. Това е любопитно за посетителите, тъй като тези кристали са на дълбочина от 200 до 500 м и не са шлифовани, само че все пак основават чувство за искра и хубост.
Експонатите са много скъпи. Една форма галенит с размер една педя да вземем за пример доближава цена към 3 хиляди евро и се търси най-много от колекционери и ценители.
В Кристалната зала може да се види сбирка от ахати, опушен кварц, лилав аметист. Изложен е известният цитрин - камък на търговците и банкерите, както и аметиста, носещ утешение и благополучие. Може да се види и рядко срещаният родохрозит, чийто розов цвят е пристигнал от наличието на мангана. За да не избелява, не би трябвало да се излага на директна слънчева светлина.
Най-големият кристал е с размери 80 на 60 сантиметра, а най-скъпият образец - друза от сфалерит, галенит и кварц.
Кристалната зала, която ни подрежда преди всичко на Балканския полуостров по многообразие и благосъстояние на кристали, е основана през 1984 година и е член на Международната асоциация на минераложките музеи. За страдание, към този момент няма по какъв начин посетителите на музея да бъдат заведени напряко до галериите на мината, където кристалите са в естествената си среда. Мястото е налично единствено за миньорите.
Още забавни места в община Мадан:
> > Римски мост - Разположен е над двата бряга на р. Маданска под с. Ловци. Той е двусводест, с три по-малки отвора за оттичане на водата при прииждане. Дълъг е 40 м, необятен - 3,4 м, висок - 8 м. Това е един от най-големите сходни мостове от римско време в страната. Бил е част от римския път Виа Егнация, който е един от най-известните военни пътища, издигнат от античните римляни в 145 година прочие Хр. Пътят минава през Македония и Тракия и стига до Мала Азия. Легендата гласи, че в този мост е била вградена сянката на една красива госпожица, с цел да пази хората, които минават по него.
> > Скален Феномен " Конска глава " - Намира се сред разклона на река Черна и село Ляска. Феноменът съставлява кон, изправил се на задните си крайници на десния бряг на река Арда. Заради известността на образуванието, което е обгърнато и от голям брой митове и легенди, през главата на коня минава една от най-дългите екопътеки в региона на Мадан. Около нея са построени беседки за отдих и барбекю.
> > Пещера-музей " Шаренка " - Това е първата в България пещера-музей. Сбирката връща посетителите обратно във времето до желязната ера. Представени са 10 фигури в натурален човешки растеж, оръдия, както и 24 съда. Сред експонатите най-атрактивна е групата на тракийските рудари. Тя показва метода, по който античните траки са добивали метали. В пещерата, която е добре осветена, са построени специфични стълбища, обезопасени с перила. Твърди се, че пещерата е била притежание на състоятелен тракийски жанр.
> > Чурка и Цирка - Две дребни села в община Мадан с причудливи имена. Чурка носи неповторимото си име от незапомнени времена. През социализма желали да го сменят, само че не измислили друго и по този начин си останало. Местните считат, че произлиза от чешма - чучур. Цирка пък било наречено по този начин, тъй като там живеели доста майтапчии. И двете села се славят с античните си корени. В региона са открити остатъци както от римско, по този начин и от тракийско време, а следите от Османската империя личат по постройките и каменните зидове.
За първи път легендите за Свещената планина са събрани в книга Подземията на крепостта Устра криели съкровищата на цар Симеон
Магнетичното светилище Татул, подземията на цар Симеон, Залтоград и чудесата на Света Неделя са единствено част от събраните в най-новата книга на „ Стандарт “ митове, разкриващи благосъстоянието на планината Родопа и нейното великолепие. Луксозното издание „ Чудесата на Родопите – 50 митове “, е първата книга от поредицата, отдадена на акцията „ Чудесата на България “, която споделя най-интересните и митични истории за най-стария и просторен планински масив в България. Тя е самобитен справочник за феновете на природата и загадките, като дава опция всеки четец, през призмата на легендите да начертае собствен личен туристически маршрут.„ Чудесата на Родопите – 50 митове “ е невероятна книга освен тъй като споделя непознати до момента истории, вълнуващи и през днешния ден археолози и историци, само че и показва магентичните естествени явления, които могат да бъдат посетени.
Какво тъкмо да се направи от благородния метал и по какъв начин да се украси изделието, решавали аристократите. Майсторите наемали 11-13-годишни момчета - чираци, с които работели в закрити пространства покрай водоизточник или гори - поради дървените въглища. Раздухвали огъня в пещта с кожено духало. В купола постоянно имало самобитен температурен сензор, изработен от легенче с фино дъно. Поставено над огъня, то показвало градусите посредством топенето на другите метали вътре. Използвали чукове, пили и валяци за приемане на тъничък лист. Траките са употребявали даже нещо като актуалния струг от дърво и кожени ремъци за отмерено и симетрично прегъване на метала. Сребърните съдове получавали жълт искра след нанасяне на пласт от златен прахуляк и живак, който изчезвал при нагряване.
Как получавали среброто? Твърди се, че траките владеели технологията да го извличат от рудата галенит. Минералът, който е емблема на днешния Мадан, тъй като на никое място по света няма по-добър.
Местните хора описват, че в наши дни поради него в Мадан е пристигал французин, един от най-опитните в сектора на европейско равнище, притежател на голяма компания. В интернет той видял фотосите на кристала и незабавно стегнал куфарите за България. Обиколил къщите и се смаял на сбирките на елементарните хора. Разкрил им, че кварцът, който видял в домашните им витрини, е по-скъп от аметиста. Учудил се, че българите не ценят камъните си. Тръгнал си от града с голямо количество галенит.
Освен галенит под Мадан лежат и тонове от " златото на простаците ". Това е пирит, който е бил прочут още на първобитните ни предшественици. През вековете той станал прочут най-много с обстоятелството, че съумял да заблуди доста златотърсачи, че са забогатели. Това обаче е една красива руда с кондензиран железен цвят, от която се извлича оловото. Различава се от златото по формата на образуванията и не е толкоз бляскав.
Най-ценните екземпляри от Мадан са събрани в Кристалната зала " Родопски кристал " - най-голямата атракция в града. Посещава се от десетки хиляди туристи всяка година. Там е най-голямата сбирка от разнообразни по форма и конструкция кристали, добити от земята на България, за разлика от музея " Земята и хората " в София, където има екземпляри от целия свят.
Над 600 експоната, извадени при рандеман на оловноцинкови руди, впечатляват с неповторимите си форми и отражения в Кристалната зала. Изваждани са през вековете.
Рудодобивът в Мадан води началото си от дълбока античност, а градът с право е именуван " емблема на минния туризъм " в България. От недрата на земята епохи преди нас са добивали олово траки, римляни, византийци. Близо до града има пещера, където посетителите могат да видят шахта, направена от траките, които се занимавали с рандеман на руда още ІV-VІ в. прочие н.е. Кристалите са изложени по този начин, както са открити, без да бъдат обработени. Изчистени са единствено от земната маса. Това е любопитно за посетителите, тъй като тези кристали са на дълбочина от 200 до 500 м и не са шлифовани, само че все пак основават чувство за искра и хубост.
Експонатите са много скъпи. Една форма галенит с размер една педя да вземем за пример доближава цена към 3 хиляди евро и се търси най-много от колекционери и ценители.
В Кристалната зала може да се види сбирка от ахати, опушен кварц, лилав аметист. Изложен е известният цитрин - камък на търговците и банкерите, както и аметиста, носещ утешение и благополучие. Може да се види и рядко срещаният родохрозит, чийто розов цвят е пристигнал от наличието на мангана. За да не избелява, не би трябвало да се излага на директна слънчева светлина.
Най-големият кристал е с размери 80 на 60 сантиметра, а най-скъпият образец - друза от сфалерит, галенит и кварц.
Кристалната зала, която ни подрежда преди всичко на Балканския полуостров по многообразие и благосъстояние на кристали, е основана през 1984 година и е член на Международната асоциация на минераложките музеи. За страдание, към този момент няма по какъв начин посетителите на музея да бъдат заведени напряко до галериите на мината, където кристалите са в естествената си среда. Мястото е налично единствено за миньорите.
Още забавни места в община Мадан:
> > Римски мост - Разположен е над двата бряга на р. Маданска под с. Ловци. Той е двусводест, с три по-малки отвора за оттичане на водата при прииждане. Дълъг е 40 м, необятен - 3,4 м, висок - 8 м. Това е един от най-големите сходни мостове от римско време в страната. Бил е част от римския път Виа Егнация, който е един от най-известните военни пътища, издигнат от античните римляни в 145 година прочие Хр. Пътят минава през Македония и Тракия и стига до Мала Азия. Легендата гласи, че в този мост е била вградена сянката на една красива госпожица, с цел да пази хората, които минават по него.
> > Скален Феномен " Конска глава " - Намира се сред разклона на река Черна и село Ляска. Феноменът съставлява кон, изправил се на задните си крайници на десния бряг на река Арда. Заради известността на образуванието, което е обгърнато и от голям брой митове и легенди, през главата на коня минава една от най-дългите екопътеки в региона на Мадан. Около нея са построени беседки за отдих и барбекю.
> > Пещера-музей " Шаренка " - Това е първата в България пещера-музей. Сбирката връща посетителите обратно във времето до желязната ера. Представени са 10 фигури в натурален човешки растеж, оръдия, както и 24 съда. Сред експонатите най-атрактивна е групата на тракийските рудари. Тя показва метода, по който античните траки са добивали метали. В пещерата, която е добре осветена, са построени специфични стълбища, обезопасени с перила. Твърди се, че пещерата е била притежание на състоятелен тракийски жанр.
> > Чурка и Цирка - Две дребни села в община Мадан с причудливи имена. Чурка носи неповторимото си име от незапомнени времена. През социализма желали да го сменят, само че не измислили друго и по този начин си останало. Местните считат, че произлиза от чешма - чучур. Цирка пък било наречено по този начин, тъй като там живеели доста майтапчии. И двете села се славят с античните си корени. В региона са открити остатъци както от римско, по този начин и от тракийско време, а следите от Османската империя личат по постройките и каменните зидове.
За първи път легендите за Свещената планина са събрани в книга Подземията на крепостта Устра криели съкровищата на цар Симеон
Магнетичното светилище Татул, подземията на цар Симеон, Залтоград и чудесата на Света Неделя са единствено част от събраните в най-новата книга на „ Стандарт “ митове, разкриващи благосъстоянието на планината Родопа и нейното великолепие. Луксозното издание „ Чудесата на Родопите – 50 митове “, е първата книга от поредицата, отдадена на акцията „ Чудесата на България “, която споделя най-интересните и митични истории за най-стария и просторен планински масив в България. Тя е самобитен справочник за феновете на природата и загадките, като дава опция всеки четец, през призмата на легендите да начертае собствен личен туристически маршрут.„ Чудесата на Родопите – 50 митове “ е невероятна книга освен тъй като споделя непознати до момента истории, вълнуващи и през днешния ден археолози и историци, само че и показва магентичните естествени явления, които могат да бъдат посетени.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ