Бизнесът в България иска по-големи компенсации заради скъпия ток от

Бизнесът в България желае по-големи обезщетения поради скъпия ток от предлаганите все още от страната тъй като с това ще може да покрие доста дребна част от загубите, които той натрупа с помощта на неприятното ръководство на системата. Затова и промишлеността изиска страната да отпусне средства, с които да се покрие 75% от разликата сред избраната от КЕВР цена на тока бита и тази, на която предприятията купуват на борсата. Вместо това страната предлага 30%. Това изясни в ефира на Нова телевизия заместник-председателят на Българската търговско-промишлена палата (БТПП) и ръководител на Борда на шефовете на едно от огромните български индустриални предприятия - „ Свилоза “, Красимир Дачев. „ Ние не желаеме да се покрива 100% от разликата, а 75% “, означи той. Но обезщетения в размер на 30 на 100 от разликата сред двете цени е безусловно незадоволителна, стана ясно от думите му. „ Три пъти и половина са се нараснали разноските за електрическа енергия на българските предприятия поради рекордното повишаване. Но с обезщетения загубите не могат да бъдат наваксани. С обезщетения бизнес не се прави. Нито можеш да инвестираш, нито можеш да се развиваш, нито да покриваш разноски “, сподели Дачев. Той означи, че българската страна не е основала условия предприятията да купуват електрическа енергия, както това се прави по целия свят. В момента във Франция, Гърция, Съединени американски щати и доста други страни промишлеността купува електрическата енергия на цена от към 100 лева Но това е тъй като там промишлеността не купува главната част от нужния му ток в сегмента „ Ден напред “. „ Но никой в света не прави бизнес с „ Ден напред “. Този сегмент съставлява спешната лента на една автомагистрала, а по нея не се кара “, сподели Дачев. Според думите му казусът е, че за бизнеса у нас няма обособени търгове. И предприятията са принудени да вземат участие в тези, в които вземат участие и търговците на електрическа енергия и да се конкурират с тях. Дачев счита, че за индустриалните предприятия би трябвало да се вършат обособени търгове за нужната им електрическа енергия, както е по целия свят. Защото те използват тази сила, а не я продават или препродават по-късно, както вършат търговците на ток. Бизнесменът означи още като проблем, че предприятията в България са принудени да купуват ток през търговец. И вметна, че същото нещо се отнася и за дървесината, която използва като суровина ръководеното от него дружество. Според Дачев притежателят на стоката – дали на електрическата енергия, надлежно нейният производител, дали дървесината, надлежно притежателят на гората, би трябвало да търгува непосредствено с потребителя и двамата да се договарят за цената между тях, а не това да минава през търговец. Спрелите работа предприятия в България и тези, които към този момент се намират на ръба на оцеляването, е естествена причинност от протичащото се с цените на електрическата енергия и газа в България. Има обаче и различен проблем и това са доставките на първични материали, означи Дачев. Той изясни, че най-често до затваряне у нас стигат тези предприятия и бизнеси, при които цената на електрическата енергия е най-голямата съставния елемент от себестойността ба крайния артикул. И за тези предприятия е непроменяемо да спрат работа при сегашната обстановка. От думите му стана ясно, че фирмите са вдигнали цените на продукцията си, само че все пак не могат да компенсират неколкократно увеличените си разноски за електрическа енергия. В Европа има дефицит на горива и това не е инцидентно, означи Дачев. Той уточни, че преди 5 години Европейска комисия е оповестила, че стопира да финансира вложения във въглеводороди. И по този начин се стига до днешната обстановка, в която има недостиг на петрол и газ. Той даде образец, че през 2021 година добивът е бил най-ниският от следвоенната 1946 година насам. Българските предприятия, които употребяват дървесина, изпитват огромни усложнения. До тях не доближава задоволително материал, а в действителност той е разполагаем, дори с остатък. Страната ни има натурален годишен приръст сред 14 и 15 млн. куб. м дървесина, до момента в който се секат 6-7 млн. куб. м. Също по този начин нелегално се добива още към 1 млн. кубика, съгласно някои и малко повече. Проблемът, съгласно думите на Дачев, е в това, че у нас се добива към 50% от това, което в действителност би трябвало да се добива. „ Гората би трябвало да се почиства “, безапелационен е предприемачът. Той разяснява и че дървопреработващата индустрия в България употребява това, което би трябвало да бъде изхвърлено от гората. И дава образец с времето на социализма, когато у нас са били направени 4 такива заводи в 4-те края на България, с цел да може по този начин да се покрие цялата територия на страната и да се използва дървесината, която би трябвало да се изхвърли от горите.