Бивш водещ от Нова тв каза болезнената истина за света след ужаса в Капитолия
Бившият водещ на Нова телевизия Кузман Илиев изпрати взривяващ коментар до БЛИЦ, обвързван с щурма на последователите на президента Доналд Тръмп в държавните здания в Капитолия.
Кузман Илиев
Вижте разбора на журналиста и финансист без редакторска интервенция:
Каквото посееш, това ще пожънеш. Това би трябвало да са разбрали демократите след изстъпленията на част от републиканските почитатели на Тръмп през последните дни в Капитолия.
Цял мандат демократите не стопираха с подправените вести, пародийните и в последна сметка безпочвени обвинявания за изборна операция на предходните избори. Едва ли не Путин и съветски хакери, а не американците са избрали Тръмп за президент. Клевети, внушения, медийно затъмнение за далавери на съперниците в изборния развой - граница на подривните дейности и ударите под кръста на процедура нямаше.
През целия мандат бе впрегнат грамаден корпоративен, медиен и финансов запас за дискредитиране на избора на болшинството американци. Силициевата котловина, трансформирала се в комфортен рупор на демократите, бълваше огън и жупел против Тръмп, ограничавайки различния разказ и инакомислещите в обществените медии.
Видяхме и модерния лов на вещици посредством така наречен “кенсъл култура” (култура на отрицанието) - не си ли част от левичарското-мултикултурно-медийно-акдемично и бизнес статукво, просто изпадаш от играта. Кариера, имидж, финансова и физическа сигурност - всичко е сложено под въпрос.
Изведнъж крайните болшевишки детайли взеха превес - насилието и погромите станаха напълно действителни. Квази-терористичните крила на “лявото” в Съединени американски щати като Антифа прекрачиха границата, застрашавайки обществения мир.
Мобилизрана в отговор бе палитра от патриоти, националисти, републиканци и крайно-десни публични групи. Добре въоръжени, с цел да запазят частната си благосъстоятелност - изоставена де факто на произвола на ориста от абдикиралата полиция.
Сега, когато демократите са от другата страна, в истерично неразбиране пропищяват света за “безумните” изказвания на съперника си. А Съединени американски щати е неповратимо разграничена. От една страна, са левичарите с тяхната одиозни и надълбоко човеконенавистни хрумвания за Зелена договорка, либерален социализъм, джендър индиферентност, политическа уместност, климатичен алармизъм ии културен марксизъм.
От другата страна, са гласовете за американски “изолационизъм”, връщане на към корените, Америка за американците и връщане на величието, което бащите създатели са заложили във формулата да не се влиза във военни алианси с други страни от Стара Европа - причина за невижданите несгоди за човечеството през 20-ти век.
Втората група усети усета на ръководството и няма по какъв начин да бъде заглушена или натикана назад в прокрустовото ложе на демократичната политкоректност.
По средата - и от двете страни - има “умерени” групи. За тях шокът от разваления двупартиен консенсус, при който империята изнася народна власт - в случай че се постанова и със мощ - е потрес цялостен и непредвиден. Имиджът на народна власт оттатък океана е в нокаут. Усещането за американската изключителност остана единствено привкус от нещо отминало.
Нищо извънредно няма в грубата и едностранчива борба за власт. Макар убитите 5-има протестиращи и нас да бяха пътем упоменати като “починали”, блестящо се натрапва двойният критерий при отразяването на действителността.
Представете си това да бе станало в Москва, Пекин или... София. Отзвукът и воят за човешките права щяха да са до небесата. Сега: безмълвие. Нали очевидно на всички места има терзания за честността на изборите - по този начин ли ще се реагира при митинги?
Публичният дълг на страната гони невъобразимите 30 трилиона или 130 % от Брутният вътрешен продукт. Фед откъсна финансовите пазари от действителната стопанска система, наливайки в тях трилиони.
Докато стопанската система се срутва, върховете на пазара на акции следват един след различен. Финансовите принадлежности са иск върху паричните потоци, генерирани от компаниите, опериращи точно в неподходящата среда - няма логичност през днешния ден тези пазари да цъфтят. Кризата ще е свирепа, а от ден на ден геополитически центрове ще бягат от нестабилния като пиедестал $. Което ще ускорява и геополитическото противоборство.
Основните жалони на американската външна политика са константа и се дефинират от т. нар дълбока страна: разследващи служби, Пентагона, военно-промишлен комплекс и частни снабдители.
Основните вектори са: обграждане и отнемане на Русия от доходи от износа на газ; подсигуряване на сигурни европейски пазари за шистовата и софтуерната американска индустрия; разнобой с Китай за превъзходство по земя, вода, суша, интернет и космос. Напрежението в Южнокитайско море ще пораства, а залогът е контролът в Югоизточна Азия и Тихия океан.
С новия президент този курс единствено ще се задълбочава. За жал както на американските жители, по този начин и на такива като нас - евентуално фронтови страни при растеж, недай си Боже, на напрежението.
Кузман Илиев
Вижте разбора на журналиста и финансист без редакторска интервенция:
Каквото посееш, това ще пожънеш. Това би трябвало да са разбрали демократите след изстъпленията на част от републиканските почитатели на Тръмп през последните дни в Капитолия.
Цял мандат демократите не стопираха с подправените вести, пародийните и в последна сметка безпочвени обвинявания за изборна операция на предходните избори. Едва ли не Путин и съветски хакери, а не американците са избрали Тръмп за президент. Клевети, внушения, медийно затъмнение за далавери на съперниците в изборния развой - граница на подривните дейности и ударите под кръста на процедура нямаше.
През целия мандат бе впрегнат грамаден корпоративен, медиен и финансов запас за дискредитиране на избора на болшинството американци. Силициевата котловина, трансформирала се в комфортен рупор на демократите, бълваше огън и жупел против Тръмп, ограничавайки различния разказ и инакомислещите в обществените медии.
Видяхме и модерния лов на вещици посредством така наречен “кенсъл култура” (култура на отрицанието) - не си ли част от левичарското-мултикултурно-медийно-акдемично и бизнес статукво, просто изпадаш от играта. Кариера, имидж, финансова и физическа сигурност - всичко е сложено под въпрос.
Изведнъж крайните болшевишки детайли взеха превес - насилието и погромите станаха напълно действителни. Квази-терористичните крила на “лявото” в Съединени американски щати като Антифа прекрачиха границата, застрашавайки обществения мир.
Мобилизрана в отговор бе палитра от патриоти, националисти, републиканци и крайно-десни публични групи. Добре въоръжени, с цел да запазят частната си благосъстоятелност - изоставена де факто на произвола на ориста от абдикиралата полиция.
Сега, когато демократите са от другата страна, в истерично неразбиране пропищяват света за “безумните” изказвания на съперника си. А Съединени американски щати е неповратимо разграничена. От една страна, са левичарите с тяхната одиозни и надълбоко човеконенавистни хрумвания за Зелена договорка, либерален социализъм, джендър индиферентност, политическа уместност, климатичен алармизъм ии културен марксизъм.
От другата страна, са гласовете за американски “изолационизъм”, връщане на към корените, Америка за американците и връщане на величието, което бащите създатели са заложили във формулата да не се влиза във военни алианси с други страни от Стара Европа - причина за невижданите несгоди за човечеството през 20-ти век.
Втората група усети усета на ръководството и няма по какъв начин да бъде заглушена или натикана назад в прокрустовото ложе на демократичната политкоректност.
По средата - и от двете страни - има “умерени” групи. За тях шокът от разваления двупартиен консенсус, при който империята изнася народна власт - в случай че се постанова и със мощ - е потрес цялостен и непредвиден. Имиджът на народна власт оттатък океана е в нокаут. Усещането за американската изключителност остана единствено привкус от нещо отминало.
Нищо извънредно няма в грубата и едностранчива борба за власт. Макар убитите 5-има протестиращи и нас да бяха пътем упоменати като “починали”, блестящо се натрапва двойният критерий при отразяването на действителността.
Представете си това да бе станало в Москва, Пекин или... София. Отзвукът и воят за човешките права щяха да са до небесата. Сега: безмълвие. Нали очевидно на всички места има терзания за честността на изборите - по този начин ли ще се реагира при митинги?
Публичният дълг на страната гони невъобразимите 30 трилиона или 130 % от Брутният вътрешен продукт. Фед откъсна финансовите пазари от действителната стопанска система, наливайки в тях трилиони.
Докато стопанската система се срутва, върховете на пазара на акции следват един след различен. Финансовите принадлежности са иск върху паричните потоци, генерирани от компаниите, опериращи точно в неподходящата среда - няма логичност през днешния ден тези пазари да цъфтят. Кризата ще е свирепа, а от ден на ден геополитически центрове ще бягат от нестабилния като пиедестал $. Което ще ускорява и геополитическото противоборство.
Основните жалони на американската външна политика са константа и се дефинират от т. нар дълбока страна: разследващи служби, Пентагона, военно-промишлен комплекс и частни снабдители.
Основните вектори са: обграждане и отнемане на Русия от доходи от износа на газ; подсигуряване на сигурни европейски пазари за шистовата и софтуерната американска индустрия; разнобой с Китай за превъзходство по земя, вода, суша, интернет и космос. Напрежението в Южнокитайско море ще пораства, а залогът е контролът в Югоизточна Азия и Тихия океан.
С новия президент този курс единствено ще се задълбочава. За жал както на американските жители, по този начин и на такива като нас - евентуално фронтови страни при растеж, недай си Боже, на напрежението.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ