САЩ искали от Лондон да шпионира български дипломати преди войната в Ирак
Бившата служителка на английското разузнаване Катрин Гън разкрива, че са търсели компромати
България е била измежду шестте страни, чиито дипломати в Организация на обединените нации е трябвало да бъдат шпионирани от английското разузнаване през 2003 година по поръчка на Съединени американски щати. Задачата е била да се търсят компромати за тях, с цел да им се влияе да поддържат боен удар в Ирак.
Това разкрива Катрин Гън, която по това време работи в службата за електронно следене на английското разузнаване GCHQ. През последните дни тя още веднъж е във фокуса на английските медии, откакто на Лондонския кино фестивал бе показана копродукция, разказваща за нейния живот.
Гън е задържана през 2003 година по обвинявания, че е нарушила Закона за държавната загадка, давайки на медиите сведения за шпионирането на непознати дипломати. Още тогава се появява информация, че измежду тях има и българи. По това време
дипломат в Организация на обединените нации е
Стефан Тафров,
само че той споделя, че
не е усетил да
го подслушват
Бившата шпионка обаче в детайли се връща към оня интервал в неделния брой на “Дейли мейл ” и разкрива каква тъкмо е била поръчката.
“Беше 31 януари 2003 година, когато прочетох, и то няколко пъти, най-странния имейл от американското разузнаване. Никога не бях виждала сходно нещо в живота си. Имейлът беше написан на механически език, само че наличието беше повече от ясно. Американците желаеха към 100 души в GCHQ да стартират да събират информация от връзките на дипломати от 6 страни. Това бяха Ангола, България, Камерун, Чили, Гвинея и Пакистан. Всички те тогава бяха непостоянни членове на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации ”, споделя Катрин Гън.
Искането било
да се наблюдават
телефонни
позвънявания
и имейли
както в домовете им, по този начин и където работят. И да се събира информация, която би дала на американските ръководещи преимущество при вземането на решение за боен удар в Ирак. “С две думи, от GCHQ се искаше да изрови компрометиращи данни за непознати дипломати, с цел да може те да бъдат изнудвани, подкупвани, или и двете, с цел да се обезпечи приемането на резолюция на Организация на обединените нации, която позволява нахлуването в Ирак ”, изяснява Гън.
Първоначално е шокирана от задачата, само че по-късно стартира да изпитва яд, тъй като осъзнава “колко ниско биха паднали американското и английското държавно управление, с цел да получат подправено правно съображение за война в Близкия изток ”. Много ясно осъзнава, че този имейл може да подкопае учредения, които тогавашният английски министър председател Тони Блеър акцентира, с цел да причисли Англия към Съединени американски щати за навлизане в Ирак. Затова неотложно взема решение, че би трябвало да стигне до медиите. Усещах, че нямам различен избор, споделя някогашната служителка на английското разузнаване.
Веднага се заема да търси път до публицисти. Свързва се с някого, който и до през днешния ден отхвърля да назове, само че той ѝ
дава контакт с
кореспондент, който
е и антивоенен
деятел
След няколко дни тя отпечатва копие от имейла, сгъва го и го прибира в чантата си. Когато напуща службата в края на работния ден, се пробва да наподобява спокойна, въпреки изобщо да не се усеща по този начин. Изпраща копието от имейла в писмо по пощата.
Първоначално нищо не се случва, минава към месец. Едва по-късно схваща за напъните, които публицистите Мартин Брайт, Питър Бумон и Ед Вулиями е трябвало да положат, с цел да потвърдят, че имейлът е същински.
“В своята доверчивост даже смятах, че ще мога да остана анонимна. Мислех си, че в случай че имейлът стигне до вестниците, те ще разгласяват просто едно дискретно резюме от него ”, спомня си Гън. Така че, когато при започване на март 2003 година изнесеното от нея писмо се появява на първата страница на “Обзървър ”, изпада в потрес. “Те бяха разгласили не някаква закодирана версия на нещата, а цялостен текст. Прекарах идващите няколко часа
обхваната от
безспорен смут,
прегъната на две
над тоалетната паница. Това ме поставяше в невероятно състояние ”, разкрива някогашната шпионка.
Още на идващия ден стартира цялостно следствие в GCHQ. Един по един всички към 100 чиновници, които са получили имейла, са подложени на разпит. Когато идва нейният ред, Гън отхвърля да има нещо общо. По думите ѝ го прави с най-безизразното си лице, само че нейната непочтеност стартира да я мъчи и по-късно си признава.
“Не знам дали сами биха ме разкрили, само че аз не можех да неистина вечно. Истината и отговорността са неща, заложени в мен още като дете ”, споделя някогашната шпионка. Тя е
задържана за
нарушение
на Закона за
държавната
загадка
от 1989 година и прекарва нощта в килия в мазето на основния полицейски сектор в Челтнъм, където е основана GCHQ.
По време на полицейския разпит тя още веднъж признава какво е направила. Пускат я под гаранция в очакване на решение на прокуратурата. Едва осем месеца по-късно ѝ е повдигнато обвиняване. Организацията за отбрана на човешките права “Либерти ” и юристът Бен Емерсън поемат нейната отбрана. Решават по време на процеса да не се признава за отговорна, макар риска да получи по-строга присъда. Тезата им е, че дейностите ѝ са били подхванати да се предотврати ненужна загуба на човешки живот в една противозаконна война. Когато се стига да правосъдното дело обаче,
прокуратурата
изненадващо
се отхвърля от
обвиняванията
за изнасяне на държавна загадка. Гън е освободена и доста сюрпризирана. Даже леко е разочарована, че няма да могат да показват обществено своята версия за случилото се и да изискат от основния прокурор на Англия да разкрие какъв съвет е дал на държавното управление по отношение на законността на войната в Ирак.
“Може би не е чудно, че държавното управление на Тони Блеър реши да се откаже от този развой, защото след 6 година се разбра въпреки всичко, че основният прокурор в действителност тогава е отсъдил, че войната е противозаконна. Вероятно управляващите са знаели, че това ще стане ясно в правосъдната зала в процеса против мен и ще се разбере, че целият този спор се основава на неистини по какъв начин Саддам Хюсеин разполага с оръжие за всеобщо заличаване и значими чиновници в Организация на обединените нации евентуално са били изнудвани ”, разсъждава Катрин Гън. Тя не крие щастието си, че
един филм може
да покаже през днешния ден
всичко
случвало се тогава, откакто в нито един формален държавен отчет за този интервал не се загатва за приключването на секретна информация за подслушване на непознати дипломати. Въпреки че през годините някои от тогавашните ръководещи признаха, че са били наясно с това. Например някогашният министър на интернационалното развиване Клеър Шорт разкри пред Би Би Си, че английски сътрудници са
шпионирали
генералния
секретар на Организация на обединените нации
Кофи Анан
преди войната в Ирак. Тя била виждала записи от негови диалози в служебния му кабинет. Даже разговаряла с него за войната, давайки си сметка, че всичко ще бъде записано.
Шорт подаде оставка от държавното управление на Блеър през 2003 година в символ на митинг против американско-британската военна интервенция в Ирак. До нея се стига, откакто Съветът за сигурност на Организация на обединените нации отхвърля да одобри нужната резолюция за потребление на военна мощ против режима на Саддам. Причината е, че осъществените над 700 инспекции от представители на организацията не откриват оръжие за всеобщо заличаване в Ирак, както настояват ръководещите в Лондон и Вашингтон. Затова подхванатото нахлуване е остро подложено на критика от редица страни по света.
Филмът “Официални секрети ” за историята на английската шпионка Катрин Гън разкрива много от задкулисието на този боен спор. Самата тя признава, че в никакъв случай не си е мислила по какъв начин един ден ще се появи на аления килим, минимум си е представяла това преди 16 година “Ако някой ми беше споделил тогава, че
моят живот
ще бъде
пресъздаден
от звездата
Кийра Найтли,
щях да му се изсмея и да сменя тематиката ”, споделя Гън. По това време тя е на 27 година, щастлива и безгрижна. Наскоро се е омъжила за красивия си брачен партньор и работи като преводач и анализатор в службата за електронно следене на английското разузнаване. Работата ѝ е била главно да наблюдава китайски връзки, да ги превежда на британски и да написа отчети за разнообразни държавни служби. Никой от околните ѝ не знаел какво тъкмо работи. “Естествено бях подписала декларация за дискретност, като знаех, че работя в границите на закона, с цел да пазя Англия. Но всевъзможни такива илюзии бяха разрушени с приемането на оня фрапантен имейл ”, обобщава Катрин Гън. /24chasa.bg
България е била измежду шестте страни, чиито дипломати в Организация на обединените нации е трябвало да бъдат шпионирани от английското разузнаване през 2003 година по поръчка на Съединени американски щати. Задачата е била да се търсят компромати за тях, с цел да им се влияе да поддържат боен удар в Ирак.
Това разкрива Катрин Гън, която по това време работи в службата за електронно следене на английското разузнаване GCHQ. През последните дни тя още веднъж е във фокуса на английските медии, откакто на Лондонския кино фестивал бе показана копродукция, разказваща за нейния живот.
Гън е задържана през 2003 година по обвинявания, че е нарушила Закона за държавната загадка, давайки на медиите сведения за шпионирането на непознати дипломати. Още тогава се появява информация, че измежду тях има и българи. По това време
дипломат в Организация на обединените нации е
Стефан Тафров,
само че той споделя, че
не е усетил да
го подслушват
Бившата шпионка обаче в детайли се връща към оня интервал в неделния брой на “Дейли мейл ” и разкрива каква тъкмо е била поръчката.
“Беше 31 януари 2003 година, когато прочетох, и то няколко пъти, най-странния имейл от американското разузнаване. Никога не бях виждала сходно нещо в живота си. Имейлът беше написан на механически език, само че наличието беше повече от ясно. Американците желаеха към 100 души в GCHQ да стартират да събират информация от връзките на дипломати от 6 страни. Това бяха Ангола, България, Камерун, Чили, Гвинея и Пакистан. Всички те тогава бяха непостоянни членове на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации ”, споделя Катрин Гън.
Искането било
да се наблюдават
телефонни
позвънявания
и имейли
както в домовете им, по този начин и където работят. И да се събира информация, която би дала на американските ръководещи преимущество при вземането на решение за боен удар в Ирак. “С две думи, от GCHQ се искаше да изрови компрометиращи данни за непознати дипломати, с цел да може те да бъдат изнудвани, подкупвани, или и двете, с цел да се обезпечи приемането на резолюция на Организация на обединените нации, която позволява нахлуването в Ирак ”, изяснява Гън.
Първоначално е шокирана от задачата, само че по-късно стартира да изпитва яд, тъй като осъзнава “колко ниско биха паднали американското и английското държавно управление, с цел да получат подправено правно съображение за война в Близкия изток ”. Много ясно осъзнава, че този имейл може да подкопае учредения, които тогавашният английски министър председател Тони Блеър акцентира, с цел да причисли Англия към Съединени американски щати за навлизане в Ирак. Затова неотложно взема решение, че би трябвало да стигне до медиите. Усещах, че нямам различен избор, споделя някогашната служителка на английското разузнаване.
Веднага се заема да търси път до публицисти. Свързва се с някого, който и до през днешния ден отхвърля да назове, само че той ѝ
дава контакт с
кореспондент, който
е и антивоенен
деятел
След няколко дни тя отпечатва копие от имейла, сгъва го и го прибира в чантата си. Когато напуща службата в края на работния ден, се пробва да наподобява спокойна, въпреки изобщо да не се усеща по този начин. Изпраща копието от имейла в писмо по пощата.
Първоначално нищо не се случва, минава към месец. Едва по-късно схваща за напъните, които публицистите Мартин Брайт, Питър Бумон и Ед Вулиями е трябвало да положат, с цел да потвърдят, че имейлът е същински.
“В своята доверчивост даже смятах, че ще мога да остана анонимна. Мислех си, че в случай че имейлът стигне до вестниците, те ще разгласяват просто едно дискретно резюме от него ”, спомня си Гън. Така че, когато при започване на март 2003 година изнесеното от нея писмо се появява на първата страница на “Обзървър ”, изпада в потрес. “Те бяха разгласили не някаква закодирана версия на нещата, а цялостен текст. Прекарах идващите няколко часа
обхваната от
безспорен смут,
прегъната на две
над тоалетната паница. Това ме поставяше в невероятно състояние ”, разкрива някогашната шпионка.
Още на идващия ден стартира цялостно следствие в GCHQ. Един по един всички към 100 чиновници, които са получили имейла, са подложени на разпит. Когато идва нейният ред, Гън отхвърля да има нещо общо. По думите ѝ го прави с най-безизразното си лице, само че нейната непочтеност стартира да я мъчи и по-късно си признава.
“Не знам дали сами биха ме разкрили, само че аз не можех да неистина вечно. Истината и отговорността са неща, заложени в мен още като дете ”, споделя някогашната шпионка. Тя е
задържана за
нарушение
на Закона за
държавната
загадка
от 1989 година и прекарва нощта в килия в мазето на основния полицейски сектор в Челтнъм, където е основана GCHQ.
По време на полицейския разпит тя още веднъж признава какво е направила. Пускат я под гаранция в очакване на решение на прокуратурата. Едва осем месеца по-късно ѝ е повдигнато обвиняване. Организацията за отбрана на човешките права “Либерти ” и юристът Бен Емерсън поемат нейната отбрана. Решават по време на процеса да не се признава за отговорна, макар риска да получи по-строга присъда. Тезата им е, че дейностите ѝ са били подхванати да се предотврати ненужна загуба на човешки живот в една противозаконна война. Когато се стига да правосъдното дело обаче,
прокуратурата
изненадващо
се отхвърля от
обвиняванията
за изнасяне на държавна загадка. Гън е освободена и доста сюрпризирана. Даже леко е разочарована, че няма да могат да показват обществено своята версия за случилото се и да изискат от основния прокурор на Англия да разкрие какъв съвет е дал на държавното управление по отношение на законността на войната в Ирак.
“Може би не е чудно, че държавното управление на Тони Блеър реши да се откаже от този развой, защото след 6 година се разбра въпреки всичко, че основният прокурор в действителност тогава е отсъдил, че войната е противозаконна. Вероятно управляващите са знаели, че това ще стане ясно в правосъдната зала в процеса против мен и ще се разбере, че целият този спор се основава на неистини по какъв начин Саддам Хюсеин разполага с оръжие за всеобщо заличаване и значими чиновници в Организация на обединените нации евентуално са били изнудвани ”, разсъждава Катрин Гън. Тя не крие щастието си, че
един филм може
да покаже през днешния ден
всичко
случвало се тогава, откакто в нито един формален държавен отчет за този интервал не се загатва за приключването на секретна информация за подслушване на непознати дипломати. Въпреки че през годините някои от тогавашните ръководещи признаха, че са били наясно с това. Например някогашният министър на интернационалното развиване Клеър Шорт разкри пред Би Би Си, че английски сътрудници са
шпионирали
генералния
секретар на Организация на обединените нации
Кофи Анан
преди войната в Ирак. Тя била виждала записи от негови диалози в служебния му кабинет. Даже разговаряла с него за войната, давайки си сметка, че всичко ще бъде записано.
Шорт подаде оставка от държавното управление на Блеър през 2003 година в символ на митинг против американско-британската военна интервенция в Ирак. До нея се стига, откакто Съветът за сигурност на Организация на обединените нации отхвърля да одобри нужната резолюция за потребление на военна мощ против режима на Саддам. Причината е, че осъществените над 700 инспекции от представители на организацията не откриват оръжие за всеобщо заличаване в Ирак, както настояват ръководещите в Лондон и Вашингтон. Затова подхванатото нахлуване е остро подложено на критика от редица страни по света.
Филмът “Официални секрети ” за историята на английската шпионка Катрин Гън разкрива много от задкулисието на този боен спор. Самата тя признава, че в никакъв случай не си е мислила по какъв начин един ден ще се появи на аления килим, минимум си е представяла това преди 16 година “Ако някой ми беше споделил тогава, че
моят живот
ще бъде
пресъздаден
от звездата
Кийра Найтли,
щях да му се изсмея и да сменя тематиката ”, споделя Гън. По това време тя е на 27 година, щастлива и безгрижна. Наскоро се е омъжила за красивия си брачен партньор и работи като преводач и анализатор в службата за електронно следене на английското разузнаване. Работата ѝ е била главно да наблюдава китайски връзки, да ги превежда на британски и да написа отчети за разнообразни държавни служби. Никой от околните ѝ не знаел какво тъкмо работи. “Естествено бях подписала декларация за дискретност, като знаех, че работя в границите на закона, с цел да пазя Англия. Но всевъзможни такива илюзии бяха разрушени с приемането на оня фрапантен имейл ”, обобщава Катрин Гън. /24chasa.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ