Битката при Кана
Битката при Кана е най-голямата през Втората пуническа война (218 – 201 година прочие н. е.) сред Рим и Картаген – както и незабравим образец за военно изкуство.
Римляните имали желание да нахлуят в Картаген – само че картагенският военачалник Ханибал Барка ги изпреварил, минал Алпите и самичък навлязъл в Италия през 216 година Той удържал блестящи победи при река Тицин, Требия и Тразименското езеро.
Римският сенат, съгласно признатата процедура, избрал двама консули. Единият бил Емилий Павел – рационален и благонадежден пълководец. Но негов сътрудник бил Теренций Варон, който, без да има гений на военачалник, самонадеяно желал да се сблъска с Ханибал в генерално стълкновение.
Римската войска била голяма – 80 000 души пехота и 6 000 конница.
Ханибал разполагал с двойно по-малки сили – единствено 40 000 бойци и 10 000 конници. Но основното му преимущество било, че работил по явен, безапелационен проект. А при римляните двамата консули се редували да командват през ден – и всеки имал свое виждане по какъв начин да се води война.
Емилий Павел нямал предпочитание да дава борба на Ханибал при селището Кана – теренът бил еднакъв и доста комфортен за опитната картагенска кавалерия. Но бил длъжен да се подчини, когато Варон в „ своя “ ден за командване – 2 август 216 г прочие н. е., повел войската през дребната, плитка река Ауфид при Кана.
Полето край Кана през днешния ден
Картагенската войска била издигната във формата на леко извита напред дъга – в центъра леката пехота, формирана от испанци и гали. Тежко въоръжените картагенски пехотинци се намирали по фланговете. Така Ханибал имал слаб център – само че мощни флангове.
Битката почнала точно по фланговете. На лявото римско крило конницата се биела равностойно против тази на Ханибал, без да отстъпва. Но на десния фланг картагенската конница разгромила изцяло римляните.
В центъра римските легиони громели испанците и галите, чийто полумесец последователно се превръщал в равна линия и към този момент се огъвал обратно. Но не се разкъсвал – което било най-важното.
Обаче по фланговете тежката картагенска пехота устоявала на натиска, без да отстъпи нито крачка. По този метод римляните в действителност влизали в голяма фуния след отстъпващите испанци и гали – а картагенските пехотинци се озовали от двете им страни.
Така римляните се озовали обградени от три страни – по фронта начело, отляво и отдясно. В този миг откъм тила им връхлетяла картагенската кавалерия, която дефинитивно била разгромила противостоящата й римска конница.
Сега към този момент римляните били обкръжени отвред като в голям „ казан “. Това означавало най-страшното – техният двоен цифров превес бил отстранен като фактор в борбата. Така единствено легионерите, които били по външната линия на обкръжението, можели да се бият. Другите, вътре в обкръжената повърхност, виждали единствено гърбовете на предните – и в действителност множеството време не взели участие в сражението.
Нещо повече – съотношението в броя бойци се обърнало в интерес на Ханибал. Картагенците били по-многобройни от римляните по външната линия на обкръжението. По този метод близо 3/4 от римската войска била обречена на безучастие – до момента в който цялата мощ на картагенците се стоварвала върху римляните по външния периметър, които гинели едни след други, без да има накъде да правят отстъпка
Поражението в борбата при Кана било извънредно – най-голямото в цялата история на Рим. Загинали над 60 хиляди римляни. От картагенците паднали към 8 хиляди бойци.
Сред дребното оживели бил консулът Теренций Варон, който с неблагоразумието си изложил своята татковина на тази ужасна неволя. С още 70 конници той приел позора да се върне жив в Рим.
Ханибал изпратил в Картаген няколко огромни делви, напълнени със златни пръстени, снети от ръцете на убити римски сенатори и военачалници.
А борбата при Кана до ден-днешен се учи във всички военни академии по света.
Ханибал с пръстените отнети от убитите римски конници, скулптура от Себастиан Слодц, 1704, Лувър.
