За миналото не плачи, от бъдещето се не бой ♥ Омар ХАЯМ
Бисери в четири наниза, родени от перото на великия стихотворец на Изтока и неговия „ Рубайят ”
22.
И дано да си изживял без тъга свойте дни – а след това?
Да се завърже твоя кръг измежду песни и дами – а след това?
Бъди от благополучие благословен над 100 примамливи години
и още толкоз по 100 под свода премини – а след това?
23.
Къс минало – небитието – в зародиша си вардя изсъхнал.
С жаравата на черна тъга е цялостен моя тъмен дух.
Подобно вятър из пустиня, от бряг до бряг, от свят до свят,
се нося: прахуляк бил през вчерашния ден, Хайям – пък през днешния ден, а на следващия ден – пух.
24.
Не се привързвай! Нека никой да не познае твоя кръг,
по-настрана, в този момент е време да бъдеш студен като сняг.
Открий очите си и взри се в най-близкия за теб човек –
и ще се ужасиш, намерил най-непознатия си зложелател.
25.
В света – пристанище инцидентно, развяло моя байрак сребрист –
се вглеждах дълго и те търсех под свода обтегнат като лист,
и що? Лице аз не открих, по-слънчево от твоя лик,
и тяло на жена, по-стройна от твойто тяло-кипарис.
26.
Върти ни тоя свят на смени, гнети ни в кръг яростен,
до неспособност цялостен с страдания, от светли наслади лишен.
Блажен е гостът, бил за малко измежду него и поел на път,
а недошлият на земята е още доста по-блажен.
27.
Горчив или пък сладостен – кратък за нас остава тоя свят.
Умреш ли – няма капка смисъл, че бил си в Балх или в Багдад.
Пий вино, че след теб и мен безпределно сърпа на луната
ще мре и отново ще се възражда по своя безконечен кръговрат.
28.
Е, стига, не мисли на вятъра, че нито момент не си благополучен.
И нужно ли е все да тичаш измежду насладите безмълвен!
Налей ми чашата! По-скоро, винопродавецо, не знам
ей този въздух, дето вдъхвам, дали ще го издъхна жив.
32.
Светът, от край до край изпитан, дъска шахматна е за мен.
А ний сме пешки по квадрата, намерили ту нощ, ту ден.
Повдигат ни, притискат, блъскат – и паднем ли във някой пердах,
умерено в тъмната кутия ни поставят, с взор безропотен.
33.
Играчът топката търкаля върху зелената трева.
По неговата воля единствено тя се премята стремително.
И никой не ни пита: Колко? Защо? Къде? И докога?
Едничка истината знае безоблачната синева.
34.
С магарето бъди магаре, недей оголва своя лик!
Попиташ ли го, то ще каже: „ Кой – аз ли, да, аз съм популярен! “
Но щом на някое магаре му липсват клепнали уши,
то за магаретата умни ще бъде очевиден разколник.
35.
И дано 100 години да пламтя измежду грях,
не ме е боязън от пъкъла, тъгите презрях;
само че по ме плаши мене хорът на глупците.
От гибел е по-ужасен диалога с тях.
36.
Без боязън – на времето измежду шумния проливен дъжд,
ще засияе някой ден над тъгите покой.
Мигът, на всички даден, изживей докрай,
за предишното не плачи, от бъдещето се не пердах.
* От „ Рубайят ”, Превод от персийски (фарси) - Йордан Милев, 1973
Изображения: Antipodean Books, Wikimedia Commons
