Безследното изчезване на Стейси Арас в Национален парк Йосемит
Безследното изгубване на Стейси Арас в Национален парк Йосемит …Този чудноват случай на безследно изгубване се случва през 1981 година в живописния Национален парк Йосемит, Калифорния, Съединени американски щати.На 25 юли 1981 година, 14-годишната Стейси Арас и нейният татко Джордж Арас, дружно с група от шестима души, идват в парка на място наречено Сънрайз Мидоус.Те възнамеряват да останат там няколко дни и да отседнат в една от туристическите хижи на планинския лагер Сънрайз Хай Сиера, ситуиран на надморска височина от 2,8 км. Искат да си починат и да прекарат нощта там, а на сутринта да тръгнат по пешеходната пътека Хай Сиера Камп Лууп, която обикаля към лагера. Самият Сънрайз Хай Сиера се намира на живописна планинска поляна и се състои от седем хижи за туристи, с към 34 места. Туристите постоянно отиват там и им се оферират както разходки, по този начин и други типове отдих навън. Мястото е от дълго време развита и известна туристическа дестинация.
При идването си в лагера, Стейси не се усеща изтощена, по тази причина се преоблича, взима фотоапарат и потегля в близост, с цел да снима хубостта на природата и брега на малко езеро. Баща й и други хора я виждат да потегля и никой от тях не си помисля, че вижда момичето за финален път.Преди да тръгне, Стейси пита татко си дали би желал да отиде с нея, само че Джордж се усеща изтощен и отхвърля. Той въобще не се опасява, че в случай че щерка му отиде сама, ще се изгуби, тъй като е пикът на туристическия сезон и в лагера и покрайнините му има десетки хора.Стейси няма желание да върви надалеч. Това излиза наяве от обстоятелството, че не взима със себе си ресурси от храна и вода, а вместо туристически ботуши обува елементарни гуменки.Преди да напусне лагера, Стейси минава около къща, до която седи 70-годишният Джералд Стюард. Момичето приказва с него, снима го и по-късно споделя, че ще отиде до езерото. Джералд й предлага да я придружи и двамата напущат лагера.Според разкази на очевидци, Стейси и мъжът са видени от най-малко няколко души, до момента в който са се разхождали. В един миг, Джералд се уморява и сяда на камък да си почине, а момичето споделя, че ще продължи малко напред, с цел да снима природата.Няколко души виждат по какъв начин Стейси напуща Джералд, който седи на камъка, потегля към гората и изчезва зад дърветата. Това е последният път, когато някой я вижда.
Възрастният мъж седи на скалата към половин час, само че Стейси не се връща. Скоро хората, които виждат Стейси да навлиза в гората, се тормозят и вземат решение да я потърсят. В този миг те към момента не са паникьосани и мислят, че Стейси се е увлякла в снимане.Туристите извървяват цялата пътека, която минава от лагера през гората до езерото, само че Стейси не се вижда на никое място. По пътя срещат друга група туристи, които се връщат от езерото, само че те оповестяват, че не са виждали момичето.Четете още: Съществуват ли „ планински хора “, които отвличат, убиват и изяждат жертвите си?Тогава, хората, които търсят Стейси се разделят и стартират да претърсват гората в региона на езерото. Единственото нещо, което откриват е похлупак на обектива на камера в средата на дребна горска поляна.
Полицията е известена за изчезналото лице и след към час несполучливо търсене управляващите започват огромна акция за търсене, в която взимат присъединяване към 150 души, в това число 67 доброволци от Планинската избавителна асоциация, кучета-търсачи и хеликоптери, които инспектират цялата зона по въздуха.
Не откриват нищо, нито диря от момичето, нито каквато и да била нейна движимост. Най-странното е, че кучетата-търсачи не поемат по пътеката, по която се твърди, че Стейси е тръгнала, все едно тя в никакъв случай не е била на това място.
Този чудноват случай към момента се разисква постоянно както във форумите на феновете на мистерии, по този начин и във конгреси, където хората се пробват да намерят изчезнали хора. Изложени са доста теории, опитващи се да обяснят изгубването на момичето:1) Атака от животни – само че в този случай издирващите сигурно биха попаднали на части облекла и следи от кръв, а и офанзивите от животни не се случват неотложно и жертвата постоянно има време да реагира за помощ. Но никой не чува виковете на Стейси …2) Изгубила се е и е отишла твърде надалеч в гората – това е известна версия, само че е малко евентуално човек да се изгуби толкоз покрай лагера. Какво би могло да я накара не просто да се отклони от пътеката, а да отиде все по-навътре в дълбините на гората?3) Отвличане – в случай че е съзнателно похищение, тогава нарушителят би трябвало да изчака момичето в гората особено, предвиждайки, че няма да остане в лагера, а ще отиде да снима природата, да извърши всичко извънредно бързо и чисто, без да остави и най-малкото доказателство.4) Удавена в езерото – езерото неведнъж е било проверявано от водолази и няма индикации, че момичето е било покрай него и е паднало във водата.5) Избягала е съзнателно – само че е известно, че Стейси няма проблеми със фамилията си или с някой различен от обкръжението си.
Подозрения провокира мълчанието на службата на Националния парк Йосемит, която дава всякаква информация по случая извънредно насилствено и като че ли се пробва да скрие нещо.Изследователят Дейвид Паулидес, който е написал поредност от книги за странни изгубвания в горите и парковете, наречена „ Missing 411 “, неведнъж се пробва да подаде искане съгласно Закона за независимост на информацията по Делото Стейси Арас и получава мощна съпротива.Той споделя: “Направих искане посредством Закона за независимост на информацията да получа копие от отчета по този случай. Специален сътрудник от Националния парк се обади и ме попита за какво нуждая се от отчета. Обясних, че вършим изследване за интервенции по търсене и избавяне, и че ние особено проверяваме изчезналите лица в Йосемит. Казах, че искахме да забележим какво написа в отчета за Стейси Арас и той ми съобщи, че „ няма нищо “.Казах: “Е, имаше ли обвинени, смяташе ли се това за наказателно дело? “. Той отговори: “Не. Това е случай на липсващ човек. “. Попитах: „ Някой опитвал ли се е да възобнови това дело през последните 10 или 20 години? “. Той сподели: „ Мисля, че не. “. Аз продължих: „ Значи няма обвинени, казусът е не са изчакване?, отговор: “Да. ”Тогава аз споделих: „ Добре, само че бихте ли могли да ми изпратите копие от случая? Имаме десетки и десетки случаи на изчезнали лица в паркове. ”. Той отговори: „ Така или другояче в никакъв случай няма да видите досието. “Попитах: “Какво желаете да кажете, че в никакъв случай няма да го забележим? Това е намерено дело за изчезнало лице. Има ли някакви престъпни детайли забъркани в това? ”. “Не ”, сподели той. Аз: “Има ли обвинени? ”, “Не. ”, „ Е, за какво тогава не ми го давате? “. Той отговори: “Е, ние в никакъв случай не даваме тези папки на никого. ”. Казах: „ Почакайте, има десетки и десетки такива случаи от вашата организация в Съединени американски щати. “. Той отговори: “Не, това не е по този начин. ”. Аз покачих звук: “Да, по този начин е, знам! ”.Разговорът ни бързо стана недодялан и той повтори, че в никакъв случай няма да видя досието по този случай, след което диалогът ни завърши. Тогава отидох при локалния конгресмен Ян Кембъл, апелирах посредством него. Неговият представител във Вашингтон, окръг Колумбия, се срещна с представителя на Министерството на вътрешните работи и ми беше казано, че няма да се откажат от този случай.Семейството на Стейси се свърза с мен обществено с молба да стартира дело, само че тя беше отказано. Те подадоха тъжба посредством службата за парковете, с цел да може фамилията на изчезналото лице да прегледа случая, и това се проточи, мисля, че към момента не са разгледали случая …И по този начин, какво се случи със Стейси? Всъщност не знам. Но Закона за свободата на информацията има за цел да ни даде достъп до информацията, която нашето държавно управление има. Това не е наказателно дело, т. е. няма обвинени и няма подозрение за закононарушение. “Паулидес към момента не е получил този отчет, макар още няколкото претенции както от него, по този начин и от фамилията на Стейси. Защо се сблъскват с толкоз яростна съпротива? Защо желаят всичко да наподобява като случай на липсващ човек без закононарушение?Има ли някаква интрига или прикриване, и в случай че да, за какво? Каквито и да са отговорите на този въпрос, той прибавя опасност към така и така злокобния случай.Какво се е случило със Стейси Арас? Как е изчезнала за толкоз малко време? Къде е отишла? Защо има толкоз очевидна опозиция за по-нататъшно следствие по въпроса?Изглежда, че в никакъв случай няма да се разбере сигурно …Като четец на HiddenTruth, Ви каним да се присъедините към общността на HiddenTruth.site в формалните Facebook групи и страници, с цел да обсъждате загадки, просвета и настоящи въпроси с мислещи хора от целия свят.
При идването си в лагера, Стейси не се усеща изтощена, по тази причина се преоблича, взима фотоапарат и потегля в близост, с цел да снима хубостта на природата и брега на малко езеро. Баща й и други хора я виждат да потегля и никой от тях не си помисля, че вижда момичето за финален път.Преди да тръгне, Стейси пита татко си дали би желал да отиде с нея, само че Джордж се усеща изтощен и отхвърля. Той въобще не се опасява, че в случай че щерка му отиде сама, ще се изгуби, тъй като е пикът на туристическия сезон и в лагера и покрайнините му има десетки хора.Стейси няма желание да върви надалеч. Това излиза наяве от обстоятелството, че не взима със себе си ресурси от храна и вода, а вместо туристически ботуши обува елементарни гуменки.Преди да напусне лагера, Стейси минава около къща, до която седи 70-годишният Джералд Стюард. Момичето приказва с него, снима го и по-късно споделя, че ще отиде до езерото. Джералд й предлага да я придружи и двамата напущат лагера.Според разкази на очевидци, Стейси и мъжът са видени от най-малко няколко души, до момента в който са се разхождали. В един миг, Джералд се уморява и сяда на камък да си почине, а момичето споделя, че ще продължи малко напред, с цел да снима природата.Няколко души виждат по какъв начин Стейси напуща Джералд, който седи на камъка, потегля към гората и изчезва зад дърветата. Това е последният път, когато някой я вижда.
Възрастният мъж седи на скалата към половин час, само че Стейси не се връща. Скоро хората, които виждат Стейси да навлиза в гората, се тормозят и вземат решение да я потърсят. В този миг те към момента не са паникьосани и мислят, че Стейси се е увлякла в снимане.Туристите извървяват цялата пътека, която минава от лагера през гората до езерото, само че Стейси не се вижда на никое място. По пътя срещат друга група туристи, които се връщат от езерото, само че те оповестяват, че не са виждали момичето.Четете още: Съществуват ли „ планински хора “, които отвличат, убиват и изяждат жертвите си?Тогава, хората, които търсят Стейси се разделят и стартират да претърсват гората в региона на езерото. Единственото нещо, което откриват е похлупак на обектива на камера в средата на дребна горска поляна.
Полицията е известена за изчезналото лице и след към час несполучливо търсене управляващите започват огромна акция за търсене, в която взимат присъединяване към 150 души, в това число 67 доброволци от Планинската избавителна асоциация, кучета-търсачи и хеликоптери, които инспектират цялата зона по въздуха.
Не откриват нищо, нито диря от момичето, нито каквато и да била нейна движимост. Най-странното е, че кучетата-търсачи не поемат по пътеката, по която се твърди, че Стейси е тръгнала, все едно тя в никакъв случай не е била на това място.
Този чудноват случай към момента се разисква постоянно както във форумите на феновете на мистерии, по този начин и във конгреси, където хората се пробват да намерят изчезнали хора. Изложени са доста теории, опитващи се да обяснят изгубването на момичето:1) Атака от животни – само че в този случай издирващите сигурно биха попаднали на части облекла и следи от кръв, а и офанзивите от животни не се случват неотложно и жертвата постоянно има време да реагира за помощ. Но никой не чува виковете на Стейси …2) Изгубила се е и е отишла твърде надалеч в гората – това е известна версия, само че е малко евентуално човек да се изгуби толкоз покрай лагера. Какво би могло да я накара не просто да се отклони от пътеката, а да отиде все по-навътре в дълбините на гората?3) Отвличане – в случай че е съзнателно похищение, тогава нарушителят би трябвало да изчака момичето в гората особено, предвиждайки, че няма да остане в лагера, а ще отиде да снима природата, да извърши всичко извънредно бързо и чисто, без да остави и най-малкото доказателство.4) Удавена в езерото – езерото неведнъж е било проверявано от водолази и няма индикации, че момичето е било покрай него и е паднало във водата.5) Избягала е съзнателно – само че е известно, че Стейси няма проблеми със фамилията си или с някой различен от обкръжението си.
Подозрения провокира мълчанието на службата на Националния парк Йосемит, която дава всякаква информация по случая извънредно насилствено и като че ли се пробва да скрие нещо.Изследователят Дейвид Паулидес, който е написал поредност от книги за странни изгубвания в горите и парковете, наречена „ Missing 411 “, неведнъж се пробва да подаде искане съгласно Закона за независимост на информацията по Делото Стейси Арас и получава мощна съпротива.Той споделя: “Направих искане посредством Закона за независимост на информацията да получа копие от отчета по този случай. Специален сътрудник от Националния парк се обади и ме попита за какво нуждая се от отчета. Обясних, че вършим изследване за интервенции по търсене и избавяне, и че ние особено проверяваме изчезналите лица в Йосемит. Казах, че искахме да забележим какво написа в отчета за Стейси Арас и той ми съобщи, че „ няма нищо “.Казах: “Е, имаше ли обвинени, смяташе ли се това за наказателно дело? “. Той отговори: “Не. Това е случай на липсващ човек. “. Попитах: „ Някой опитвал ли се е да възобнови това дело през последните 10 или 20 години? “. Той сподели: „ Мисля, че не. “. Аз продължих: „ Значи няма обвинени, казусът е не са изчакване?, отговор: “Да. ”Тогава аз споделих: „ Добре, само че бихте ли могли да ми изпратите копие от случая? Имаме десетки и десетки случаи на изчезнали лица в паркове. ”. Той отговори: „ Така или другояче в никакъв случай няма да видите досието. “Попитах: “Какво желаете да кажете, че в никакъв случай няма да го забележим? Това е намерено дело за изчезнало лице. Има ли някакви престъпни детайли забъркани в това? ”. “Не ”, сподели той. Аз: “Има ли обвинени? ”, “Не. ”, „ Е, за какво тогава не ми го давате? “. Той отговори: “Е, ние в никакъв случай не даваме тези папки на никого. ”. Казах: „ Почакайте, има десетки и десетки такива случаи от вашата организация в Съединени американски щати. “. Той отговори: “Не, това не е по този начин. ”. Аз покачих звук: “Да, по този начин е, знам! ”.Разговорът ни бързо стана недодялан и той повтори, че в никакъв случай няма да видя досието по този случай, след което диалогът ни завърши. Тогава отидох при локалния конгресмен Ян Кембъл, апелирах посредством него. Неговият представител във Вашингтон, окръг Колумбия, се срещна с представителя на Министерството на вътрешните работи и ми беше казано, че няма да се откажат от този случай.Семейството на Стейси се свърза с мен обществено с молба да стартира дело, само че тя беше отказано. Те подадоха тъжба посредством службата за парковете, с цел да може фамилията на изчезналото лице да прегледа случая, и това се проточи, мисля, че към момента не са разгледали случая …И по този начин, какво се случи със Стейси? Всъщност не знам. Но Закона за свободата на информацията има за цел да ни даде достъп до информацията, която нашето държавно управление има. Това не е наказателно дело, т. е. няма обвинени и няма подозрение за закононарушение. “Паулидес към момента не е получил този отчет, макар още няколкото претенции както от него, по този начин и от фамилията на Стейси. Защо се сблъскват с толкоз яростна съпротива? Защо желаят всичко да наподобява като случай на липсващ човек без закононарушение?Има ли някаква интрига или прикриване, и в случай че да, за какво? Каквито и да са отговорите на този въпрос, той прибавя опасност към така и така злокобния случай.Какво се е случило със Стейси Арас? Как е изчезнала за толкоз малко време? Къде е отишла? Защо има толкоз очевидна опозиция за по-нататъшно следствие по въпроса?Изглежда, че в никакъв случай няма да се разбере сигурно …Като четец на HiddenTruth, Ви каним да се присъедините към общността на HiddenTruth.site в формалните Facebook групи и страници, с цел да обсъждате загадки, просвета и настоящи въпроси с мислещи хора от целия свят.
Източник: hiddentruth.site
КОМЕНТАРИ