Колко маски може да свали министър Петков
Бездиханното 46-то Народно заседание и безапелационния триумф на служебния кабинет (според всички социологически статистики) разтвориха до дъно ножицата на доверие и са на път дефинитивно да унищожават така и така куция престиж на държавността у нас.
Докато импотентното политическо словоблудство на депутатите всекидневно разрушаваше и последното останало доверие в Народното събрание, двама от най-рейтинговите министри в служебното държавно управление на Румен Радев – Кирил Петков и Асен Василев, съумяха да си постелят
килимчето за бъдеща политическа кариера.
За няколко месеца Петков съумя да преобърне инак консервативното министерството на стопанската система с хастара нагоре. И както нормално се случва при подобен „ революционен “ хъс, първо лъснаха непоръбените шевове и скритите дупки завещани му от неговите прародители.
Кадровите странности към Държавната консолидационна компания (ДКК) не престават да сгъстяват мъглата към предишното й. Мениджърите на мегаструктурата, назначени от принципала й до четвъртък бяха петима - Рая Каназирева, Анастас Гогов, Диляна Софиянска, Красимир Тенев и Радостин Вазов. И хоп - на 2 септември министър Кирил Петков, след исторически борби, вкара още двама души - Валери Белчев и Ваня Караганева. Ще просветлее ли обстановката в ДКК след отстраняването на изпълнителния шеф Ясен Спасов и назначението на новите двама ще се види по резултата от към този момент подхванатите дейности по " разхвърлянето " на част от подопечните й сдружения под шапките на две министерства.
След свадите към Българската банка за развиване и победоносното и пренастройване, пристигна ред и на Държавната консолидационна компания. Именно тя се оказа един от едрите кредитополучатели от ББР със заем от 172 млн. лв..
Тук обаче Петков попадна в „ голяма черна дупка “ (както той самичък я определи). Ревизиите, които той назначи във всички сдружения под шапката на ДКК извадиха на показ купища безумства, както в тяхната активност, по този начин и в цялостното ръководство на държавното мега сдружение.
Като се тръгне от
удавените милиони в язовирите
и се стигне до военно-промишления комплекс.
За арогантността на предшествениците му във връзка с пилеенето на пари за хидросъоръженията, към които потекоха над 640 млн. лева, „ Банкеръ “ е писал неведнъж.
Тук е моментът да напомним, че първичният целеви транш от 500 млн., с които „ беше захранена “ сметката на ДКК, с цел да се оправи с язовирните проблеми в страната, се оказа непълен. Година по-късно, кабинетът " Борисов 3 " наля в сметката на ДКК още над 12 млн. лв.. Решението от 2019 година беше облечено с обяснението, че те били нужни за „ ресурсно обезпечаване на активността на язовирите - погашение на разноските за личен състав, административни разноски, както и закупуване на дълготрайни материални и нематериални активи “.
Последва ново попълване на сметката на ДКК през (юни) 2020-а - с още 130 млн., този път от Българската банка за развиване. Така в действителност сметката за язовирите стана… 642 млн.лева. А що се отнася до сигналите за „ топенето “ на тези " целево отпуснати средства ", те не са от през вчерашния ден и не министър Петков открива топлата вода. Още при започване на декември 2019 година „ Банкеръ “ повдигна тематиката в обявата си под заглавие „ Парите за поправки на язовирите тънат в мъгла “. Тогава написахме, че министърът на стопанската система – Емил Караниколов и подопечната му Държавна консолидационна компания не считат за нужно да дадат подробен доклад за това къде, по какъв начин и против каква свършена работа, целево отпуснатите милиони " се топят " с бързи темпове.
Две години по-късно тематиката ненадейно се оказа изключително настояща. Ами четете бе, хора…
Пък и тематиката с харчовете за язовирите, може елементарно да бъде доизяснена. Не както до момента с " чек " за 754 млн. лева към ДКК и от там към скандално известното сдружение „ Монтажи “ за ремонт на язовири и рекултивация на мини с инхаус възлагане. Като същите тези пари след това се озовават в сметките на на три компании – „ Ковел про “ ЕООД (367 млн. лева.), „ Планекс-ГЕС “ ДЗЗД (228 млн. лева.) и „ Абак Държавна сигурност “ ЕООД (125 млн. лева.). Сега " Монтажи " към този момент е извадено от лапите на ДКК и отива на директно послушание на Министерството на стопанската система, с вярата че с това ще се завърши сезонът на далаверата…
В устрема си да вкара ред на всички места обаче министър Петков не реши, че
нещата с военните заводи надалеч не стоят по този начин, както с язовирите .
Нека не забравяме, че спецификата на работата в тях, не е лъжица за всяка уста. И рязането на глави в този отрасъл, може да става едвам откакто към този момент е открит сигурен и квалифициран за тази активност заместител. А не просто добър управител на комерсиално сдружение.
Освен това Петков към този момент се опари от гнева на оръжейниците от ВМЗ Сопот, които първи заплашиха да му изискат оставката, в случай че не бъде заменен бордът на шефовете на сдружението и то не бъде извадено от ДКК.
Мотивът им е, че бордът играе против ползите на военния цех, който в продължение на пет години работи без никакви проблеми, а преди дни безусловно спря. Работещите тук заподозряха, че това се прави съзнателно и приканиха министъра да потвърди на дело, че се бори за обективна идея.
Само два дни по-късно новото управление на ДКК даде рамо на началника си, като освободи четирима членове на управителния орган на ВМЗ Сопот, с претекста „ тежко нарушаване или редовно несъблюдение на служебните отговорности “. Така напрежението и оповестената стачка бяха туширани.
А самият Петков разбра, че устремът му към пренареждане, не постоянно ще бъде застлан с цветя и рози…
Все още не е ясно и каква е истината за абсурда с предплатено платените от ВМЗ Сопот 10.2 млн. $ на сръбския жител Петър Църногорски за доставка на първични материали още през 2018 година, които не са получени и до през днешния ден. Очевидно сърбинът е бил доста безапелационен освен пред ръководството на оръжейния цех, само че и пред това на друго държавно сдружение под шапката на ДКК - " Кинтекс ", с което е сключил различен договор – за предплатено заплащане на 5 млн.долара.
Министър Петков явно не се наема да разнищи този случай до дъно, защото е трансферирал топката на ДАНС и прокуратурата.
Но към момента е в ход реализацията на концепцията му за
изваждане от „ холдинговия чадър “,
на още няколко предприятия, които да минат на директно послушание на съответните отрасловите министерства, а самата компания последователно да бъде закрита.
Фирмите „ Еко Антрацит “ и „ Екоинженеринг РМ “, които в този момент са под шапката на ДКК, минават към Министерството на околната среда и водите. Аргументът за това решение е, че активността им е директно обвързвана с опазването на околната среда, защото те се занимават с рекултивацията на закрити мини.
Разпарчетосването на ДКК ще продължи.
И би трябвало, тъй като от дълго време е социална загадка, че още от основаването си - по неразбираеми критерии, съпроводени с безредният асортимент на компании от разнообразни браншове - и добре работещи, и в разпродажба, задачата бе единствено една: да се заобиколят процедурите на публичните поръчки. И държавното управление директно да облагодетелства своите любимци благодарение на послушници назначени в бордовете на фирмите. Тук е моментът да напомним, че даже формалният мотив за възникването на ДКК бе предостатъчно неопределен: " основава се в осъществяване на антикризисната стратегия на държавното управление, утвърдена от Министерския съвет ", каквото и да е означавало това в 2010 година.
Не е загадка и фактът, че оттогава до през днешния ден в нея намират управнически кей хора, комфортни на властта, регистрират се загуби и се наливат държавни пари без каквато и да е забележима успеваемост. Но в случай че е имало такава, то тя сигурно е била добре маскирана.
Остава въпросът пристигнало ли е времето всички маски да паднат?! И какъв брой маски ще успее да смъкна министър Петков или просто ще слезе добродушно от сцената!?
Докато импотентното политическо словоблудство на депутатите всекидневно разрушаваше и последното останало доверие в Народното събрание, двама от най-рейтинговите министри в служебното държавно управление на Румен Радев – Кирил Петков и Асен Василев, съумяха да си постелят
килимчето за бъдеща политическа кариера.
За няколко месеца Петков съумя да преобърне инак консервативното министерството на стопанската система с хастара нагоре. И както нормално се случва при подобен „ революционен “ хъс, първо лъснаха непоръбените шевове и скритите дупки завещани му от неговите прародители.
Кадровите странности към Държавната консолидационна компания (ДКК) не престават да сгъстяват мъглата към предишното й. Мениджърите на мегаструктурата, назначени от принципала й до четвъртък бяха петима - Рая Каназирева, Анастас Гогов, Диляна Софиянска, Красимир Тенев и Радостин Вазов. И хоп - на 2 септември министър Кирил Петков, след исторически борби, вкара още двама души - Валери Белчев и Ваня Караганева. Ще просветлее ли обстановката в ДКК след отстраняването на изпълнителния шеф Ясен Спасов и назначението на новите двама ще се види по резултата от към този момент подхванатите дейности по " разхвърлянето " на част от подопечните й сдружения под шапките на две министерства.
След свадите към Българската банка за развиване и победоносното и пренастройване, пристигна ред и на Държавната консолидационна компания. Именно тя се оказа един от едрите кредитополучатели от ББР със заем от 172 млн. лв..
Тук обаче Петков попадна в „ голяма черна дупка “ (както той самичък я определи). Ревизиите, които той назначи във всички сдружения под шапката на ДКК извадиха на показ купища безумства, както в тяхната активност, по този начин и в цялостното ръководство на държавното мега сдружение.
Като се тръгне от
удавените милиони в язовирите
и се стигне до военно-промишления комплекс.
За арогантността на предшествениците му във връзка с пилеенето на пари за хидросъоръженията, към които потекоха над 640 млн. лева, „ Банкеръ “ е писал неведнъж.
Тук е моментът да напомним, че първичният целеви транш от 500 млн., с които „ беше захранена “ сметката на ДКК, с цел да се оправи с язовирните проблеми в страната, се оказа непълен. Година по-късно, кабинетът " Борисов 3 " наля в сметката на ДКК още над 12 млн. лв.. Решението от 2019 година беше облечено с обяснението, че те били нужни за „ ресурсно обезпечаване на активността на язовирите - погашение на разноските за личен състав, административни разноски, както и закупуване на дълготрайни материални и нематериални активи “.
Последва ново попълване на сметката на ДКК през (юни) 2020-а - с още 130 млн., този път от Българската банка за развиване. Така в действителност сметката за язовирите стана… 642 млн.лева. А що се отнася до сигналите за „ топенето “ на тези " целево отпуснати средства ", те не са от през вчерашния ден и не министър Петков открива топлата вода. Още при започване на декември 2019 година „ Банкеръ “ повдигна тематиката в обявата си под заглавие „ Парите за поправки на язовирите тънат в мъгла “. Тогава написахме, че министърът на стопанската система – Емил Караниколов и подопечната му Държавна консолидационна компания не считат за нужно да дадат подробен доклад за това къде, по какъв начин и против каква свършена работа, целево отпуснатите милиони " се топят " с бързи темпове.
Две години по-късно тематиката ненадейно се оказа изключително настояща. Ами четете бе, хора…
Пък и тематиката с харчовете за язовирите, може елементарно да бъде доизяснена. Не както до момента с " чек " за 754 млн. лева към ДКК и от там към скандално известното сдружение „ Монтажи “ за ремонт на язовири и рекултивация на мини с инхаус възлагане. Като същите тези пари след това се озовават в сметките на на три компании – „ Ковел про “ ЕООД (367 млн. лева.), „ Планекс-ГЕС “ ДЗЗД (228 млн. лева.) и „ Абак Държавна сигурност “ ЕООД (125 млн. лева.). Сега " Монтажи " към този момент е извадено от лапите на ДКК и отива на директно послушание на Министерството на стопанската система, с вярата че с това ще се завърши сезонът на далаверата…
В устрема си да вкара ред на всички места обаче министър Петков не реши, че
нещата с военните заводи надалеч не стоят по този начин, както с язовирите .
Нека не забравяме, че спецификата на работата в тях, не е лъжица за всяка уста. И рязането на глави в този отрасъл, може да става едвам откакто към този момент е открит сигурен и квалифициран за тази активност заместител. А не просто добър управител на комерсиално сдружение.
Освен това Петков към този момент се опари от гнева на оръжейниците от ВМЗ Сопот, които първи заплашиха да му изискат оставката, в случай че не бъде заменен бордът на шефовете на сдружението и то не бъде извадено от ДКК.
Мотивът им е, че бордът играе против ползите на военния цех, който в продължение на пет години работи без никакви проблеми, а преди дни безусловно спря. Работещите тук заподозряха, че това се прави съзнателно и приканиха министъра да потвърди на дело, че се бори за обективна идея.
Само два дни по-късно новото управление на ДКК даде рамо на началника си, като освободи четирима членове на управителния орган на ВМЗ Сопот, с претекста „ тежко нарушаване или редовно несъблюдение на служебните отговорности “. Така напрежението и оповестената стачка бяха туширани.
А самият Петков разбра, че устремът му към пренареждане, не постоянно ще бъде застлан с цветя и рози…
Все още не е ясно и каква е истината за абсурда с предплатено платените от ВМЗ Сопот 10.2 млн. $ на сръбския жител Петър Църногорски за доставка на първични материали още през 2018 година, които не са получени и до през днешния ден. Очевидно сърбинът е бил доста безапелационен освен пред ръководството на оръжейния цех, само че и пред това на друго държавно сдружение под шапката на ДКК - " Кинтекс ", с което е сключил различен договор – за предплатено заплащане на 5 млн.долара.
Министър Петков явно не се наема да разнищи този случай до дъно, защото е трансферирал топката на ДАНС и прокуратурата.
Но към момента е в ход реализацията на концепцията му за
изваждане от „ холдинговия чадър “,
на още няколко предприятия, които да минат на директно послушание на съответните отрасловите министерства, а самата компания последователно да бъде закрита.
Фирмите „ Еко Антрацит “ и „ Екоинженеринг РМ “, които в този момент са под шапката на ДКК, минават към Министерството на околната среда и водите. Аргументът за това решение е, че активността им е директно обвързвана с опазването на околната среда, защото те се занимават с рекултивацията на закрити мини.
Разпарчетосването на ДКК ще продължи.
И би трябвало, тъй като от дълго време е социална загадка, че още от основаването си - по неразбираеми критерии, съпроводени с безредният асортимент на компании от разнообразни браншове - и добре работещи, и в разпродажба, задачата бе единствено една: да се заобиколят процедурите на публичните поръчки. И държавното управление директно да облагодетелства своите любимци благодарение на послушници назначени в бордовете на фирмите. Тук е моментът да напомним, че даже формалният мотив за възникването на ДКК бе предостатъчно неопределен: " основава се в осъществяване на антикризисната стратегия на държавното управление, утвърдена от Министерския съвет ", каквото и да е означавало това в 2010 година.
Не е загадка и фактът, че оттогава до през днешния ден в нея намират управнически кей хора, комфортни на властта, регистрират се загуби и се наливат държавни пари без каквато и да е забележима успеваемост. Но в случай че е имало такава, то тя сигурно е била добре маскирана.
Остава въпросът пристигнало ли е времето всички маски да паднат?! И какъв брой маски ще успее да смъкна министър Петков или просто ще слезе добродушно от сцената!?
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ