Успя ли турската операция в Сирия?
Без да се крием зад думи, би трябвало почтено и откровено да признаем, че всички тези, които бяха скептични, в случай че не и сериозни, за турската интервенция " Извор на мира ", може би са позволили голяма неточност в преценката. В последна сметка, да, с известно високо напрежение и малко сериозна битка и мъчителни жертви, турската интервенция реализира множеството, в случай че не и всичките, сложени й цели.
Коя беше задачата, която турската интервенция съумя да реализира? Разбира се, освен интервенция " Извор на мира ", само че също и интервенциите " Ефратски щит " и " Маслинова клонка " би трябвало да бъдат по едно и също време оценени. Турция не искаше да бъде откъсната от Сирия и Ирак чрез " терористичен пояс ", както тя го назовава, като бъдат застрашени националната сигурност и целокупност на Турция. По-специално Турция не искаше да види повтаряне на " Балансиран чук " (международни сили, формирани през 1991 година със задача да предпазят кюрдите в Северен Ирак от възможни офанзиви на Саддам Хюсеин, бел.ред.), този път в Северна Сирия, и еволюиране на Партията на демократичния съюз и нейното военно крило Сили за отбрана на народа, сирийското продължение на сепаратистката терористична Кюрдска работническа партия (ПКК), в изцяло развита самостоятелна конструкция сходно на обстановката, основана в Северен Ирак от ръководената от Съединени американски щати " коалиция на искащите ".
За тези, които не си спомнят по какъв начин се разви обстановката при " Балансиран чук ", евентуално би трябвало да ви припомня. В края на 1991 година Турция ненадейно откри 500 хиляди души, струпани на планинските скатове на турската граница с Ирак. Това бяха локалните кюрди, бягащи от гнева на иракския деспот Саддам Хюсеин, който се опитваше да накаже кюрдите поради колаборацията им с американците през първата война в Персийския залив. Това беше голям и мъчителен проблем. За разлика от сегашната политика на " отворени порти ", която докара до това милиони бежанци да търсят заслон в Турция и оттатък границите й, тогава с " помощта " на обединението, ръководена от Съединени американски щати, в Северен Ирак бе основана зона за сигурност и американците образуваха специфични сили, наречени " Балансиран чук ", основани в турските бази Инджирлик (в Адана) и Пиринчлик (в Диарбекир). Турската войска не беше част от тях. Опитите на турското държавно управление да получи позволение от Народното събрание и да се причисли към интервенцията се провалиха на няколко пъти в законодателния орган, а американците получиха " зелена улица ".
Турските представители, сходно на сегашните недоволства, че американците са се сдружили с кюрдските терористи в Северна Сирия, се жалваха, че американските военни поддържат, предизвикват и даже упражняват сепаратистки детайли на ПКК и спускат храна, боеприпаси и други материали край техните укрития.
През цялото време в сегашните полемики Турция се опълчва на основаването на безвредно леговище в Северна Сирия под протекцията на интернационален боен механизъм. Страхуваше ли се Турция, че в Северна Сирия също ще се стигне до сходна обстановка? Имаше повече от задоволително аргументи - а неотдавна и самопризнания от американски сенатори и даже президента - че настрана от това да поемат контрола над въглеводородните запаси и транспортните коридори, Съединени американски щати са изключително заинтригувани да допринесат за сигурността на Израел.
Трите интервенции на Турция можеше, несъмнено, да бъдат избегнати с ефикасни дипломатически старания, в случай че западните съдружници на Турция действаха в цялостно осъзнаване на духа на взаимна защита и взаимна сигурност, схващаха опасността, ориентирана против Турция, и разбираха, че в случай че териториалният интегритет на Сирия бъде възпрепятстван, то и териториалният интегритет на Турция би бил съществено заплашен.
Кой завоюва и кой загуби при последните две дипломатически победи - съглашението на Турция със Съединени американски щати и договорката на Турция с Русия (за Сирия)? Разбира се, явният победител е Русия и явният губещ са Съединени американски щати. Турция съумя да се съобщи и да получи признание (и легитимност) за дейностите си за национална защита, а държавното управление на сирийския президент Башар Асад се показа като благонадеждна и законна страна, чието мнение директно или непряко би трябвало да бъде взимано за всичко, реализирано на сирийска територия.
Меморандумът от Сочи, като се изключи че удостовери още един път попечителството на Русия над Сирия, бе явен знак, че военните интервенции, когато и в случай че са осъществявани с ясна цел и въз основата на твърди законни учредения, може да допринесат за дипломатическите старания. /БТА
Коя беше задачата, която турската интервенция съумя да реализира? Разбира се, освен интервенция " Извор на мира ", само че също и интервенциите " Ефратски щит " и " Маслинова клонка " би трябвало да бъдат по едно и също време оценени. Турция не искаше да бъде откъсната от Сирия и Ирак чрез " терористичен пояс ", както тя го назовава, като бъдат застрашени националната сигурност и целокупност на Турция. По-специално Турция не искаше да види повтаряне на " Балансиран чук " (международни сили, формирани през 1991 година със задача да предпазят кюрдите в Северен Ирак от възможни офанзиви на Саддам Хюсеин, бел.ред.), този път в Северна Сирия, и еволюиране на Партията на демократичния съюз и нейното военно крило Сили за отбрана на народа, сирийското продължение на сепаратистката терористична Кюрдска работническа партия (ПКК), в изцяло развита самостоятелна конструкция сходно на обстановката, основана в Северен Ирак от ръководената от Съединени американски щати " коалиция на искащите ".
За тези, които не си спомнят по какъв начин се разви обстановката при " Балансиран чук ", евентуално би трябвало да ви припомня. В края на 1991 година Турция ненадейно откри 500 хиляди души, струпани на планинските скатове на турската граница с Ирак. Това бяха локалните кюрди, бягащи от гнева на иракския деспот Саддам Хюсеин, който се опитваше да накаже кюрдите поради колаборацията им с американците през първата война в Персийския залив. Това беше голям и мъчителен проблем. За разлика от сегашната политика на " отворени порти ", която докара до това милиони бежанци да търсят заслон в Турция и оттатък границите й, тогава с " помощта " на обединението, ръководена от Съединени американски щати, в Северен Ирак бе основана зона за сигурност и американците образуваха специфични сили, наречени " Балансиран чук ", основани в турските бази Инджирлик (в Адана) и Пиринчлик (в Диарбекир). Турската войска не беше част от тях. Опитите на турското държавно управление да получи позволение от Народното събрание и да се причисли към интервенцията се провалиха на няколко пъти в законодателния орган, а американците получиха " зелена улица ".
Турските представители, сходно на сегашните недоволства, че американците са се сдружили с кюрдските терористи в Северна Сирия, се жалваха, че американските военни поддържат, предизвикват и даже упражняват сепаратистки детайли на ПКК и спускат храна, боеприпаси и други материали край техните укрития.
През цялото време в сегашните полемики Турция се опълчва на основаването на безвредно леговище в Северна Сирия под протекцията на интернационален боен механизъм. Страхуваше ли се Турция, че в Северна Сирия също ще се стигне до сходна обстановка? Имаше повече от задоволително аргументи - а неотдавна и самопризнания от американски сенатори и даже президента - че настрана от това да поемат контрола над въглеводородните запаси и транспортните коридори, Съединени американски щати са изключително заинтригувани да допринесат за сигурността на Израел.
Трите интервенции на Турция можеше, несъмнено, да бъдат избегнати с ефикасни дипломатически старания, в случай че западните съдружници на Турция действаха в цялостно осъзнаване на духа на взаимна защита и взаимна сигурност, схващаха опасността, ориентирана против Турция, и разбираха, че в случай че териториалният интегритет на Сирия бъде възпрепятстван, то и териториалният интегритет на Турция би бил съществено заплашен.
Кой завоюва и кой загуби при последните две дипломатически победи - съглашението на Турция със Съединени американски щати и договорката на Турция с Русия (за Сирия)? Разбира се, явният победител е Русия и явният губещ са Съединени американски щати. Турция съумя да се съобщи и да получи признание (и легитимност) за дейностите си за национална защита, а държавното управление на сирийския президент Башар Асад се показа като благонадеждна и законна страна, чието мнение директно или непряко би трябвало да бъде взимано за всичко, реализирано на сирийска територия.
Меморандумът от Сочи, като се изключи че удостовери още един път попечителството на Русия над Сирия, бе явен знак, че военните интервенции, когато и в случай че са осъществявани с ясна цел и въз основата на твърди законни учредения, може да допринесат за дипломатическите старания. /БТА
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ