Бернски Зененхунд
Бернски Зененхунд, именуван още Швейцарски Зененхунд е гордо и самоуверено куче, което е съвършен охранител и през вековете се е потвърдило като необикновен асистент. Това е служебно куче, което по цели дни е в положение да придвижва товари и да оказва помощ на хората.
История на Бернски Зененхунд
Породата е зародила преди повече от 2000 години. Смята се, че Бернски Зененхунд е произтекъл от Тибетския Мастиф. В Европа Бернски Зененхунд попада с помощта на финикийци. Той е съпровождал римските легиони и се е популяризирал из цяла Европа.
В Швейцария, и по-точно в Апенцеле, Етленбух и Берн се появили кучета, които приличали на актуалния Бернски Зененхунд. След кръстосване с локални породи се появил Бернски Зененхунд. Швейцарските селяни употребявали кучетата от тази порода, с цел да охраняват стадата и домовете им, да теглят товари и да съпровождат каруци с скъпа стока.
Заради дистанциите, на които живеели другите типове Бернски Зененхунд, се образували подвидове на породата. През 1489 година управляващите в Цюрих издали декрет за унищожаването на всички кучета, които помагали на селяните, тъй като разравяли земята в лозята на аристократите и ги разрушавали. Избухнало въстание и указът бил анулиран, а чиновникът, който го написал, бил обезглавен.
Дълго време Бернски Зененхунд бил именуван Дюрбахлер, защото до Берн се намира селцето Дюрбах, през което хората минавали по път за минерални извори. Собственикът на локалния хан имал кучета от породата Бернски Зененхунд, които по това време получили името на селцето.
В началото на предишния век бил основан клуб на феновете на Дюрбахлер, а през 1910 година се провело първото ревю на породата, в което взели участие над 100 кучета. След ревюто кучетата от тази порода се наричали към този момент Бернски Зененхунд.
Стандарт на Бернски Зененхунд
Съществуват четири разновидности на породата. Това са общоприетият Бернски Зененхунд, който е единственият с дълга четина. Апенцелер Зененхунд е със завита нагоре опашка. Ентлебух Зененхунд е най-дребният от всички - той доближава до 50 сантиметра височина. Гиганският Зененхунд доближава до 72 сантиметра височина.
Стандартният мъжки Бернски Зененхунд е висок 70 сантиметра и тежи 64 кг, женските доближават до 66 сантиметра височина и тежат до 54 кг. Главата на Бернски Зененхунд е солидна, муцуната е огромна. Ушите са с триъгълна форма и са клепнали. Шията е мускулеста, гръдният панер е добре развъртян, крайниците са относително дълги и мускулести.
Бернски Зененхунд има тяло, покрито с умерено дълга четина, която е оцветена в черно. Червеникаво кафяви петна има на бузите, над очите, на гърдите и на лапите. Върху главата има бяла линия, която се намира сред очите и се спуска към бялата зурла. Бяло леке има и на гърдите на Бернския Зененхунд. Козината му може да е леко вълниста, без да се позволява къдрава четина. Очите на Бернски Зененхунд са тъмни, носът е черен. Лапите нормално са бели на цвят. Опашката е дълга, покрита с пухкава четина и е леко извита.
Грижи за Бернски Зененхунд
Козината на Бернски Зененхунд би трябвало да се разресва един път на два-три дни, а по време на промяната е добре това да се прави всеки ден. Късокосместите разновидности на породата имат потребност козината им да бъде избърсвана с влажна забрадка на два дни, с цел да се отстранят непотребните мъртви косъмчета.
Бернската овчарка обича водата, само че не се предлага да къпете кучето от тази порода по-често от три-четири пъти в годината. При замърсяване на козината просто изчакайте калта да изсъхне и по-късно я разрешете. Калта ще падне незабавно. Редовно проверявайте ушите на Бернски Зененхунд, с цел да го предпазите от развиване на инфекции.
Бернското куче ще се усеща добре, в случай че живее на двор, само че никога не би трябвало да бъде връзван с верига. Това ще докара до меланхолия на кучето от тази порода, което е прекомерно обществено. За него е нужен непрекъснат контакт с хора, то желае от малко да ги следва на всички места и да играе с тях, когато те имат въодушевление за това.
Бернски Зененхунд желае хората да го усещат като част от тяхното семейство. Бернски Зененхунд има потребност от опция да изразходва силата си и в случай че го отглеждате в апартамент, кучето би трябвало да се извежда два пъти на ден за по към два часа. Бернски Зененхунд е служебно куче и желае да се усеща потребно. Освен физически натоварвания Бернски Зененхунд има потребност и от развиване на интелекта си, по тази причина за него е значим процесът на образование.
Обучение на Бернски Зененхунд
Бернски Зененхунд е извънредно мъдро куче, което доста елементарно се поддава на образование. То в никакъв случай не демонстрира дебелоглав и не се пробва да господства над стопанина си. Бернски Зененхунд елементарно се научава да тегли колички и шейни и е огромна наслада за дребните деца.
Бернски Зененхунд с лекост тегли колички с товар над 100 кг. Обучението на Бернски Зененхунд може да стартира още щом кученцето стане член на фамилията ви. Препоръчва се през първите дни на образованието да не занимавате дребния Бернски Зененхунд с команди повече от пет или 10 минути дневно, с цел да не се отегчи от упражненията. Постепенно времето за образование се усилва, а командите стават по-сложни.
Хранене на Бернски Зененхунд
Можете да храните кучето от породата Бернски Зененхунд както с висококачествени сухи храни и консерви, по този начин и с натурални артикули, като би трябвало да имате поради, че над 60 % от менюто на това едро куче би трябвало да е формирано от месо и месни субпродукти. Редовно давайте на Бернски Зененхунд огромни телешки кокали, с цел да поддържа зъбите си.
Не се предлага да давате на кучетата от тази порода пилешки тръбни кокали, защото те могат съществено да наранят стомаха и червата на животното и даже да провокират съдбовен край. Свинското месо не се предлага за Бернски Зененхунд, за него е целесъобразно телешкото, говеждото, агнешкото, заешкото и пилешкото месо, което би трябвало да е термично обработено. Месните субпродукти, които са единствено допълнение на менюто на Бернски Зененхунд, също би трябвало да се дават термично обработени.
Хубавото кисело мляко, плодовете, нискомаслената извара, твърдосварените яйца, свареният ориз и елда, както и пресните и сварени зеленчуци допълват менюто на Бернски Зененхунд. Храната му би трябвало да се добавя с витамини и минерали, нужни за поддържането на костната и мускулната му система в положително положение.
Не би трябвало да се прекалява с храненето на Бернски Зененхунд, защото кучетата от тази порода са склонни към напълняване, което се отразява пагубно на ставите им. Не хранете Бернски Зененхунд с прясно мляко, с макаронени произведения, прекомерно гореща и прекомерно студена храна, пикантни и солени храни, тестени и захарни произведения, пушено месо и пушена риба.
Заболявания на Бернски Зененхунд
Бернски Зененхунд е благоразположен към отичане и приплъзване на стомаха, по тази причина би трябвало да минат най-малко два часа след щедро хранене, преди кучето от тази порода да тича и да подскача. Превъртането на стомаха може да се окаже съдбовно даже при лекарска интервенция.
Бернски Зененхунд може да страда от тазобедрена дисплазия, както и от дисплазия на лакътната става, които са генетично обусловени болести и се предават по завещание. Бернски Зененхунд може да има проблеми с раменете, да страда от извъртане на клепача, недоразвитост на ретината, катаракта, както и да демонстрира алергични реакции към разнообразни типове човешка козметика, които стопаните му употребяват.
Любопитни обстоятелства за Бернски Зененхунд
За страдание Бернски Зененхунд не е от кучетата, които живеят дълго. Те доближават до към 10 години. Бернски Зененхунд не се привързва единствено към един член на фамилията, в което живее. То е готово когато и да е да обсипва с обич и грижи всеки от фамилията. Бернски Зененхунд е съвършен придружител за фамилии с дребни деца, тъй като той се грижи за малчуганите като бавачка.
Малките кученца от породата Бернски Зененхунд са доста послушни и не са склонни по през целия ден да гризат и да унищожават мебели и обувки, до момента в който им порастват зъби. Векове наред в Швейцария се считало, че Бернски Зененхунд има мистични свойства. Хората били уверени, че рижавите петна разрешават на кучетата от тази порода да виждат духове.
