Белият сибирски тигър
Белият сибирски тигър е най-големият и най-редкият член на семейство котки. Той е най-голямата котка в света и тежи повече от 300 кг. Белият сибирски тигър е красиво, безшумно и мощно творение. За страдание обаче, през днешния ден съществуват единствено 50 сибирски тигри в Китай.
Белият сибирски тигър живее в студените и снежни смърчови гори в Източна Русия, а също и във всички зоологически градини по света. Той също живее и в тресавища и джунгли. Белият сибирски тигър ловува хора единствено в случаи, в случай че не може да улови друга плячка от природата.
Белият сибирски тигър е със сини или зелени очи. Той има неповторима украска на гърба, която оказва помощ да бъде разпознат. Ивиците, ситуирани по гърба му, служат за дегизировка както през нощта, по този начин и денем. Тигрите имат също и най-големите кучешки зъби спрямо всички останали ловуващи животни. Те имат мустаци, които са доста чувствителни и по този метод им оказват помощ да заобикалят конфликта със скали и дървета. Подобно на хората, тигрите са топлокръвни животни.
Храната на белите сибирски тигри се съставлява основно от елени, антилопи, диви животни, диви прасета, маймуни и пауни. Обикновено белите сибирски тигри уловят едно от двадесет животни, които преследват. Те най-вече ловуват през нощта, само че в случай че се случи да ловуват денем, пропълзяват откъм гърба на жертвата и по-късно я атакуват със скок. След като уловят жертвата си, те прегризват нервната връзка на гръбначния й дирек, което води до безболезнена гибел на плячката.
Белите сибирски тигри напущат дребните си, когато те станат на възраст от 18 месеца до 2 години. Те маркират своята територия посредством напръскване на урина и чесане в шубраци и дървета. Ако в джунглата стане прекомерно горещо, те се разхлаждат с плуване в язовири и водни дупки. Бялите сибирски тигри спят доста малко време. За езиците им е особено, че имат дребни шипове по тях. Тези шипове им оказват помощ да сдъвчат своята плячка, освен месото, само че и костите, зъбите и лапите на жертвата. Комуникацията на белите сибирски тигри посред им, а и с други животни се реализира посредством храчене, ръмжене, мъркане и озъбване.
Хората са най-големите врагове на белия сибирски тигър. Те ловуват тези животни за скъпата им кожа, телесни елементи, а също и главата. Главата на тигъра е употребена като трофей или стенна окачалка, а частите от тялото са употребявани в медицината.
Бялата сибирска тигрица носи бебетата си в продължение на 3 месеца и половина, тя даже ги придържа като ги захапва по врата, само че това не е мъчително за тях, тъй като майката захапва единствено част от козината им.
За страдание, белите сибирски тигри са заплашен скотски тип както заради загубата на местообитанията си, по този начин и заради обстоятелството, че са ловувани по разнообразни аргументи.
