Бедните са получили едно голямо нищо като помощ в пандемията
Бедните българи са получили едно огромно нищо като изключителна помощ по време на пандемията. Програмите за обществена поддръжка нямат никаква еластичност и разноските по тях в рецесията освен не порастват, а в някои пера даже понижават. Критериите са толкоз ограничаващи, че даже в рецесия групата на нуждаещите се не нараства. Ръстът в обществените разноските е доста невисок на фона на регистрираните нараствания в други разходни параграфи на бюджета.
Това демонстрира проучване на Института за пазарна стопанска система в границите на план за понижаване на бедността и неравенствата посредством промени в обществените услуги. Резултатите от изследването бяха показани през днешния ден и оповестени на.
Единствените обществени стратегии, при които се регистрира по-сериозно нарастване през миналата година, са еднократните помощи по закона за общественото подкрепяне и целевите помощи за отопление, демонстрира анализът на ИПИ. Еднократните помощи от 375 лева се дават при пораждане на неочаквана потребност от средства, като общо отпуснатите средства са се нараснали до 6,5 млн. лева при 2,4 млн. лева за миналата 2019 година Дори и с нарастването броят на хората, обзет от тази еднократна помощ, обаче е невисок - 14463 души. Разходите за целевите помощи за отопление са се нараснали от 117,4 млн. през 2019 година на 140,2 млн. лева през 2020 година или растеж от 19%. Към листата със обществени придобивки би трябвало да се добавят и отпуснатите месечни помощи за фамилии с деца в отдалечено образование - с общ разход от 18,6 млн. лева, както и еднократната помощ за възпитаник в 8-и клас с общ бюджет 3 млн. лева.
Много от стратегиите за обществена поддръжка обаче са замръзнали без никаква смяна макар тежката икономическа рецесия, а някои даже регистрират понижение. Малък спад има при месечните помощи за деца, които се дават на база подоходен критери; помощите за неосигурени майки за развъждане на дете до 1 година също са намалели. Спад има и при обезщетенията за развъждане на дете през втората година на майчинството, т.е. част от майките са се върнали на пазара на труда макар рецесията, разяснява икономистът Лъчезар Богданов от ИПИ. Според него общият размер на обществените разноски в България откакто се изключи разходът за пенсии е доста невисок. " Така разговори от вида в случай че желаете нарастване на помощите, тогава да вдигнем налозите, стават безпредметни. Това са суми, незабележими от макроикономическа позиция ", посочи Богданов. Според ИПИ достъпът до стратегиите за обществено подпомгане би трябвало да се разшири, а бюджетите да се завишат, като по едно и също време с това се търси успеваемост.
Това демонстрира проучване на Института за пазарна стопанска система в границите на план за понижаване на бедността и неравенствата посредством промени в обществените услуги. Резултатите от изследването бяха показани през днешния ден и оповестени на.
Единствените обществени стратегии, при които се регистрира по-сериозно нарастване през миналата година, са еднократните помощи по закона за общественото подкрепяне и целевите помощи за отопление, демонстрира анализът на ИПИ. Еднократните помощи от 375 лева се дават при пораждане на неочаквана потребност от средства, като общо отпуснатите средства са се нараснали до 6,5 млн. лева при 2,4 млн. лева за миналата 2019 година Дори и с нарастването броят на хората, обзет от тази еднократна помощ, обаче е невисок - 14463 души. Разходите за целевите помощи за отопление са се нараснали от 117,4 млн. през 2019 година на 140,2 млн. лева през 2020 година или растеж от 19%. Към листата със обществени придобивки би трябвало да се добавят и отпуснатите месечни помощи за фамилии с деца в отдалечено образование - с общ разход от 18,6 млн. лева, както и еднократната помощ за възпитаник в 8-и клас с общ бюджет 3 млн. лева.
Много от стратегиите за обществена поддръжка обаче са замръзнали без никаква смяна макар тежката икономическа рецесия, а някои даже регистрират понижение. Малък спад има при месечните помощи за деца, които се дават на база подоходен критери; помощите за неосигурени майки за развъждане на дете до 1 година също са намалели. Спад има и при обезщетенията за развъждане на дете през втората година на майчинството, т.е. част от майките са се върнали на пазара на труда макар рецесията, разяснява икономистът Лъчезар Богданов от ИПИ. Според него общият размер на обществените разноски в България откакто се изключи разходът за пенсии е доста невисок. " Така разговори от вида в случай че желаете нарастване на помощите, тогава да вдигнем налозите, стават безпредметни. Това са суми, незабележими от макроикономическа позиция ", посочи Богданов. Според ИПИ достъпът до стратегиите за обществено подпомгане би трябвало да се разшири, а бюджетите да се завишат, като по едно и също време с това се търси успеваемост.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ