Бебето, което спецназът изнесе от касапницата в училището, стана абитуриенткаГогичаев

...
Бебето, което спецназът изнесе от касапницата в училището, стана абитуриенткаГогичаев
Коментари Харесай

Алена и Елбрус: от ужаса в Беслан до бала

Бебето, което спецназът изнесе от касапницата в учебното заведение, стана абитуриентка Гогичаев желал да осинови момиченцето, изгубило майка и сестра в заложническата драма
1 септември 2004 година Радостна блъсканица царува в Първо учебно заведение в съветския град Беслан, Северна Осетия - с цветя и песни учители, възпитаници и родители откриват новата образователна година. Цели фамилии с дребните братя и сестри са пристигнали на празника. Тържеството таман е почнало, когато в 9,30 ч нахлуват тежко въоръжени мъже с качулки. Чеченските терористи разстрелват няколко мъже, които оказват опозиция и взимат 1200 души заложници. Натикват ги във физкултурния салон, където ги държат три дни без храна и вода дружно с телата на убитите. На втория ден някогашният президент на Ингушетия Руслан Аушев съумява да убеди терористите да освободят кърмещите майки и децата им - 26 дами с по едно дете. На третия ден армията и специфичните елементи щурмуват постройката с два танка, вертолет и огнехвъргачка. Започва безредна борба, избухват детонации, част от постройката се срутва. Повечето от заложниците са освободени, само че 314, измежду които 186 деца, умират. Жертвите са общо 333 дружно със силите на реда, 783 са ранени. Убити са 31 от терористите, жив е заловен само Нурпаша Кулаев (24 г.), който по-късно е наказан на пожизнен затвор. Много деца получават трайни телесни увреждания (загуба на крайници, ръце и очи) и душевен разстройства.

 

Една фотография от ужасяващите събития в Беслан обиколи света и стана знак на нещастието. На нея наедрял боец от специфичните сили носи деликатно мъничко бебе, с цел да го избави от ужаса на терора. Това е 6-месечната Алена Цкаева, а боецът се споделя Елбрус Гогичаев.

Сега момичето е на 17 години, абитуриентка е и предложения спасителя си на своя бал. Елбрус откликна на поканата, само че учтиво отхвърли да приказва с публицисти. И единствено на абитуриентката, поради която беше пристигнал, безшумно прошепна: " Всичко с теб, Альонка, ще бъде наред! " " Той постоянно е участвал в живота ми - интересувал се е по какъв начин съм в учебно заведение, от триумфите ми. Затова

за мен беше значимо чичо Елбрус да пристигна на абитуриентския бал

Той се съгласи, сподели, че ще пристигна на драго сърце. Това, което се случи преди 16 години, ни събра вечно, само че го осъзнах едвам когато пораснах ", споделя Алена пред AiF-SK.Учителите споделят, че измежду съучениците й тя е единствената, държана като пленник през 2004 година Има и още едно момче от различен клас. " Алена е непретенциозно, умерено, общително момиче, в никакъв случай не съм имала забележки към нея ", споделя Людмила Рамонова, класен началник на 11 " А ". А Цкаева се дипломира и мечтае да стане юрист. Нито Алена, нито Елбрус обичат да приказват за случилото се преди 16 години. Както и стотици други, които са били в оня пъклен капан.На 1 септември 2004 година Фатима Цкаева води най-голямата си щерка - третокласничката Кристина, на първия й образователен ден. Взема и двете си по-малки деца - тригодишния Махар и шестмесечната Алена. Всички те попадат измежду заложниците.На 2 септември, когато някогашният президент на Ингушетия Руслан Аушев съумява да контракти с терористите майките и бебетата да бъдат освободени,

Фатима се пробва да изпрати на открито Кристина с бебето

на ръце. Но бойците отхвърлят да пуснат по-голямото момиче. Така дребната Альонка се оказва в ръцете на Елбрус. А Фатима се връща при по-големите деца в спортната зала и повече не я напуща жива. Когато стартира нападението на 3 септември, Фатима

избутва Махар дружно с още няколко деца през прозореца

и им споделя: " Бягайте! " Благодарение на това момчето оцелява. Фатима и Кристина обаче не съумяват да избягат. Открити са една до друга под руините.Алена е жива с помощта на Елбрус.Снимката е правена до момента в който Гогичаев, който е полицейски лейтенант в специфичния взвод в Северна Осетия, носи бебето към избавителния център. Надява се, че там околните й бързо ще я намерят. Притеснен е за бебето, само че би трябвало отново да се върне в учебното заведение. И в този миг шестмесечната Алена, която от самото начало не издава нито тон, избухва в мощен рев - тя не желае Елбрус да си потегля. Бащата Руслан Цкаев мъчно открива дъщеричката си. Защото в листата на оживелите Алена е

записана не като Цкаева, а като Пушкина

" Страхувам се да си спомня този смут ", споделя години по-късно Руслан. Той се дами повторно, в фамилията се раждат още две деца - Георги и Кристина, кръстена в памет на умрялата си сестра.А Елбрус в никакъв случай не не помни дребното момиченце. Често будува нощем и се пита - къде ли е то в този момент, описват приятелите му. След като научава, че майката на бебето е умряла, командосът се пробва да откри Алена, с цел да я осинови. " Съпругата му Тамара ни описа за това ", споделя бабата на Алена доста години по-късно в изявление за " RG ". " Тя откри дядото и мен, сподели, че имат двама сина и биха желали да осиновят нашата Альонка. Сподели, че брачният партньор й непрестанно мислел за избавеното момиче. Ние отговорихме, че Алена има татко и той в никакъв случай няма да се откаже от щерка си ".Елбрус поддържа телефонна връзка със фамилията. От време на време се обажда, с цел да разбере по какъв начин пораства детето, което е избавил. Командосът не един път споделял с другари: " Наистина желая да я видя, само че се опасявам да си напомня оня смут ".

Двамата се срещат 10 години по-късно с помощта на упоритостта на Нели Бечър, сътрудник на вестник " Северна Осетия ", която следи от близко ориста на момичето и споделя на читателите си за нея. Елбрус обаче отхвърля да дава изявленията. Той не желае да бъде изкаран воин и

не може да се отърве от виновността, че толкоз доста деца са починали

при интервенцията. Но Нели Бечър е твърдо решена да ги срещне. " В навечерието на 10-годишнината от спасението на Алена си сложих за цел да провеждам среща с Елбрус Гогичаев. Беше доста мъчно да го намеря, защото бе напуснал работата си. Това се случи през 2010 година, а две години преди този момент, през август 2008 година, Елбрус беше в Цхинвали /военен спор сред Грузия от една страна и Русия дружно със сепаратисти от Южна Осетия и Абхазия - от друга/. Сега е в пенсия, грижи се за синовете си. " Не искаш ли да се срещнеш с Альонка, да видиш какъв брой е пораснала? ", споделям му по телефона. " Наистина желая да я видя, само че се опасявам да си спомня още веднъж ужаса ", отговори той. И въпреки всичко го убедих. Срещата се състоя в къщата на родителите на умрялата Фатима, където пристигнах дружно с пристигналия от Ялта наш съотечественик Валери Савлаев, ръководител на кримската осетинска общественост " Алания ". Той снима срещата на смутените Алена и нейният избавител ", цитира RG Нели Бечър.

" Всичко с теб, Альонка, ще е наред! "

Самата Алена става основател на срещата през 2021 година. Тя предложения Елбрус на бала си. И той пристигна. " Рядко виждам Алена, само че сме другари, поддържаме връзка ", написа по-късно той в месинджър в отговор на въпрос на кореспондента на AiF-SK. Двамата се срещнаха покрай учебното заведение, усмихваха се, прегръщаха се и разговаряха за нещо свое. " Всичко с теб, Альонка, ще е наред! ", сподели Елбрус на прощаване с абитуриентката.
Източник: standartnews.com


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР