"Фридъм хаус": Демокрацията в България се влошава
Базираната в Съединени американски щати организация за наблюдаване на човешките права „ Фридъм Хаус “ (Freedom House) намали в годишния си отчет нивото на народна власт в България от 60% на 58,93%, съобщи БГНЕС.
Според отчета в България има режим на полуконсолидирана народна власт, където оценката на на демократичните полезности е 4,54 по скалата от 1 до 7 (най-високото равнище на либерален напредък).
Рейтингът на изборния развой в страната е намалял от 5,75 на 5,50, откакто промените в изборната система са разрешили да се усили въздействието на профилираните ползи и след неуспеха да се прегледа въпросът за прозрачността и изборите.
Рейтингът на самостоятелните медии е понижен от 3,75 на 3,50 на фона на продължаващата монополизация на медийния бранш, политическата интервенция в работата на публичните телевизионни оператори и издевателството на публицисти от прокуратурата и държавните чиновници.
" Фридъм Хаус “ вижда " замайващ либерален срив " в 29-те страни от Централна Европа до Централна Азия, които следи. Посочено е " увеличението на държавното доминиране, злоупотребата с власт и силовите тактики " в няколко балкански страни ".
Сред възходящ брой водачи в Централна и Източна Европа е отпаднала даже претенцията да играят по разпоредбите на демокрацията. Те намерено нападат демократичните институции и работят за ограничение на самостоятелните свободи.
Полша отпада от групата на консолидираните демокрации и се трансформира в полуконсолидирана народна власт, до момента в който Унгария, Сърбия и Черна гора са напуснали напълно категорията на демокрациите и са станали преходни/хибридни режими.
Унгария е претърпяла най-големия спад, регистриран в миналото, като резултатът надвишава междинния спад осем пъти през последното десетилетие. В отчета за 2020 година с намаления, свързани с изборите, локалните управляващи и корупцията, Унгария напуща групата на демокрациите.
Полша по сходен метод става втората държава-членка на Европейския съюз, която изгубва обозначението си за консолидирана народна власт след Унгария. Загубите на страната във връзка с правосъдната рамка и независимостта през последните пет години са най-големите регистрирани за този индикатор.
Положителни са новините обаче на други места на Балканите, като Косово и Северна Македония имат голям брой усъвършенствания. Косово е единствената страна в обсега на отчета, която е с прогрес през всяка от последните пет години. Все отново последните събития в двете страни слагат под подозрение бъдещия прогрес.
Докладът, озаглавен „ Нации в преход 2020 “ открива, че копнежът на хората за народна власт остава мощен. На доста места се появяват нови протестни придвижвания, постоянно фокусирани върху околната среда, като жителите изискват по-добро ръководство.
Според отчета в България има режим на полуконсолидирана народна власт, където оценката на на демократичните полезности е 4,54 по скалата от 1 до 7 (най-високото равнище на либерален напредък).
Рейтингът на изборния развой в страната е намалял от 5,75 на 5,50, откакто промените в изборната система са разрешили да се усили въздействието на профилираните ползи и след неуспеха да се прегледа въпросът за прозрачността и изборите.
Рейтингът на самостоятелните медии е понижен от 3,75 на 3,50 на фона на продължаващата монополизация на медийния бранш, политическата интервенция в работата на публичните телевизионни оператори и издевателството на публицисти от прокуратурата и държавните чиновници.
" Фридъм Хаус “ вижда " замайващ либерален срив " в 29-те страни от Централна Европа до Централна Азия, които следи. Посочено е " увеличението на държавното доминиране, злоупотребата с власт и силовите тактики " в няколко балкански страни ".
Сред възходящ брой водачи в Централна и Източна Европа е отпаднала даже претенцията да играят по разпоредбите на демокрацията. Те намерено нападат демократичните институции и работят за ограничение на самостоятелните свободи.
Полша отпада от групата на консолидираните демокрации и се трансформира в полуконсолидирана народна власт, до момента в който Унгария, Сърбия и Черна гора са напуснали напълно категорията на демокрациите и са станали преходни/хибридни режими.
Унгария е претърпяла най-големия спад, регистриран в миналото, като резултатът надвишава междинния спад осем пъти през последното десетилетие. В отчета за 2020 година с намаления, свързани с изборите, локалните управляващи и корупцията, Унгария напуща групата на демокрациите.
Полша по сходен метод става втората държава-членка на Европейския съюз, която изгубва обозначението си за консолидирана народна власт след Унгария. Загубите на страната във връзка с правосъдната рамка и независимостта през последните пет години са най-големите регистрирани за този индикатор.
Положителни са новините обаче на други места на Балканите, като Косово и Северна Македония имат голям брой усъвършенствания. Косово е единствената страна в обсега на отчета, която е с прогрес през всяка от последните пет години. Все отново последните събития в двете страни слагат под подозрение бъдещия прогрес.
Докладът, озаглавен „ Нации в преход 2020 “ открива, че копнежът на хората за народна власт остава мощен. На доста места се появяват нови протестни придвижвания, постоянно фокусирани върху околната среда, като жителите изискват по-добро ръководство.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ