Бащата на Елизабет II скрил от Хитлер диаманта “Кохинор на

Бащата на Елизабет II скрил от Хитлер диаманта “Кохинор ” на дъното на езеро. 75 години 4 страни водят война за диаманта.

4 страни претендират за собствеността върху именитото,,Око на богинятa ”- хипнотичния елмаз “Кохинор ”, който е неизменима част от английската корона.

Първите истории за него са от XII век, когато се твърди, че е открит край река Кришна и попада в династията Какатия. Омагьосващата бледосиня хубост на бижуто не след дълго го трансформира в лявото око на богинята Бхадракали. Наследникът на Чингиз хан и Тимур – Бабур, отбелязва в дневника си, че елмаз с сходни характерности е добит от Алаудин Халджи, ограбил благосъстоянията на Какатия и наложил по тези земи Делхийския султанат.

След куп премеждия, борби и обири, през 1747 година бижуто се озовава при създателя на Афганистанската империя Ахмад Шах Дурани. Тук историята се заплита; с цел да бъде предпазена монархията от Русия, внукът на Дурани договаря съюз с Британската империя, само че е свален от власт.

През 1813 година е заставен да бяга в Лахор. Няма по какъв начин да вземе доста блага, с цел да се откупи, и сграбчва само “Окото на богинята ”. В Лахор го посреща Ран джит Сингх, основал империята на сикхите, и двамата се договарят- бижуто против безвреден престой и отбрана.

Сингх е захласнат от диаманта и мигновено подрежда да го слагат на тюрбана му , с цел да показва превъзходството си пред английските офицери. Едва ли самовлюбеният Сингх е осъзнавал каква съдбовна неточност прави. Бижуто безусловно хипнотизира военните на кралицата и се трансформира в най – мечтаната им плячка. След опит за кражба Сингх е заставен всякога да организира специфични интервенции, с цел да придвижва безвредно изумителното украшение. На смъртния си одър той оставя скъпия елмаз на най – огромния си наследник, който ще го наследи.

Но в двора избухва същинска борба за диаманта – сред ковчежника и брамина, който пробва да го вземе за храма . Тогава министър председателят, също изцяло захласнат от бижуто, прави прелом против императора, с цел да постави ръка върху “Кохинор ”. Диамантът предизвика невиждана експанзия и стартира същинска Игра на тронове .

Децата на Сингх се убиват едно след друго или умират мистериозно. В резултат на тази братоубийствена война всички по – възрастни кандидати за властта са мъртви и махараджа би трябвало да стане невръстният Дулип Сингх – най – дребният наследник на починалия Ранджит. Едва оживял в клането с майка си, той е заставен да търси отбрана. А може би точно това е бил в действителност проектът на английските офицери. След опустошителната братоубийствена война британците елементарно слагат на колене сикхската империя и през 1849 година диктуват на невръстния император Последния контракт от Лахор.

Най – значителната част в него е, че МАЛКИЯТ МАХАРАДЖА ПРЕДАВА КОХИНОР НА КРАЛИЦА ВИКТОРИЯ.

От Индия “Окото на богинята ” поема към Китай и оттова по море към Англия. На борда на кораба избухва зараза от чума, това се разчува и на някои пристанища не позволяват плавателния съд. На оживелите също не им върви, застига ги страховита стихия. Така след доста премеждия водачите на Източноиндийската компания най -накрая дебаркират във Англия и тържествено предават скъпия елмаз на нетърпеливата да го види кралица Виктория. В същия миг 11 – годишният император Дулип Сингх е поверен на грижите на сър Джон Логин, който е хирург. Майка му е изпратена в заточение в затвор някъде в Катманду, с цел да няма достъп до детето.

Лекарят би трябвало да го отгледа в палат в подножието на Хималаите, като инструкциите са да не позволява никой под никакъв предлог да се среща с него уединено. В продължение на няколко години аристократът се пробва да стабилизира здравето на юношата, ПОТРЕСЕН ОТ СМЪРТТА НА ВСИЧКИТЕ СИ БЛИЗКИ, само че редом с това го образова, с цел да го трансформира в предан на английската корона индийски принц. Когато става на 16 години, сър Логин го води във Англия, с цел да го показа тържествено на кралицата. Виктория и брачният партньор й незабавно обикват нещастното момче. Канят го в двореца и го отглеждат дружно с останалите си деца. Той пораства като същински принц. Махараджата има всичко, само че не може да не помни нито “Кохинор ”, нито майка си. Вече 18 – годишен, той й праща няколко писма в Индия, само че те са прехванати от английската полиция.

Короната няма интерес той да влезе в контакт с нея. В Бъкингам има опасения, че майка му жадува да си върне “Окото на богинята ” и посредством него да възкачи сина си на трона, който му принадлежи по право. В Лондон обаче й нямат доверие, подозирайки, че това ще възпламени нови войни с Индия.

В последна сметка младежът измисля остроумен проект: заблуждавайки полицията, че майка му е сляпа, в неприятно здраве, те одобряват той да я вземе от Катманду и тя да заживее с него във Англия. Дулип се връща в родината си, където го посрещат като сина на Лъва на Пенджаб – императорът, който би трябвало да оглави възходящото неодобрение на индийците против Короната. Няколко полка чакат единствено негов знак, с цел да нападат британците.

Офицерите на кралицата умоляват своя Черен принц да се откаже от концепцията и по този начин мирът е избавен. Славата на Дулип обаче пораства и фактът, че е същинският притежател на Кохинор, притегля към него неудържимо основателката на Теософското общество Елена Блаватска. В публикация, оповестена от Колумбийския университет, тя разкрива, че НЕГОВАТА „ ЧИСТA PACA ” ИМА НЕОБИЧАЙНИ ДУХОВНИ ВЪЗМОЖНОСТИ и той би трябвало да се бие, с цел да възвърне,,изгубената сикхска империя ”. Блаватска внушава, че същинският притежател на Кохинор има невероятни свръхсили за пътешестване във времето и достъп до висшите учители.

Може би по тази причина Черният принц и диамантът стават като магнит и за масоните, които одобряват махараджата за член на ложата си. Изключително авторитетен и с невероятна харизма, Дулип цялостен живот се бори с желанието да си върне Кохинор. На 21 октомври 1893 година синът на Дулип – принц Виктор Дулип Сингх, сънува татко си по какъв начин го следи от една картина. Ден по -късно Черният принц умира надалеч от своето “Око ”.

Показателно е, че диамантът е извънредно значим за английската корона. Когато избухва Втората международна война, крал Джордж VI, бащата на Елизабет, подрежда той да бъде прикрит на дъното на езеро покрай Уиндзор . 54 години след гибелта на Дулип, в деня, когато Индия получава самостоятелност, тя предявява претенциите си Кохинор да й бъде върнат.

Вторият иск е през 1953 година в деня на коронацията на Елизабет Втора. Отговорът е, че собствеността не предстои на разискване. През 2000 година индийският кабинет още веднъж претендира с аргумента, че„ ОКОТО ” Е ВЗЕТО НЕЗАКОННО.

През 2010 година претенцията е от хвърлена от премиера Дейвид Камерън с обяснението, че в случай че един път се съгласи, ще последват купища искове и Британският музей ще остане празен.

Освен Индия, към диаманта искания има и Пакистан, само че отговорът още веднъж е, че бижуто е минало през разнообразни ръце “през последните два века, и в последна сметка е подписан кротичък контракт с махараджата през 1849 година

През 2000 година обаче към диаманта протягат ръка и талибаните от Афганистан. Говорителят им Фаиз Ахмед Фаиз декларира, че той е благосъстоятелност на страната и че причините им за благосъстоятелност са доста по – съществени от тези на Индия. В записките на Шах Шуджа Дурани е записано, че той предава Кохинор на Ранджит Сингх, до момента в който Сингх измъчвал пред него сина му.

През годините са обсъждани доста хрумвания по какъв начин Кохинор може да бъде поделен сред четирите страни, само че до момента нито една не е била утвърдена от Англия. Драмата с „ Окото на богинята ” продължава …

Учени настояват, че са разкрили сърце, което е на 380 милиона години

Бащата на Елизабет II скрил от Хитлер диаманта “Кохинор ” на дъното на езеро

Източник: Списание “Космос ”, Уикипедия