Защо банките не въведат и такса за цапане на пода?
Банките са кръвоносната система на стопанската система. Без тях е невероятно тя да действа.
Какво се случваше до неотдавна? В връзките " банка - клиент " банката приемаше пари на влог (или депозит), против което изплащаше на клиента някаква рента за това, че употребява парите му за даден интервал от време. За това време банката оперираше с тези пари на вложителите – раздаваше заеми, използваше всевъзможни разрешени от закона финансови принадлежности и при сполучливо ръководство реализираше облага. Разликата сред платената рента по привлечения запас и лихвите по предоставените заеми образуваха най-хубавия приход на банките.
Какво се случва в този момент? Банката отново приема пари на влог или депозит (или по каквато и да е сметка) непознати пари – на жители и юридически лица. В отношението " клиент-банка " клиентът има взимане против банката в размер на предоставените ѝ средства. При поискване или съгласно контракта с банката след избран интервал от време банката дължи връщане на подадените при нея пари.
Сега обаче, за разлика от преди, по-голямата част от банките не изплащат лихви по подадените при нея пари. Тоест банката не дължи заплащане за това, че приема пари на влог или различен тип сметка. Дори в противен случай – банката начислява такси, комисиони и други по съответната цена.
Тези такси и да се начисляват за всевъзможен тип банкови интервенции: внасяш пари по сметка – такса; държиш пари по сметка, без да правиш интервенции – такса за поддържане на сметката; теглиш на каса – такса броене; превеждаш пари безкасово на друго лице – такса паричен превод; превеждаш пари от лична сметка в друга своя сметка – отново такса за превода и т.н, да не ги изреждам всичките. С други думи – банката вместо да възнагради клиента, че употребява парите му, тя му събира безграничен брой такси.
Това би могло да се одобри за обикновено, в случай че таксите са допустими за клиентите и компенсират разноските на банките за поддържане и обслужване на сметките. Но когато тези такси са прекалено повишени, излиза, че банката санкционира своите клиенти, като им събира всевъзможни такси и осъществя големи облаги. По данни на Българска народна банка към 30 септември е 1.1 милиарда лева!
Всеизвестно е, че таксата не може да бъде глоба! Не може да бъде наказване на клиента за това, че се употребяват парите му.
Защо настоявам, че става дума за глоба? Ако човек държи в банката 100 лева по сметката си, такса от 1 лева на месец да вземем за пример би била допустима. Но удръжката е 15 лева всеки месец – това към този момент може да се смята не като такса, а като глоба. Все едно банката санкционира клиента, че си държи парите при нея.
Поради тези аргументи започнаха да се топят и най-дребните депозити в банките, и най-едрите. Това демонстрира тримесечната статистика на Българска народна банка. Данните обрисуват наклонност, защото и през предходните тримесечия се наблюдаваше такова стесняване.
Една от аргументите за закриване на огромни депозити е пренасочването на спестяванията към други по-доходоносни вложения, откакто банките първо отстраниха лихвите, а по-късно, в средата на 2021 година, някои от тях вкараха специфична такса за предпазване. С нея се, като върху сумата се удържат 0.7% годишно. От декември две банки оповестиха, че смъкват този предел на 200 000 лева, което се чака да бъде последвано и от други финансови институции и още повече да докара до отлив на огромни депозити. Продължава и стопяването на депозитите на дребните спестители в банките.
Друга основателна причина за закриване на депозити са повишените разноски по тях. Заради това и доста клиенти на банките сплотяват сметки, с цел да понижат таксите за обслужването им.
От няколко месеца по-големите банки у нас престанаха да откриват срочни депозити и след приключване на заварените контракти преоформят парите на спестителите в разплащателни сметки. По тези сметки като се изключи че не се начисляват никакви лихви, се събират всеки месец към 4 лева за обслужване, също така се дължат такси при всяко внасяне или изтегляне на средства.
Мисля, чe една от аргументите за това е правната уредба на контракта на банков влог – член 420 и идващите от Търговския закон. Според тази уредба банката приема, пази и ръководи парите като влог против заплащане. За да не е влог, сумата която банката държи и оперира, се наименова като тип платежна сметка, въпреки, че съгласно мен всяка сметка, по която се държат пари, е вариация на влога.
Банките ще кажат: " Ама на нас ни излиза скъпо и прескъпо да държим непознати пари, стопанската система не работи, от Българска народна банка ни събират такси за неснижаемите запаси, които по закон сме длъжни да държим при тях, европейската процедура е такава и т.н ".
И какво излиза в последна сметка? Банката ни санкционира за това, че си държим парите при нея.
От друга страна, няма къде другаде да ги държим, тъй като заплащанията в брой над 10 000 лв. са неразрешени със закон. Заобикаля се правната уредба на контракта за влог и това образува големи доходи от такси.
Друг е въпросът, които не са български. Освен това при тези големи доходи от боравенето с непознати пари би следвало и заплатите и възнагражденията на банкерите да се усилват съразмерно на облагите.
Могат даже да се измислят и още такси: такса посещаване в банката, такса замърсяване на пода, такса за диалог по телефон или прилагане на тоалетна и други всевъзможни такива.
Така стигаме до въпроса дали банките няма да се трансфорат от мечтан сътрудник на жителите и бизнеса в нежелателен, само че натрапван медиатор, макар големия прогрес на технологиите.
*Адв. Янчо Трончев е един от най-известните юристи по банкови каузи, като през годините е защитавал както банки, по този начин и клиентите им. Коментарът му е особено за Mediapool.bg.
Какво се случваше до неотдавна? В връзките " банка - клиент " банката приемаше пари на влог (или депозит), против което изплащаше на клиента някаква рента за това, че употребява парите му за даден интервал от време. За това време банката оперираше с тези пари на вложителите – раздаваше заеми, използваше всевъзможни разрешени от закона финансови принадлежности и при сполучливо ръководство реализираше облага. Разликата сред платената рента по привлечения запас и лихвите по предоставените заеми образуваха най-хубавия приход на банките.
Какво се случва в този момент? Банката отново приема пари на влог или депозит (или по каквато и да е сметка) непознати пари – на жители и юридически лица. В отношението " клиент-банка " клиентът има взимане против банката в размер на предоставените ѝ средства. При поискване или съгласно контракта с банката след избран интервал от време банката дължи връщане на подадените при нея пари.
Сега обаче, за разлика от преди, по-голямата част от банките не изплащат лихви по подадените при нея пари. Тоест банката не дължи заплащане за това, че приема пари на влог или различен тип сметка. Дори в противен случай – банката начислява такси, комисиони и други по съответната цена.
Тези такси и да се начисляват за всевъзможен тип банкови интервенции: внасяш пари по сметка – такса; държиш пари по сметка, без да правиш интервенции – такса за поддържане на сметката; теглиш на каса – такса броене; превеждаш пари безкасово на друго лице – такса паричен превод; превеждаш пари от лична сметка в друга своя сметка – отново такса за превода и т.н, да не ги изреждам всичките. С други думи – банката вместо да възнагради клиента, че употребява парите му, тя му събира безграничен брой такси.
Това би могло да се одобри за обикновено, в случай че таксите са допустими за клиентите и компенсират разноските на банките за поддържане и обслужване на сметките. Но когато тези такси са прекалено повишени, излиза, че банката санкционира своите клиенти, като им събира всевъзможни такси и осъществя големи облаги. По данни на Българска народна банка към 30 септември е 1.1 милиарда лева!
Всеизвестно е, че таксата не може да бъде глоба! Не може да бъде наказване на клиента за това, че се употребяват парите му.
Защо настоявам, че става дума за глоба? Ако човек държи в банката 100 лева по сметката си, такса от 1 лева на месец да вземем за пример би била допустима. Но удръжката е 15 лева всеки месец – това към този момент може да се смята не като такса, а като глоба. Все едно банката санкционира клиента, че си държи парите при нея.
Поради тези аргументи започнаха да се топят и най-дребните депозити в банките, и най-едрите. Това демонстрира тримесечната статистика на Българска народна банка. Данните обрисуват наклонност, защото и през предходните тримесечия се наблюдаваше такова стесняване.
Една от аргументите за закриване на огромни депозити е пренасочването на спестяванията към други по-доходоносни вложения, откакто банките първо отстраниха лихвите, а по-късно, в средата на 2021 година, някои от тях вкараха специфична такса за предпазване. С нея се, като върху сумата се удържат 0.7% годишно. От декември две банки оповестиха, че смъкват този предел на 200 000 лева, което се чака да бъде последвано и от други финансови институции и още повече да докара до отлив на огромни депозити. Продължава и стопяването на депозитите на дребните спестители в банките.
Друга основателна причина за закриване на депозити са повишените разноски по тях. Заради това и доста клиенти на банките сплотяват сметки, с цел да понижат таксите за обслужването им.
От няколко месеца по-големите банки у нас престанаха да откриват срочни депозити и след приключване на заварените контракти преоформят парите на спестителите в разплащателни сметки. По тези сметки като се изключи че не се начисляват никакви лихви, се събират всеки месец към 4 лева за обслужване, също така се дължат такси при всяко внасяне или изтегляне на средства.
Мисля, чe една от аргументите за това е правната уредба на контракта на банков влог – член 420 и идващите от Търговския закон. Според тази уредба банката приема, пази и ръководи парите като влог против заплащане. За да не е влог, сумата която банката държи и оперира, се наименова като тип платежна сметка, въпреки, че съгласно мен всяка сметка, по която се държат пари, е вариация на влога.
Банките ще кажат: " Ама на нас ни излиза скъпо и прескъпо да държим непознати пари, стопанската система не работи, от Българска народна банка ни събират такси за неснижаемите запаси, които по закон сме длъжни да държим при тях, европейската процедура е такава и т.н ".
И какво излиза в последна сметка? Банката ни санкционира за това, че си държим парите при нея.
От друга страна, няма къде другаде да ги държим, тъй като заплащанията в брой над 10 000 лв. са неразрешени със закон. Заобикаля се правната уредба на контракта за влог и това образува големи доходи от такси.
Друг е въпросът, които не са български. Освен това при тези големи доходи от боравенето с непознати пари би следвало и заплатите и възнагражденията на банкерите да се усилват съразмерно на облагите.
Могат даже да се измислят и още такси: такса посещаване в банката, такса замърсяване на пода, такса за диалог по телефон или прилагане на тоалетна и други всевъзможни такива.
Така стигаме до въпроса дали банките няма да се трансфорат от мечтан сътрудник на жителите и бизнеса в нежелателен, само че натрапван медиатор, макар големия прогрес на технологиите.
*Адв. Янчо Трончев е един от най-известните юристи по банкови каузи, като през годините е защитавал както банки, по този начин и клиентите им. Коментарът му е особено за Mediapool.bg.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ