Появи се европейско КГБ или Гестапо, което ще следи за спазването на Истанбулската конвенция
Българското общество е забавен феномен. То обича да се разделя на групи. Като в черно-бял филм, едните са чисто бели, а другите са неприятни и черни. Подхвърлят си прилагателни и квалификации. Така се случва и в този момент, при разискването на Истанбулската спогодба. В софистиката има метод за водене на спор – „ срутване на подправени замъци “, разяснява От Д-р Любомир Калудов за " Труд ".
Едно изказване, което никой не оспорва, се „ пришива “ към друго и се прави погрешен извод: „ Който е срещу Конвенцията поддържа насилието върху дамите. Той е неграмотен съветски сътрудник. Не споделя европейските полезности и тегли страната към Путин и Евразия. “ В общественото пространство се мятат неизвестно по кое време направени статистики: „ Един милион български дами са измъчвани. Всяка четвърта жена е унизена и бита. “
Мъжът се показва като неандерталец. Прибира се от работа, гледа мач, насмуква се с ракия и шамаросва дамата и децата. Това са разсъждения на хора, които в никакъв случай не са изпитали същинска обич, насладата от майчинството, поддръжката и уважението в фамилията. Този облик на българския мъж наскърбява освен мен, само че и моите другари, фамилиите, които познавам, дамите, с които работя. Добре, че от Брюксел ни изпращат подобен скъп документ, да се научим на разум и разсъдък.
Нищо, че си имаме: Закон за отбрана на детето, Закон срещу домашното принуждение, Закон срещу дискриминирането и прочие Наказателният кодекс (чл. 130 алинея 2) дефинира като телесна увреда даже пестник, причиняващболка и страдалчество. Ако тези текстове не се съблюдават, това си е наш, а не Европейски проблем. Казват, че българският превод на Конвенцията бил неакуратен. Нямало в Европа положителни преводачи и станало комплициране. Това, естествено, не е правилно. Българският текст е дискретно манипулиран. Някак си небрежно да го приемем – виж какъв брой страни са го подписали.
Пропусната е думата „ gender “, в този момент съществена тематика на раздора.
Обяснителният отчет към Конвенцията (над 41 хиляди думи, към 130 стр. ) не е преведен и показан на депутатите при утвърждението. В този отчет се съдържат редица, най-малкото смущаващи клаузи. Според медицинските си познания, ще се опитам да внеса разяснение на термините, по този начин свободно интерпретирана в общественото пространство от социолози, политици, прависти, представители на Неправителствени организации и прочие
Полът(sex) се образува от самото забременяване при обмяната на хромозоми. Първичните полови белези се развиват по време на бременността и малко след нея. След това полът е неподвижен и не може непринудено да се промени. За някои хора е мъчно вписването в общия модел мъж/жена, заради физиологични и анатомични аргументи. Хермафродитите (интерсексуални) имат композиция от полови органи на двата пола. Истинският хермафродитизъм (наличие на яйчници и тестиси) е извънредно рядка генетична особеност. В интернационалната подредба на заболяванията (МКБ 10) това заболяване е под рубриката Q56 и се употребява терминът „ неустановен пол “.
В същата МКБ 10, под рубриката F64 е записано: Транссексуалност – хора, които имат полови белези на единия пол, само че вътрешно, душевен се възприемат от другия. Транссексуалността не е анатомична особеност, физиологично положение, публично усещане или обществена роля.
Тя е психически проблем. В по-старата здравна литература, в МКБ 8 и МКБ 9, в раздела „ Разстройства на половото увлечение “ са разказани полови девиации от два вида:
1. Отклонения в метода на реализацията (садизъм, мазохизъм, ексхибиционизъм и пр.)
2. Отклонения в обекта на увлечение (педофилия, геронтофилия, некрофилия, зоофилия и пр.)
През 1969 година американското общество е шокирано от конфликтите сред полиция и хомосексуалисти в едно нюйоркско кафене.
Политиците в Съединени американски щати се опасяват за властта си толкоз, колкото и нашите. Протести и публични безредици значат разлъка с ръководството. Започва битката на ЛГБТ (лесбийки, гейове, бисексуални и транссексуални) за признаването им за репресирани и дискриминирани. През 1979г Световната здравна организация (СЗО) приема новата подредба – МКБ 10, в която, под натиска на Американската психиатрична асоциация са отстранени психологичните отклонения „ хомосексуализъм (уранизъм) “ и „ лесбийство (сафизъм) “.
Болестта става норма. „ Старата дума пол (sex), трябваше да се размени с нова, тъй като дотогава на въпроса: „ Какъв е вашият пол “, на хората им хрумваха два отговора: „ мъж или жена “. (Габриеле Куби сп. „ Християнство и просвета “2015г.). Думата „ gender “ е употребена за първи път през 1955г от американския сексолог Джон Мани, а по късно е станала обичана на ЛГБТ обществото. Полът се трансформира от биологично избран в нещо, което зависи от обществената среда и възпитанието. Напомня ми за руските учени Лисенко и Мичурин. При подобаващи условия ябълката става слива.
Какво ме смущава в Истанбулската спогодба: Това е първият интернационален документ, който съдържа определението gender. Термин от логиката на психиката влиза като норма в законодателството. Преводът на тази дума като „ обществен пол “ е неакуратен и не разказва наличието?. Хората, които не се вписват в естествено дадената им роля на мъже и дами –групата ЛГБТ, в действителност имат проблем със своето вътрешно чувство за пол или имат девиация на половото увлечение. Gender е в действителност техният психически пол. „ Обяснителният отчет разяснява, че предвид на половата еднаквост: „ трансполови или транссексуални лица, кросдресъри, травестити или други групи лица, които не се вписват в публичните стандарти за пол –„ мъж или жена “, са под закрилата на тази Конвенция. “ Това умозаключение прави организацията Трансджендър Европа (TGEU) още през 2014 г.на уеб страницата си: https://tgeu.org/protection-of-trans-people-under-the-istanbul-convention/.
Дотук нищо обезпокоително. Ще внимаваме на кого какъв му е психологическия пол и няма да го дискриминираме. Девиациите не ни засягат. Гейовете да си гейят, лесбийките да си лесбят. Тревожното е,че би трябвало да въведем образование на децата си за „ нестериотипни джендър функции “ и „ джендър провокираното принуждение “ в учебните заведения.
В детската градина, децата би трябвало да научат, че не са момченца и момиченца. Могат да си изберат други джендър функции. Нестериотипни. Подписването на Истанбулската спогодба значи, че страните по принцип са съгласни с ограниченията в нея. Но те не са обвързани с нейните разпореждания, до момента в който не я ратифицират. След това, като интернационален юридически акт, Конвенцията има преимущество пред националното законодателство…
Нека да не избързваме да слагаме в текстовете на законите си думата gender. Може да се наложи някой след нас да я трие. В Конвенцията има един надзорен орган GREVIO с наднационални права и компетенции. Нещо като европейско Комитет за Държавна сигурност (на СССР), Гестапо или ЩАЗИ. Членовете на тази комисия се избират съгласно географски критерии, „ джендър баланс “ и „ джендър равновесие “ (чл. 66 т.2 и т. 4а). GREVIO прави инспекции, изготвя отчети, както по своя преценка, по този начин и по сведения на Неправителствени организации.
Погледнах кои са сегашните членове на GREVIO. Жени от Турция, Сърбия, Франция, Испания, Италия, Португалия, Австрия, Албания, Малта и Черна гора (https://www.coe.int/en/web/istanbul-convention/members). Впечатляващи биографии на учени. Нито една от тях не е загатнала дали е омъжена и дали има деца. Поне множеството против „ sex “пишат „ жена “. И за какво няма нито един мъж в комисията? Поне гей? Това не е ли дискриминация? Ако човек прочете текста на Истанбулската спогодба и прескочи няколко израза, може да се просълзи от трогване. Каква грижа за дамите, каква добрина, какъв алтруизъм! Как сме могли досега…
Обещаваме, няма повече…
Носителите на властта са в ендшпил. Ако откажат да поддържат Конвенцията, ще им дърпат ушите в Брюксел. Ратифицирането е огромна крачка напред към излизането в съпротива. Труден избор. Накрая – един радостен излаз.
Има точка, която е избавителна за българските политици: „ Член 77 — Териториално приложение 1. Всяка страна или Европейският съюз могат все още на сключване или при складиране на документа за ратификация, приемане, одобряване или присъединение да посочат територията или териториите, за които се ползва актуалната Конвенция. “ Ратифицираме Конвенцията и дефинираме територии за нейното деяние: „ Факултето “, „ Столипиново “ и „ Комлука “. Там има други правила и законодателства. Щом от Истанбул заповядват, да забележим дали Асенчо ще бие Айшето и ще спи със сестра?!
Насилието върху дамите в никакъв случай не е било в ценностната система на българите. Комините на нашите къщи са по-стари от множеството страни по света, които в този момент ни дават препоръки. Независимо от това, какво мислят в Брюксел, моите деца и внуци ще са красиви мъже и дами и в никакъв случай комплицирани в самоидентичността си джендъри. Ако дядо ми Михаил чуе защо се спори, ще се обърне…
Едно изказване, което никой не оспорва, се „ пришива “ към друго и се прави погрешен извод: „ Който е срещу Конвенцията поддържа насилието върху дамите. Той е неграмотен съветски сътрудник. Не споделя европейските полезности и тегли страната към Путин и Евразия. “ В общественото пространство се мятат неизвестно по кое време направени статистики: „ Един милион български дами са измъчвани. Всяка четвърта жена е унизена и бита. “
Мъжът се показва като неандерталец. Прибира се от работа, гледа мач, насмуква се с ракия и шамаросва дамата и децата. Това са разсъждения на хора, които в никакъв случай не са изпитали същинска обич, насладата от майчинството, поддръжката и уважението в фамилията. Този облик на българския мъж наскърбява освен мен, само че и моите другари, фамилиите, които познавам, дамите, с които работя. Добре, че от Брюксел ни изпращат подобен скъп документ, да се научим на разум и разсъдък.
Нищо, че си имаме: Закон за отбрана на детето, Закон срещу домашното принуждение, Закон срещу дискриминирането и прочие Наказателният кодекс (чл. 130 алинея 2) дефинира като телесна увреда даже пестник, причиняващболка и страдалчество. Ако тези текстове не се съблюдават, това си е наш, а не Европейски проблем. Казват, че българският превод на Конвенцията бил неакуратен. Нямало в Европа положителни преводачи и станало комплициране. Това, естествено, не е правилно. Българският текст е дискретно манипулиран. Някак си небрежно да го приемем – виж какъв брой страни са го подписали.
Пропусната е думата „ gender “, в този момент съществена тематика на раздора.
Обяснителният отчет към Конвенцията (над 41 хиляди думи, към 130 стр. ) не е преведен и показан на депутатите при утвърждението. В този отчет се съдържат редица, най-малкото смущаващи клаузи. Според медицинските си познания, ще се опитам да внеса разяснение на термините, по този начин свободно интерпретирана в общественото пространство от социолози, политици, прависти, представители на Неправителствени организации и прочие
Полът(sex) се образува от самото забременяване при обмяната на хромозоми. Първичните полови белези се развиват по време на бременността и малко след нея. След това полът е неподвижен и не може непринудено да се промени. За някои хора е мъчно вписването в общия модел мъж/жена, заради физиологични и анатомични аргументи. Хермафродитите (интерсексуални) имат композиция от полови органи на двата пола. Истинският хермафродитизъм (наличие на яйчници и тестиси) е извънредно рядка генетична особеност. В интернационалната подредба на заболяванията (МКБ 10) това заболяване е под рубриката Q56 и се употребява терминът „ неустановен пол “.
В същата МКБ 10, под рубриката F64 е записано: Транссексуалност – хора, които имат полови белези на единия пол, само че вътрешно, душевен се възприемат от другия. Транссексуалността не е анатомична особеност, физиологично положение, публично усещане или обществена роля.
Тя е психически проблем. В по-старата здравна литература, в МКБ 8 и МКБ 9, в раздела „ Разстройства на половото увлечение “ са разказани полови девиации от два вида:
1. Отклонения в метода на реализацията (садизъм, мазохизъм, ексхибиционизъм и пр.)
2. Отклонения в обекта на увлечение (педофилия, геронтофилия, некрофилия, зоофилия и пр.)
През 1969 година американското общество е шокирано от конфликтите сред полиция и хомосексуалисти в едно нюйоркско кафене.
Политиците в Съединени американски щати се опасяват за властта си толкоз, колкото и нашите. Протести и публични безредици значат разлъка с ръководството. Започва битката на ЛГБТ (лесбийки, гейове, бисексуални и транссексуални) за признаването им за репресирани и дискриминирани. През 1979г Световната здравна организация (СЗО) приема новата подредба – МКБ 10, в която, под натиска на Американската психиатрична асоциация са отстранени психологичните отклонения „ хомосексуализъм (уранизъм) “ и „ лесбийство (сафизъм) “.
Болестта става норма. „ Старата дума пол (sex), трябваше да се размени с нова, тъй като дотогава на въпроса: „ Какъв е вашият пол “, на хората им хрумваха два отговора: „ мъж или жена “. (Габриеле Куби сп. „ Християнство и просвета “2015г.). Думата „ gender “ е употребена за първи път през 1955г от американския сексолог Джон Мани, а по късно е станала обичана на ЛГБТ обществото. Полът се трансформира от биологично избран в нещо, което зависи от обществената среда и възпитанието. Напомня ми за руските учени Лисенко и Мичурин. При подобаващи условия ябълката става слива.
Какво ме смущава в Истанбулската спогодба: Това е първият интернационален документ, който съдържа определението gender. Термин от логиката на психиката влиза като норма в законодателството. Преводът на тази дума като „ обществен пол “ е неакуратен и не разказва наличието?. Хората, които не се вписват в естествено дадената им роля на мъже и дами –групата ЛГБТ, в действителност имат проблем със своето вътрешно чувство за пол или имат девиация на половото увлечение. Gender е в действителност техният психически пол. „ Обяснителният отчет разяснява, че предвид на половата еднаквост: „ трансполови или транссексуални лица, кросдресъри, травестити или други групи лица, които не се вписват в публичните стандарти за пол –„ мъж или жена “, са под закрилата на тази Конвенция. “ Това умозаключение прави организацията Трансджендър Европа (TGEU) още през 2014 г.на уеб страницата си: https://tgeu.org/protection-of-trans-people-under-the-istanbul-convention/.
Дотук нищо обезпокоително. Ще внимаваме на кого какъв му е психологическия пол и няма да го дискриминираме. Девиациите не ни засягат. Гейовете да си гейят, лесбийките да си лесбят. Тревожното е,че би трябвало да въведем образование на децата си за „ нестериотипни джендър функции “ и „ джендър провокираното принуждение “ в учебните заведения.
В детската градина, децата би трябвало да научат, че не са момченца и момиченца. Могат да си изберат други джендър функции. Нестериотипни. Подписването на Истанбулската спогодба значи, че страните по принцип са съгласни с ограниченията в нея. Но те не са обвързани с нейните разпореждания, до момента в който не я ратифицират. След това, като интернационален юридически акт, Конвенцията има преимущество пред националното законодателство…
Нека да не избързваме да слагаме в текстовете на законите си думата gender. Може да се наложи някой след нас да я трие. В Конвенцията има един надзорен орган GREVIO с наднационални права и компетенции. Нещо като европейско Комитет за Държавна сигурност (на СССР), Гестапо или ЩАЗИ. Членовете на тази комисия се избират съгласно географски критерии, „ джендър баланс “ и „ джендър равновесие “ (чл. 66 т.2 и т. 4а). GREVIO прави инспекции, изготвя отчети, както по своя преценка, по този начин и по сведения на Неправителствени организации.
Погледнах кои са сегашните членове на GREVIO. Жени от Турция, Сърбия, Франция, Испания, Италия, Португалия, Австрия, Албания, Малта и Черна гора (https://www.coe.int/en/web/istanbul-convention/members). Впечатляващи биографии на учени. Нито една от тях не е загатнала дали е омъжена и дали има деца. Поне множеството против „ sex “пишат „ жена “. И за какво няма нито един мъж в комисията? Поне гей? Това не е ли дискриминация? Ако човек прочете текста на Истанбулската спогодба и прескочи няколко израза, може да се просълзи от трогване. Каква грижа за дамите, каква добрина, какъв алтруизъм! Как сме могли досега…
Обещаваме, няма повече…
Носителите на властта са в ендшпил. Ако откажат да поддържат Конвенцията, ще им дърпат ушите в Брюксел. Ратифицирането е огромна крачка напред към излизането в съпротива. Труден избор. Накрая – един радостен излаз.
Има точка, която е избавителна за българските политици: „ Член 77 — Териториално приложение 1. Всяка страна или Европейският съюз могат все още на сключване или при складиране на документа за ратификация, приемане, одобряване или присъединение да посочат територията или териториите, за които се ползва актуалната Конвенция. “ Ратифицираме Конвенцията и дефинираме територии за нейното деяние: „ Факултето “, „ Столипиново “ и „ Комлука “. Там има други правила и законодателства. Щом от Истанбул заповядват, да забележим дали Асенчо ще бие Айшето и ще спи със сестра?!
Насилието върху дамите в никакъв случай не е било в ценностната система на българите. Комините на нашите къщи са по-стари от множеството страни по света, които в този момент ни дават препоръки. Независимо от това, какво мислят в Брюксел, моите деца и внуци ще са красиви мъже и дами и в никакъв случай комплицирани в самоидентичността си джендъри. Ако дядо ми Михаил чуе защо се спори, ще се обърне…
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ