Българският фолклор ни е съхранил като нация, бит и култура.

Българският фолклор ни е съхранил като нация, обичай и просвета. Аз самата танцувам във фолклорна групировка и го върша с доста обич. Народните танци са това занимание, което ме разтоварва от всекидневието, само че за мен те са и друго – танцувайки, считам, че способствам за запазването на българския дух. А за мен, като читалищен активист и самодеец, това е доста значимо.

Държавата би трябвало да резервира фолклора и да подкрепи той да бъде почтено финансиран, с цел да показва неповторимите ни национални песни и танци по света. Такава да вземем за пример е практиката в някои страни в Европа, където е направено нужното, с цел да се запазят традициите в изкуството, бита и културата.

Фолклорът следва да бъде избран като национално културно благосъстояние и да бъде предпазен. Това може да се реализира под формата на непрекъснат инструмент за регулярно финансиране, което ще обезпечи спокойна среда за хората, които на благосклонност съхраняват скъпите български танци.

Нужно е обезпечаване на подобаваща база, обичайни костюми и благоприятни условия за реализация на младежите, които желаят професионално да се занимават с фолклора ни. Необходими са промени в законодателната уредба и по-специално в Закона за културното завещание. В частност, фокусът следва да бъде върху инструментите за финансиране.

Важно е да се построи и механизъм за финансиране от общинските бюджети, които да заделят средства за читалищата, откъдето да се дофинасират детските фолклорни сформира. В момента е доста мъчно да се употребява финансиране по планове за този вид активност.

Уникалността ни почива върху изконните български обичаи. Основата ни като просвета и народ се градят върху тях. За мен е благополучие, че през последните години младежите, а и освен те, от ден на ден обръщат взор към българските фолклорни песни и танци. Държавата би трябвало да откликне на тези настроения, с цел да се запази любовта към българщината и да се предава през поколенията.

dnesplus.bg