Марин Райков защити ролята на Борис III за спасяването на българските евреи
Българския дипломат във Англия Марин Райков отбрани ролята на цар Борис Трети за спасяването на българските евреи по време на Втората международна война, оповестява Българска телеграфна агенция.
Повод за коментара му стана режисура със заглавие " Краткият живот и мистериозната гибел на Борис III, цар на българите ", подготвяна от британската театрална натрупа " Аут ъф дъ форест " ( " Out of the forest " ).
Пиесата, написана от Джоузеф Кълън по книгата на Стефан Груев " Корона от тръни ", е включена в програмата на Единбургския интернационален фестивал, а в края на предишния месец бе показана в българското дипломатическо посланичество в Лондон.
Райков разгласява във в. " Таймс " отговор на материал на Колин Шиндлър, учител по история във Висшето учебно заведение за ориенталски и африкански проучвания към Лондонския университет.
На 18 юли Шиндлър разгласява в " Таймс " публикация, в която споделя, че скоро на Единбургския фестивал ще бъде показана " пиеса за българския цар Борис и по какъв начин той избавя 50 000 евреи от нацистите ". " Макар и безспорно с положителни планове, това е история, която е пренаписана, с цел да се сътвори мит ", счита британският историк.
Той се базира на книгата " Откраднатият роман за българските евреи и Холокоста " на Джаки Комфорти и Марта Аладжем Блумфийлд, която по думите му " споделя друга история ".
" България е била съдружник на нацистка Германия… През януари 1941 година е признато антисемитско законодателство, с което евреите са отстранени от въоръжените сили; не разрешават се смесените бракове; евреите с български имена са принудени да върнат първичните си имена; иззема се еврейска благосъстоятелност и се вкарва система от квоти за еврейските студенти, които желаят да следват в университетите ", написа Шиндлер.
" През март 1941 година България публично се причислява към силите на Оста и разрешава на нацистите да пресекат границите ѝ, с цел да атакуван Гърция и Югославия ", продължава създателят на публикацията.
Шиндлер показва, че цар Борис Трети утвърждава решението българските евреи да носят жълти звезди и през август 1942 година разрешава да се учреди комисариат, който е виновен за ориста на евреите.
През януари 1943 година хауптщурмфюрерът от Секретен сътрудник Теодор Данекер, зависещ на архитекта на Холокоста Адолф Айхман, посещава София и подписва съглашение за депортиране на българските евреи.
" Много български общественици са възмутени и оказват напън върху Борис да не депортира евреите. Сред тях бяха православните патриарси Стефан и Кирил… както и депутатът Димитър Пешев, който провежда петиция против депортацията, подписана от 42 депутати. Именно тази решителна съпротива в действителност стопира Борис. Тъкмо заради тази причина 20 000 български евреи са изпратени в трудови лагери, а не в лагери за изтребване. Много от тях се завръщат съкрушени ", написа Шиндлър в публикацията си.
Авторът добавя, че като съдружник на нацистите българската войска окупира Западна Тракия и Източна Македония в Гърция и е виновна за контрола на депортирането на 11 343 гръцки евреи.
" Те са превозени до Виена, където ги чака Гестапо. Оттам множеството от тях подхващат последното си пътешестване до Треблинка ", обобщава Шиндлер.
Авторът на материала цитира и депеша, изпратена 22 юни 1943 година от цар Борис Трети до немския министър на външните работи Йоахим декор Рибентроп. Българският монарх декларира: " Еврейският дух на печалбарство е нанесъл огромни вреди на човечеството… ".
" Сър, пишете, че постановката " Краткият живот и мистериозната гибел на Борис III, цар на българите " … е била упрекната в " пренаписване на историята " поради неправилното изказване, че българският монарх е избавил живота на 50 000 евреи по времето на Холокоста ", обръща се българският дипломат Марин Райков към Колин Шиндлър.
" Постановката правилно отразява историческите обстоятелства. На първи март 1941 година немски войски минават през България. В същия ден министър председателят Богдан Филов подписва присъединение към пакта. По предписание на Райха във всички страни се вкарват антисемитски ограничения и, за жалост, България не прави изключение ", продължава Райков.
" Въпреки това българският закон съдържа една значима разлика от нюрнбергското законодателство. Българските евреи не биват лишени от отбрана на поданството им ", акцентира той.
Посланикът напомня, че по-късно елементи от Югославия и Северна Гърция са предадени на българска администрация, само че България няма суверенитет върху тези територии.
" Престъпната депортация на евреите от Тракия и Македония, които не са имали българско поданство, е напълно немска самодейност ", написа Райков.
" Въпросът за депортацията на евреи от България е стоял по друг метод. Под големия немски напън държавното управление в началото се съгласява за тяхната депортация. По директива на цар Борис Трети вътрешният министър Никола Габровски анулира депортацията и 50 000 евреи са били избавени ", написа още българският дипломат в Лондон.
" Ролята на царя е решаваща, тъй като той е лицето, което управлява всички съществени центрове на властта ", заключава той.
Повод за коментара му стана режисура със заглавие " Краткият живот и мистериозната гибел на Борис III, цар на българите ", подготвяна от британската театрална натрупа " Аут ъф дъ форест " ( " Out of the forest " ).
Пиесата, написана от Джоузеф Кълън по книгата на Стефан Груев " Корона от тръни ", е включена в програмата на Единбургския интернационален фестивал, а в края на предишния месец бе показана в българското дипломатическо посланичество в Лондон.
Райков разгласява във в. " Таймс " отговор на материал на Колин Шиндлър, учител по история във Висшето учебно заведение за ориенталски и африкански проучвания към Лондонския университет.
На 18 юли Шиндлър разгласява в " Таймс " публикация, в която споделя, че скоро на Единбургския фестивал ще бъде показана " пиеса за българския цар Борис и по какъв начин той избавя 50 000 евреи от нацистите ". " Макар и безспорно с положителни планове, това е история, която е пренаписана, с цел да се сътвори мит ", счита британският историк.
Той се базира на книгата " Откраднатият роман за българските евреи и Холокоста " на Джаки Комфорти и Марта Аладжем Блумфийлд, която по думите му " споделя друга история ".
" България е била съдружник на нацистка Германия… През януари 1941 година е признато антисемитско законодателство, с което евреите са отстранени от въоръжените сили; не разрешават се смесените бракове; евреите с български имена са принудени да върнат първичните си имена; иззема се еврейска благосъстоятелност и се вкарва система от квоти за еврейските студенти, които желаят да следват в университетите ", написа Шиндлер.
" През март 1941 година България публично се причислява към силите на Оста и разрешава на нацистите да пресекат границите ѝ, с цел да атакуван Гърция и Югославия ", продължава създателят на публикацията.
Шиндлер показва, че цар Борис Трети утвърждава решението българските евреи да носят жълти звезди и през август 1942 година разрешава да се учреди комисариат, който е виновен за ориста на евреите.
През януари 1943 година хауптщурмфюрерът от Секретен сътрудник Теодор Данекер, зависещ на архитекта на Холокоста Адолф Айхман, посещава София и подписва съглашение за депортиране на българските евреи.
" Много български общественици са възмутени и оказват напън върху Борис да не депортира евреите. Сред тях бяха православните патриарси Стефан и Кирил… както и депутатът Димитър Пешев, който провежда петиция против депортацията, подписана от 42 депутати. Именно тази решителна съпротива в действителност стопира Борис. Тъкмо заради тази причина 20 000 български евреи са изпратени в трудови лагери, а не в лагери за изтребване. Много от тях се завръщат съкрушени ", написа Шиндлър в публикацията си.
Авторът добавя, че като съдружник на нацистите българската войска окупира Западна Тракия и Източна Македония в Гърция и е виновна за контрола на депортирането на 11 343 гръцки евреи.
" Те са превозени до Виена, където ги чака Гестапо. Оттам множеството от тях подхващат последното си пътешестване до Треблинка ", обобщава Шиндлер.
Авторът на материала цитира и депеша, изпратена 22 юни 1943 година от цар Борис Трети до немския министър на външните работи Йоахим декор Рибентроп. Българският монарх декларира: " Еврейският дух на печалбарство е нанесъл огромни вреди на човечеството… ".
" Сър, пишете, че постановката " Краткият живот и мистериозната гибел на Борис III, цар на българите " … е била упрекната в " пренаписване на историята " поради неправилното изказване, че българският монарх е избавил живота на 50 000 евреи по времето на Холокоста ", обръща се българският дипломат Марин Райков към Колин Шиндлър.
" Постановката правилно отразява историческите обстоятелства. На първи март 1941 година немски войски минават през България. В същия ден министър председателят Богдан Филов подписва присъединение към пакта. По предписание на Райха във всички страни се вкарват антисемитски ограничения и, за жалост, България не прави изключение ", продължава Райков.
" Въпреки това българският закон съдържа една значима разлика от нюрнбергското законодателство. Българските евреи не биват лишени от отбрана на поданството им ", акцентира той.
Посланикът напомня, че по-късно елементи от Югославия и Северна Гърция са предадени на българска администрация, само че България няма суверенитет върху тези територии.
" Престъпната депортация на евреите от Тракия и Македония, които не са имали българско поданство, е напълно немска самодейност ", написа Райков.
" Въпросът за депортацията на евреи от България е стоял по друг метод. Под големия немски напън държавното управление в началото се съгласява за тяхната депортация. По директива на цар Борис Трети вътрешният министър Никола Габровски анулира депортацията и 50 000 евреи са били избавени ", написа още българският дипломат в Лондон.
" Ролята на царя е решаваща, тъй като той е лицето, което управлява всички съществени центрове на властта ", заключава той.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ