Страсбург: България е снизходителна към трафикантите на хора
Българските управляващи са снизходителни към трафикантите на хора. Те се санкционират с минимални, постоянно условни присъди, а делата им вървят по бързата процедура. В същото време жертвите им нямат съответен достъп до компенсации и отбрана. Това се споделя в новия, трети, на Експертната група за битка с трафика на хора (ГРЕТА), която следи за използването на Конвенция на Съвета на Европа за битка с трафика на хора.
ГРЕТА приканва българските управляващи да подхващат ограничения, с цел да подсигуряват, че закононарушенията, свързани с трафика на хора, водят до ефикасни, пропорционални и възпиращи наказания. Споразуменията по тези каузи, с които нормално подсъдимите си обезпечават минимални или присъди под минимума, би трябвало да се употребяват се подписват единствено по изключение, считат специалистите. Но управляващите са призовани и да подсигуряват, че делата за трафик на хора завършват в рационални периоди.
Едно от делата, които се дават за образец от специалистите, е за случай, в който бременна жена е набирана за трафик, а задачата е бебето й да бъде продадено в Гърция. Процесът, който се гледа от спецсъда, завършва с 3-годишна условна присъда. А един от подсъдимите подписва съглашение със спецпрокуратурата.
Върховните съдии, които ГРЕТА интервюира, споделят, че най-големите санкции, налагани за трафик на хора, са 13 години затвор и санкция от 100 хиляди лева и 8 години затвор и 40 хиляди лева санкция. Мнозинството от делата обаче завършват с присъди от по 3 години, които са и прагът наказването да е условно. Според юристи, които пазят жертви на трафик, един от методите да се преодолее тази уязвимост, е да бъде повишена долната граница на наказванията за това закононарушение. Препоръчва се още на наказаните да бъдат налагани пробационни ограничения като публично потребен труд, с облагата от който да се компенсират жертвите.
Друга рекомендация на ГРЕТА е жертвите на трафик да получават реален достъп до пазара на труда, да се работи за тяхното икономическо и обществено включване посредством образования и намиране на работа. Призовава се и интервала на възобновяване на жертвите да бъде регламентиран със закон.
България продължи да бъде най-вече страна на генезис за трафикирани лица, директна страна и в доста по-малка степен крайна дестинация. Около 65% от разпознатите жертви в интервала 2015-2019 година са български дами и девойки, трафикирани за полова употреба в чужбина (по-специално в Германия, Австрия, Холандия, Белгия, Италия и Швейцария) и в България, сочи отчетът. Нараства броят на мъжете, дамите и децата, трафикирани в чужбина за насилствен труд, наложително милостиня и насилствена престъпност. През отчетния интервал са разпознати единствено пет хипотетични задгранични жертви на трафик на хора, а измежду търсещите леговище не са открити жертви на трафик.
Примери
В опита си да оправдаят съществуването си,, двете профилирани съдилища разпространиха в понеделник лист на комплицираните каузи, които висят пред двете инстанции. Сред тях има и няколко за трафик на хора, които са завършили в спецсъда с оправдателни присъди. Пред апелативния съд да вземем за пример виси дело, по което на първа инстанция петимата подсъдими са оправдани за организирана незаконна група за трафик на хора за полова употреба. По друго дело прокуратурата стачкува против наказванията (не се оповестява какви са те) на 4 подсъдими за трафик на хора в чужбина, в това число на малолетни лица, за полова употреба. Апелативният спецсъд гледа и дело против двама подсъдими, оправдани от долната инстанция за трафик на хора.
ГРЕТА приканва българските управляващи да подхващат ограничения, с цел да подсигуряват, че закононарушенията, свързани с трафика на хора, водят до ефикасни, пропорционални и възпиращи наказания. Споразуменията по тези каузи, с които нормално подсъдимите си обезпечават минимални или присъди под минимума, би трябвало да се употребяват се подписват единствено по изключение, считат специалистите. Но управляващите са призовани и да подсигуряват, че делата за трафик на хора завършват в рационални периоди.
Едно от делата, които се дават за образец от специалистите, е за случай, в който бременна жена е набирана за трафик, а задачата е бебето й да бъде продадено в Гърция. Процесът, който се гледа от спецсъда, завършва с 3-годишна условна присъда. А един от подсъдимите подписва съглашение със спецпрокуратурата.
Върховните съдии, които ГРЕТА интервюира, споделят, че най-големите санкции, налагани за трафик на хора, са 13 години затвор и санкция от 100 хиляди лева и 8 години затвор и 40 хиляди лева санкция. Мнозинството от делата обаче завършват с присъди от по 3 години, които са и прагът наказването да е условно. Според юристи, които пазят жертви на трафик, един от методите да се преодолее тази уязвимост, е да бъде повишена долната граница на наказванията за това закононарушение. Препоръчва се още на наказаните да бъдат налагани пробационни ограничения като публично потребен труд, с облагата от който да се компенсират жертвите.
Друга рекомендация на ГРЕТА е жертвите на трафик да получават реален достъп до пазара на труда, да се работи за тяхното икономическо и обществено включване посредством образования и намиране на работа. Призовава се и интервала на възобновяване на жертвите да бъде регламентиран със закон.
България продължи да бъде най-вече страна на генезис за трафикирани лица, директна страна и в доста по-малка степен крайна дестинация. Около 65% от разпознатите жертви в интервала 2015-2019 година са български дами и девойки, трафикирани за полова употреба в чужбина (по-специално в Германия, Австрия, Холандия, Белгия, Италия и Швейцария) и в България, сочи отчетът. Нараства броят на мъжете, дамите и децата, трафикирани в чужбина за насилствен труд, наложително милостиня и насилствена престъпност. През отчетния интервал са разпознати единствено пет хипотетични задгранични жертви на трафик на хора, а измежду търсещите леговище не са открити жертви на трафик.
Примери
В опита си да оправдаят съществуването си,, двете профилирани съдилища разпространиха в понеделник лист на комплицираните каузи, които висят пред двете инстанции. Сред тях има и няколко за трафик на хора, които са завършили в спецсъда с оправдателни присъди. Пред апелативния съд да вземем за пример виси дело, по което на първа инстанция петимата подсъдими са оправдани за организирана незаконна група за трафик на хора за полова употреба. По друго дело прокуратурата стачкува против наказванията (не се оповестява какви са те) на 4 подсъдими за трафик на хора в чужбина, в това число на малолетни лица, за полова употреба. Апелативният спецсъд гледа и дело против двама подсъдими, оправдани от долната инстанция за трафик на хора.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ