Как шепа съдии намериха цаката и на Европейската заповед за арест
Българските съдилища предават на конвейер младежи, работили в колцентрове, по следствия за измами в Германия. В същото време шепа съдии от Софийския градски съд протакат делата против уредниците на схемата. Практиката е в нарушаване на закона и трансформира страната в зона, в която правото на Европейски Съюз не важи.
Ако гледате телевизия, евентуално сте се сблъсквали с репортажи, разказващи за нещастната орис на български младежи, разследвани от управляващите в Германия за машинация. Работили в колцентър, те описват по какъв начин не са осъзнавали, че в действителност работят за бойлеррум - скица за привличане на наивни вложители по телефона с нереални обещания за възвращаемост.
През последните две години повече от 15 български младежи, работили в колцентрове, бяха предадени на немските управляващи по Европейска заповед за арест (ЕЗА) с обвиняване за присъединяване в проведена незаконна група за компютърни закононарушения и финансови измами. Някои са наказани, към този момент има случаи и на върнати да излежат присъдата си в родината.
Българите са наказани за това, че са обявили офeрти от името на онлайн платформи за финансово вложение, като са правили погрешни изказвания и по този начин са подвеждали клиенти в Лайпциг, Берлин и други места в Германия да влагат огромни суми в разнообразни финансови принадлежности. Депозираните потребителски средства неотложно били разпределяни в комплицирана мрежа за пране на пари, ситуирана в цяла Европа. Известно е, че огромна част от чиновниците в тези колцентрове работят по скрипт - указания, предоставени им от работодателите. Трудно е да се реши какъв брой от тях са знаели или са можели да допускат, че в тази ситуация става въпрос за лъжлива скица, на кой стадий от ангажираността им е можело да се чака това и така нататък
Реклама
В същото време обаче, до момента в който българските съдилища предават на немското правораздаване българските младежи, които настояват, че не са подозирали в какво са забъркани, два правосъдни състава в Софийския градски съд (СГС) обърнаха отъпканата процедура по приложението на Европейската заповед за арест и вършат всичко допустимо да предотвратят предаването на немския съд на четирима израелски жители, които не просто са взели участие в схемите за финансови измами, а явно са уредниците, доколкото са притежатели или шефове на компаниите.
Предаването на четиримата израелци е поискано от прокуратурата и съда в Бамберг, Германия, където е профилираната прокуратура за следствие на киберпрестъпления, по почти същото време, по което и българите. За разлика от другите каузи по ЕЗА, които по закон и процедура протичат доста бързо - седмица или две-три, техните каузи се точат към този момент близо година и повече, а в един от случаите българският съд е отказал да извърши настояването на немските управляващи.
Съвпадения и разминавания с правото
Европейската заповед за арест е един от мощните принадлежности на европейското право. Тя се гради на взаимното доверие, че щом ЕЗА е издадена от страна - членка на Европейски Съюз, и дава отговор на официални критерии, това ще подсигурява относително бързо предаване от една страна членка на друга. Ролята на съда е да съблюдава съществуването на тези критерии и в къси периоди да вземе решение дали да я извърши.
Така при започване на 2022 година магистратите в Бамберг издават серия от ЕЗА по висящи следствия, почнали по тъжби от излъгани в схемата. Сумите възлизат на милиони евро. Реклама
Част от обвинените в Германия са арестувани в България, а измежду тях са и израелските жители, които по свидетелски показания са по-високо в йерархията или даже са посочени за уредници на лъжливите схеми. В такива случаи съдът в началото взема мярка (често това е задържане под стража или домакински арест, с цел да не може обвиненият да се укрие), а по-късно гледа бързо делото всъщност.
През октомври 2022 година в Софийски градски съд е формирано дело за предаването на Исаак Й. Той е пуснат под домакински арест и делото против него стартира да буксува. Съдия Петя Крънчева, която е докладчик и ръководител по делото, го отсрочва поради промяна на юрист, отсъствие на преводач... и по този начин три месеца. През януари по молба на Исаак Й. арбитър Крънчева му разрешила да посещава рехабилитационно студио за физиотерапия поради болки в гърба . Противно на закона, решението за това е взето еднолично, в закрито съвещание и без назначена експертиза. През идващите 10 месеца делото е неведнъж отлагано. " Заседания са насрочвани за след повече от месец-два. Това е безобразно по такива каузи ", разяснява арбитър от Софийски градски съд.
Съдия Петя Крънчева Фотограф: Надежда Чипева
Според интернационалното право делата за ЕЗА изискват бързо решение по изискване и по този метод е било процедирано по всички проблеми на поискани български младежи. В рамковото решение за ЕЗА има оптимален период за осъществяване на Европейска заповед за арест от 30 дни, в изключителни случаи 45 или 90 дни. Ако тези периоди се надвишат, съдът, който гледа делото за осъществяване на ЕЗА, е задължен да осведоми Евроджъст и издаващия орган за аргументите, заради които делото не може да бъде завършено. По делата за ЕЗА се ревизира съществуването на изискванията за предаването, без обаче да се разискват доказателствата в искащата страна. В това е смисълът на Европейска заповед за арест, основаващ се на взаимно доверие сред органите на страните, че против съответното лице - било подсъдимо или обвинено, има задоволително доказателства, с цел да се образува произвеждане.
Да си го проверяваме у нас
През юни т.г Софийският градски съд - в състав ръководител (отново) Петя Крънчева, докладчик Антон Урумов и Бетина Бошнакова, взема решение да откаже осъществяване на ЕЗА, издадена от районния съд на Бамберг, за израелския жител Ниймо Х. с потресаващия претекст, че следствието на това закононарушение можело да се извърши и в България. Прокуратурата взема решение да не стачкува. Разследване в България няма, израелецът е пуснат на независимост и към този момент не е в България. Делото за предаването му е формирано през октомври м.г. и се е проточило повече от 8 месеца.
Ако гледате телевизия, евентуално сте се сблъсквали с репортажи, разказващи за нещастната орис на български младежи, разследвани от управляващите в Германия за машинация. Работили в колцентър, те описват по какъв начин не са осъзнавали, че в действителност работят за бойлеррум - скица за привличане на наивни вложители по телефона с нереални обещания за възвращаемост.
През последните две години повече от 15 български младежи, работили в колцентрове, бяха предадени на немските управляващи по Европейска заповед за арест (ЕЗА) с обвиняване за присъединяване в проведена незаконна група за компютърни закононарушения и финансови измами. Някои са наказани, към този момент има случаи и на върнати да излежат присъдата си в родината.
Българите са наказани за това, че са обявили офeрти от името на онлайн платформи за финансово вложение, като са правили погрешни изказвания и по този начин са подвеждали клиенти в Лайпциг, Берлин и други места в Германия да влагат огромни суми в разнообразни финансови принадлежности. Депозираните потребителски средства неотложно били разпределяни в комплицирана мрежа за пране на пари, ситуирана в цяла Европа. Известно е, че огромна част от чиновниците в тези колцентрове работят по скрипт - указания, предоставени им от работодателите. Трудно е да се реши какъв брой от тях са знаели или са можели да допускат, че в тази ситуация става въпрос за лъжлива скица, на кой стадий от ангажираността им е можело да се чака това и така нататък
Реклама
В същото време обаче, до момента в който българските съдилища предават на немското правораздаване българските младежи, които настояват, че не са подозирали в какво са забъркани, два правосъдни състава в Софийския градски съд (СГС) обърнаха отъпканата процедура по приложението на Европейската заповед за арест и вършат всичко допустимо да предотвратят предаването на немския съд на четирима израелски жители, които не просто са взели участие в схемите за финансови измами, а явно са уредниците, доколкото са притежатели или шефове на компаниите.
Предаването на четиримата израелци е поискано от прокуратурата и съда в Бамберг, Германия, където е профилираната прокуратура за следствие на киберпрестъпления, по почти същото време, по което и българите. За разлика от другите каузи по ЕЗА, които по закон и процедура протичат доста бързо - седмица или две-три, техните каузи се точат към този момент близо година и повече, а в един от случаите българският съд е отказал да извърши настояването на немските управляващи.
Съвпадения и разминавания с правото
Европейската заповед за арест е един от мощните принадлежности на европейското право. Тя се гради на взаимното доверие, че щом ЕЗА е издадена от страна - членка на Европейски Съюз, и дава отговор на официални критерии, това ще подсигурява относително бързо предаване от една страна членка на друга. Ролята на съда е да съблюдава съществуването на тези критерии и в къси периоди да вземе решение дали да я извърши.
Така при започване на 2022 година магистратите в Бамберг издават серия от ЕЗА по висящи следствия, почнали по тъжби от излъгани в схемата. Сумите възлизат на милиони евро. Реклама
Част от обвинените в Германия са арестувани в България, а измежду тях са и израелските жители, които по свидетелски показания са по-високо в йерархията или даже са посочени за уредници на лъжливите схеми. В такива случаи съдът в началото взема мярка (често това е задържане под стража или домакински арест, с цел да не може обвиненият да се укрие), а по-късно гледа бързо делото всъщност.
През октомври 2022 година в Софийски градски съд е формирано дело за предаването на Исаак Й. Той е пуснат под домакински арест и делото против него стартира да буксува. Съдия Петя Крънчева, която е докладчик и ръководител по делото, го отсрочва поради промяна на юрист, отсъствие на преводач... и по този начин три месеца. През януари по молба на Исаак Й. арбитър Крънчева му разрешила да посещава рехабилитационно студио за физиотерапия поради болки в гърба . Противно на закона, решението за това е взето еднолично, в закрито съвещание и без назначена експертиза. През идващите 10 месеца делото е неведнъж отлагано. " Заседания са насрочвани за след повече от месец-два. Това е безобразно по такива каузи ", разяснява арбитър от Софийски градски съд.
Съдия Петя Крънчева Фотограф: Надежда Чипева
Според интернационалното право делата за ЕЗА изискват бързо решение по изискване и по този метод е било процедирано по всички проблеми на поискани български младежи. В рамковото решение за ЕЗА има оптимален период за осъществяване на Европейска заповед за арест от 30 дни, в изключителни случаи 45 или 90 дни. Ако тези периоди се надвишат, съдът, който гледа делото за осъществяване на ЕЗА, е задължен да осведоми Евроджъст и издаващия орган за аргументите, заради които делото не може да бъде завършено. По делата за ЕЗА се ревизира съществуването на изискванията за предаването, без обаче да се разискват доказателствата в искащата страна. В това е смисълът на Европейска заповед за арест, основаващ се на взаимно доверие сред органите на страните, че против съответното лице - било подсъдимо или обвинено, има задоволително доказателства, с цел да се образува произвеждане.
Да си го проверяваме у нас
През юни т.г Софийският градски съд - в състав ръководител (отново) Петя Крънчева, докладчик Антон Урумов и Бетина Бошнакова, взема решение да откаже осъществяване на ЕЗА, издадена от районния съд на Бамберг, за израелския жител Ниймо Х. с потресаващия претекст, че следствието на това закононарушение можело да се извърши и в България. Прокуратурата взема решение да не стачкува. Разследване в България няма, израелецът е пуснат на независимост и към този момент не е в България. Делото за предаването му е формирано през октомври м.г. и се е проточило повече от 8 месеца.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ