Неделните училища зад граница са най-добрият проводник на знание и българщина, заяви Илияна Йотова
" Българските неделни учебни заведения зад граница са най-хубавият проводник измежду българските деца в чужбина на българското познание, на българщината и приноса на България в международното културно завещание ", това съобщи вицепрезидентът Илияна Йотова на откриването в Атина на Международния теоретичен конгрес „ Пътят на светлината “. Той се организира под патронажа на вицепрезидента и е част от програмата за отбелязването на 20-годишнината на българското неделно учебно заведение „ Св. св. Кирил и Методий “.
„ С вашата активност в софтуерния 21 век продължавате да пишете вечността, с най-силното оръжие – духовността и словото. Учите българските деца, които се раждат в чужбина, да познават своя корен, да отстояват своята еднаквост, да пазят българския език “.
" Да възстановим въздействието на България измежду водещите слависти по света, да върнем заслуженото ѝ място като средище за развиването на славистиката. България е люлката, която сътвори цяла нова цивилизация – славянската, и би трябвало да се знае, че популяризира към останалия славянски свят знание, просвета и нематериалност, които и до през днешния ден предопределят развиването на Европа ".
В В приветствието си Йотова благодари на учените и учителите в българските неделни учебни заведения, че популяризират знанието.
„ Както написа Паисий в своята „ История славянобългарска “, българите по-рано от всички славянски нации почнали да четат на своя език “, напомни вицепрезидентът.
„ Епохалното дело на Светите братя Кирил и Методий беше продължено от техните възпитаници, само че тяхната задача не завърши в Централна Европа. Преди повече от 11 века в българските земи се родиха свещени букви и книжовни школи, които разпространиха четмо, писмо, просвета и нематериалност по целия славянски свят. Спасено от княз Борис, славянското слово беше публикувано с българските букви и на Изток, и на Запад, и сложи началото на нова словесност, просвета, нематериалност, утвърди православието “, съобщи Илияна Йотова.
Вицепрезидентът сложи въпроса за фрапантно намаляващите лекторати по български език и просвета в непознати университети – от 200 преди 20-ина години, през днешния ден са към 40. Тя прикани за общите старания на българската страна да бъдат възвърнати тези изгубени позиции.
Илияна Йотова още веднъж отбрани концепцията за основаването на Български народен културен институт зад граница.
„ Той ще е нужният и скъп сътрудник в задачата ни за разпространяване на българското културно-историческо завещание, за привличане на интереса на непознатите жители към българския език, обичаи, просвета и нематериалност. Само България от европейските страни няма подобен институт “, уточни Йотова.
По-късно вицепрезидентът беседва с представители на български сдружения и неделни учебни заведения.
Последвайте ни във и
Вече може да ни гледате и в
Намерете ни в
„ С вашата активност в софтуерния 21 век продължавате да пишете вечността, с най-силното оръжие – духовността и словото. Учите българските деца, които се раждат в чужбина, да познават своя корен, да отстояват своята еднаквост, да пазят българския език “.
" Да възстановим въздействието на България измежду водещите слависти по света, да върнем заслуженото ѝ място като средище за развиването на славистиката. България е люлката, която сътвори цяла нова цивилизация – славянската, и би трябвало да се знае, че популяризира към останалия славянски свят знание, просвета и нематериалност, които и до през днешния ден предопределят развиването на Европа ".
В В приветствието си Йотова благодари на учените и учителите в българските неделни учебни заведения, че популяризират знанието. „ Както написа Паисий в своята „ История славянобългарска “, българите по-рано от всички славянски нации почнали да четат на своя език “, напомни вицепрезидентът.
„ Епохалното дело на Светите братя Кирил и Методий беше продължено от техните възпитаници, само че тяхната задача не завърши в Централна Европа. Преди повече от 11 века в българските земи се родиха свещени букви и книжовни школи, които разпространиха четмо, писмо, просвета и нематериалност по целия славянски свят. Спасено от княз Борис, славянското слово беше публикувано с българските букви и на Изток, и на Запад, и сложи началото на нова словесност, просвета, нематериалност, утвърди православието “, съобщи Илияна Йотова.
Вицепрезидентът сложи въпроса за фрапантно намаляващите лекторати по български език и просвета в непознати университети – от 200 преди 20-ина години, през днешния ден са към 40. Тя прикани за общите старания на българската страна да бъдат възвърнати тези изгубени позиции.
Илияна Йотова още веднъж отбрани концепцията за основаването на Български народен културен институт зад граница.
„ Той ще е нужният и скъп сътрудник в задачата ни за разпространяване на българското културно-историческо завещание, за привличане на интереса на непознатите жители към българския език, обичаи, просвета и нематериалност. Само България от европейските страни няма подобен институт “, уточни Йотова.
По-късно вицепрезидентът беседва с представители на български сдружения и неделни учебни заведения.
Последвайте ни във и
Вече може да ни гледате и в
Намерете ни в
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ