Адвокат разби Тим Себастиян от „Дойче веле“ с това ПИСМО
Български правист написа остро писмо против операциите в предаването на журналиста Тим Себастиян по „ Дойче веле “, написа.
Ето какво написа юрист Станислав Станев. Публикуваме писмото му без редакторска интервенция:
„ Уважаеми господин Себастиян,
Тъй като в моята страна стана доста известно Вашето изявление в предаването „ Конфликтна зона “ с министъра на труда и обществената политика на България и имаше много поляризирани отзиви, взех решение, че не трябва да оставям другите хора да мислят вместо мен, а би трябвало да си изградя усещания самичък.
Господин Себастиян, изгледах изявлението и би трябвало да призная, че съм слисан, слисан съм до каква степен е стигнало равнището на Дойче веле...
Няма да Ви омръзвам с всичко, което ме потресе в метода, по който Вие практикувате публицистиката, само че не мога да не Ви обърна внимание върху няколко момента. Не че чакам да го вземете поради, само че най-малко ще знаете, че в България има и хора, които не са равнодушни към този жанр послания.
Започвам от това, че Деница Сачева е министър на труда и обществената политика. Тя не е министър на правораздаването, вътрешен министър или основен прокурор. Да ѝ се задават въпроси, които са отвън ресора ѝ, в опит да бъде предизвикана, може и да съставлява процедура с висока пропагандна стойност, само че тук истината няма доста място.
Все отново, въпреки и да не наподобява значимо, останах очарован от метода, по който министър Сачева не се подведе на провокациите и Ви отговори правилно. Ако не я бяхте прекъсвали в опит да наложите тезата си, Вашите фенове можеха да научат още много аспекти на нещата, само че очевидно това не е било приоритет на предаването Ви.
И защото в това изявление повдигнахте като изказвания (не като въпроси) много тези, в които или не знаете действителността (или не желаете да я изречете), ще си разреша да я споделя такава, каквато се вижда тя от тези, които следят от близко работата на държавното управление.
На въпроса по кое време държавното управление ще схване намека.
Както ви беше отговорено, надали е имало миг от митингите, в който да са се били събрали повече от 6 000 индивида. Знаете ли, че София е към милион и половина поданици. В тази връзка по какъв начин да тълкуваме посланието Ви, че държавното управление би трябвало да схване намека на по-малко от половин % от жителите на София? Или пък имате поради, че държавното управление би трябвало да схване намека на този, който съумява да стимулира тези към 6 000 индивида да излязат на митинг?
Защото в случай че в действителност сте ценител на обстановката в България, несъмнено знаете, че има публични записи, основани по реда на закона, в които се чува гласът на човек, избягал от правораздаването в България. И този човек самодоволно декларира, че е в положение да провежда огромни групи хора, които да се събират и да оказват напън върху властта? А знаете ли, че този човек показваше фотоси, на които се вижда, че прокурорът, който управлява следствието против него, е бил наблюдаван и сниман?
Ако Вие персонално смятате, че държавното управление е длъжно да последва този намек, значи или не сте осведомен с нещата в България, или имате някаква благосклонност към личността, която имам предвид.
Но в случай че е второто (което не дръзвам и да си помисля, че може да е истина), би следвало да сте почтен към Вашата публика и да го заявите. Отделно от това, само че във връзка „ намеците “ на протестиращите, Вие смятате ли, че в случай че под половин % от популацията на столицата на една страна излезе да стачкува, държавното управление би трябвало да се отдръпна? Така ли стана с протестиращите против ограниченията по отношение на КОВИД-19 в Берлин, да речем? Знаете ли, че в случай че такава философия е вярна, демократичните страни щяха да са непрекъснато в избори?
В продължение на тематиката за протестиращите и отношението към тях – твърдяната от Вас грубост, знаете ли, че преди въпросните дейности, повече от два месеца протестиращите в жестоко нарушаване на закона бяха блокирали трите най-натоварени кръстовища в София? Знаете ли, че държавното управление и общинските управляващи в София търпяха това безвластие месеци наред.
От тази скандална демонстрация на „ приемливост “ страдаха хората, които не мислят като протестиращите и на които нямаше кой да помогне. Ако бяхте справедлив и търсехте истината, точно това трябваше да питате? Защо държавното управление позволи това? И дали правата на тези, които не са съгласни с протестиращите, имат някаква стойност?
Знаете ли какво се случи в деня, в който полицията най-сетне реагира? Протестиращите се опитваха да възпламенят служителите на реда живи... да – замеряха ги със суха, елементарно запалима плява и когато тя се натрупа задоволително, се пробваха да я възпламенят! И този безочлив опит за ликвидиране с особена свирепост стана пред телевизионните камери, пред очите на целия свят или най-малко на онази част от него, които желаеха да видят истината. Чак съм изумен, че не сте го схванал.
А знаете ли, че същата вечер служителите на реда бяха замеряни с павета, с бомбички и бутилки с урина?
И че през цялото това време те стояха спокойно и философски следиха по какъв начин една озверяла навалица се подиграва с националните знаци на България и с тези на Европейски Съюз. А знаете ли, че освен полицията употребява спрей? Преди това против нея беше употребен спрей, който даже е с неразбираем генезис и състав? Оказа се и че уважаваните от Вас протестиращи са складирали коктейли Молотов в палатките си. Цяло знамение е, че няма жертви.
И с цел да завърша с въпроса за полицейското „ принуждение “, да Ви запитвам по какъв начин работи полицията в Германия (например), когато протестиращите стартират да чупят, разрушават и да атакуват? Наскоро гледах фрагменти с водни оръдия от митинги в страни в Европейски Съюз.
В моята страна полицията избра да не употребява нито оръдия, нито някаква друга мощ против вандалите и в следствие от това значително служители на реда бяха ранени. Не забелязах обаче да покажете съчувствие или състрадание към тези, които пострадаха, тъй като браниха закона и мира в страната.
Да повдигнем въпроса и с публицистите и твърдяното от Вас принуждение и напън върху тях. Насилие върху публицисти от страна на полицията нямаше. Едно лице твърдеше, че е потърпевш, само че това лице не е известно в българското общество. Малко евентуално е полицията да е знаела, че той се мисли за подобен. Отделно от това не се знае дали изобщо е потърпевш по време на митинга, тъй като това, което той описваше, не звучи правдиво. Освен това Вие, в случай че изобщо в миналото сте отразявали сходен жанр митинги, сте наясно, че полицията не работи на занимателен каданс и няма по какъв начин да знае кой от озверялата навалица против нея какъв е.
По отношение на другите Ви внушения за напън върху публицисти: в България проблем със свободата на словото има, само че той е в посока на това, че редица публицисти извращават тази независимост и я употребяват като девиз за лъжите и операциите си.
В България антиправителствените медии са издигнати на фундамент – те са мощни, нападателни и гласовити. Всеки, който не е склонен с тях, бива заклеймяван. Нещо повече, бива обругаван, обиждан обществено, преследван, замерян с яйца.
Искате ли да Ви кажа какво последва във връзка с световноизвестна българска оперна певица и на български парламентарен арбитър, които дръзнаха да кажат, че не са съгласни с посланията на протестиращите? Не знам дали сте чул или в случай че сте чул, за какво не сте го коментирал: тези двама индивида (а и освен те) бяха нападателно сатанизирани, във връзка с тях се изля толкоз словесна мръсотия, че не знам по какъв начин устоят душевен на тази ужасяваща експанзия.
Известен политолог беше причакан след гостуването си в предаване по малкия екран и беше замерян с яйца.
Междувпрочем причакването и нападането на инакомислещи известни персони пред телевизионните студиа след техни участия е към този момент съвсем ежедневна процедура.
В Европа „ езикът на омразата “ е жигосан, в България антиправителствените медии непрекъснато употребяват или предизвикат език на омразата, само че нито Вие като публицист, нито „ Репортери без граници “, сте декларирали това като проблем. Продължавайки за медиите, знаете ли, че представители на несъгласни с митинга медии бяха грозно атакувани освен вербално, само че и физически. Бяха атакувани по тази причина, че си правят работата. И тези публицисти, макар че не са срещу властта, не получиха отбрана, каквато им дава закона.
Ако познавахте обстановката в България и в случай че искахте да се знае и каже истината, трябваше да повдигнете този въпрос: за какво държавното управление позволява това, и то в нарушаване на закона. Говорейки за „ Репортери без граници “, знаете ли, че горните въпроси (за експанзията против проправителствените медии) изобщо не тормозят тази организация, макар че потърпевшите също са техни сътрудници?
А знаете ли, че „ Репортери без граници “ безочливо употребява един престъпен случай, с цел да манипулира, че в България се преследват кореспонденти? И по този метод се подиграха с паметта на една жертва на брутално полово закононарушение и с нейните близки, като използваха нещастието за явно политически цели.
Изключително сюрпризиран бях да видя, че повдигате пред министър Сачева въпроса за шкафчета с револвери и 500-еврови банкноти. Става въпрос за едни фотоси, на които никой не знае достоверността, само че на всички им стана ясно задачата на публикуването – офанзива на задкулисието против властта. Смаян съм, че Вие като почитан публицист не си направихте труда да анализирате обстановката, а драговолно използвахте причините на задкулисието, с цел да нападнете министър Сачева.
Конкретно: не се ли напънахте да разгледате фотосите, с цел да установите, че тези с револвера са направени в отсъствието на премиера, а че настрана самият министър председател скрито е сниман, че спи. Не се ли шокирахте, че задкулисието в страната (същото, което разгласява материалите, които представяхте като истина) е толкоз могъщо, че може да пробие системите за сигурност на страната до там, че да се снима премиера, до момента в който спи?
Я си представете дали е допустимо във Англия да се разгласяват фотоси със спящия Борис Джонсън, в Германия със спящата Ангела Меркел или във Франция със спящия Макрон? И Вие изобщо смятате ли, че в 21 век има политици, които спят с револвер на нощното шкафче, в случай че са охранявани от НСО?
Това беше една плитка небивалица за наивници, основана от българското задкулисие и ми е необичайно, че сте повярвали на нея. А за Вашите консуматори е тъжно, тъй като чакат да бъдат правилно осведомени от човек, който има вяра на сходни явно скалъпени компромати.
Вие фактически ли вярвате, че един министър председател ще държи в нощното си шкафче банкноти от 500 евро.
Позволявам си да Ви припомня, че от няколко години ЕЦБ взе решение да изтегли от обращение тези купюри. Това го знаят политиците в Европейски Съюз, знаят го финансистите, знаем го елементарните жители. Знаят и публицистите и в случай че са справедливи и желаят да се изкажат по тематиката, следва да бележит очевидното, а не да разпространяват към своите консуматори внушения.
Твърдите, че в България не се преследват престъпни босове. А знаете ли, че имаме орган, който води каузи против забогателите от незаконна активност? Знаете ли, че заведените каузи са за милиарди? Знаете ли, че точно този орган е непрекъснато нападнат от същите тези медии, които очевидно са формирали позицията ви? А знаете ли за какво се получава по този начин? Ами доста благоприятни условия има, само че на мен най-логично ми звучи, че когато законът и правораздаването са безкомпромисни, на хората, на които им следва да изгубят парите си, им остава една отбрана – медиите и пропагандата.
Говорейки си за правораздаването и престъпните босове, знаете ли, че доста от тях са в ареста с обвинявания. А знаете ли, че хора със съществени обвинявания и с голям финансов запас се укриват в Дубай и в Белград. Да, тъкмо по този начин, не са пристигнали да потърсят политическо леговище някъде в Европейския съюз, а са избягали там, откъдето знаят, че няма да ги върнат. А, като ценител на Балканите, дали сте се зачудили какво кара управляващите в Сърбия да се подиграват с интернационалните задължения, които са поели и повече от пет години да не могат да осъществят една не изключително комплицирана процедура, каквато е екстрадицията? И знаете ли какви послания насочат тези, които се крият в Белград и Дубай?
Господин Себастиян, знаете ли какво значи (или по-скоро означаваше допреди няколко дни) Дойче веле за мен и милиони мои сънародници? Това за нас беше гласът на истината. Моите родители слушаха скрито Дойче веле още преди да падне комунизмът. Слушаха го, макар че можеха да пострадат – за тях жаждата за истина беше по-силна от страха.
Аз самият, като малко дете (малко след рухването на комунизма) съм взел участие във викторина, проведена от българската редакция на Дойче веле. Даже още вардя това, което получих тогава като отговор. И точно по тази причина в този момент отвръщам. Реагирам не толкоз с неспокойствие, колкото с болежка. Боли ме, че това, което беше Дойче веле, може би е останало в предишното. Че към този момент не би трябвало да търсим истината там, а би трябвало да се пазим от внушенията, които са заместили истината.
Не чакам да ми отговорите. Достатъчно зрял съм, с цел да съм наясно, че излъчвания като Вашето не целят да покажат разнообразни гледни точки. Но, както написах и нагоре, това не значи, че съм се примирил с операцията.
Затова и Ви написах, с цел да не се опивате от красноречието си, тъй като при всичките тези медийни операции, даже при цялата тази медийна война, към момента има хора, за които истината е най-важна и до момента в който не преставам да съм един от тях, не мога да остана безгласен, когато истината е по този начин грубо изнасилвана “.
Ето какво написа юрист Станислав Станев. Публикуваме писмото му без редакторска интервенция:
„ Уважаеми господин Себастиян,
Тъй като в моята страна стана доста известно Вашето изявление в предаването „ Конфликтна зона “ с министъра на труда и обществената политика на България и имаше много поляризирани отзиви, взех решение, че не трябва да оставям другите хора да мислят вместо мен, а би трябвало да си изградя усещания самичък.
Господин Себастиян, изгледах изявлението и би трябвало да призная, че съм слисан, слисан съм до каква степен е стигнало равнището на Дойче веле...
Няма да Ви омръзвам с всичко, което ме потресе в метода, по който Вие практикувате публицистиката, само че не мога да не Ви обърна внимание върху няколко момента. Не че чакам да го вземете поради, само че най-малко ще знаете, че в България има и хора, които не са равнодушни към този жанр послания.
Започвам от това, че Деница Сачева е министър на труда и обществената политика. Тя не е министър на правораздаването, вътрешен министър или основен прокурор. Да ѝ се задават въпроси, които са отвън ресора ѝ, в опит да бъде предизвикана, може и да съставлява процедура с висока пропагандна стойност, само че тук истината няма доста място.
Все отново, въпреки и да не наподобява значимо, останах очарован от метода, по който министър Сачева не се подведе на провокациите и Ви отговори правилно. Ако не я бяхте прекъсвали в опит да наложите тезата си, Вашите фенове можеха да научат още много аспекти на нещата, само че очевидно това не е било приоритет на предаването Ви.
И защото в това изявление повдигнахте като изказвания (не като въпроси) много тези, в които или не знаете действителността (или не желаете да я изречете), ще си разреша да я споделя такава, каквато се вижда тя от тези, които следят от близко работата на държавното управление.
На въпроса по кое време държавното управление ще схване намека.
Както ви беше отговорено, надали е имало миг от митингите, в който да са се били събрали повече от 6 000 индивида. Знаете ли, че София е към милион и половина поданици. В тази връзка по какъв начин да тълкуваме посланието Ви, че държавното управление би трябвало да схване намека на по-малко от половин % от жителите на София? Или пък имате поради, че държавното управление би трябвало да схване намека на този, който съумява да стимулира тези към 6 000 индивида да излязат на митинг?
Защото в случай че в действителност сте ценител на обстановката в България, несъмнено знаете, че има публични записи, основани по реда на закона, в които се чува гласът на човек, избягал от правораздаването в България. И този човек самодоволно декларира, че е в положение да провежда огромни групи хора, които да се събират и да оказват напън върху властта? А знаете ли, че този човек показваше фотоси, на които се вижда, че прокурорът, който управлява следствието против него, е бил наблюдаван и сниман?
Ако Вие персонално смятате, че държавното управление е длъжно да последва този намек, значи или не сте осведомен с нещата в България, или имате някаква благосклонност към личността, която имам предвид.
Но в случай че е второто (което не дръзвам и да си помисля, че може да е истина), би следвало да сте почтен към Вашата публика и да го заявите. Отделно от това, само че във връзка „ намеците “ на протестиращите, Вие смятате ли, че в случай че под половин % от популацията на столицата на една страна излезе да стачкува, държавното управление би трябвало да се отдръпна? Така ли стана с протестиращите против ограниченията по отношение на КОВИД-19 в Берлин, да речем? Знаете ли, че в случай че такава философия е вярна, демократичните страни щяха да са непрекъснато в избори?
В продължение на тематиката за протестиращите и отношението към тях – твърдяната от Вас грубост, знаете ли, че преди въпросните дейности, повече от два месеца протестиращите в жестоко нарушаване на закона бяха блокирали трите най-натоварени кръстовища в София? Знаете ли, че държавното управление и общинските управляващи в София търпяха това безвластие месеци наред.
От тази скандална демонстрация на „ приемливост “ страдаха хората, които не мислят като протестиращите и на които нямаше кой да помогне. Ако бяхте справедлив и търсехте истината, точно това трябваше да питате? Защо държавното управление позволи това? И дали правата на тези, които не са съгласни с протестиращите, имат някаква стойност?
Знаете ли какво се случи в деня, в който полицията най-сетне реагира? Протестиращите се опитваха да възпламенят служителите на реда живи... да – замеряха ги със суха, елементарно запалима плява и когато тя се натрупа задоволително, се пробваха да я възпламенят! И този безочлив опит за ликвидиране с особена свирепост стана пред телевизионните камери, пред очите на целия свят или най-малко на онази част от него, които желаеха да видят истината. Чак съм изумен, че не сте го схванал.
А знаете ли, че същата вечер служителите на реда бяха замеряни с павета, с бомбички и бутилки с урина?
И че през цялото това време те стояха спокойно и философски следиха по какъв начин една озверяла навалица се подиграва с националните знаци на България и с тези на Европейски Съюз. А знаете ли, че освен полицията употребява спрей? Преди това против нея беше употребен спрей, който даже е с неразбираем генезис и състав? Оказа се и че уважаваните от Вас протестиращи са складирали коктейли Молотов в палатките си. Цяло знамение е, че няма жертви.
И с цел да завърша с въпроса за полицейското „ принуждение “, да Ви запитвам по какъв начин работи полицията в Германия (например), когато протестиращите стартират да чупят, разрушават и да атакуват? Наскоро гледах фрагменти с водни оръдия от митинги в страни в Европейски Съюз.
В моята страна полицията избра да не употребява нито оръдия, нито някаква друга мощ против вандалите и в следствие от това значително служители на реда бяха ранени. Не забелязах обаче да покажете съчувствие или състрадание към тези, които пострадаха, тъй като браниха закона и мира в страната.
Да повдигнем въпроса и с публицистите и твърдяното от Вас принуждение и напън върху тях. Насилие върху публицисти от страна на полицията нямаше. Едно лице твърдеше, че е потърпевш, само че това лице не е известно в българското общество. Малко евентуално е полицията да е знаела, че той се мисли за подобен. Отделно от това не се знае дали изобщо е потърпевш по време на митинга, тъй като това, което той описваше, не звучи правдиво. Освен това Вие, в случай че изобщо в миналото сте отразявали сходен жанр митинги, сте наясно, че полицията не работи на занимателен каданс и няма по какъв начин да знае кой от озверялата навалица против нея какъв е.
По отношение на другите Ви внушения за напън върху публицисти: в България проблем със свободата на словото има, само че той е в посока на това, че редица публицисти извращават тази независимост и я употребяват като девиз за лъжите и операциите си.
В България антиправителствените медии са издигнати на фундамент – те са мощни, нападателни и гласовити. Всеки, който не е склонен с тях, бива заклеймяван. Нещо повече, бива обругаван, обиждан обществено, преследван, замерян с яйца.
Искате ли да Ви кажа какво последва във връзка с световноизвестна българска оперна певица и на български парламентарен арбитър, които дръзнаха да кажат, че не са съгласни с посланията на протестиращите? Не знам дали сте чул или в случай че сте чул, за какво не сте го коментирал: тези двама индивида (а и освен те) бяха нападателно сатанизирани, във връзка с тях се изля толкоз словесна мръсотия, че не знам по какъв начин устоят душевен на тази ужасяваща експанзия.
Известен политолог беше причакан след гостуването си в предаване по малкия екран и беше замерян с яйца.
Междувпрочем причакването и нападането на инакомислещи известни персони пред телевизионните студиа след техни участия е към този момент съвсем ежедневна процедура.
В Европа „ езикът на омразата “ е жигосан, в България антиправителствените медии непрекъснато употребяват или предизвикат език на омразата, само че нито Вие като публицист, нито „ Репортери без граници “, сте декларирали това като проблем. Продължавайки за медиите, знаете ли, че представители на несъгласни с митинга медии бяха грозно атакувани освен вербално, само че и физически. Бяха атакувани по тази причина, че си правят работата. И тези публицисти, макар че не са срещу властта, не получиха отбрана, каквато им дава закона.
Ако познавахте обстановката в България и в случай че искахте да се знае и каже истината, трябваше да повдигнете този въпрос: за какво държавното управление позволява това, и то в нарушаване на закона. Говорейки за „ Репортери без граници “, знаете ли, че горните въпроси (за експанзията против проправителствените медии) изобщо не тормозят тази организация, макар че потърпевшите също са техни сътрудници?
А знаете ли, че „ Репортери без граници “ безочливо употребява един престъпен случай, с цел да манипулира, че в България се преследват кореспонденти? И по този метод се подиграха с паметта на една жертва на брутално полово закононарушение и с нейните близки, като използваха нещастието за явно политически цели.
Изключително сюрпризиран бях да видя, че повдигате пред министър Сачева въпроса за шкафчета с револвери и 500-еврови банкноти. Става въпрос за едни фотоси, на които никой не знае достоверността, само че на всички им стана ясно задачата на публикуването – офанзива на задкулисието против властта. Смаян съм, че Вие като почитан публицист не си направихте труда да анализирате обстановката, а драговолно използвахте причините на задкулисието, с цел да нападнете министър Сачева.
Конкретно: не се ли напънахте да разгледате фотосите, с цел да установите, че тези с револвера са направени в отсъствието на премиера, а че настрана самият министър председател скрито е сниман, че спи. Не се ли шокирахте, че задкулисието в страната (същото, което разгласява материалите, които представяхте като истина) е толкоз могъщо, че може да пробие системите за сигурност на страната до там, че да се снима премиера, до момента в който спи?
Я си представете дали е допустимо във Англия да се разгласяват фотоси със спящия Борис Джонсън, в Германия със спящата Ангела Меркел или във Франция със спящия Макрон? И Вие изобщо смятате ли, че в 21 век има политици, които спят с револвер на нощното шкафче, в случай че са охранявани от НСО?
Това беше една плитка небивалица за наивници, основана от българското задкулисие и ми е необичайно, че сте повярвали на нея. А за Вашите консуматори е тъжно, тъй като чакат да бъдат правилно осведомени от човек, който има вяра на сходни явно скалъпени компромати.
Вие фактически ли вярвате, че един министър председател ще държи в нощното си шкафче банкноти от 500 евро.
Позволявам си да Ви припомня, че от няколко години ЕЦБ взе решение да изтегли от обращение тези купюри. Това го знаят политиците в Европейски Съюз, знаят го финансистите, знаем го елементарните жители. Знаят и публицистите и в случай че са справедливи и желаят да се изкажат по тематиката, следва да бележит очевидното, а не да разпространяват към своите консуматори внушения.
Твърдите, че в България не се преследват престъпни босове. А знаете ли, че имаме орган, който води каузи против забогателите от незаконна активност? Знаете ли, че заведените каузи са за милиарди? Знаете ли, че точно този орган е непрекъснато нападнат от същите тези медии, които очевидно са формирали позицията ви? А знаете ли за какво се получава по този начин? Ами доста благоприятни условия има, само че на мен най-логично ми звучи, че когато законът и правораздаването са безкомпромисни, на хората, на които им следва да изгубят парите си, им остава една отбрана – медиите и пропагандата.
Говорейки си за правораздаването и престъпните босове, знаете ли, че доста от тях са в ареста с обвинявания. А знаете ли, че хора със съществени обвинявания и с голям финансов запас се укриват в Дубай и в Белград. Да, тъкмо по този начин, не са пристигнали да потърсят политическо леговище някъде в Европейския съюз, а са избягали там, откъдето знаят, че няма да ги върнат. А, като ценител на Балканите, дали сте се зачудили какво кара управляващите в Сърбия да се подиграват с интернационалните задължения, които са поели и повече от пет години да не могат да осъществят една не изключително комплицирана процедура, каквато е екстрадицията? И знаете ли какви послания насочат тези, които се крият в Белград и Дубай?
Господин Себастиян, знаете ли какво значи (или по-скоро означаваше допреди няколко дни) Дойче веле за мен и милиони мои сънародници? Това за нас беше гласът на истината. Моите родители слушаха скрито Дойче веле още преди да падне комунизмът. Слушаха го, макар че можеха да пострадат – за тях жаждата за истина беше по-силна от страха.
Аз самият, като малко дете (малко след рухването на комунизма) съм взел участие във викторина, проведена от българската редакция на Дойче веле. Даже още вардя това, което получих тогава като отговор. И точно по тази причина в този момент отвръщам. Реагирам не толкоз с неспокойствие, колкото с болежка. Боли ме, че това, което беше Дойче веле, може би е останало в предишното. Че към този момент не би трябвало да търсим истината там, а би трябвало да се пазим от внушенията, които са заместили истината.
Не чакам да ми отговорите. Достатъчно зрял съм, с цел да съм наясно, че излъчвания като Вашето не целят да покажат разнообразни гледни точки. Но, както написах и нагоре, това не значи, че съм се примирил с операцията.
Затова и Ви написах, с цел да не се опивате от красноречието си, тъй като при всичките тези медийни операции, даже при цялата тази медийна война, към момента има хора, за които истината е най-важна и до момента в който не преставам да съм един от тях, не мога да остана безгласен, когато истината е по този начин грубо изнасилвана “.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ