Как ще се определя линията на бедност в бъдеще?
Българската стопанска камара изпрати мнение до общественото министерство по отношение на показаните планове на Министерски съвет за приемане на Методика за установяване на линията на беднотия за страната.
От отчета на обществения министър Бисер Петков излиза наяве, че с плана на Методика за установяване на линията на беднотия за България се хармонизира българската правна уредба с условията на методологията на Евростат за установяване на този предел в Европейския съюз. Това съгласно зам.-председателя на Камарата Димитър Бранков допуска следване на подобен „ огледален метод “ при формулиране на съответните индикатори, на техния стойностен състав и значение, включително при потреблението им за цели на политиките на обществено подкрепяне, обществено обезпечаване и гарантиране на обвързваните права.
"С въвеждането на определението за линия на беднотия, дефинирана като „ 60% от междинния наличен чист приход на еквивалентна единица “, вместо от медианния наличен чист приход на еквивалентна единица, се заобикаля Методиката на Евростат за установяване на линията на беднотия, въведена в сходство с цитирания европейски правилник. От тази гл. т., линията на беднотия следва да се дефинира годишно като „ 60% от медианния наличен чист приход на еквивалентна единица “ по данни от миналата година при което отпада нуждата да се индексира с растежа на цените на така наречен дребна потребителска кошница. Във връзка с горното предложение, потреблението на линията на беднотия за задачите на обществената и осигурителна политика, при нужда, следва да бъде обвързано с промени на съответните размери на референтни прагове и размери на предоставяни помощи и добавки в законовата и подзаконова уредба ", се споделя в мнението.
Освен това в показания план на Методика съгласно Бранков липсват примерни числови планове за това по какъв начин наподобяват резултатите от нейното използване за минали години, т. е. съответните разчетни размери на този прак, да вземем за пример за 2017, 2018, настоящата 2019 и 2020 година
Друг проблем, бележит в мнението, е, показаната частична предварителна оценка на въздействието е непълна, защото явно ще има влияние върху бюджета, доколкото смяната на линията на беднотия ще влияе върху общия размер на получаваните помощи. Затова БСК предлага Национален статистически институт да разгласява годишно края на август данни за медианния приход и медианната работна заплата за предходната година.
В умозаключение БСК е подготвена да поддържа плана на методика, регламентиращ нов логаритъм за установяване на линията на беднотия при изискване, че бъдат възприети показаните оферти и импортирани съответни промени в текста на методиката.
Линията на беднотия ще се пресмята по друга методика от 2020 година и ще се ползва и при изчисляването на месечното подкрепяне за хора с увреждания.
Промяната се предлага от Министерството на труда и обществената политика. Проектът на методиката и претекстовете на вносителя са оповестени за разискване на портала за публични съвещания.
Сега настоящата методика за определянето на линията на бедността се основава на статистическото наблюдаване на бюджетите на 3020 семейства. Новата методика ще се базира на статистическото наблюдаване на бюджетите и изискванията на живот на 8200 семейства.
През 2018 година линията на беднотия остава непроменена по отношение на 2017 година, в това време относителният дял на бедното население спада от 23,4% на 22%, което е най-ниското равнище от 2015 година насам. Лек спад означават и другите два знака за доходното неравноправие, следени от Национален статистически институт – съотношението сред приходите на най-богатите и най-бедните 20% от популацията. Най-голямо усъвършенстване в данните се вижда в комбинирания знак – относителният дял на лицата, живеещи в риск от беднотия и обществено изключване. През 2018 година те понижават с 450 хиляди души и към този момент са 2,3 млн. (32,8% от населението). Този знак включва лицата от всички семейства, при които се е материализирал един от трите водещи риска – беднотия, материални ограничения и невисок интензитет на икономическата интензивност.
От отчета на обществения министър Бисер Петков излиза наяве, че с плана на Методика за установяване на линията на беднотия за България се хармонизира българската правна уредба с условията на методологията на Евростат за установяване на този предел в Европейския съюз. Това съгласно зам.-председателя на Камарата Димитър Бранков допуска следване на подобен „ огледален метод “ при формулиране на съответните индикатори, на техния стойностен състав и значение, включително при потреблението им за цели на политиките на обществено подкрепяне, обществено обезпечаване и гарантиране на обвързваните права.
"С въвеждането на определението за линия на беднотия, дефинирана като „ 60% от междинния наличен чист приход на еквивалентна единица “, вместо от медианния наличен чист приход на еквивалентна единица, се заобикаля Методиката на Евростат за установяване на линията на беднотия, въведена в сходство с цитирания европейски правилник. От тази гл. т., линията на беднотия следва да се дефинира годишно като „ 60% от медианния наличен чист приход на еквивалентна единица “ по данни от миналата година при което отпада нуждата да се индексира с растежа на цените на така наречен дребна потребителска кошница. Във връзка с горното предложение, потреблението на линията на беднотия за задачите на обществената и осигурителна политика, при нужда, следва да бъде обвързано с промени на съответните размери на референтни прагове и размери на предоставяни помощи и добавки в законовата и подзаконова уредба ", се споделя в мнението.
Освен това в показания план на Методика съгласно Бранков липсват примерни числови планове за това по какъв начин наподобяват резултатите от нейното използване за минали години, т. е. съответните разчетни размери на този прак, да вземем за пример за 2017, 2018, настоящата 2019 и 2020 година
Друг проблем, бележит в мнението, е, показаната частична предварителна оценка на въздействието е непълна, защото явно ще има влияние върху бюджета, доколкото смяната на линията на беднотия ще влияе върху общия размер на получаваните помощи. Затова БСК предлага Национален статистически институт да разгласява годишно края на август данни за медианния приход и медианната работна заплата за предходната година.
В умозаключение БСК е подготвена да поддържа плана на методика, регламентиращ нов логаритъм за установяване на линията на беднотия при изискване, че бъдат възприети показаните оферти и импортирани съответни промени в текста на методиката.
Линията на беднотия ще се пресмята по друга методика от 2020 година и ще се ползва и при изчисляването на месечното подкрепяне за хора с увреждания.
Промяната се предлага от Министерството на труда и обществената политика. Проектът на методиката и претекстовете на вносителя са оповестени за разискване на портала за публични съвещания.
Сега настоящата методика за определянето на линията на бедността се основава на статистическото наблюдаване на бюджетите на 3020 семейства. Новата методика ще се базира на статистическото наблюдаване на бюджетите и изискванията на живот на 8200 семейства.
През 2018 година линията на беднотия остава непроменена по отношение на 2017 година, в това време относителният дял на бедното население спада от 23,4% на 22%, което е най-ниското равнище от 2015 година насам. Лек спад означават и другите два знака за доходното неравноправие, следени от Национален статистически институт – съотношението сред приходите на най-богатите и най-бедните 20% от популацията. Най-голямо усъвършенстване в данните се вижда в комбинирания знак – относителният дял на лицата, живеещи в риск от беднотия и обществено изключване. През 2018 година те понижават с 450 хиляди души и към този момент са 2,3 млн. (32,8% от населението). Този знак включва лицата от всички семейства, при които се е материализирал един от трите водещи риска – беднотия, материални ограничения и невисок интензитет на икономическата интензивност.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ