Българската политическа сцена се препълни със случайни типове, които паразитират

Българската политическа сцена се препълни със инцидентни видове, които паразитират върху тематики и хрумвания като дребни метили в черен дроб. Когато видят подобаваща тематика, те я нападат отвред, възсядат я и не я пускат, до момента в който не осмучат всичко от нея, до момента в който не извлекат за себе си нови и нови електорални дивиденти, които да ги придвижат с още една крачка към дебелата, мазна власт. И това не е прост паразитизъм, това е верижен паразитизъм - откакто тематиката бъде оглозгана, те скачат настървено върху идната. 
Дълго време такава тематика бе коронавирусната пандемия. Тя бе всестранно третирана от един куп имунизирани политици, които издигнаха антиваксърското знаме единствено и само поради спорта. Някои от тях съумяха - тъкмо политическият

 

паразитизъм вкара “Възраждане “ в Народното събрание

 

предходната година. И тъкмо ”Възраждане “ прескочи на друга тематика - войната в Украйна - когато пандемията стартира да залинява, всички хвърлиха маските и на никого не му пукаше вече даже за омикрон. И както ни споделят социологическите изследвания - " Възраждане " е на път да извлече нови дивиденти от тази тематика и при възможни нови избори да се класира още по-напред в Народното събрание. 

Един куп други партии направиха същото - подскачаха от тематика на тематика, само че нямаха триумф - просто не крещяха задоволително, не псуваха мощно и не използваха толкоз доста нелепости в дебатите. 

Тук е значимо да се означи друго - старите партии имат базови и

 

устойчиви тематики, върху които да паразитират 

 

Например леви партии като Българска социалистическа партия цялостен живот живуркат върху концепцията, че работническата класа е бедна и би трябвало да й се оказва помощ, като се преразпределят едни пари през бюджета. И Корнелия Нинова да е на чучурчето. Много е значимо тематиката да си стои на дневен ред постоянно, с цел да има постоянно върху какво да се паразитира. Защото в случай че един ден служащите стартират да живеят почтено, а бедността се трансформира в междинна класа, в случай че обществената правдивост изгуби чувствителността си, Изпълнителното бюро на Българска социалистическа партия какво ще прави? Ще пази дребните чорбаджии? Темите би трябвало да се поддържат живи, тъй като видяхте какво стана със Съюз на демократичните сили - неговите тематики - участие в Европейски Съюз и НАТО, реставрация и приватизация - изчезнаха и синята концепция умря. Спомина се и един вид от Банкя й купи останките.

Разбира се, партиецът не трябва да се пуска и по инерцията, т.е. да си държи на една тематика, да претърпя леко с нея и пет пари да не дава за динамичността на битието. Като градската, жълтопаветна десница, която през последните пет-шест години мъчно може да си измисли своя тематика, която експлоатира, с изключение на " правосъдната промяна ". Като патриотите, които все по-трудно прокопсват в световния свят с локален патриотизъм. 

Разбира се, има безконечни тематики, изключително в страни като България - например корупцията.

 

Винаги може да политиканстваш върху тематиката " корупция "

 

Тя, корупцията, няма да изчезне, по тази причина непрекъснато може да напомняш, че ти си лунна самодива, която работи крепко на ползу роду, а останалите са елементарни и крадливи като чайка на плажа. 

Да се върнем на " Възраждане " - една млада партия. Младите партии нямат безконечни тематики, които да глозгат, по тази причина непрекъснато се оглеждат като пасажер без билет - за нова тематика, за нова концепция, която да възседнат. 

За смут на света - Русия атакува Украйна и в ход там е пълномащабна война. За доста партии, несъмнено и за " Възраждане ", и за " Български напредък ", тематиката за 

 

войната е манна небесна  

 

Защо? Защото войната е майката на всички теми - тематика на тематиките. Войната е перфектна среда за всеки некадърен политически паразит. Войната влачи след себе си хиляди тежки последствия - гибел, опустошения, разрушени ориси - и изисква позиция по тях. В България тази тематика се трансформира като инфлация, скок на олиото, кого поддържаме, ще даваме ли оръжия, ще намерим ли газ, бензинът скочи, пенсиите би трябвало да се вдигат и тъй наречените, и така нататък - един безконечен извор на теми, които могат умерено да се предъвкват от политическите паразити още дълго време. Само забележете - тази мегатема  " война " се застъпва смислово със спора  " русофили - русофоби ", който храни българския политически паразитизъм вече почти 150 години. 

Паразитизмът никне най-добре върху теорията, че хората са елементарни и не знаят какво желаят. Те са некомпетентни, откъде-накъде те ще дават мнение за атомната сила, правосъдната система и изборното право - тяхното равнище на подготвеност опира до отговор на въпроса за пролетната сеитба. Паразитизмът се развива най-бързо върху концепцията, че народът няма никаква концепция какво желае, какво му би трябвало и е най-добре политиците да му кажат истината.  

Големият проблем в цялата тази история е, че

 

политическият паразитизъм се развива прелестно в българска почва,

 

тъй като тя е наторена с съмнение към властта. Т.е., в случай че желаете да сте сполучлив политик, би трябвало да критикувате властта, да поддържате концепция, която е отхвърлена от държавното управление и Народното събрание. Това ви дава достъп до мозъците и обществените профили на един куп нашенци, които постоянно, но безусловно постоянно изясняват несполуките ни с някои отгоре, които са привикнали просто да псуват властта под мустак и под юрган. 

Това е задънена улица. Ако от едната страна на уравнението имаш и електорат, който не има вяра на политиците, и политици, които паразитират върху хрумвания единствено с цел да се харесат на същия този електорат, то никой от тях няма за цел да търси национално единодушие, да поддържа значими цели, които да ни измъкнат от кьошето на Европа. Единствената смяна в такава страна е превръщането на паразитиращите политици във власт - електоратът отново ще си остане мърморещ и под юрганите.