С аджамии партийци правим Мики Маус политика
Българската парламентарна рецесия мина в нова фаза след несполучливия опит на Слави Трифонов и неговите сценаристи да получат депутатска поддръжка за трагикомичното си държавно управление. Аджамиите политици от Има Такъв Народ освен не откриха болшинство в Народно събрание, там те не откриха никой. Получиха 0 (нула) депутатска поддръжка - за своя Министерски съвет и за своята диалогичност, след което се фръцнаха, още веднъж афишираха своята самодостатъчност и отново се хвърлиха към " пречистващия огън на изборите ". През април Слави реши, че може да завоюва повече на нови избори, през юли - че ще прави държавно управление на малцинството, кой знае какво ще реши през октомври. Този неортодоксален, меко казано, вид Мики Маус политика, откри плодородна почва в българския парламент - леко налудничаво се държат всички, освен Бойко Борисов, който ще строява показно пред президентството претендентите си за министри. Които ще бъдат такива единствено за половин час. Пълна лудница.
Ясно е като бял ден - идващите два опита за сформиране на постоянен кабинет в границите на 46-ото Народно събрание надали ще имат по-голям триумф, тъй че пътят към третите парламентарни избори през тази година в действителност е разчистен. Всякакви приказки за кавалерски сделки към третия мандат отново са съпроводени от диктат от вида - тая партия няма да взе участие, тези министри наложително ще бъдат вътре и така нататък Това няма по какъв начин да усъвършенства батака.
Така, изцяло безконтролно, политиците се отдръпват от ръководството
тъкмо преди страната да бъде ударена от нови две талази - на коронавирус и на афгански бежанци. Вместо рестарт на парламентаризма в този момент имаме парламент, който умира малко след раждането си. Благодарим за грижите!
Когато му беше времето, предупреждавахме, че това ще се случи, в случай че не се търси единодушие сред партиите от митинга. Идеята за такова единодушие обаче бе взривена в мига, в който Слави Трифонов реши самичък да прави държавно управление, защото неговата Има Такъв Народ била несистемна партия, неповторима организация, която не може да се сложи ясно по оста ляво-дясно, нито по оста почти, а се намира някъде в профил на цялата политическа система, където не работят никакви политически правила. Това е като да караш в насрещното и да попържаш всички, че не знаят пътя.
Факт е - след като каруцата се обърна, никой не потегли да я връща в пътя, в противен случай - всички дружно я зарязаха в калта. Е, щом няма да сме дружно, няма да си и ти - долу-горе това обясниха останалите партии на митинга, Христо Иванов спря да подвига телефона на Слави и работата беше обречена.
Светлина в тунела няма. Следващите избори ще бъдат в края на октомври - началото на ноември, само че
гаранция, че мътилката ще се избистри, не се вижда
Напротив, в този момент ще влезем в акция с доста по-разбита вероятност - в този момент всеки играе самичък и договарянията след изборите ще бъдат на практика невъзможни. Защо? Защото от април до в този момент бяха преминати доста червени линии. Хора, които боравят с думи - сценаристи и политици, използваха най-неподходящите. Движеха се сред “користни хора ” и “майкопродавци ”, като пътьом минаха през “лицемери “, “лъжци “, “предатели “, “имитатори ”, “долни ментета ”, “сребролюбци ” и така нататък Всяха ненавист между тях, взривиха мостове. Политиците са дебелокожи хора, само че в тази ситуация надали обидите ще бъдат забравени за 2-3 месеца. Ще я караме по този начин - от избори в избори, до момента в който няма внезапна смяна на съотношението на силите в Народно събрание. Докато някоя партия грохне или й свършат парите за плакати и кебапчета.
Положението е отчайващо. Като си спомни човек от кое място потеглиха и до каква степен стигнаха съперниците на статуквото, и му иде живи да ги ожали. Преди година на площада бяха и Отровното трио, и цялата градска десница, и Българска социалистическа партия, а ТВ 7/8 излъчваше митингите. Сега се псуват по студията.
Няма нито един протестиращ, който да е желал това
Сценаристите на шоуто/партия позволиха голяма неточност заради елементарна причина - аджамии са в това занятие, а и нямаше време да се учат - ориста им даде непосредствено право да се занимават със съществени работи като конституиране на власт. Слави може да е занаятчия на шоуто, но това не го прави нито физик, нито правист, нито даже политик. Даже скечовете им в политиката с Тошко бяха нескопосани - в тях имаше доста безсистемно крадени реплики като: " кафяви медии ", " медийно задкулисие ", " жадни за власт предатели ", “не предаваме своите ”, “като му пристигна времето ”, “господари на мълчанието ” и така нататък Искаха да са оригинали в политиката, получи се както постоянно - жалко. В случая схванаха несистемността си не като опция на системата, а първично - като разтрошаване на системата. Нямаха концепция по какъв начин да изградят нещо ново, сетиха се по какъв начин да разбият.
Слави заигра на пинг-понг и взе да назовава това политика,
а това, на което са играли до момента политиците, е духова музика, щото в случай че беше политика, щяха да реализират някакви по-видими резултати в ръководството. Той постави тъждество сред политика и ръководство, а това са две напълно разнообразни бири. Политиката е чертаене на цели, асортимент на управленци, преговори/пазарлъци, съставяне на болшинства - по тази причина тя е изкуство на компромиса. Управлението е друго - това е действието по осъществяване на задачите. Тук с политиката се оправяме, с ръководството - не. А Тошко, Петър, Пламен, Филип и т.н. взеха да учат другите навръх политика. Егати самочувствието.
Партиите от митингите м.г. пък нямаха явен метод към Слави - това сигурно способства за фиаското. Имаше много отчетливо комплициране към личността на Слави и към желанията му - мнозина смятаха, че един шоумен просто желае да помогне на гражданското общество в напъните му да смъкна Бойко Борисов. В почитание към напъните му десните направиха единствено едно - стопираха да гледат на него като на чалгар, който е развалил положителния им усет, и го одобриха като поборник за нормализацията на България. По едно време Слави взе да прави партия, а жълтопаветната ни интелигенция продължи да гледа на него
не като на евентуален фактор в политиката, а като на потребно изкопаемо
Сега най-малко им стана ясно, че Слави не просто желае да смъкна Бойко и да се върне в тенекиения си замък в Левски Г, а да взе участие интензивно в политическия живот. Иска да взе участие в играта като останалите момчета. Има си партия за това, получи дори доверието на хората.
Сега всички го гледат невярващи и стреснати. А за какво не работихте със Слави в годините, в които той се колебаеше какво да прави - тези години не бяха една и две? Къде бяхте тогава? Защо не обединявате качествените хора отрано, а търсите единство постфактум. Всъщност, търсите ли единство? Един образец - служебното държавно управление, което по едно време бе подкрепено от 60% от електората. Шарено, пъстро и уверено реформаторско - тъкмо такова, каквото би трябвало да бъде и постоянното държавно управление. Слави го атакува, а Демократична България и ИБГНИ го опазиха героичен. Но когато Българска социалистическа партия разгласи, че ще го предложи за постоянно, почнаха ангажиментите кого да вземем, кого да оставим, кого да тричаме. Втори образец - даже когато Демократична България зовеше за осъществяване на третия мандат, отново вкара конспирация - без присъединяване на Българска социалистическа партия. Защо? Каква е разликата сред Демократична България и Има Такъв Народ, когато става дума за слагане на условия и извиване на ръце?
Разбира се, нищо съдбовно няма да се случи - ще имаме отново служебно държавно управление, ще преживеем четвъртата коронавирус вълна, Бойко ще плаче, че сме станали президентска република. Е - няма да вдигнат пенсиите, само че пари за държавните разходи ще има. Плашенето, че светът ще свърши, щото няма да има постоянно държавно управление и щото - о, боже! няма да има наше постоянно държавно управление - е част от обществените неистини, с които сме привикнали. Със серията от избори през 2021 година не научихме нищо ново и за политиците ни - те отново са подготвени да ни изоставят поради партийните си ползи, които нескопосано се пробват да прикрият с думи за угриженост.
Ясно е като бял ден - идващите два опита за сформиране на постоянен кабинет в границите на 46-ото Народно събрание надали ще имат по-голям триумф, тъй че пътят към третите парламентарни избори през тази година в действителност е разчистен. Всякакви приказки за кавалерски сделки към третия мандат отново са съпроводени от диктат от вида - тая партия няма да взе участие, тези министри наложително ще бъдат вътре и така нататък Това няма по какъв начин да усъвършенства батака.
Така, изцяло безконтролно, политиците се отдръпват от ръководството
тъкмо преди страната да бъде ударена от нови две талази - на коронавирус и на афгански бежанци. Вместо рестарт на парламентаризма в този момент имаме парламент, който умира малко след раждането си. Благодарим за грижите!
Когато му беше времето, предупреждавахме, че това ще се случи, в случай че не се търси единодушие сред партиите от митинга. Идеята за такова единодушие обаче бе взривена в мига, в който Слави Трифонов реши самичък да прави държавно управление, защото неговата Има Такъв Народ била несистемна партия, неповторима организация, която не може да се сложи ясно по оста ляво-дясно, нито по оста почти, а се намира някъде в профил на цялата политическа система, където не работят никакви политически правила. Това е като да караш в насрещното и да попържаш всички, че не знаят пътя.
Факт е - след като каруцата се обърна, никой не потегли да я връща в пътя, в противен случай - всички дружно я зарязаха в калта. Е, щом няма да сме дружно, няма да си и ти - долу-горе това обясниха останалите партии на митинга, Христо Иванов спря да подвига телефона на Слави и работата беше обречена.
Светлина в тунела няма. Следващите избори ще бъдат в края на октомври - началото на ноември, само че
гаранция, че мътилката ще се избистри, не се вижда
Напротив, в този момент ще влезем в акция с доста по-разбита вероятност - в този момент всеки играе самичък и договарянията след изборите ще бъдат на практика невъзможни. Защо? Защото от април до в този момент бяха преминати доста червени линии. Хора, които боравят с думи - сценаристи и политици, използваха най-неподходящите. Движеха се сред “користни хора ” и “майкопродавци ”, като пътьом минаха през “лицемери “, “лъжци “, “предатели “, “имитатори ”, “долни ментета ”, “сребролюбци ” и така нататък Всяха ненавист между тях, взривиха мостове. Политиците са дебелокожи хора, само че в тази ситуация надали обидите ще бъдат забравени за 2-3 месеца. Ще я караме по този начин - от избори в избори, до момента в който няма внезапна смяна на съотношението на силите в Народно събрание. Докато някоя партия грохне или й свършат парите за плакати и кебапчета.
Положението е отчайващо. Като си спомни човек от кое място потеглиха и до каква степен стигнаха съперниците на статуквото, и му иде живи да ги ожали. Преди година на площада бяха и Отровното трио, и цялата градска десница, и Българска социалистическа партия, а ТВ 7/8 излъчваше митингите. Сега се псуват по студията.
Няма нито един протестиращ, който да е желал това
Сценаристите на шоуто/партия позволиха голяма неточност заради елементарна причина - аджамии са в това занятие, а и нямаше време да се учат - ориста им даде непосредствено право да се занимават със съществени работи като конституиране на власт. Слави може да е занаятчия на шоуто, но това не го прави нито физик, нито правист, нито даже политик. Даже скечовете им в политиката с Тошко бяха нескопосани - в тях имаше доста безсистемно крадени реплики като: " кафяви медии ", " медийно задкулисие ", " жадни за власт предатели ", “не предаваме своите ”, “като му пристигна времето ”, “господари на мълчанието ” и така нататък Искаха да са оригинали в политиката, получи се както постоянно - жалко. В случая схванаха несистемността си не като опция на системата, а първично - като разтрошаване на системата. Нямаха концепция по какъв начин да изградят нещо ново, сетиха се по какъв начин да разбият.
Слави заигра на пинг-понг и взе да назовава това политика,
а това, на което са играли до момента политиците, е духова музика, щото в случай че беше политика, щяха да реализират някакви по-видими резултати в ръководството. Той постави тъждество сред политика и ръководство, а това са две напълно разнообразни бири. Политиката е чертаене на цели, асортимент на управленци, преговори/пазарлъци, съставяне на болшинства - по тази причина тя е изкуство на компромиса. Управлението е друго - това е действието по осъществяване на задачите. Тук с политиката се оправяме, с ръководството - не. А Тошко, Петър, Пламен, Филип и т.н. взеха да учат другите навръх политика. Егати самочувствието.
Партиите от митингите м.г. пък нямаха явен метод към Слави - това сигурно способства за фиаското. Имаше много отчетливо комплициране към личността на Слави и към желанията му - мнозина смятаха, че един шоумен просто желае да помогне на гражданското общество в напъните му да смъкна Бойко Борисов. В почитание към напъните му десните направиха единствено едно - стопираха да гледат на него като на чалгар, който е развалил положителния им усет, и го одобриха като поборник за нормализацията на България. По едно време Слави взе да прави партия, а жълтопаветната ни интелигенция продължи да гледа на него
не като на евентуален фактор в политиката, а като на потребно изкопаемо
Сега най-малко им стана ясно, че Слави не просто желае да смъкна Бойко и да се върне в тенекиения си замък в Левски Г, а да взе участие интензивно в политическия живот. Иска да взе участие в играта като останалите момчета. Има си партия за това, получи дори доверието на хората.
Сега всички го гледат невярващи и стреснати. А за какво не работихте със Слави в годините, в които той се колебаеше какво да прави - тези години не бяха една и две? Къде бяхте тогава? Защо не обединявате качествените хора отрано, а търсите единство постфактум. Всъщност, търсите ли единство? Един образец - служебното държавно управление, което по едно време бе подкрепено от 60% от електората. Шарено, пъстро и уверено реформаторско - тъкмо такова, каквото би трябвало да бъде и постоянното държавно управление. Слави го атакува, а Демократична България и ИБГНИ го опазиха героичен. Но когато Българска социалистическа партия разгласи, че ще го предложи за постоянно, почнаха ангажиментите кого да вземем, кого да оставим, кого да тричаме. Втори образец - даже когато Демократична България зовеше за осъществяване на третия мандат, отново вкара конспирация - без присъединяване на Българска социалистическа партия. Защо? Каква е разликата сред Демократична България и Има Такъв Народ, когато става дума за слагане на условия и извиване на ръце?
Разбира се, нищо съдбовно няма да се случи - ще имаме отново служебно държавно управление, ще преживеем четвъртата коронавирус вълна, Бойко ще плаче, че сме станали президентска република. Е - няма да вдигнат пенсиите, само че пари за държавните разходи ще има. Плашенето, че светът ще свърши, щото няма да има постоянно държавно управление и щото - о, боже! няма да има наше постоянно държавно управление - е част от обществените неистини, с които сме привикнали. Със серията от избори през 2021 година не научихме нищо ново и за политиците ни - те отново са подготвени да ни изоставят поради партийните си ползи, които нескопосано се пробват да прикрият с думи за угриженост.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ