Българската култура се храни със скандали. Ще кажете - то

Българската просвета се храни със кавги. Ще кажете - то си е по този начин още от " Закуска на тревата "  на Мане, само че ще сбъркате. Защото у нас кавгите не се отнасят до художествения способ, а на първо място са за държавното финансиране.

Нов рунд ни сервира Националният фонд " Култура ", който е решил да съди три от организациите, които са негови бенефициенти. Нещата стават още по-странни, когато научаваме, че фондът подхваща дейности и против личните си специалисти " по отношение на основателни подозрения, основани на събрани данни за даване на информация за работата по оценката на кандидатурите в опит за съглашателство с претенденти за обезпечаване на преимущество на тези претенденти в конкурсната процедура ". 

Демек не е отговорен самият НФК за това, че не е обезпечил задоволително добър асортимент на претендентите посредством способени специалисти - виновни са самите претенденти, че са спечелили, следвайки заложените от състезанието условия. И по образеца на основната прокуратура зад очевидното стартират да се разкриват едни секрети заприказва, които по този начин и няма да разплетем до дъно. 

Културни войни със мощно популистки привкус

Истината е, че фондът се огъва пред популисткия напън, подхванат от нормалните консерватори, отпред с хомофобската Българска социалистическа партия. Един от финансираните планове е мил куин шоу, което съставлява една дребна част (6,5%) от плана на " Сингъл степ ", наред с полемики и други действия, отдадени на ЛГБТИ общността. И ето го абсурдът: дават от моите налози на едни мъже да се маскират като дами! 

Представям си, че управлението на фонда е било заменено предходната година или се е сменила политическата поръчка - другояче не мога да си обясня тази странна проверка на личните решения, която отива оттатък всякаква административна логичност. В офанзивата против радикалния театър на " 36 маймуни "  са си намерили някакъв мотив в това, че логото им не било поставено не знам къде си, само че и това наподобява много предумишлено.

Управителят на " Сингъл степ "  припомни, че не един път по фиктивен мотив организацията му е употребена като цел за политически офанзиви. Включително за физическо обграждане на мястото от националисти по времето на плана им " Другите българки ", където бяха прожектирани вълнуващи изявленията за проблемите на транс хората у нас.

Нужно ли е да се поддържат такива културни планове, които възпитават в сензитивност във връзка с другите? Това вършат културните политики в демократичния свят. Само че набедените консерватори сякаш нямат нищо срещу другите, само че не желаят да дават държавна пара за тях. Аз пък не желая да давам за следващите кукери и каба гайди. Какво вършим тогава? Ами водим културни войни за това кое е просвета и кое не.

Културните политики в демократичния свят поддържат възпитаването на сензитивност към другите.Снимка: Stoyan Nenov/REUTERS

От едно отвращение на друго

Спомнете си Венецианското биенале от 2019 година, предстоящо с години от нашите художници. Посрещнаха инсталацията " Как живеем "  с отвращение: " Нормално ли е да се похарчат половин милион лв. за подредени във витрини чаши от ИКЕА? "  До през днешния ден не е стартирал другояче спечелилият конкурс план на Красимир Терзиев за апаратура на мястото на някогашния пантеон: общинари се били възмутили от това, че ще се дават толкоз пари за художество, наместо за по-полезни неща като да вземем за пример автобусни спирки. 

Ще кажете: съвременното изкуство по определение слага въпроса що е изкуство и в този смисъл реакцията " какви са тия цапаници "  е натурален детайл от усещането. Но дайте да минем в полето на упоменатите консерватори. Филмите на Максим Генчев за Левски и Ботев бяха прицелени тъкмо в тази публика, която, допуска се, жадува за патриотична патетика. Само че гневът, който избликна, беше съпоставим с този против актуалното изкуство. Пародия, подигравка - звучеше в обществените режи, а един консуматор ни насочи към извора на разочарованието си: " да им бяха пуснали " Златния век "  или " Борис Първи ", да добият визия по какъв начин да създадат първокласен филм ". Т.е. творбите просто не дават отговор на мярката за достойнство, заложена от Живковия комунизъм. Тъй както мил куин шоуто не подхожда на патриархалното възпитание, а инсталациите - на кавалетното изкуство на Мърквичка.

Любопитно беше оправданието на шефа на Българска национална телевизия Емил Кошлуков: " Да, филмът е слаб. Мудно деяние, тежък разговор. Но в случай че не го излъча, Сметната палата ще ме санкции за занемареност - дал съм пари за нещо, а не го употребявам. "

Или вземете гневната реакция против " Войната на буквите "  - българското фентъзи, което се пробва да следва " Игра на тронове ". В мрежата четем: декорът е бутафорен, дворецът е цялостен с гейове и леки дами, Симеон прави секс на трона си и лежи в джакузи с жена си. И какво, всичко това отново се заплаща от нашите налози!  

У нас културата се върти главно към парата

проф. Ивайло ДичевСнимка: Mina Ditcheva/DW

Наредете в тази редица полемиките, които поражда всеки нов кичозен паметник, всеки напор за културно показване на България пред света. Добавете спектакъла с Малкович, преименуван на Многович поради скъпите билети, прибавете покачването на заплатите в Народния спектакъл, станали централен детайл в абсурда с Морфов. Ще си дадете сметка, че у нас културата съществено се върти към парата. Не какво са пробвали да създадат, за какво са се провалили, кое въпреки всичко се е получило - гневът е за това, че парите се хвърлят напразно. Нещо, което е напълно естествено, тъй като в случай че всички планове успяваха, просто нямаше да има просвета. Но пък колко хубави неща можехме да си купим с тях!

При това състояние естествените решения са две - да не се дава на никого и културата да се самоиздържа както успее, или пък да се дава на всички по малко и просто да приемем, че периодическите кавги, които ще пораждат, са детайл от културните войни, които водят политиците и които нямат особена връзка с художествената тематика. На мен персонално ми се коства, че част от казуса е в централното финансиране. Нека си представим, че на мястото на този обединен държавен фонд имаше две фондации: една за авангардни, реформаторски планове, другата - по усета на консерваторите, както си е било от 19-ти век. Facebook народът щеше да знае по какъв начин да се ориентира. 

А за момента бих предложил на НФК да приключи нелепите си дейности против " Сингъл Степ "  и " 36 маймуни ". Изборите завършиха.

***

Този коментар показва персоналното мнение на създателя. То може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.